Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.12.2020
г. ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 декември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдия Емилия Енчева
гр. дело № 2174 по описа за 2020 година.
Предявени
са искове с правно основание чл. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр.
с чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 239, ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Кредитреформ България” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 01.03.2015г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и Б.Г.Б., бил сключен Договор за кредит № **********, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно
същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр.
с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит бил
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и бил в съответствие с
ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“
предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставяло на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя
се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи
условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал,
че прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и
се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра
за заявка банкова сметка***.
Съгласно
точка 2.2 от Общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит.
В
процесния случай, на 01.03.2015г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В искането си Б.Г.Б. заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева),
като заявил и използването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Съгласно заявката и условията по договора,
кредитът бил отпуснат по банковата сметка на кредитополучателя в Юробанк
България АД на 04.03.2015г. за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата -
31.03.2015г.
На
10.03.2015г. Б.Б. подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на
BGN 100,00 (сто лева), ведно с услугата за експресно разглеждане. Съгласно
Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително,
преди да е бил върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменял чрез подписване
на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и
за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 10.03.2015 г.,
а исканата допълнителна сума в размер на BGN 100,00 (сто лева) била отпусната
на кредитополучателя в същия ден - 10.03.2015г. отново по банковата му сметка в
Юробанк България АД. На 12.03.2015г. Б.Б. отново заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер BGN 50,00 (петдесет лева), като отново заявил и
услугата експресно разглеждане на заявката. Кредитодателят отпуснал исканата
сума на кредитополучателя отново в Юробанк България АД на следващия ден -
13.03.2015г. На 18.03.2015г. Б.Б. правил заявка за отпускането на допълнителен
кредит в размер на нови BGN 50,00 (петдесет лева), като отново заявил и
услугата експресно разглеждане на заявката. На същия ден - 18.03.2015г.
кредитодателят отпуснал исканата сума на кредитополучателя отново по банковата
му сметка в Юробанк България АД.
С
последното изменение на договора, кредитополучателят се задължил да върне на
„4финанс“ ЕООД сума в общ размер BGN 409,84 (четиристотин и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), от които: BGN 350,00 (триста и петдесет лева) -
главница; BGN 50,66 (петдесет лева и шестдесет и шест стотинки) - такса за
експресно разглеждане и BGN 9,18 (девет лева и осемнадесет стотинки) -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С
настъпване на падежа на договора, кредитополучателят се възползвал няколко пъти
от правото да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т. 11.1 от Общите
условия, приложими към Договор за кредит № **********, като в крайна сметка
срокът за връщане на сумата бил удължен до нова падежна дата - 29.05.2015г.
С
настъпване и на новата дата на плащане Б.Б. не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от
30.05.2015 г. (денят следващ падежната дата) „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да
начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията
на т. 13.3. (а), същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,03 % към датата на сключване на договора). След като
изпаднал в забава, до ответника били изпратени три броя напомнителни писма на
адреса му, посочен в Договора за кредит. В тях се съдържала детайлна информация
за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към
Договор за кредит № **********, се таксували по BGN 10,00 (десет лева) за всяко
и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото
се добавяло към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани, ответникът не
погасил своето задължение.
На
01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу длъжника - Б.Г.Б. в общ
размер BGN 923,47 (деветстотин двадесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки), от които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева); договорна
лихва за периода на отпускане на кредита - BGN 9,18 (девет лева и осемнадесет
стотинки); наказателна лихва - BGN 483,63 (четиристотин осемдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки) за периода от 30.05.2015г. (денят, следващ падежа) до
31.01.2018г. (денят преди цесията); такси за експресно разглеждане - BGN 50,66
(петдесет лева и шестдесет и шест стотинки); отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) — общо BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били
подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за
прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставили на „Кредитреформ България“
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5.
По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД
изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“. С оглед
съдебната практика, към настоящата искова молба прилагат копие на уведомлението
за цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с останалите приложения към
исковата молба.
От
сключването на договора за цесия до настоящия момент ответникът продължавала не
заплащал задължението си по Договор за кредит № **********, поради което за
„Кредитреформ България“ ЕООД възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск.
С
настоящата искова молба ищецът претендирал единствено сума в размер на 350,00
(триста и петдесет лева), представляваща неизплатена главница по договора за
кредит, не и цедираната договорна лихва, наказателна лихва, таксата за
експресно разглеждане и отписаните такси за събиране.
Молят
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Б.Г.Б. с адрес: ***, п.к.
6000, ул. „..., да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата:
- 350,00 - неизплатена главница по Договор
за кредит № **********;
- законната лихва върху главницата от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземането.
В
условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, молят съда да
осъди Б.Г.Б. с адрес: ***, п.к. 6000, ул. „..., да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД сумата в общ размер 350 лева, която същият получил без правно
основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Молят
съда да осъди Б.Г.Б. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД направените
съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника Б.Г.Б.. Същият, редовно и своевременно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща упълномощен представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С молба от 02.11.2020 г. процесуалният
представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От
приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен
това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства – Договор за кредит №
********** / 01.03.2015г.; Договор за кредит № ********** / 10.03.2015г.;
Договор за кредит № ********** / 12.03.2015г.; Договор
за кредит № ********** / 18.03.2015г.; Общи условия на договора за кредит;
Преводно нареждане от 04.03.2015г.; Преводно нареждане от 10.03.2015г.; Преводно
нареждане от 13.03.2015г.; Преводно нареждане от 18.03.2015г.;Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. (Извлечение); Приложение №
1 към договор за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018г. (Извлечение); Потвърждение
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., издадено от „4финанс“ ЕООД;
Приложение № 4 към договор за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018г. - Пълномощно за
уведомяване; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка от
„Български пощи“ ЕАД.
Претендира се
заплащане на сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева) - неизплатена главница
по Договор за кредит № **********; ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземането.
От представения по делото Договор за кредит № ********** от 1.03.2015 г. се
установява, че ответникът Б.Г.Б. и ищеца са сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В искането си Б.Г.Б.
заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 150 лева, като заявил и
използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане
на заявката. Съгласно заявката и условията по договора, кредитът бил отпуснат
по банковата сметка на кредитополучателя в Юробанк България АД на 04.03.2015г.
за период от 30 дни, с падежна дата -
31.03.2015г.
На
10.03.2015г. Б.Б. подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на
100 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане. Съгласно Общите условия,
кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е бил
върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващия Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 10.03.2015 г., а
исканата допълнителна сума в размер на 100 лева била отпусната на
кредитополучателя в същия ден - 10.03.2015г. отново по банковата му сметка в
Юробанк България АД. На 12.03.2015г. Б.Б. отново заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявил и услугата експресно
разглеждане на заявката. Кредитодателят отпуснал исканата сума на
кредитополучателя отново в Юробанк България АД на следващия ден - 13.03.2015г.
На 18.03.2015г. Б.Б. правил заявка за отпускането на допълнителен кредит в
размер на нови 50 лева, като отново заявил и услугата експресно разглеждане на
заявката. На същия ден - 18.03.2015г. кредитодателят отпуснал исканата сума на
кредитополучателя отново по банковата му сметка в Юробанк България АД.
С
последното изменение на договора, кредитополучателят се задължил да върне на
„4финанс“ ЕООД сума в общ размер на 409,84 лева, от които: 350 лева главница;
50,66 лв.- такса за експресно разглеждане и 9,18 лв. - договорна лихва за
периода на отпускане на кредита.
С
настъпване на падежа на договора, кредитополучателят се възползвал няколко пъти
от правото да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т. 11.1 от Общите
условия, приложими към Договор за кредит № **********, като в крайна сметка
срокът за връщане на сумата бил удължен до нова падежна дата - 29.05.2015г.
Видно
от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
005/01.02.2018г., „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, договор, по силата
на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № **********
срещу длъжника - Б.Г.Б. в общ размер 923,47 лв., от които: главница -350,00
лв.; договорна лихва за периода на отпускане на кредита - 9,18 лв.; наказателна
лихва - 483,63 лв. за периода от 30.05.2015г. (денят, следващ падежа) до
31.01.2018г. (денят преди цесията); такси за експресно разглеждане - 50,66 лв.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) — общо 30 лв. Посочените
вземания са описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания, представено по делото.
Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията до ответника на
14.02.2018 г. чрез препоръчана пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние. Действително договорът за заем е реален договор и се счита сключен с
предаването на заемната сума. В тази връзка по делото са представени платежни
нареждания за сумите от 150 лева /л.16/, 100 лева /л.17/, 50 лева /л.18/ и 50
лева /л.19/ по сметка, посочена в договора, като съдът приема, че сумите
действително са преведени на ответника в „Юробанк България“ АД.
При тези
данни, съдът намира за установено, че между страните по делото е бил сключен Договор
за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Ищецът претендира единствено
реално отпуснатите средства по
договорите, представляващи неизплатена главница по договора за кредит, а не и
цедираната договорна лихва, наказателна лихва, такси за експресно разглеждане и отписаните такси
за събиране.
Предвид гореизложеното,
по делото се установи, че ответникът е дал съгласие за сключване на процесните
договори за кредит, установи се, че е
получил в заем процесните суми, същите
реално се постъпили по сметка на
ответника, поради което и искът се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 200 лв. /50 лева за ДТ и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение/, представляващи направени разноски по настоящото
гражданско дело, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: ********** с адрес: гр.
Стара Загора, п.к. 6000, ул. „..., да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Радослав Велчев /съдебен
адрес: юрисконсулт Пламена Тотева - гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10/, сумата
в общ размер на 350,00
лева (триста и петдесет лева) -
неизплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.06.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер на 200
лв.
Сумите следва да се изплатят
на следната банкова сметка: „***“ ЕООД: IBAN: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: