Решение по адм. дело №718/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 118 от КСО.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 5033/29.08.2025 г. подадена от М. М. М. [ЕГН], с. Градище, обл. Плевен, [улица], съдебен адрес гр. Попово, [улица], ет.2, представляван от адв. З. Б., срещу Решение № 1040-14-42/30.07.2025 г. на за Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на М. срещу разпореждане [номер]-00-315-8/13.05.2025 г. на за Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.54ж, ал.3 във вр. с чл. 114, ал.1 от КСО, е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 30.10.2022 г. – 02.11.2023 г. в размер на 14142,15 лв. (четиринадесет хиляди сто четиридесет и два лв. 15 ст.) главница и дължима лихва в размер на 3686,50 лв. (три хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. 50 ст.).

Твърди се, че не е налице недобросъвестност при получаване на обезщетението за безработица, поради което същото не следва да бъде възстановявано от жалбоподателя.

Иска се отмяна на решението и установяване, че сумите не подлежат на връщане, алтернативно се иска връщане на преписката на органа за преценка дали е налице недобросъвестност, с указания на съда.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки по същество.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:

С обжалваното решение №1040-14-42/30.07.2025 г. на заместващ директор на ТП на НОИ Плевен е оставено в сила разпореждане [номер]-00-315-8/13.05.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.3 във вр. с чл. 114, ал.1 от КСО, е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 30.10.2022 г. – 02.11.2023 г. в размер на 14142,15 лв. (четиринадесет хиляди сто четиридесет и два лв. 15 ст.) главница и дължима лихва в размер на 3686,50 лв. (три хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. 50 ст.).

В мотивите на решението се посочва, че обезщетението е недължимо платено, тъй като за М. няма внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването в периода от 30.04.2021 г. до 29.10.2022 г., тъй като за периода 10.12.2021 г. – 31.01.2022 г. служебно са заличени данните, подадени за жалбоподателя от „Вес Енерджи“ ЕООД [ЕИК].

Решението е връчено на 07.08.2025 г. (л. 30) и е обжалвано в срок, от адресат на акта, за когото е налице правен интерес и пред родово и местно компетентния съд, поради което жалбата е допустима.

По делото се установява, че на 04.11.2022 г. (л. 38) М. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил осигурителни периоди през 2021 г. и 2022 г. в друга държава – членка на ЕС – Франция, като осигуряването е прекратено на 01.11.2022 г.

Подадено е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава – членка (лист 58).

Представено е Удостоверение U1 за придобит стаж (лист 64 и сл.) в Р Франция, и във Великобритания (лист 69 и сл.) и Ирландия (лист 74 и сл.).

С разпореждане [номер]-00-315-3/24.02.2023 г. на М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85,71 лв. дневно за периода от 30.10.2022 г. до 29.06.2023 г. (лист 77).

На 20.04.2023 г. ПОБ е прекратено поради започване на трудова дейност (лист 78).

На 24.08.2023 г. М. отново подава заявление за отпускане на обезщетение за безработица, като посочва, че има осигурителен период във Великобритания, прекратен на 23.08.2023 г. Представено е Удостоверение U1 за придобит стаж (лист 92, 93).

С разпореждане от 01.11.2023 г. е възстановено изплащането на ПОБ, което е било отпуснато с разпореждането от 24.02.2023 г., за периода от 24.08.2023 г. до 02.11.2023 г. в размер на 85,71 лв. дневно.

В периода от 30.10.2022 г. до 02.11.2023 г. на М. са изплатени общо 14142,15 лв. обезщетение за безработица въз основа на издаденото на 24.02.2023 г. разпореждане.

Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, които отговарят и на още няколко условия по ал.1 и ал.2 от разпоредбата.

Осигурителният стаж на М. пред предходните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването на 29.10.2022 г. и подаване на заявлението от 04.11.2022 г. (л. 38) включва периоди на осигуряване във Франция, Великобритания, Ирландия и България, и обхваща времето от 30.04.2021 г. до 29.10.2022 г.

В България М. е посочен като осигурено лице с осигурител „Вес Енерджи“ ЕООД [ЕИК] в периода 10.12.2021г. – 31.01.2022г.

На 23.01.2025 г. е издадена Заповед № ЗР-5-25-01835080/23.01.2025 г. на за Ръководител ТП на НОИ – Търговище за извършване на ревизия по разходите на държавното и обществено осигуряване на „Вес Енерджи“ ЕООД с [ЕИК].

По делото е представено копие от преписката (лист 139 и сл.).

Видно от данните по преписката, с влязло в сила задължително предписание от 17.02.2025 г. (лист 152 и сл.) на дружеството е разпоредено да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 11 лица, от които жалбоподателя М. М. М. е посочен под номер 8, за периода 10.12.2021г. - 31.01.2022 г.

Предписанията са влезли в сила. Дружеството не е изпълнило задължителните предписания, поради което е извършено служебно заличаване по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ на неоснователно подадени от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

С оглед заличаването на данните, М. няма доказан осигурителен стаж в периода 10.12.2021г. - 31.01.2022 г., който е част от периода от 18 месеца преди прекратяване на осигуряването по заявлението от 04.11.2022 г. Единствени доказани осигурителни периоди за М. през тези 18 месеца остават периодите във Франция, Великобритания и Ирландия, които са общо 10 месеца и 11 дни. Условието на чл. 54а, ал. 1 от КСО е 12 месеца осигурителен стаж през предходните 18 месеца. Т.е. след служебното заличаване на данните, М. не отговаря на изискването на КСО за отпускане на ПОБ.

С разпореждане [номер]-00-315-6/05.05.2025 г. на за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен е отменено разпореждане [номер]-00-315-3/24.02.2023 г., с което на М. е отпуснато ПОБ за периода 30.10.2022 г. – 02.11.2023 г.

С разпореждане [номер]-00-315-7/05.05.2025 г. на за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен е отказано отпускане на обезщетение по заявление № 143-00-315/04.11.2022 г., като е посочено, че лицето не отговаря на изискванията на КСО поради наличие само на 10 месеца и 11 дни осигурителен стаж през предходните 18 месеца (лист 110).

Разпорежданията са връчени на 16.05.2025 г. (лис 112).

Няма данни разпорежданията да са обжалвани, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

С разпореждане [номер]-00-315-8 от същата дата (л. 111) на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО е разпоредено М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 02.11.2023 г. в общ размер от 14142,15 лв. главница и лихви в размер на 3686,50 лв.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като основните твърдения на М. са, че не е налице недобросъвестност при получаване на обезщетението, поради което не се дължи връщане.

С обжалваното Решение № 1040-14-42/30.07.2025 г. на за Директора на ТП на НОИ Плевен жалбата е оставена без уважение, като са изложени подробни мотиви относно установената липса на осигурителен стаж от 12 месеца, отмяната на предходно разпореждане, с което е отпуснато обезщетението, както и изплащането на ПОБ без основание, което подлежи на възстановяване от лицето.

Административният орган, предвид заличените данни на жалбоподателя по чл. 5, ал. 4 от КСО за релевантния период, отмяната на първоначалното разпореждане за отпускане на ПОБ и постановеното ново такова за отказ, е приел, че изплащането на ПОБ е било без основание и цялата сума, ведно с лихвата, подлежи на възстановяване.

Съдът счита за установено следното от правна страна:

Обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Плевен е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" КСО. Административният акт е постановен в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При издаване на атакувания акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазен е и материалният закон.

По делото е безспорно доказано, че жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице в периода 10.12.2021 г. до 31.01.2022 г. вкл., поради което не е отговарял на условията на КСО за отпускане на ПОБ към 30.10.2022 г., както и че заповедта за отпускане е отменена и му е отказано отпускане на ПОБ.

Спорът е дали М. е бил недобросъвестен при получаване на ПОБ и дали дължи връщане на получената сума.

Според чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал. 3 за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им.

Легална дефиниция за добросъвестност обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това незнание може да се дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.

Очевидно в случая не може да се направи извод за добросъвестност на жалбоподателя при получаване на ПОБ за процесния период. Като една от страните в трудовото и осигурително правоотношение, жалбоподателят няма как да не е знаел, че реално не престира труд, т.е. не извършва трудова дейност, за работодател „Вес Енерджи“ ЕООД с [ЕИК], поради което не е възникнало осигурително отношение и не е придобил осигурителен стаж в периода 10.12.2021г. до 31.01.2022 г. От представената по делото преписка от извършената на дружеството ревизия, с дадени задължителни предписания, се установява, че жалбоподателят изобщо не е полагал труд за дружеството и не е получавал заплата за периода (лист 168 гръб, 183, 184). Ревизиращият орган е предоставил възможност на М. да представи доказателства за трудовото и осигурително правоотношение, но такива не са представени (лист 162). Няма как в човек да се формира добросъвестно убеждение, че е осигурено лице и придобива осигурителен стаж, при положение, че знае, че не полага реално труд за работодателя си и не получава никакво възнаграждение, т.е. не е започнал реална трудова дейност по формално сключения трудов договор. В случая е налице и служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

С оглед изложеното съдът счита възражението на жалбоподателя, че не дължи връщане на получените суми от ПОБ поради добросъвестност, за неоснователно. Издаденото разпореждане е законосъобразно.

Като е потвърдил постановеното разпореждане и е отхвърлил жалбата против него, директорът на ТП на НОИ Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение.

Предявената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е направено искане за присъждане на деловодни разноски от ответника.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 5033/29.08.2025 г. подадена от М. М. М. [ЕГН], с.Градище, обл. Плевен, [улица], съдебен адрес гр.Попово, [улица], ет.2, срещу Решение № 1040-14-42/30.07.2025 г. на за Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на М. срещу разпореждане [номер]-00-315-8/13.05.2025 г. на за Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен, с което на жалбоподателя, на основание чл.54ж, ал.3 във вр. с чл. 114, ал.1 от КСО, е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 14142,15 лв. (четиринадесет хиляди сто четиридесет и два лв. 15 ст.) главница и дължима лихва в размер на 3686,50 лв. (три хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. 50 ст.).

На основание чл. 119 от КСО решението не подлежи на обжалване.