Определение по дело №410/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразен акт на Министъра на вътрешните работи.

Тъй като АдмС Бургас е местно и родово компетентен да се произнесе по предявените искове и срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Проектът за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Ищец в производството е М. Г. Д., а ответник – Министерство на вътрешните работи (МВР). Ищецът заемал длъжността директор І степен на Областна дирекция (ОД) на МВР Бургас, категория Б, от която със Заповед рег. № 8121К-548/02.06.2014г. на Министъра на вътрешните работи бил отстранен, а със Заповед № 8121К-1069/15.07.2014г., считано от 01.08.2014г., бил уволнен и било прекратено служебното правоотношение. Във връзка със заповедта за уволнение била издадена и Заповед № 8121К-1377/04.08.2014г. за отнемане на всички почетни награди – почетен знак на МВР ІІІ степен, почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга ІІІ степен“, почетен знак на МВР ІІ степен и наградно огнестрелно оръжие.

Ищецът обжалвал заповедта за уволнение и по жалбата му било образувано административно дело № С-71/2014г. на ВАС, V отд, по което е постановено решение № 14/28.03.2016г., с което заповедта е отменена. По реда на инстанционния контрол решението е отменено с решение № 33/29.06.2016г., постановено по административно дело № С-34/2016г. на ВАС, V-членен състав, и жалбата срещу заповедта за уволнение е отхвърлена.

С решение № 15473/14.11.2019г., постановено по административно дело № 832/2019г. на ВАС, V-членен състав, е отменено по искане на ищеца влязлото в сила решение № № 33/29.06.2016г., постановено по административно дело № С-34/2016г. на ВАС, V-членен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС.

С решение № 3745/11.03.2020г., постановено по административно дело № 13659/2019г. на ВАС, V-членен състав, е оставено в сила решение № 14/28.03.2016г., постановено по административно дело № С-71/2014г. на тричленен състав на ВАС.

Ищецът твърди, че до уволнението заемал и други длъжности в системата на МВР, свързани с борбата срещу организираната престъпност, заради което се превърнал в нейна мишена и било подготвяно и физическото му отстраняване. Огнестрелното оръжие му било подарено, с цел самозащита, вкл. и на семейството му.

Незаконното уволнение му причинило имуществени и неимуществени вреди.

Неимуществени вреди : здравословни проблеми, вкл. и поражения на психическото му здраве на него и на членовете на семейството му, стрес и обида. Случаят добил обществена популярност, тъй като заповедта за уволнение била залепена на входа на ОД на МВР Бургас. В интернет сайтове били публикувани множество статии, в новинарските емисии на телевизиите широко било отразено уволнението, изслушан бил в парламентарна комисия, давал показания по т.нар. съдебно дело „Червеи“. В публичното пространство се изразявали оценки, че уволнението е целесъобразно, правилно и доказващо, че ищецът е престъпник, а той нямал възможност да се защити срещу нападките. Голяма част от приятелите, близките и колегите му започнали да странят от него. От стрес бременната му съпругата му щяла да загуби бебето, затова се наложило да постъпи в болница. Съществувала опасност банката, която му е предоставила кредит, да увеличи лихвения процент. В продължение на шест години ищецът живял в постоянен стрес и безпокойство. Станал изнервен, постоянно унил, стресиран, не можел да спи, загубил апетит и желание за живот, срамувал се и не искал да общува с близки и приятели, затворил се в себе си, изпаднал в депресия. Поставена му била диагноза „тревожно разстройство“. Две години ищецът посещавал психиатър. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 120000.00 лева заедно със законната лихва с начален момент 11.03.2020г., когато е приключило съдебното производство.

Имуществени вреди :

Претърпените загуби в размер на 1757.72 лева, от които 800 лева разходи за пътуване до София (на 11.08.2014г. за подаване на жалба; за участие в съдебни заседания на 11.05.2015г., 02.02.2016г., 19.05.2016г., 19.09.2019г. и 20.02.2020г.; подаване на молба за отмяна на 28.12.2018г.; подаване на заявление за възстановяване на работа в МВР на24.03.2020г.); 887.72 лева платени от него здравни осигуровки; разходи за нощувки в хотел в град София на 19 срещу 20.02.2020г.

Пропуснати ползи в размер общо на 15990.00 лева, от които :

1/4500.00 лева за 39 дни платен годишен отпуск за периода от 05.08.2016г. до 07.07.2018г., който отпуск щял да му се полага, ако не е бил уволнен. През посочения период ищецът работел по трудов договор в „АБ Солюшън Секюрити“ ООД.

2/2850.00 лева, представляващи неполучени пари за дрехи за периода от 2015г. до 2019г., вкл.

3/8640.00 лева, представляващи стойността на неполучен порцион (пари за храна) по 120.00 лева на месец.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, които претендира заедно със законната лихва от 11.03.2020г. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в който предявения иск за имуществени вреди се оспорва като недопустим по съображения, че правото на обезщетение на незаконно уволнени лица на държавна служба се урежда от специален закон – чл.237, ал.1 от ЗМВР, поради което редът по ЗОДОВ бил изключен, затова спорът бил подведомствен на общ съд.

Исковете се оспорват и като неоснователни.

Оспорва се ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, нито пък имало доказателства за настъпването им.

Относно иска за имуществени вреди :

Липсвали доказателства ищецът да е пътувал до София с личния си автомобил, както и дали пътуванията са във връзка с участието му в съдебно заседание.

При отмяна на уволнението работодателят не дължал плащане на здравни осигуровки за срока до отмяната на уволнението, работно и униформено облекло, както и пари за храна, тъй като през този период реално не бил полагал труд.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не се дължало, тъй като за периода, за който се претендира обезщетението, ищецът бил в трудово правоотношение с друг работодател.

Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Възражението за недопустимост на иска за имуществени вреди е неоснователно, тъй като за вредите, за които се претендира обезщетение по настоящото дело, не е предвиден специален начин на обезщетение, поради което не е налице хипотезата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, което пряко следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. по тълкувателно дело № 2/2021г. на ВАС.

Съдът отделя като ненуждаещ се от доказване факта, че Заповед № 8121К-1069/15.07.2014г. на Министъра на вътрешните работи е отменена с решение № 3745/11.03.2020г., постановено по административно дело № 13659/2019г. на ВАС, V-членен състав.

Съдът указва на основание на страните, че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти:

1/ че ищецът е претърпял неимуществени вреди през посочения в исковата молба период;

2/че ищецът е претърпял имуществени вреди в размерите, които се претендират;

3/ че е налице причинна връзка между незаконосъобразната заповед за уволнение и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Съдът указва на ищеца, че носи последиците от недоказване на фактите и обстоятелствата и по трите пункта.

По доказателствата :

Съдът следва да допусне събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

Основателно се явява искането за допускане на трима свидетели.

Основателно се явява искането да се изиска от ВАС административно дело № С-71/2014г.

По искането за назначаване на експертизи съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Основателно се явява искането на ответника да се изиска от ТД на НАП Бургас за ищеца.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 07.07.2025 г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – ищецът М. Г. Д., и ответникът – Министерство на вътрешните работи.

ПРЕПИС от отговора и приложените към него писмени доказателства да се изпрати на ищеца.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ и ОП Бургас.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че представените с исковата молба три амбулаторни листа, издадени от д-р Д. С., са нечетливи, поради което следва да представи четливи преписи от тях, ако иска да се ползва от тези доказателства.

ДОПУСКА да се разпитат по искане на ищеца три лица – при условията на довеждане.

ДА СЕ ИЗИСКА от ВАС административно дело № С-71/2014г.

ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП Бургас справка дали ищецът М. Г. Д. в периода от 01.08.2014г. до 11.03.2020г. е работил по трудов или граждански договор и дали е декларирал доходи по реда на ЗДДФЛ.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на ОП Бургас.