РЕШЕНИЕ
№ 2942
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.А
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110206328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „..............Д против Наказателно постановление №
734435-F711089/01.11.2023 г., издадено от изп. директор на НАП, с което, на основание чл. 108, ал.
1 от Закона за хазарта (ЗХ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3
000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредба за общите задължителни правила за организация
на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за
счетоводна отчетност за видовете хазартни игри (НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ).
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непосочени дата и място на извършване; непрецизна цифрова квалификация в АУАН; непрецизно
описание); за недоказаност (АУАН противоречи на ПИП; надлежно учредена представителна
власт при заместване) и за маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения; Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател е организатор на хазартни игри в игрални зали, по смисъла на
чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-475/19.01.2023 г.,
1
издадено на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ от изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите.
На 16.05.2023 г., около 11:00 ч. била извършена проверка в игрална зала за хазартни игри,
находяща се в гр. София, ........., подлез на Централна гара, в която се организирали хазартни игри с
игрални автомати от „............
При проверката било установено, че дневен отчет за игрални автомати в игрална зала №
20 за 20.03.2021 г. не е подписан от управителя на игралната зала, а само от крупие.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля М. Н.; АУАН; НП; възражение; протокол за извършена проверка; контролен лист;
дневен отчет.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи
по приложението на материалния и процесуалния закон.
Представеното с жалбата писмено доказателство, пред настоящия съдебен състав, не
следва да бъде кредитирано. На първо място, нито доказателства, нито дори – данни за заместване
са били представени - нито в хода на самата проверка, нито дори при съставяне на АУАН (същият
е бил съставен, в присъствието на управителя на дружеството, който по необорима презумпция,
при спазване грижата на добър търговец, е наясно с особеностите в организацията на работата) или
дори при подаване на възражението срещу него (в което е коментирана само евентуална
маловажност на случая и несъразмерност на санкцията), а едва с жалбата срещу издаденото
впоследствие наказателно постановление. В този смисъл и доколкото се касае до
вътрешноведомствен акт (заповед на управител на дружество), т. е. такъв, който би могъл да бъде
издаден във всеки един момент с удачно, според случая съдържание и дата, то и обосновано
възниква съмнението – че представената с жалбата заповед е изготвена, за целите на процеса. На
второ, самостоятелно основание, независимо от хипотетично учредената представителна власт, в
случаи на заместване (каквато жалбоподателят твърди да е налична, но каквато не се установява от
материалите по делото), няма как да бъде игнорирано обстоятелството, че в процесния дневен
отчет графа „Управител на игрална зала“ е непопълнена и неподписана (дори и в условия на
заместване), като в тежест на жалбоподателя е било да докаже физическо отсъствие на управител в
съответния ден (посредством графици, присъствени списъци или по друг начин), което не е било
сторено. На следващо и още по-силно основание, цитираната заповед действително е подписана от
................ (законен представител и на .............. но в качеството й на управител на друго дружество –
.......... т. е. очевидно касае организацията на работата в търговски обект, различен от посетения, в
рамките на процесната проверка и стопанисван от „........... В този смисъл и изложените в жалбата
доводи за недоказаност не биха могли да бъдат споделени.
В принципен план, коректно се цитира част от съдържанието на ПИП – „коректно се води
отчетност на дневни и месечни отчети“. В същия този документ, обаче (той предхожда
образуването на административнонаказателното производство, формалното начало на което е
обвързано със съставяне на АУАН) е налице и изрично цитиране на инкриминирания пропуск, т. е.
2
констатацията за коректно отразено съдържание на прегледаната документация, касателно
резултатите от реализираната и отчетена търговска дейност е различно от и непротивопоставимо
на законовото задължение за полагане на подписи на съответни длъжностни лица.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за наличие на съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Действително, в принципен план, в АУАН се говори за подпис на „управител“, а в НП – за подпис
на „управителя на игралната зала“. Първият цитат, обаче, не следва да се тълкува изолирано от
останалата част от съдържанието, а именно: „... отчет № 20 за 20.03.2021 г. за игрални автомати в
игрална зала, който не е подписан от управител…“ (т. е. очевидно се реферира към управителя на
търговския обект), нито от инкриминираната законова разпоредба на чл. 14, ал. 6
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ: „Данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно,
точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец“ – доколкото в
самия образец изрично е посочено „управител на играна зала“, всичко изложени доводи, заедно и
поотделно, не позволяват да бъде споделена теза за нарушено или дори за ограничено право на
защита.
В допълнение, доколкото се касае за отчетна дейност на конкретно индивидуализиран (по
вид и местонахождение) търговски обект, то и доводите за непосочено място на извършване не
намират опора в материалите по преписката. В допълнение, при наличие на посочена дата, която
отчетът касае и изискването на чл. 14, ал. 6 НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ за „своевременност“, в
контекста на отчитането на дневна база, то и датата на инкриминирания пропуск е изводима, което
дисквалифицира отсъствието на изрично твърдение, като съществено процесуално нарушение (в
този смисъл Р 4610/2015 АССГ, II кас. с-в).
По приложението на материалния закон
3
В хода на настоящото производство се установи, че за дата 20.03.2021 г. в игрална зала за
хазартни игри, находяща се в гр. .............. подлез на .............в която се организирали хазартни игри
с игрални автомати от „..............е бил съставен дневен отчет за игрални автомати в игрална зала,
който не е бил своевремено (нито на посочената релевантна дата, нито дори към момента на
проверката на 16.05.2023 г.) подписан от управителя на търговския обект.
Нарушението е формално и е довършено навлизане в следващ отчетен период, без
надлежно оформена отчетна документация за предходния. Същевременно, касае се за ангажиране
на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на
въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с обезпечаване възможността на адекватен последващ контрол върху дейност
със значителни финансови постъпления и висока степен на регулация (хазартна дейност), поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 ЗХ, организатор на хазартни игри, който наруши
общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите
задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена
санкция в размер от 3 000 до 10 000 лв. Доколкото санкцията е отмерена в специалния
минимум, подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
4
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 734435-F711089/01.11.2023 г., издадено
от изп. директор на НАП, с което, на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ, на ................била наложена
имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ............... да заплати по сметка на
Национална агенция за приходите сумата от 80 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5