Р Е Ш Е Н И Е
№ 849/3.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 939 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл. дванадесета от АПК
и е образувано по касационна жалба на Е.Й.Й. против Решение № 437/20.07.2020 г.
постановено по АНД № 43/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил като законосъобразен
Електронен фиш Серия К № 3118442 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на касатора
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението,
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се
доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на издадения
ел. фиш като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. Не се явява и не се
взема становище по делото и от ответника по касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради
което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За
да потвърди ел. фиш, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 01.10.2019 г. в 13:58 часа на АМ „Тракия“, км 69
в посока към гр. Пловдив е управлявал лек автомобил „…с рег. №…, собственост на
„Експреском“ ЕООД, като е установено нарушение с АТСС (ARH CAM S1) № 11743bb и
отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост, като се е движел с
превишена скорост от 151 км/ч, при максимално допустима за движение по
автомагистрала от 140 км/час. Системата отчела движение със скорост именно от
156 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 11 км/час. Въз основа на това бил издаден атакуваният
ЕФ. „Експреском“ ЕООД към датата на нарушението било собственик и ползвател
на МПС, видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ по делото.
При така установеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи
доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма
смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните
доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на
01.10.2019 г. в 13:58 часа на АМ „Тракия“, км 69 в посока към гр. Пловдив, при
максимално разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна
радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 5 км/час) от
измерената скорост, с лек автомобил „БМВ Х5 Х Драйв 30Д“ с рег. № СВ 2323 МС, е
извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта- 151 км/ч.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8
от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ
отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4
от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен
надлежен протокол. Системата представлява одобрен тип техническо средство,
отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване на
нарушението е била технически изправна.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В
заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е собственост на „Експреском“ ЕООД. В този случай
разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗДвП изрично предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Това законово разрешение почива на разбирането, че
автомобилите не могат да бъдат управлявани от ЮЛ, като целта е да бъда
установено и наказано именно виновното физическо лице, тъй като
административнонаказателната отговорност е лична и не следва да бъде наказано
лице, което не е извършител на нарушението. В конкретния случай е видно, че
действително собственик се явява ЮЛ. В електронния фиш е посочено, че
отговорността на жалбоподателя се ангажира като законен представител на
дружеството „Експреском“ ЕООД. Жалбоподателят е индивидуализиран с три имена и
ЕГН и е посочено, че ел. фиш се издава на законния представител на дружеството „Експреском“
ЕООД. Неоснователни са твърденията за непосочване на разпоредбата на л.188,
ал.2 от ЗДвП в атакувания ел. фиш, тъй като същата е посочена. Следва да се
отбележи по отношение на авторството на деянието нещо много важно - в
обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение
и с оглед нормата на чл.188, ал.2
от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното
нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания
е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението -
физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено
място.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 437/20.07.2020 г. постановено по АНД № 43/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/