Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
гр. Ловеч, 28.08.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.д. № 138/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ).
Административното дело е образувано по жалба от ЕТ „К.Г.
– 69“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Угърчин, ул. „Никола
Обретенов“ № 9, представляван от К.П.Г. чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен
адрес: ***, пл. „Тодор Кирков“ № 1, к-с Драката, вх. Б, ет. 1, ап. 4,
срещу Предписание изх. № ИЗХ19011159 от
28.02.2019 г. по чл. 405а, ал.4 от КТ, с което е предписано на жалбоподателя да
предложи сключване на трудов договор на Н.П.Р. за извършване на работа като
шофьор на автобус, считано от 01.02.2019 г. и Постановление с изх. №
ИЗХ19011158 от 28.02.2019 г. по чл. 405а, ал.1 от КТ, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между едноличния търговец и Н.П.Р. за
извършване на работа като шофьор на автобус, считано от 01.02.2019 г.
По изложени доводи за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби се иска отмяна на оспорените административни актове.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „К.Г. – 69“,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по делото – Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
- Ловеч в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Заинтересованата страна – Н.П.Р., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав на Административен съд - Ловеч
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок
от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по
същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на 20.02.2019 г. в 09:40 ч. е
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Автогара –
сектори“ гр. Ловеч, в обект – автобус марка „Пежо“, бял на цвят, с рег. № ********от
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч.
При проверката в автобуса е
заварен да работи Н.П.Р. с ЕГН **********, който пристигнал с автобуса на
площадката след изпълнен курс по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч, изпълнявана
от ЕТ „К.Г. – 69“. Лицето спряло на „Автогара – сектори“ в гр. Ловеч, за да
слязат пътниците и паркирало автобуса на площадката.
В собственоръчно попълнена
декларация (л. 15) лицето посочило, че работи в ЕТ „К.Г. – 69“ с ЕИК *********
на длъжност „шофьор“, като е започнало работа за едноличния търговец на
01.02.2019 г., както и че работи със средства, предоставени от търговеца с
работно място - автобус, че служител следи и контролира процеса му на работа,
уговорило е възнаграждение в размер на 140 лева, получило е екземпляр от трудов
договор и справка от НАП за регистрация на договора.
За установеното при
проверката е съставен протокол за оглед (л. 14) и е връчено уведомление на едноличния
търговец за откриване на производство по прилагане на ПАМ (л. 13).
До ЕТ „К.Г. - 69“ е
изпратена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК да се яви в ДИТ Ловеч и да
представи изброени в призовката документи (л. 16). Съставен е и протокол за
оглед с изх. № 11-С-16-25 от 22.02.2019 г. (л. 17), както и опис (л. 18) на
представените от ЕТ документи.
Представен е граждански
договор от 01.02.2019 г. (л. 19), сключен между оспорващия ЕТ в качеството на
възложител и Н.Р. - изпълнител, с който е уговорено, че изпълнителят приема да
работи като шофьор, автобус, за което възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 560 лв. в срок от 5 дни от приключване
на договора. С този договор е определен и срок за изпълнение на възложеното до
28.02.2019 г. В чл. 7 от същия е уговорено, че изпълнителят ще извърши работата
с ДМА на възложителя.
От представените на л.
20-24 декларации, служебна бележка и извадка от книга за начален инструктаж, инструктаж
на работното място от 11.02.2019 г. се
установява, че Н.П.Р. е дал съгласието си „работодателят“ ЕТ „К.Г. - 69“ да
обработва и предоставя личните му данни по смисъла на ЗЗЛД на трети лица във
връзка с изпълнението на трудовия му договор, че на Р. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и че същият е запознат с
правилата за безопасност на труда в предприятието.
Видно от извадка от
регистъра на уведомленията за трудови договори на НАП (л. 28), безсрочен трудов
договор, сключен с Н.Р. и оспорващия ЕТ от 01.02.2019 г. е бил заличен, като
копие от този договор е представено на л. 47 от делото.
Видно от маршрутно
разписание № 7102 на л. 51 от делото, линията гр. Угърчин - гр. Ловеч е изпълнявана
от ЕТ „К.Г. – 69“.
На 28.02.2019 г. П.Н. – главен инспектор при ДИТ - Ловеч
издала обжалваното Постановление с изх. № ИЗХ19011158, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между
ЕТ „К.Г. – 69“ и Н.П.Р. за извършване на работа като „шофьор, автобус“, считано
от 01.02.2019 г.
От същата служителка на ДИТ Ловеч е издадено и
Предписанието по чл. 405 а, ал.4 от КТ с изх. № ИЗХ19011159/28.02.2019 г., с което въз основа на съставеното mостановление е предписано на ЕТ „К.Г. – 69“ да
предложи сключване на трудов договор на Н.П.Р. като „шофьор, автобус“. Предписано
е, че трудовият договор трябва да бъде сключен, считано от 01.02.2019 г. – датата
на възникване на трудовото правоотношение съгласно издаденото Постановление с
изх. № ИЗХ19011158. Определен е срок за изпълнение на предписанието –
три дни след съобщаването му.
За изясняване на спора от фактическа страна са
разпитани в съдебно заседание свидетелите М.А.., П. Г., В.Ц.. и П.Н..
От показанията на св. А. се установява, че предоставя
счетоводно обслужване за ЕТ „К.Г. – 69“, като изпраща информацията за
сключените трудови договори към НАП. Заявява, че от месец март 2019 г. Н.Р. започнал
да работи по трудово правоотношение при едноличния търговец, като преди това
имал един трудов договор, който бил заличен, като се оказало, че Р. имал
сключен граждански договор за м. февруари 2019 г. Свидетелката излага, че автобусите
по линията Угърчин-Ловеч са собственост на фирмата, не на лицето Н.Р., както и
че при нея постъпват за осчетоводяване единствено ордерите за извършена работа.
Св. Г. – шофьор при ЕТ „К.Г. – 69“ заявява, че работи
по трудов договор при едноличния търговец, като кара автобус по линията Угърчин
– Ловеч. Сочи, че през м. февруари 2019 г. Н.Р. бил викан да го замества при
извършването на курсовете, като твърди, че автобусите са собственост на
фирмата.
От изложеното от св. Ц. – ст. инспектор в ДИТ Ловеч се
установява, че при извършване на процесната проверка ЗС Р. е попълнил
декларация, че работи по трудово правоотношение при оспорващия ЕТ, както и че е
знаел, че работи по трудово правоотношение, като към онзи момент не е бил
представен граждански договор.
Св. Н. – гл. инспектор в ДИТ Ловеч свидетелства за
данните от извършената проверка, както са описани в процесните постановление и
предписание. Излага още, че за една и съща длъжност „шофьор“ с П.Г.Г. е сключен
трудов договор от 18.01.2019 г., а в същото време за „шофьор“ с Н.Р. е сключен
граждански договор от месец февруари. Свидетелката пояснява, че е сключен
граждански договор, защото фирмата е била одобрена за финансиране по програма
от Агенция по заетостта и е трябвало да сключат впоследствие трудов договор,
тъй като тези програми за финансиране от Агенция по заетостта се сключват, за
да могат да стимулират работодателите да наемат работници по трудови договори и
да ги осигуряват, и сключвайки договор с Агенция по заетостта се превеждат
средства за осигуровки, заплати, и ако вече е сключен трудов договор с едно
лице няма как да се получи финансиране за него по договор с Агенция по
заетостта.
При така установената фактическа обстановка, изводите
на съда от правна страна са следните:
Предмет на оспорване са
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал. 1 от КТ и Предписание за сключване на трудов договор по чл. 405а, ал.
4 от КТ. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ подлежи на съдебно оспорване
в качеството на индивидуален административен акт, за който липсва изрична
законова забрана за обжалване в нормата на
чл. 405а, ал. 7 от КТ, по аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК.
Предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ подлежи на оспорване съгласно изричното
изброяване на ал. 7 от правната норма. Жалбата е подадена от лице с правен
интерес от оспорването, тъй като административните актове създават задължения
за него. Постановлението и предписанието са
връчени на 01.03.2019 г., по реда на
чл. 61 от АПК. Жалбата е подадена на 14.03.2019 г., видно от приложената куриерска товарителница на лист
6 от делото, в 14-дневния срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК. Изложеното обосновава допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, както и предписанието
за сключване на трудов договор, обективират индивидуални административни актове
по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които подлежат на оспорване по реда
на чл. 145 от АПК, респективно на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал.
2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда.
Съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по
труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор.
На основание чл. 21, ал. 1 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014
г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от
29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от
9.03.2021 г., бр. 34 от 3.05.2022 г., в сила от 3.05.2022 г., отм., бр. 81 от
11.10.2022 г.), при и по повод изпълнение на
служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията, като с ал. 2 е предвидено, че
правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите
инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в
специализираната администрация. На основание чл. 405а, ал. 1 и чл. 405а, ал. 4 от КТ и чл. 21, ал. 1 и
2 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, оспорените постановление и предписание са издадени
от компетентен орган с оглед установяването, че П.Н. е главен инспектор в ДИТ –
Ловеч, видно от Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ (л. 29-30) и служебна карта на л. 32. Като това
обстоятелство не се и оспорва.
В обжалваните актове са изложени фактическите и правните
основания, въз основа на които са издадени, които са във взаимно съответствие,
поради което са спазени изисквания по чл. 59, ал. 1, т. 1-8 от АПК. Липсват
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
оспорените актове.
Релевантни
към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията
при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на
трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно
основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и
предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов
договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на
работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ.
При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и
изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде
установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор
съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на
работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на
работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане.
Изводът,
че между ЕТ и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ
следва от преценката на събраните по делото доказателства, при която се
установява, че между страните съществува договореност за вида труд, който да се
полага, мястото на работа, времетраенето и заплащането на труда. Констатациите при извършената проверка са
удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, като
освен него са налице и гласни доказателства – показания на свидетели, които са
еднозначни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Уговорено е престиране на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите
функции срещу възнаграждение. Горното се установява категорично и предвид
обстоятелството, че при проверката, извършена на 20.02.2019 година по спазване
на трудовото законодателство от ЕТ „К.Г. - 69“ в стопанисвания от ЕТ автобус, Н.Р.
е попълнил собственоръчно декларация, в която е посочил, че работи при
оспорващия ЕТ на обект автобус с рег. № ******** като шофьор считано от 01.02.2019
г., както и че ползва почивни дни събота и неделя, че има определено от фирмата
работно място – автобус, както и че е договорено
възнаграждение от 140 лева, че служител/представител на посочената фирма
контролира процеса му на работа. Следователно Р. изпълнява трудови функции като
шофьор на автобус с работно място, определено работно време съобразно
маршрутното разписание на линията Угърчин-Ловеч и почивни дни – събота и
неделя, договорено трудово възнаграждение от 140 лева. Липсата на информация в
декларацията относно всички реквизити на трудовия договор съгласно чл. 66 от КТ
не води до извод за липса на трудово правоотношение между страните, тъй като
целта на декларацията е да удостовери, че при проверката лицето е заварено в
обекта на контрол да полага труд за съответен работодател.
Съществуването на трудово правоотношение е
правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа
от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти, технологичен
процес, ръководен от негов специалист/технически ръководител, работно време и
почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена
материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и
организация на работния процес. Съществуването на трудовото правоотношение може
да се установява с всички доказателствени средства. В случая се установява, че Р.
е извършвал възложената му работа с ДМА – автобус, който е собственост на
оспорващия търговец, съобразно приложеното маршрутно разписание № 7102 (л. 51), което се установява както
от подписаната от Р. декларация, така и от представените по делото л. 20-24 декларации, служебна бележка и извадка от книга за
начален инструктаж, инструктаж на работното място от 11.02.2019 г., от които
също се установява, че Н.П.Р. е дал съгласието си „работодателят“ ЕТ „К.Г. -
69“ да обработва и предоставя личните му данни по смисъла на ЗЗЛД на трети лица
във връзка с изпълнението на трудовия му договор, че на Р. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и че същият е запознат с
правилата за безопасност на труда в предприятието.
В сключения с Р. граждански договор е
посочено, че същият приема да работи като шофьор, автобус, т.е. на определена
длъжност, като извършването на превозите по линията Угърчин-Ловеч, с оглед
мястото на работа – автобус, който е ДМА
на оспорващия едноличен търговец, то този превоз едва ли е извършван
произволно и/или по усмотрение на наетото лице, а извършването му е свързано с изпълнението
на определено маршрутно разписание, като ЗС Р. се е подчинявал на определена от
работодателя дисциплина и организация на труда.
Очевидно
сключеният граждански договор е бил съставен с цел да прикрие съществуването на
реално трудово правоотношение между страните. При преценка налице ли е договор
за поръчка, съответно изработка или трудов договор следва да се преценява
изпълнението на задължението било ли е свързано с постигане на определен
резултат на свой риск по арг. на чл. 258 и 280 от ЗЗД. Липсват доказателства Р.
сам да е организирал работата си, относно извършването на автобусните превози
по маршрута Угърчин – Ловеч, доколкото съществува утвърдено маршрутно
разписание (л. 51). От това следва, че ръководството на работата се извършва от
жалбоподателя, поради което не е налице гражданско правоотношение, а трудово
такова.
Предмет на договора очевидно е
само престиране на работна сила в периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., тъй като възложената работа не е била
определена по обем или като краен резултат, нито се е извършвала със собствени
на изпълнителя средства, за да има характеристиките на договор за изработка по
чл. 258 от ЗЗД. Уговорено е изрично единствено престиране на личен труд. Видът
и характерът на уговорената с представения по делото граждански договор
дейност, без уговорен конкретен обем и краен резултат, предполагат само
продължаващо престиране на трудова сила от физическото лице в уговорен срок, на
място и при условия собственост на и създадени от работодателя.
С договор за поръчка по чл. 280
от ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия, т.е., с оглед разпоредбата и на чл. 292 от ЗЗД,
предмет на договорът за поръчка е извършването от довереника на правни и
фактически действия от името и за сметка на доверителя, като при отчитане на
резултата се дължи възнаграждение. Т.е. за договора за поръчка е характерно уговарянето
на конкретен резултат и самостоятелност на довереника при постигането му на
свой риск, като действията имат такова съдържание и характер, че правният ефект
от тях настъпва директно в правната сфера на доверителя. В случая не е налице
договор за поръчка. Освен това не е уговорено получаването на краен резултат, а
само престиране на личен труд – Р. да работи като шофьор, автобус.
В чл. 1, ал. 2 от КТ е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. Това означава, че на основание трудов договор
и с оглед законовата му уредба, физическото лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид работа при определено заплащане, работно време,
работно място и др. Предметът на гражданския договор е постигане на конкретен
резултат, който пак е свързан с полагане на труд, но при съответна
самостоятелност и свой риск до получаване на крайния продукт, предмет на
облигаторното правоотношение. Работодател може да сключва граждански договор за
изпълнението на определени дейности, но при условие, че това не е само
юридически, но и фактически свързано с конкретен резултат. Недопустимо е чрез
симулация да се прикрива същинско предоставяне на работна сила.
В конкретния случай не е била
налице самостоятелност при изпълнението на дейността, а липсва и основна
характеристика на гражданския договор – няма данни лицето да извършва
възложената работа на свой риск, тъй като при проверката Р. е заварен да работи
като шофьор на автобус, който е собственост на ЕТ, а не със свой автобус.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е необходимо в оспорения акт да се съдържат всички
задължителни реквизити на трудовия договор по чл. 66 от КТ.
Предмет на постановлението по чл. 405, ал. 1 от КТ е само и единствено установяването на трудово правоотношение
между страните, като останалото задължително съдържание на трудовия договор е
предоставено на свободната воля на страните, като съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ предписанието е работодателят да предложи на работника или
служителя сключване на трудов договор. Законодателят е
предвидил възможността на контролните органи да обявяват за съществуващо
трудово правоотношение с цел предотвратяване на заобикалянето на закона и
защита на правата на работниците, които е приел като особено значим обществен
интерес. Достатъчно е, че в постановлението са индивидуализирани страните по
трудовия договор – работник и работодател, посочена е длъжността (трудовата
функция) - шофьор, автобус, като в постановлението е посочена начална дата на
възникване на трудовото правоотношение – 01.02.2019 г. Обстоятелството, че за първоначално сключения трудов договор от
01.02.2019 г. с Р. е било подадено
заявление за заличаване от регистъра на НАП, не е аргумент за липса на трудови
правоотношения, а по-скоро за допуснато нарушение на трудовото
законодателството.
Законосъобразно е установено
от ответника, че е налице трудово правоотношение между Н.П.Р. и ЕТ „К.Г. -
69“.
В хода на административното и
на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за това, че Н.Р.
е предоставял работна сила, без да е налице сключен писмен трудов договор,
което е основание за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по
реда на чл.405а, ал.1 от КТ, което замества трудовия договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съдът намира, че оспорените постановление и
предписание са издадени в съответствие с целите на закона, намиращи основание в
свободата и закрилата на труда, както и в осигуряването на справедливи и
достойни условия на труд при предоставянето на работна сила, ведно със
съответстващото им възнаграждение.
Въз основа на
законосъобразното постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, в съответствие с чл.
405а, ал. 4 от КТ от гл. инспектор ДИТ – Ловеч е дадено предписание на жалбоподателя да предложи сключване
на
трудов договор на Н.Р.. Предписанието е
издадено в съответствие с чл. 146, т. 1-5 от АПК, тъй като мотивите за издаване
на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ са такива за издаване и на
предписанието. Това налага отхвърляне на жалбата и срещу процесното предписание.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „К.Г. – 69“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Угърчин, ул. „Никола Обретенов“ № 9,
представляван от К.П.Г. чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл.
„Тодор Кирков“ № 1, к-с Драката, вх. Б, ет. 1, ап. 4, срещу Предписание изх. №
ИЗХ19011159 от 28.02.2019 г. по чл. 405а, ал.4 от КТ, с което е предписано на
жалбоподателя да предложи сключване на трудов договор на Н.П.Р. за извършване
на работа като шофьор на автобус, считано от 01.02.2019 г. и Постановление с
изх. № ИЗХ19011158 от 28.02.2019 г. по чл. 405а, ал.1 от КТ, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между едноличния търговец и Н.П.Р. за
извършване на работа като шофьор на автобус, считано от 01.02.2019 г.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото на
основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: