№ 32
гр. Плевен , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Д.Н.Б.
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600105 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов В.Ч.Н.Д
№105/2021 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 38/02.02.2021г. по ЧНД № 133/2021г., Районен съд-
гр.Плевен, на основание чл.25 ал.1 ,вр. с чл.23 ал.1 от НК, определил на
осъдения И. В. М.- ЕГН **********, общо най-тежко наказание, между
наложените му по НОХД № 1565/ 2020г., НОХД № 2408/ 2020г., НОХД №
2214/ 2020г., НОХД № 2484/ 2020г. и НОХД № 2123/ 2020г., всички на РС-
гр.Плевен, в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален „общ“ режим.
Районният съд приложил разпоредбата на чл.24 НК, увеличил общото
най- тежко наказанието с шест месеца, като така определеното вече общо
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.Приспаднал на
основание чл.25 ал.2 от НК, фактически изтърпяното наказание по НОХД №
1565/ 2020г. на РС- гр.Плевен, към 02.02.2021г., в размер на пет месеца и
1
двадесет и шест дни, съобразно справка изх.№167/25.01.2021г. на началника
на затвора-гр.Плевен.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от
осъдения И.М., чрез сл. защитник адв.Н. Я.-АК- Плевен.С нея се възразява
срещу приложението на чл.24 НК.Счита се,че в тази част определението на
съда е необосновано, при отчитане на отегча- ващите обстоятелства.Твърди
се, че обществената опасност на подзащитния му е висока, но определено не е
сред най-високите. Защитникът твърди, че целите на наказанието биха
могли да се постигнат само с определеното общо наказание, без да се
увиличава същото на основание чл.24 от НК.Акцентира на доброто
процесуално поведение на подзащитния си, а именно, че се е съгласявал да
сключва споразумение с прокуратурата, като по този начин е спестил
процесуални усилия на прокурора.Твърди се също, че осъдения е с недобро
здравословно състо- яние.Направено е искане за прилагане на мед.докумени
от администра- цията на затвора гр.Плевен.В заключение се иска от
въззивния съд, да измени определението на първоинстанционния съд, като го
отмени в частта, с което е увеличено общото най-тежко наказание с шест
месеца, съобразно чл.24 от НК.
В съдебното здаседание пред въззивния съд, адвокат Н. Я., счита,че в
основата на пледоарията, прокурора е прав.Отново излага доводи за лошото
здравословно състояние на осъдения И. М..Твърди, че от начина на
извършване на престъпленията, може да се направи извод, че целта му била
да влезе в затвора.Същевременно пледира въззивния съд да направи
компромис, имайки предвид здравословното състояние на осъдения-болен от
рак.По същество, отново се иска иска отмяна на обжалваното определение, в
частта по приложението на чл.24 от НК.
Осъденият И.М. поддържа становището на защитника си.
Прокурорът счита,че определеното общо наказание е правилно и не следва
да се отменя приложение на чл.24 от НК.Акцентира на много- кратните
осъждания по отношение на И.М., които не са повлияли върху характера му,
да се превъзпита и поправи.Сочи, че в такива случаи, когато лицето е
осъждано многократно, е такава и практиката на ВКС.Моли жалбата да се
остави без уважение.
2
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото,
включително и приети във въззивното производство, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваното определение,
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.
От приложените актуална справка за съдимост и съдебен акт, е видно, че
И.В. М. е осъждан многократно.Наказанията по влезлите в сила съдебни
актове, по които не му е определяно общо наказание са:
1. Определение по споразумение от 13.08.2020г, постановено по НОХД
№ 1565//2020г. на РС-Плевен, с което, за деяние, извършено на 03.08.2020
година, на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК, му е наложено наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода при първона- чален общ режим.
2. Определение по споразумение от 11.01.2021г., постановено по НОХД
№ 2408/2020 на РС-Плевен, с което за деяния извършени през периода 08.06 –
24.07.2020 година, на основание чл.195, ал.1,т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с 26 ,
ал.1 от НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от
свобода при строг режим.
3.Определение по споразумение от 11.01.2021година, постановено по
НОХД №2214/2020г. на Районен съд - Плевен, с което за деяние извършено
на 17.07.2020г., на основание чл.194, ал.1 , вр. с чл.29,ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода,
при първоначален строг режим.
4. Определение по споразумение, от 12.01.2021година, постановено по
НОХД №2484/202018 г.на Районен съд – Плевен, с което за деяние
извършено на 16.04.2020г., на основание чл. 196, ал.1,т.1, вр. с чл.194,ал.1,вр.
с чл.29,ал.1, б.“а“ и чл.20, ал.2 от НК, му е наложено наказание в размер на
една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
5. Определение по споразумение от 29.01.2021г., постановено по
3
НОХД № 2123/2020г. на РС - Плевен, с което за деяние извършено на
12.07.2020г., на основание чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.29,ал.1,
б.“а“от НК от НК, му е наложено наказание в размер на десет месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
При така изложеното правилно Плевенския районен съд е приел,че следва
да се определи едно общо наказание измежду наложените му по описаните
по-горе влезли в сила съдебни актове.Деянията са извършени в реална
съвкупност, в период от време преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях.Това е видно както от справката за съдимост по отношение
на осъдения, така и от приложеното определение №260021/29.01.2021г. по
НОХД № 2123/2020г. на РС - Плевен .
При това положение правилно съдът на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 НК е определил най-тежкото от тях в размер на една година
лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
На основание чл.24 от НК, определеното общо най-тежко наказание е
увеличено с шест месеца.Така определеното общо най-тежко и увеличено
наказание станало в размер на една година и шест месеца, като съдът
постановил общ режим на изтърпяване.Съобразно справката от затвора
гр.Плевен, правилно на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато фактически
изтърпяното от И.М. наказание по НОХД № 1565/ 2020 г. на РС- Плевен, в
размер пет месеца и двадесет и шест дни.
С жалбата от служебния защитник, не се оспорва основателността за
определяне на общото наказание, размера и режима на изтърпяване.
Във връзка с възраженията по приложението на чл.24 от НК, въззивния
съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни, обос-
новани и законосъобразни.
Решаващият съд, правилно и основателно е приел, вземайки предвид чл.36
от НК, че следва да се увеличи определеното общо наказание с шест месеца и
И.М., следва да изтърпи общо наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при общ режим.Обосновал се е макар и с кратък мотив,
с упоритата престъпна дейност на осъдения.
4
В действителност се касае за една упорита и усложнена престъпна дейност
започнала през 2006г.Същият, от тогава, е осъждан многократно и търпял
ефективни наказания за престъпления против собствеността и при условията
на опасен рецидив, по чл.196 от НК, осъждан е и за престъпление по чл.354а
и чл.255 от НК, които го определят като личност с висока обществена
опасност и трайно установени противоправни навици.
Многократните осъждания и налаганите му до момента сравнително
минимални по размер наказания, както по влезлите в сила присъди ,така и по
прилаганите деференцирани процедури, явно не са оказали превъзпи- таващ и
поправящ ефект върху него, което действително обуславя и високата му
обществена опасност.Напротив, както е и в настоящия случай, последните
деяния, /по 5 бр.влезли в сила съдебни актове/ за престъпленията за които са
му наложени наказанията, предмет на настоящото последното производството
по чл.306, ал., т.1 от НПК, са извършени, в кратък период от време- за около
четири месеца.
Определеното за изтърпяване общо наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, не е завишено и несправедливо.
При увеличаване на наказанието са спазени изискванията на закона, а
именно: увеличението да не надминава с една втора от определеното общо
най-тежко наказание, да не надминава сбора от отделните наказания за
отделните престъпления, нито максималния размер на наказанието предвиден
за съответния вид наказание.
Възраженията и доводите на защита за влошено здравословно състояние на
осъдения, поради заболяването му, съдът счита за несъстоятелни и
неоснователни. Видно от изисканата справка от затвора Плевен, за
здравословното състояние на осъдения И.М. е, че същия е клинично
здрав./л.11/.Не е съобщавал пред затворническите власти за за хронични
заболявания.Не имал оплаквания и не е търсил медицинска
помощ.Въззивният съд не е специалист и не отхвърля приетите медицински
документи, от които е видно, че осъдения има забо- ляване от 2017г., видно
от експертното решение №33233 от 175/27.10.20г., но то не е обвързващо с
невъзможност да се търпи наказание в затвора от осъдения.Освен това в
Наредбата за лечение на лишените от свобода е предвидена всякаква
5
възможност, при необходимост, да се оказва съответ- ната медицинска
помощ на осъдените.
Предвид горното, въззивният съд намира постановеното определение за
правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №38/02.02.2021г. по ЧНД № 133/2021г.,
Районен съд-гр.Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6