М О Т И В И
от 11.11.2019 г. към
Присъда № 284 от 07.11.2019 г.,
постановена
по НОХД № 4963/2019 г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия В.Л.Д. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че: в периода от 01.09.2017
г. до 01.07.2019 г. в гр. Пловдив, след като е осъден с влязъл в сила съдебен
акт - протокол от 25.04.2017 г. за одобрена спогодба по гр. д. № 11270/2016 г.
по описа на РС-Пловдив, V брачен състав, да издържа свой низходящ - малолетната
си дъщеря С.В.Д., с ЕГН **********, като й заплаща чрез нейната майка и законен
представител - Е.К.М. *** по 160 лева месечна издръжка, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно
за 23 месечни вноски, възлизащи на обща сума от 3680 лв.
Пострадалата по делото не се е конституирала като
страна.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение, като излага
съображения, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено
наказание пробация за срок от една година и шест
месеца години при
първите две пробационни мерки.
От своя страна подс. Д., признава вината си,
както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият
заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, а желае
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В обясненията си признава
вината си и изразява съжаление за извършеното.
От своя страна защитникът,
адв. Д.-М., с оглед заявеното от подсъдимия признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва
установената от прокурора фактическата
обстановка, нито доказаността
на обвинението, като единствено излага съображения за налагане на по-ниско наказание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият
В.Л.Д. е роден на *** год. в
гр. …, живее в гр. …, кв. „…“ ул. „…“ № .., ет. …, ап. …, ..., български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Свид. Е.М. и подс.
В.Д. живели на семейни начала в периода от 2008 г. до 2011 г., като обитавали
жилището на родителите на Д. ***. По време на съвместното им съжителство се родило детето им
С.В.Д. с ЕГН ********** /родена на
*** г./. През 2011 г. отношенията между свид. М. и подс. Д. силно се влошили и Е.М. напуснала Д., като
заедно с детето си С.
заживели в гр. Септември при родителите
на М., а от края на 2014 г. Е.М. и С.Д. ***, в дома на мъжа,
с когото М. заживяла на семейни
начала - Г.Г., находящ се в
гр. …, ул. „…“ № … ет. … ал. …. През 2016 г. свид.
М. завела гражданско дело за издръжка
спрямо подс. Д., като със
съдебен акт, влязъл в сила на 25.04.2017 г. - протокол от 25.04.2017 г. за
одобрена спогодба по гр. д. № 11270/2016 г. по описа на РС-Пловдив, V брачен състав. Съгласно постигнатата
и одобрена от съда спогодба страните - Е.М. и В.Д. родителските
права по отношение на детето
С.В.Д. се предоставяли на майката Е.К.М., определял се режим
на лични контакти между бащата В.Д. и детето С., а подс. В.Д. се задължавал да заплаща на
дъщеря си С.В.Д. чрез нейната майка и законен представител Е.К.М.
ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 25.04.2017 г.
След като подс. Д. бил осъден да заплаща издръжка за
детето си С.Д., той
изпълнил задълженията си само за първите четири месеца след влизане в сила на
съдебния акт - месеците май 2017 г., юни 2017 г., юли 2017 г. и август 2017 г.,
като превел на четири пъти /на дати 13.06.2017 г., 09.08.2017 г., 08.09.2017 г.
и 08Л 1.2017 г. / по 160 лева на
Е.М. чрез системата за разплащания „Изипей“. В разписките
за извършените преводи изрично бил посочван адреса
на Е.М. ***. След въпросните
четири плащания подс. Д. спрял да изпълнява задълженията си по заплащане на
издръжката и не заплатил никакви други суми по дължимата от него ежемесечна
издръжка.
Предвид горното
В.Л.Д. е бил предаден на съд
с обвинение по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че в периода от 01.09.2017
г. до 01.07.2019 г. в гр. Пловдив, след като е осъден с влязъл в сила съдебен
акт - протокол от 25.04.2017 г. за одобрена спогодба по гр. д. № 11270/2016 г.
по описа на РС-Пловдив, V брачен състав, да издържа свой низходящ - малолетната
си дъщеря С.В.Д., с ЕГН **********, като й заплаща чрез нейната майка и законен
представител - Е.К.М. *** по 160 лева месечна издръжка, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно
за 23 месечни вноски, възлизащи на обща сума от 3680 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства – писмени (докладни, съдебен
протокол за одобрена спогодба, справки и обяснения) и гласни (показанията на свид. Е.М.),
които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани
от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от
обясненията на подсъдимия. По същество същият не оспорва доказателства по
делото, установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и
повдигнатото му обвинение въз основа на тях, като признава изцяло същото. В
този смисъл следва да се приеме, че по делото липсва спор както по фактите,
така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият
анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият В.Л.Д. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК, а именно:
в периода
от 01.09.2017 г. до 01.07.2019 г. в гр. Пловдив, след като е осъден с влязъл в
сила съдебен акт - протокол от 25.04.2017 г. за одобрена спогодба по гр. д. №
11270/2016 г. по описа на РС-Пловдив, V брачен състав, да издържа свой низходящ
- малолетната си дъщеря С.В.Д., с ЕГН **********, като й заплаща чрез нейната
майка и законен представител - Е.К.М. *** по 160 лева месечна издръжка,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на две и повече месечни
вноски, а именно за 23 месечни вноски, възлизащи на обща сума от 3680 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и
правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя
специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените
в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
В
конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на свид. М., а и от обясненията на подс.
Д., че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на
което е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка, както следва: в периода от 01.09.2017
г. до 01.07.2019 г. по 160 лева месечна издръжка, или 23 месечни вноски,
възлизащи на обща сума от 3680 лв. По този начин подсъдимият е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването
им. Същият е бил наясно, че по силата на постановения и влязъл в сила съдебен акт
е осъден да изплаща издръжка на своята малолетна дъщеря чрез нейната майка,
както и че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката,
нарушава постановения съдебен акт, но въпреки това съзнателно се е отклонил от
това си задължение.
По изложените съображения съдът прие, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го
призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия
В.Л.Д. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след
като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по
чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”
за срок от ЕДНА ГОДИНА, при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия,
съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото му
съдебно минало, което го характеризира като личност с висока степен на
обществена опасност. Отделно от това съдът взе предвид и обстоятелството, че в
случая се касае за неплатена издръжка за един продължителен период от време – 23
месечни вноски. От друга страна като смекчаващо отговорността обстоятелство се
отчете фактът, че подсъдимият е декларира желание и намерение да продължи да
заплаща редовно дължимата издръжка. Тази нагласа бе оценена положително от
настоящия съдебен състав, поради което и при определяне на вида наказание,
което да се наложи на подсъдимия, съдът предпочете по-леката от предвидените в
закона алтернативи. Като взе предвид посочените по-горе обстоятелства съдът
счете, че наказание пробация за срок от една година
при първите две пробационни мерки, се явява
достатъчно за постигане на целите на наказанието и адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца. В тази
връзка съдът отчете и затрудненото материално положение
на подсъдимия и прецени, че
налагането
на наказание за по-дълъг срок или при допълнителни пробационни
мерки, не би било в интерес на пострадалите, тъй като това допълнително би затруднило
изпълнението на родителките задължения от страна на подсъдимия. Поради тези
съображения съдът предпочете и по-леката от предвидените в закона алтернативи,
като не наложи наказание лишаване от свобода, тъй като това би препятствало
полагането на труд от подсъдимия, респ. получаването на доходи, чрез които да
удовлетворява нуждите на малолетната си дъщеря.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК