№ 12404
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110172928 по описа за 2024 година
„**я“ ЕООД е предявило против С. Н. Н. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 958,56 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **14.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024
г. до окончателното изплащане, 204,30 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 14.04.2018 г. – 14.04.2019 г. и 942,24 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 14.04.2018 г. – 09.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22480/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 14.04.2018 г. между „**“ АД и С. Н. Н. е сключен Договор за
потребителски кредит № **14.04.2018 г., по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв., който следвало да бъде погасен на
12 равни месечни вноски – всяка по 161,44 лв., в срок до 14.04.2019 г. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР по кредита в размер на 48,63%.
Договорът бил сключен по електронен път от разстояние съгласно ЗПФУР. Твърди, че
ответницата не изпълнила в срок задълженията си. Посочва, че на 22.03.2024 г. между „**“
АД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който „**“ АД прехвърлило на ищеца
своите вземания към ответницата по процесния договор за потребителски кредит,
индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи, че с оглед
задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била
уведомена за извършената цесия на посочените от нея настоящ и електронен адрес в
договора за потребителски кредит. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е
извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с връчването на
ответницата на исковата молба, ведно с приложенията. Излага, че до настоящия момент
ответницата продължава да е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата С. Н. Н. не е депозирала
1
отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на
ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован,
не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът
приема, че предявения иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се
явяват вероятно основателен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът, който е сторил разноски в
размер на 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, като
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**я“ ЕООД, ЕИК **, против С.
Н. Н., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 958,56 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **14.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024
г. до окончателното изплащане, 204,30 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 14.04.2018 г. – 14.04.2019 г. и 942,24 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 14.04.2018 г. – 09.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22480/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕООД, ЕИК **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева - разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2