РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000729 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №268081 от 11.08.2021г. от З.А.Д.
"Д.Б.Ж.З." АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството
адв. Д.С. против решение №260249 от 29.06.2021г., постановено по т.д.
№291/2019г. по описа на О.С. - С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д.
"Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. да заплати на Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС.
ЕГН **********, и двамата от **** суми над 70 000 лева до уважения размер
от по 200 000 лева – за всеки от двамата поотделно – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син А.С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 04.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, с което е
осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. да заплати на адв. П.К. сумата 13272
лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за оказана
1
безплатна правна помощ на ищците, а по сметка на бюджета на съдебната
власт сумата 16 000 лева – държавна такса и 12050 лева - разноски.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението в
обжалваните му части и да отхвърли предявените искове над посочените
размери, които намира за прекалено завишени, а уважаващото ги решение –
несъобразено с критериите за справедливост. Намира, че съдът неправилно не
е отчел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан, както и
поради обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на
автомобил, който е употребил наркотици.
Въззиваемите страни Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС. ЕГН
**********, и двамата от ****, със съдебен адрес: **** – чрез адв. П.К. с
писмен отговор от 10.09.2021г. изразяват становище за неоснователност на
жалбата на З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – гр. С..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищците Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС. ЕГН **********, и
двамата от ****, със съдебен адрес: **** – чрез адв. П.К. твърдят, че на
05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З. е настъпило пътно –
транспортно произшествие, при което е починал сина им – А.С. А.. Твърдят,
че автомобилната катастрофа е причинена от водача Г.Т.Д. при управление
на лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН ** **** **. Твърдят, че ПТП е
причинено от водача Д., поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата – предприел маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил „Б.“ с рег. №** **** **, в който е пътувал А..
Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт
на сина им са понесли неимуществени вреди – силна тъга, болка от загубата,
скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – гр. С..
2
Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба от
04.09.2018г. По образуваната преписка по щета ответникът е отказал да
определи обезщетение и не е заплатил такова на ищците.
Молят съда да осъди ответника З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – ****, ЕИК
********* да заплати на Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС. ЕГН
**********, и двамата от **** по 200 000 лева - обезщетения обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син А.С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 13.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. К. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищците.
Ответникът З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – ****, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП,
вината на водача на лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН ** **** **.
Твърди липса на противоправност в действията на водача. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради
обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан. Впоследствие
възражението е допълнено и с твърдението, че е налице съпричиняване и
поради обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на
автомобил, който е употребил наркотици. Счита претенциите за прекалено
завишени по размер.
Видно от представения с исковата молба отговор от страна на ответното
застрахователно дружество с изх. №3516/10.09.2018г. може да се направи
извод, че ищците са заявили своите претенции пред застрахователя с молба
от 04.09.2018г., която се цитира в отговора. Не се твърди уведомяване на
ответника в друг по-ранен момент. Ответникът също не оспорва заявяването
на извънсъдебна претенция, датата на получаването на която цитира в
писмото – отговор от 10.09.2018г., с който той е уведомил ищците, че по
образуваната преписка по щета няма основание да определи и заплати
обезщетения. От тази разменена кореспонденция може да се направи извод,
че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до „З.А.Д.
"Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки
3
от тях. Не се спори, че такива не са изплатени на ищците. Горното води до
извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта
на преките искове на ищците против застрахователя.
Във връзка със спора между страните относно механизма на ПТП, както
и наличието на противоправно поведение водача на лекия автомобил марка О.
модел А. е допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза с вещи лица инж. Х.Х. и д-р Т.С.. От заключението се установява,
че процесното ПТП е настъпило на път **-**, км. **+***, общ. С.З.. По пътя
в посока запад се е движил лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН **
**** **, управляван от Г.Т.Д.. В обратна посока – изток се е движил лек
автомобил Б. с рег. № ** **** **, управляван от Ж.Д.Б., на предната дясна
седалка на който е пътувал А. А.. В участъка на настъпване на ПТП между
двете ленти за движение в различните посоки има единична прекъсната
маркировка за МПС, които се движат от изток на запад и предприемат
маневра „завой на ляво“ към бензиностанция. Мястото на удара е в
уширението северно от газстанцията. Достигайки разклонението на пътя за
бензиностанцията водачът на лекия автомобил О. предприема маневра завой
наляво като по този начин не пропуска насрещно движещия се автомобил Б..
При забелязване на предприелия маневрата л.а. О., водачът на л.а. Б.
отклонява своя автомобил надясно, преминава през разделителния остров и
двата автомобила се сблъскват. Лекият автомобил Б. е ударен от лекия
автомобил О. А. в заден ляв калник. От удара водачът на Б. изгубва
управлението му, автомобилът се завърта, продължава движението си в
посока изток, удря се в крайпътно дърво, усуква се и се завърта около ствола
му, разделяйки се на две части. Скоростта на движение на лек автомобил
марка „Б.“, управляван от Ж.Б., непосредствено преди ПТП е била 135 км/ч.
Скоростта на движение на лек автомобил марка О., управляван от Г. Д., е
била 33.57 км/ч. В конкретния случай ограничението за движение на пътя
извън населени места е от 90 км./ч. при движение от изток на запад и 60 км/ч
при движение от запад на изток. Експертът посочва, че причините за ПТП от
техническа гледна точка са – от страна на водача на л.а. О. А. –
непропускането на насрещно движещия се лек автомобил Б. преди да започне
извършването на маневра завой наляво и да пресече насрещната пътна лента,
а от страна на водача на л.а. Б. - технически неправилното отклоняване на
дясно по посоката на движение.
4
От заключениeто на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза относно причините за ПТП може да се направи извод, че
процесното ПТП се дължи на противоправното поведение на водачите и на
двата автомобила – участници в него. То е причинено и в резултат на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка „О. “, модел
А. с ДКН ** **** ** – Г.Т.Д.. Съгласно чл.25 ал.2 изр. 1-во от ЗДвП при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Следователно с действията си водачът Д. е
нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП като не е
пропуснал насрещно движещия се лек автомобил Б. преди да започне
извършването на маневра завой наляво и да пресече насрещната пътна лента.
По въпроса налице ли е съпричиняване на вредосносния резултат от
пострадалия: От заключениeто на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че уврежданията в дясната половина на тялото на
А. са получени при контакт с детайли от вътрешността на купето.
Уврежданията в лявата странична повърхност на тялото и на челото не биха
могли да се обяснят с механизъм на травма вътре в купето, ако тялото било
фиксирано с обезопасителен колан. Дори и да е бил с поставен
обезопасителен колан обаче пак биха се получили следните увреждания: по
дясностраничната повърхност на тялото и десния горен крайник, контузия на
десния бял дроб, счупване на III-VII ребра по залавните места с гръбначния
стълб и VIII – IX ребра по лопаткова линия. В съдебно заседание на
12.05.2021г. вещото лице д-р С. при обясненията при приемане на
заключението посочва, че в случая е налице страничен удар със значителна
сила, такава че автомобилът се е разцепил на две. При такъв удар
обезопасителния колан не предпазва и тялото се придвижва в странично
направление. Според вещото лице не може да бъде изключен такъв
механизъм за получаване на травматичните увреждания и по – специално
разкъсването на далака, съпроводено с масивна кръвозагуба, а именно – от
придвижване в странично направление на тялото на пострадалия и на водача
в посока надясно и после в посока наляво. С оглед на тези обяснения не може
да се направи извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, заради непоставен обезопасителен колан.
5
От допуснатата пред въззивния съд съдебно – медицинска
токсикологична експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил Б. е
бил в лека степен на токсо-наркологично повлияване. Приемът на
стимулантите амфетамин/метамфетамин имат физиологичната последица на
допинг – стимулант във физиологичните функции. Ако е имало външни
белези на степента на наркотично повлияване при водача Ж.Б., те вероятно не
са могли да бъдат оценени от пътниците в колата. Ето защо не може да бъде
споделено и твърдението, че е налице съпричиняване от пострадалия и
поради обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на
автомобил, който е употребил наркотици.
Относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на А. А. е заключението на допусната комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза. От заключението се установява, че
А. е получил увреждания по дясностраничната повърхност на тялото и
десния горен крайник, контузия на десния бял дроб, счупване на III-VII ребра
по залавните места с гръбначния стълб и VIII – IX ребра по лопаткова линия,
охлузвания на лявата поясна област, разкъсване на слезката, охлузване в
челото и кръвонасядане в лявото слепоочие. Смъртта на А. А. се дължи на
остра кръвозагуба в резултат на описаните травми. Смъртта и е в пряка
причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на
05.05.2018г., при което е пострадал.
Обстоятелството, че ищцата Д. З. АС. e майка, а ищецът СТ. ЮЛ. АС. -
баща на починалия в резултат на ПТП А. А., се установява от представеното
удостоверение за наследници №АО-56 от 21.05.2018г., издадено от кметство
с. Д., община С.З..
Показанията на разпитаните свидетели М. Д. К. и К. Й. К. са обсъдени
от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между родителите и починалия.
Родителите периодично работели сезонна работа в И., когато били в Б.
живели заедно в общо домакинство, в една къща в с. Д., където водели
спокоен живот. Много тежко са преживели смъртта на А., тъй като са били
много близки. И до настоящия момент страдат, много са променени,
разстроени. Не могат да превъзмогнат загубата. Свидетелят К. споделя, че за
Д. и С. темата за катастрофата е много болезнена. Радостта вече е изчезнала
6
от дома им, чувстват се отчаяни. Свидетелите ги описват като коренно
различни хора след загубата, Д. – болна и психически сритата, С. искал да се
самоубие и само мисълта, и отговорността към малкия син ги държи.
Родителите много са се радвали на С. и са се гордеели с него. Приготвяли са
се за абитуриентския му бал. От гласните доказателства може да се направи
извод за съществуващите близки отношения между ищците и починалия А.
А., основани на обич и взаимна привързаност.
Пред първоинстанционния съд е допусната съдебна – психологична
експертиза относно психическото състояние на ищците, какви са конкретните
травми, преживени от тях вследствие смъртта на А. А. и дали те са
преодолени. От заключението на вещото лице В.З. се установява, че смъртта
на А. има ясно изразено негативно отражение върху психиката на Д.А. и С.А..
И при двамата са налице данни, кореспондиращи със симптомите на пост
травматично стресово разстройство. Персестират психични промени като
нарушение на съня, бърза уморяемост, отпадналост, напрегнатост и
безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие, чувство на
несигурност и нерешителност. Съпътстват ги чести спомени за травмиращата
ситуация, страх, очакване за неприятна новина, затруднение в
концентрацията, честа безповодна раздразнителност. Затруднено е
личностното и социалното им функциониране. Загубили са интереси и
социални контакти. Болката от загубата е толкова силна, че те са загубили
надежда, смисъл и стимул за живот. Непосредствено след кончината са имали
суицидни мисли, единствено факта, че имат малък син ги е възпрял.
Продължават да тъгуват, да търпят мъка и страдания от загубата.
Негативните промени са трайни във времето и са довели до промени в
поведението, социалното функциониране, семейните и приятелски
взаимоотношения.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за лек
автомобил марка „О.“, модел А. с ДКН ** **** **, управляван от Г.Т.Д., от
представената справка от Г. ф. /стр.16 от делото на СГС/ се установява, че
отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ по полица BG/30/************** от 26.10.2017г. със срок на
действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Г. Д. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при
7
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания
и съдебно-психологичната експертиза, че ищците Д. и С.А.и са претърпели
значителни болки и страдания, свързани със загубата на сина им. Те са били и
все още са в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените от
тези двама ищци искове за заплащане на обезщетение за репарация на
търпените болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли
значителни по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод
за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – син, който е бил
все още много млад, съдът счита, че определеният от първоинстанционния
съд размер на обезщетението за всеки от ищците от по 200 000 лева е
справедлив.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение решение
№260249 от 29.06.2021г., постановено по т.д. №291/2019г. по описа на О.С. -
С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. да заплати на
Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС. ЕГН **********, и двамата от ****
суми над 70 000 лева до уважения размер от по 200 000 лева – за всеки от
двамата поотделно – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
всеки от посочените двама ищци болки и страдания от смъртта на техния син
8
А.С. А., настъпила в резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-**, км.
**+***, общ. С.З., ведно със законна лихва считано от 04.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, с което е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД –
гр. С. да заплати на адв. П.К. сумата 13272 лева – адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищците, а по
сметка на бюджета на съдебната власт сумата 16 000 лева – държавна такса и
12050 лева - разноски.
В останалата част – до размер от 70 000 лева на присъденото
обезщетение – решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни Д. и С.А.и се
дължат разноски, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Те
са представлявани безплатно от адв. П.К.. На основание чл.38 от ЗА на адв.
П.К. следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство и пред въззивния съд. С оглед
отхвърлената жалба и обжалваемия интерес, на адв. К. са дължими общо 8076
лева - адвокатско възнаграждение за представителството на страните Д. и
С.А.и пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260249 от 29.06.2021г., постановено по
т.д. №291/2019г. по описа на О.С. - С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д.
"Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. да заплати на Д. З. АС. ЕГН ********** и СТ. ЮЛ. АС.
ЕГН **********, и двамата от **** суми над 70 000 лева до уважения размер
от по 200 000 лева – за всеки от двамата поотделно – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от всеки от посочените двама ищци болки
и страдания от смъртта на техния син А.С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
9
считано от 04.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, с което е
осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – гр. С. да заплати на адв. П.К. сумата 13272
лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ на ищците, а по сметка на бюджета на съдебната
власт сумата 16 000 лева – държавна такса и 12050 лева - разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. П.К. със съдебен адрес: **** сумата 8 076 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото безплатно
представителството на страните Д. и С.А.и пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10