Решение по дело №827/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 10.02.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 827 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 127/13.07.2020 г. по гр.д. № 212/2020 г. на И.ския районен съд е отхвърлена молбата на А.А.А., подадена в лично качество и в качеството на баща и законен представител на малолетната А.А., срещу А.В.З. и Р.Е.З., за защита от домашно насилие, осъществено на 14.02.2020 г. Молителят е осъден да заплати на всяка от ответниците по молбата сумата от 530 лв. за направените от тях разноски по делото, както и по сметка на ИРС разноски в общ размер на 60 лв.

С определение от 14.09.2020 г. съдът е отхвърлил молбата на ответниците Р.З. и А.З. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Решението е обжалвано от молителя А.А.А. като неправилно и необосновано с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което спрямо ответниците се наложат мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН в максималния срок. В жалбата се твърди, че изводът на районния съд за неоснователност на молбата не основан на цялостна преценка на събрания доказателствен материал.

Ответниците по въззивната Р. З. и А.З. жалба оспорват същата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от ответниците Р.З. и А.З. срещу определението на районния съд от 14.09.2020 г., с което е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта относно присъдените им разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени пространни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба А.А.А. оспорва същата.

В съдебно заседание  въззивникът, чрез пълномощника си адв. Л., поддържа въззивната жалба и оспорва частната жалба на ответниците.

            Ответниците по въззивната жалба Р.З. и А.З., чрез пълномощника си адв. Ш., оспорват въззивната жалба и поддържат подадената от тях частна жалба.

 

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 212/2020 г. на И.ския районен съд е образувано по молба от А.А.А., подадена лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете А.А., срещу А.В.З. и Р.Е.З., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителят е бил в брак с втората ответница Р.З., който е бил прекратен със съдебно решение през 2014 г., като родителските права по отношение на малолетното им дете А.А. са били предоставени на майката и е определен режим на лични контакти на детето с бащата. Твърди се, че майката работи и живее в гр. София и грижите за детето се полагат от първата ответница съвместно с нейния съпруг Д. З.. Молителят твърди, че на 14.02.2020 г., в 18,00 ч. отишъл на адреса, на който живее детето в гр. К., ул. „Освобождение” № 13, придружаван от дядо му Й. В.. Позвънил на мобилния телефон на детето, което малко след това се появило на входната врата, придружено от втората ответница. Детето казало на молителя, че не може да дойде с него, защото мама и баба пиели хапчета и ако тръгне с него,  те „ще умрат”. Детето било стресирано и объркано, няколко пъти се прибирало до стаята си, за да вземе вещи. След около 20 минути първата ответница се появила и започнала да крещи на детето, хванала го за лакътя и започнала да го влачи към къщата, като крещяла на молителя и го наричала пред детето с думите „тоя тъпак да се маха оттук”. По това време втората ответница стояла безучастно и не попречила по никакъв начин на първата ответница да упражнява насилие над А.. Твърди се, че ответницата Р.З. крещяла на леля си А.  пред детето, казала й „махай се оттук” и с бутане се опитвала да я вкара вътре в къщата. Твърди се, че детето, виждайки този скандал – как леля му и майка му се карат, се объркало и продължавало да плаче.  Това според молителя представлява акт на домашно насилие спрямо детето, което е принудено да присъства на грубости и скандали от страна на близките си роднини. Молителят сочи, че се обадил на тел. 112 за съдействие, като пристигналият на място след около 5 минути патрул констатирал случилото се. В молбата са изложени и твърдения за наличие на дългогодишен родителски спор между молителя и бившата му съпруга Р.З., за продължително неизпълнение от майката на установения режим на лични контакти между детето и бащата, манипулативно въздействие от страна на ответниците върху детето, довели до синдром на родителско отчуждение. Въз основа на тези твърдения в молбата е отправено искане за издаване на заповед за защита срещу ответниците чрез налагане на посочени мерки за защита по чл. 5 от ЗДДН.

Към молбата е приложена подписана от молителя на 28.02.2020 г. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са изложени идентични с описаните в молбата обстоятелства относно твърдените от молителя актове на домашно насилие, извършени от всяка от ответниците на 14.02.2020 г.

С допълнителна молба от 10.03.2020 г., подадена в изпълнение на разпореждане на съда, молителят сочи, че първата ответница А.З. е сестра на бащата на втората ответница Р.З., т.е. баба на детето и роднина от трета степен по съребрена линия, и че същата живее с детето в едно домакинство. Относно твърдения акт на домашно насилие, извършен от ответницата А.З., в допълнителната молба молителят сочи, че на посочените дата и място тази ответница хванала ръката на детето и я стискала силно над лакътя, влачела и дърпала детето, за да го вкара в къщата, от което детето изпитало болка и се разплакало, безпомощно се опитвало да се измъкне от ръката на г-жа З., която от своя страна сипела обиди по адрес на молителя и се опитвала насила да завлече детето в къщата и да не му позволи да отиде с молителя. Молителят твърди, че от втората ответница Р.З. е осъществен акт на психическо насилие, изразяващ се в скандала между двете ответници, агресия между тях, изразяваща се в крещене и бутане в присъствието на детето.

Ответниците по молбата А.З. и Р.З., оспорват същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Установено е безспорно, че молителят и втората ответница Р.З. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод през 2014 г. и упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете А.А. е предоставено на майката. Няма спор, че от развода между съпрузите и до настоящия момент детето живее и се отглежда от майката в дома й в гр. К., в който дом то съжителства с първата ответница Антонета З., която е леля на майката, както и с Д. З. – съпруг на А.З..

В производството пред районния съд са приети множество писмени доказателства /като протокол от 07.02.2020 г. от проведен Координационен маханизъм на ДСП – И. във връзка с подадени сигнали относно детето А.А. от страна на родителите му; сигнали на молителя до РД- „СП” – София област и до Агенция за закрила на детето; писма от Д „СП” – И., междинни и краен доклад на Център за обществена подкрепа – гр. Долна баня за резултатите от извършената социална услуга, писмо от директора на ОУ „К.К.”, с. К., писма от РПУ – К., протоколи от извършени социални анкети в дома на детето на  ДСП – И., и др./, приет е социален доклад на ДСП- И. от 26.05.2020 г. От всички тези доказателства се установява, че между молителя и бившата му съпруга /втората ответница Р.З./ са налице конфликтни отношения във връзка упражняването на родителските права и осъществяването на установения режим на лични контакти, както и че двамата родители са ангажирани в участие в специализирани програми на органа по закрила на детето във връзка с преодоляване на последиците от това.

Приобщена е цялата прокурорска преписка № 254/2020 г. на РП- И., образувана по жалба на молителя във връзка с възникнал на 14.02.2020 г. спор относно упражняването на режима на лични контакти между бащата и детето по подадения на същата дата от молителя сигнал на тел. 112, по която е постановено постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

 Приобщен е по делото като доказателство по реда на чл. 204 от ГПК оптичен носител на звукозапис от постъпилото на тел. 112 на 14.02.2020 г. обаждане от телефонен номер ********** от лице, представило се като г-н А.. От съдържанието на същия се установява, че авторът на обаждането е заявил, че не му позволяват да си вземе детето, и че лелята на детето е нарекла „тъпанар”, дърпала е детето в къщата и то се е разплакало. С последващо обаждане същият е заявил, че детето вече е при него и всичко е наред.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. А. /социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП- И./, Й. В. /дядо на молителя/, Д. З. /съпруг на първата ответница А. З./, Е. М. /инспектор ДПС към РУ на МВР – К./ и Е. К. – служител на РУМВР – К./.

Според показанията на св. Й. В., на 14.02 той отишъл с внука си да вземат детето в къщата му в с. К.. Молителят се обадил по телефона, след което долу слязла Р. с детето, и двамата с Р. си приказвали нормално. Детето се върнало в къщата да си вземе телефона, след което излязла лелята и казала, че не дава детето да отиде с тях. Лелята започнала да дърпа детето и да обижда молителя като го нарекъл „тъпанар”. Според свидетеля, А. викнал полиция за това, че не позволили на детето да дойде при него. Свидетелят сочи, че Р. се скарала с лелята, хванала детето и го довела при молителя. След като дошли полицаите, А. и Р. се разбрали и полицаите си отишли.

Според показанията на св. Д. З., на 14.02 А. дошъл да вземе детето към 18,00 ч. Свидетелят по това време бил на терасата и видял съпругата му да слиза долу, защото А. започнал да обижда Р.. Съпругата му слязла да вземе детето, което било много разстроено и се съгласило да отиде с баща си, за да не им направят нещо лошо. Съпругата на свидетеля взела детето за ръка и я вкарала вътре, за да не чува кавгата, но не го е дърпала, то си влязло доброволно. Свидетелят не е чул Р.  и съпругата му да се карат. След това детето тръгнало с баща си.

Според показанията на св. А. А., на 18.05.20 г. тя разговаряла с детето А. за случилото се на 14.02.20 г. във връзка с изготвяне на социалния доклад по настоящото дело, като детето споделило, че лелята не я е дърпала, а само я хванала за ръката, както и че мама и тате са се карали.

Според показанията на св. Е. М., тя е разговаряла с детето във връзка със случая на 14.02.2020 г. Детето споделило, че е било хванато за ръката от леля си, за да не плаче.

Съгласно показанията на св. Е. К., на 14.02.2020 г. бил получен сигнал на тел. 112 за това, че не се изпълнява съдебното решение за вземане на детето от г-н А. ***. Свидетелят отишъл на място, където заварил г-н А. с автомобила си, детето и дядо му, които били в автомобила, а отвън били Р.З. и леля й А.. Г-н А. заявил, че е имал пререкания с лелята, и че детето се е качило в автомобила, като по настояване на полицейските служители той се обадил на тел. 112 и заявил, че не желае съдействие.  На място били снети обяснения от лелята и от Р.З., както и от г-н А., като никой от тях не споменал за насилие. Свидетелят видял детето в колата с дядо си, но не забелязал видими следи от насилие по него, нито то да е плачело. А. твърдял, че е имал пререкания с лелята, но не с Р..

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Подадена е молба за защита от домашно насилие от А.А.А. – лично и като законен представител на малолетното му дете А.А., срещу А.В.З. и Р.Е.З., за осъществени на 14.02.2020 г. от всяка от ответниците по молбата актове на домашно насилие.

Молбата е подадена от в предвидения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на актовете за домашно насилие и е насочена срещу лица от кръга на изрично изброените по чл. 3 от ЗЗДН, а именно – по т.1, т. 4, т. 6 и т. 7 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че целта й е да се даде защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия, осъществено в рамките на семейни или свързани с тях роднински отношения. Основателността на молбата  и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалия, почиват на извършено целенасочено деяние, с което са нанесени вреди на физическо лице от семейния или роднински кръг с извършителя, надхвърлящи тези свързани с изострените семейни, родителски и имуществени отношения между пострадалия и извършителя. ЗЗДН не е предназначен да замести законово регламентираните способи за уреждане на имуществени, семейни или родителски отношения между страните.

В случая, видно е от изложените в молбата фактически обстоятелства, че твърдените от молителя актове на домашно насилие на 14.02.2020 г. пред дома на ответниците и детето в с. К. се изразяват в следното:

 Извършеният от първата ответница А.З. акт на домашно насилие спрямо молителя А.А. се изразява в отправяне на обиди в присъствието на детето с думите „тоя тъпак да се маха оттук”, а спрямо детето -  в силно дърпане за ръката и влачене на детето към къщата.

 Извършеният от втората ответница Р.З. акт на насилие спрямо молителя А.А. и спрямо детето А. се изразява в бездействието на тази ответница и непредприемането на действия, с които да попречи на първата ответница в  упражненото насилие над детето, както и в участието й в скандал между нея и първата ответница, изразяващ се в крещене и бутане пред очите на детето.

Безспорно е установено от събраните доказателства твърдението на молителя А.А., че на посочената дата и място същият е отишъл в дома на ответниците, за да вземе детето в изпълнение на установения режим на лични контакти, както и че детето първоначално е изразило нежелание да тръгне с него. Установява се от показанията на свидетелите Й. В. и Д. З., че след пристигането на молителя ответницата Р.З. излязла заедно с детето, като двамата бивши съпрузи разговаряли. В хода на този разговор е възникнал конфликт между двамата, извод за което следва от непротиворечивите показания на св. Д. З. /наблюдавал случилото се от терасата на къщата/, който чул А. да обижда Р., и на св. А. А. /соц. работник/, пред която детето в последствие при разговор с него по повод изготвяне на социалния доклад е споделило, че родителите му са се карали. Установява се от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Й. В., Д. З., А. А. и Е. М., че ответницата А.З. излязла от къщата и се намесила в конфликта, като дръпнала детето за ръката. Безспорно е установено, че молителят е позвънил на тел. 112, като видно от приобщения звукозапис от проведения телефонен разговор, същият е съобщил, че не може да си вземе детето, поради което е потърсил съдействие от полицейските органи. От показанията на св. Й. В., подкрепени и от съдържанието на изложеното в телефонното обаждане на ищеца, се установява, че първата ответница А. З. е нарекла молителя „тъпанар”.  Безспорно е, че детето впоследствие е предадено от майката на молителя и то е тръгнало с него.

При така установените фактически обстоятелства не може да се направи извод за наличие на осъществени от двете ответници актове на домашно насилие спрямо молителя и малолетното дете по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Отправената от отв. А.З. спрямо молителя А.А.  обидна словесна квалификация ”тъпанар” не съставлява акт на психическо насилие, което да обуслови отговорност на тази ответница по ЗЗДН. За да е налице „насилие” по смисъла на ЗЗДН, следва насоченото срещу пострадалия вербално поведение да се характеризира с висока интензивност на засягане на личността му и да насочено към трайна негативна намеса в психическия му свят. В случая се касае за еднократен словесен израз, отправен в рамките на възникнал конфликт между молителя и ответницата, което не е акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Твърдението на молителя по подадената от него в качеството му на законен представител на малолетното дете А. молба за защита, че ответницата А. З. е дърпала силно за ръката и е влачела насила детето, се опровергава от събраните доказателства. Видно от съвкупната преценка на всички свидетелски показания, че отв. А. З. е хванала детето за ръката с цел да го отдалечи от възникналия скандал между родителите му и да го предпази от допълнителни негативни емоции. В доказателствения материал по делото не се съдържат никакви данни, които да водят до извод за осъществен от ответницата А. З. какъвто и да било акт на физическо посегателство спрямо детето на посочените в молбата дата и място. При обаждането си на тел. 112 молителят е изложил оплакване, че не може да си вземе детето, но не е съобщил за извършено физическо насилие над него, а след като детето му е било предадено от майката той е заявил, че всичко е наред. Твърдението в молбата, че ответницата е дърпала силно и влачела детето против волята му към къщата, се опровергава от показанията на свидетеля - очевидец Д. З., които кореспондират с показанията на останалите свидетели А. А., Е. М. и Е. К.. Следва да се посочи, че нито в социалния доклад, нито в другите многобройни писмени доказателства относно работата на специализираните институции във връзка с конфликта между родителите, не се съдържат данни за упражнявано от отв. А. З. при процесния инцидент, както и преди това, за упражнено от тази ответиница физическо посегателство над детето А.А..

С оглед на горното, молбата на А.А. за защита от домашно насилие, подадена в лично качество, както и като законен представител на детето А., срещу първата ответница А.З., е неоснователна.

Подадената от А.А. молба защита срещу втората ответница Р.З. е неоснователна от самото й съдържание. В молбата не са изложени  обстоятелства относно конкретно осъществен от тази ответница срещу молителя А.А. и детето А. акт на домашно насилие. В молбата /вкл. и уточняваща такава/ се твърди, че извършеният от тази ответница спрямо А.А. и детето А. акт на домашно насилие се изразява в бездействието и непредприемането от ответницата на действия, с които да попречи на първата ответница в  упражненото насилие над детето, както и в участието й в скандал между нея и първата ответница, изразяващ се в крещене и бутане с нея пред очите на детето. Домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН е конкретен „акт”, т.е. действие, като формулировката на разпоредбата изключва възможността същият де се изразява в бездействие, т.е. непредприемане на определено дължимо поведение. С оглед на това, ненамесата на лице, присъствало при извършено от друго лице акт на домашно насилие, респ. непредприемането от него на действия във връзка с осуетяване или прекратяване на такъв акт, не съставлява домашно насилие. Що се отнася до твърдението в молбата, че ответницата Р.З. е участвала в скандал с първата ответница в присъствие на детето, то  така описаното поведение не съдържа никакви признаци на домашно насилие спрямо молителя и детето по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Само за пълнота следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не се и установява ответницта Р.З. да е предизвикала или участвала в скандал с другата ответница, при който да е крещяла или бутала последната.

С оглед на горното, молбата за защита от домашно насилие срещу ответницата Р.З. също е неоснователна.

Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което и отхвърлена подадената от А.А. в лично качество и като законен представител на малолетното му дете А.А., срещу А.З. и Р.З., следва да бъде потвърдено.

Подадената от ответниците Р.З. и А.З. частна срещу определението на районния съд от 14.09.2020 г., с което е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта относно присъдените им разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователна.

С решението, с което е отхвърлена молбата по ЗЗДН, подадена от А.А.  - лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете А., срещу всяка от ответниците А.З. и Р.З.,  първоинстанционният съд е осъдил молителя да заплати на всяка от ответниците разноски в размер на 530 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по подадената от А. Аснов молба по ЗЗДН. Съдът е приел в мотивите си, че в полза на ответниците не следва да се присъждат претендираните от тях отделни адвокатски възнаграждения за осъществена защита срещу молбата на А.А., подадена чрез законния й представител А.А., тъй като последният е упражнил права в общ интерес и отделно възнаграждение по тази молба не се дължи.

От ответниците е постъпила молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на молителя да им заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по защита срещу молбата на А.А..

С обжалваното определение от 14.09.2020 г.  районният съд е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските, позовавайки се на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.  Съдът е приел, че доколкото А.А. е подал молба за защита както в лично качество, така и като баща на малолетната А.А., независимо от отхвърлянето й, разноски по отношение на молбата за защита на А.А. не следва да бъдат присъждани. В подкрепа на този извод е цитираното определение № 33 от 23.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4802/2017 г. на ВКС, ІІІ-то г.о.

Така постановеното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно - постановено е при съобразяване с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, която е достатъчно ясна, че при отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие на лица, ненавършили 18 години, разноски по делото не се дължат от молителя. С оглед на това в тежест на молителя А.А., иницирал производството по ЗЗДН в качеството му на законен представител на малолетното дете А. А. с искане за защита на детето, не следва да се присъждат разноски за заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното, частната жалба на Р.З. и А.З. частна срещу определението на районния съд от 14.09.2020 г., с което е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените от ответниците по въззивната жалба искания за разноски, въззивникът А.А. следва да бъде осъден да заплати на всяка от ответниците по жалбата А.З. и Р. З. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв. за процесуално представителство по защита срещу въззивната жалба на А.А. срещу постановеното по делото решение. Не следва да се присъждат разноски във въззивното производсто в полза на всяка от ответниците по въззивната жалба отделно за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, подадена от А.А. в качеството му на законен представител на детето А.А., с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

                                        Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/13.07.2020 г. по гр.д. № 212/2020 г. на И.ският районен съд, с което е отхвърлена молбата на А.А.А., подадена в лично качество и в качеството на баща и законен представител на малолетната А.А., срещу А.В.З. и Р.Е.З., за защита от домашно насилие, осъществено на 14.02.2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Е.З. и А.В.З. срещу определение от 14.09.2020 г., постановено по гр.д. № 212/2020 г. на И.ски районен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на А.В.З. сумата 500 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на Р.Е.З. сумата 500 лв. за разноски поделото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.