Решение по дело №207/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 186
Дата: 9 юли 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20241600500207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Монтана, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева

Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500207 по описа за 2024 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение № 19 от
16.02.2024г. , постановено от РС * по гр. дело № 635/2022г. , с което в производство по реда
на чл. 422 ГПК съдът е признал за установени вземания на Е. М. З. АД, ЕИК*, гр. * към
Й.Д. от село * , за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 448/2022г. на БРС
и е разпределена отговорността за разноски .
Въззивната жалба срещу решението е подадена от Й.Д. чрез пълномощник адвокат Б.
И. с твърдения за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването
му при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорена е материалноправната
легитимация на ищеца, доказателственото значение на съставения констативен протокол,
извода на съда, че не следва да се установява вина на потребителя. Поддържат се доводи за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства с подробно изложени в тази
насока съображения. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковите претенции се отхвърлят като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна в срок с подаден писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
1
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С обжалваното решение Районен съд * е признал за установено, че Й.Д. от гр. *
дължи на „Е. М. З.“ ЕАД сумата 2756.75 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.08.2022 г. - датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за ползвана електрическа енергия за обект в село *, ул. **, за периода от
31.12.2020г. до 31.03.2021г., както и сумата от 339.24 лева - лихва за периода от 23.04.2021 г.
до 15.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 448/22 по описа
на РС * и Й.Д. е осъден да заплати разноски 925 лева за исковото производство и 212 лева за
заповедното производство.
Решението е валидно и допустимо постановено по предявени от „Е. М. З.“ ЕАД
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК при наличие на
подадено в срок възражение от длъжника срещу издадената по ч.гр.д. № 448/2022г. на РС *
на 08.08.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и подаване на
исковата молба в срока по чл. 415 ГПК. Относно срока за подаване на исковата молба е
налице влязло в сила определение № 52/01.02.2023г. на ОС Монтана по в.ч.гр.дело №
18/2023г. , с което е отменено като неправилно Разпореждане № 1113/09.11.2022 г. по ч.гр.д.
№ 448/2022 г. по описа на Районен съд-* за обезсилване издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Разгледано по същество решението на РС-* е и правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Между страните не се спори и е установено наличие на договор за продажба на
ел.енергия за обект, находящ с в село * , ул. *№ *, сключен на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката / ЗЕ/ и регулиран от публично оповестени Общи условия / ОУ/, по които
потребителят не е възразил , за извършена на 31.03.2021г. проверка на средството за
търговско измерване в обекта , резултатите от която са отразено в констативен протокол от
същата дата , установяващ промяна в схемата за свързване на измервателната система . Въз
основа на констативния протокол е извършена корекция на сметката за консумирана
ел.енергия и електроразпредителното дружество е издало фактура № *от 06.04.2021г.
година за дължима на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл. 56 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/ сума в размер на 2756.75 лева за периода
31.12.2020г.-31.03.2021г. .
От заключението на вещото лице инж.Г.К. е установено, че количеството
ел.енергия по фактурата е изчислено по реда на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ, като
2
преизчисляването на консумираната ел.енергия е правилно математически според
действащите за периода цени на ел.енергията, утвърдени от КЕВР, при спазване на
методиката /формулата/ и обхваща период от датата на извършената проверка /респективно:
констатираното неточно измерване/, до датата на монтажа на СТИ или до преходната
извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни, който в процесния случай е от 31.12.2020 г.
до 31.03.2021 г., и през който не са извършвани проверки, преди проверката на 31.03.2021 г.
от служители на ищеца. Месечното отчитане на средството за търговско измерване,
извършвано от служител на ищеца не представлява проверка на средството за търговско
измерване по смисъла на чл. 46, ал. 2 ПИКЕЕ.
Отношенията между страните към 31.03.2021г., когато е извършена проверката на
средството за търговско измерване, се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, включително и ПРАВИЛА за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и
чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.
Разпоредбите на ПИКЕЕ са приложим материален закон към отношенията между
страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия и е налице законово основание операторът на
електроразпределителната мрежа едностранно да коригира сметката на клиента
/потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електрическа енергия. За извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от електроразпределителното дружество по един от
предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната
причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
От фактическа страна по делото се установява, че на 31.03.2021г. служители от отдел
„Нетехнически загуби“ към електроразпределителното дружество са извършили техническа
проверка на основание чл. 45 ПИКЕЕ на обекта на жалбоподателя, представляващ къща и
мандра за млечни продукти. Във връзка с нейното осъществяване Й. Г. като собственик е
потърсен, като представител на същия не е присъствал по време на проверката. Протоколът
е подписан от двамата служители на оператора, извършили проверката, като и от свидетеля
– С.С., който не е служител на ищцовото дружество в съответствие с изискването на чл. 49,
ал. 3 ПИКЕЕ. В констативния протокол е отразено, че при проверката служителите на
дружеството са констатирали следното: „промяна в схемата на свързване. Направено е
присъединяване преди мерене в таблото с кабел СВТ 4 х1О мм2, , като към изходящите
токови клеми на главните витлови предпазители ( ВП 63А) на фази R, S и Т, преди
електромера са прикачени по едно жило от кабела СВТ, а четвъртото жило е присъединено
към нулата за таблото. От другата страна кабелът СВТ 4 х 10 мм2, който е присъединен
преди мерене, захранва части от инсталацията на къщата. На фаза S и Т, захранващите
проводници за електромера са отсъединени от главните витлови предпазители (ВП-6ЗА). По
3
така направената промяна в схемата на свързване, консумираната от абоната ел. енергия не
се измерва от СТИ по това присъединение и съответно не се заплаща“. Вследствие
констатираната при проверката намеса в измервателната система и на основание чл. 58
ПИКЕЕ е уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 10:57 часа, като протоколът е
подписан и от служител на РУ на МВР * Г.Г.. Според протокола, представен в оригинал по
делото проверката е започнала в 10.30 часа и е приключила в 13.30 часа, като в същия ясно
са индивидуализирани датата, мястото, обектът на проверка, клиентът и абонатният му
номер, както и присъстващите при съставянето му лица, в съответствие с изискванията на
чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Констатирано е нарушение, което е подробно описано, като не е
налице разминаване в констатациите относно промяната на свързване с представеното по
делото от страна на ответника копие на протокола. Единствено поради факта, че свидетелят
А.А. е служител на ищеца, не може да се направи извод за заинтересованост от изхода на
спора. Техническите проверки на средството за търговско измерване съгласно чл. 45 ПИКЕЕ
са възложени изрично на оператора на мрежата (собственикът на средството за търговско
измерване), който ги осъществява чрез служителите си. Показанията на св. А. се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства, като според протокола проверката е
започнала 10.30 часа и приключила 13.30 часа, към който час е съставен и подписан
констативния протокол за резултатите от същата, включително и от представител на МВР
след обаждане на тел 112 в 10.57 часа. В показанията си св. Г. няма конкретен спомен за
случилото се на тази дата, но безспорно сочи, че е подписала протокола и във връзка с
установеното неправомерно свързване се води наказателно производство. Няма съмнение,
че обадилият се на тел. 112 и представил се за служител на ЧЕЗ е именно св. А.А., като
предвид близкото звучене на имената операторът на спешния телефон го е записал
погрешно с имена Р. РА.. Подписалите протокола независим свидетел С.Б. и представителят
на МВР удостоверяват с обективното извършване на проверката от компетентните за това
служители на оператора.
Констативният протокол, съставен при извършването на проверката и подписан от
представител на МВР, представлява официален удостоверителен документ със съответната
с оглед чл. 179 от ГПК задължителна доказателствена сила за това, че описаните в протокола
действия и констатации са действително извършени , установени в хода на проверката от
компетентните за това лица. Протоколът е оспорен от ответника единствено по съдържание
, а не относно автентичност, като не е спорно обстоятелството, че при проверката е участвал
представител на РУ на МВР * Г.Г., подписала протокола. В подкрепа на извода за участие в
проверката представител на полицията са и събраните по делото гласни доказателства.
Проверката е осъществена в присъствието на един свидетел С.Б., който не е служител на
оператора, като разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от правилата изисква при отсъствие на
потребителя или на негов представител, протоколът да се подпише от такъв свидетел.
Обстоятелството, че приложимите ОУ изискват подпис на двама свидетели, които не са
служители на си на електроразпределителното предприятие, не опорочава констативния
протокол, съставен в съответствие с действащите правила, приети след одобряване ОУ.
Разминаванията в редовете на оригинала на протокола и екземпляра на ответника, предаден
4
на неговия брат Д.Г., присъствал на проверката и поел задължение да му го предаде, на стр.
2 от същия се дължат на обстоятелството , че при попълване на протокола съдържащ
химизирани още две копия, е налице разместване в редовете, което не обоснована
недостоверност на констатациите на стр. 3 от същия, установяващи вида на промяната в
схемата на свързване. В съответствие с чл. 49,ал.8 ПИКЕЕ схемата на свързване е
възстановена без да е демонтирано средството за търговско измерване. В подкрепа на извода
за променена схема на свързване , при която консумираната ел.енергия в обекта не е
отчитана изцяло са и приложените по делото фактури за отчетена ел.енергия преди и след
проверката . Видно от същите за периода 20.09-20.10.2020г. е платена цена 38.22 лева,
следващите месеци съответно 17.16 лева,16.02 лева, 10.30 лева, 17.62 лева, 14.18 лева за
периода 20.02.2021г.-22.03.2021г.. Следващите отчетни периоди , след 31.03.2021г. месечните
сметки вече са от порядъка на от 65.92 лева до 155.12 лева , значително надхвърлящи
отчетените такива преди проверката .
Съгласно чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
При безспорно установено по делото с оглед заключението на вещото лице, че при
корекцията и изчисляване електро енергията е спазена предвидената в чл. 50,ал.2 ПИКЕЕ
методология, съответно формула, то неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че са
нарушени правилата за коригиране потребената и неотчетен ел.енергия . При прилагане чл.
50,ал.2 ПИКЕЕ е без значение в какво се изразява конкретната промяна в начина на
свързване, като е достатъчно да е установена такава , в случая безспорно установена от
съставения констативен протокол. Неоснователно е и твърдението, че посоченото
количество ел.енергия реално не може да се консумира от присъединения обект.
Неоснователно е възражението, че потребителят обективно не е извършил промяната
в схемата на свързване и няма вина за това.
В случаи като настоящия (при установена неправомерна намеса) съгласно
действащите от 2019 г. ПИКЕЕ отговорността е обективна, и операторът на
разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното количество електрическа
енергия, без предпоставка за това да е виновно поведение на конкретния потребител/клиент.
Обективният факт на констатиране на неправомерното въздействие, в резултат на което е
налице неотчитане, установен с констативния протокол, е достатъчен, без да е необходимо
виновно поведение на потребителя (в този смисъл е Решение № 115 от 20.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 1156/2016 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 935/15.04.2024 г.,
5
постановено по т. д. № 1574/2023 г., ТК, II т. о. на ВКС). Въведената в случая обективна
отговорност на потребителя е изключение от общото правило при договорната отговорност
за наличие на вина по отношение на настъпилите вреди (в посочения смисъл са Решение №
118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о на ВКС и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т. д. № 1156/2016 г., II т. о на ВКС).
Наред с това, електроразпределителното дружество е освободено от задължението да
докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Това е така, тъй като не може
да бъде точно установен периодът, през който заради нерагламентираното свързване в
електрическата мрежа е ползвана неоснователно електрическа енергия, поради което и
електромерът не е измервал нейното количество. Предвид това изчисленото съгласно
ПИКЕЕ количество електрическа енергия е това, което следва да бъде заплатено като
потребено за посочения тримесечен период. В чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ не се въвеждат
изисквания да се правят други изчисления освен тези, посочени в текста на тази разпоредба,
включително не се предвижда да се изследва въпросът какво реално е можел да потреби
ползвателят на енергията.
От всичко изложено и с оглед на установената неправомерна намеса, правилно в
случая е приложената предвидената в раздел ІХ от ПИКЕЕ от 2019 г. корекционна
процедура. Преизчислението на сметката, видно и от констатациите на вещото лице, е
извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно
изискванията на чл. 56 от ПИКЕЕ от 2019 г. С разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ
от 2019 г. е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на
потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо
него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната
мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ от 2019 г. е установено
и друго отклонение от общото правило, а именно че преизчислените количества
електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата
за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор (в този смисъл са Решение № 85/27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2528/2021
г., на IV г. о. на ВКС, Решение № 77/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2708/2021 г., на III
г. о. на ВКС, Решение № 60269/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1054/2021 г., на III г. о.
на ВКС, Решение № 61/02.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1898/2021 г., на III г. о. на
ВКС, Решение № 55/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1421/2021 г., на IV г. о. на ВКС,
Решение № 56/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1629/2021 г., на IV г. о. на ВКС,
Определение № 561/11.03.2024 г., постановено по т. д. № 598/2023 г., на ТК, II о. на ВКС и
др.). В същите се приема, че уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ,
е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя
електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е
регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо
6
оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които
дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и
подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който
са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на
разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната мрежа).
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство , на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с
ал. 8 от ГПК, на въззиваемия се следват разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.
25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер.
С оглед цената на исковете, всеки под 5000 лева , то настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/16.02.2024г. на Районен съд *, постановено по
гр.дело № 635/2022 г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Й.Д., ЕГН ********** да заплати на Е. М. З. АД, ЕИК* сумата 100 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7