Решение по дело №57/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Е. С. М., чрез пълномощник, срещу Национален осигурителен институт, град София. Претендират се имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № [номер]/ [дата] за обжалване на Разпореждане № 083-00-192-3/ 11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.

В ИМ се посочва, че с решение № 2153-08-233/21.10.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на Е. М. срещу посоченото разпореждане. При съдебно оспорване на решението на директора на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали с Решение по адм.д. № 445/ 2024 г. АС – Кърджали е отменил това решение и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 500 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ се претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. Представена е молба, в която е изложено становище за основателност на ИМ.

Ответникът – Национален осигурителен институт, град София, чрез упълномощен от управителя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Представя и отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва ИМ като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От прието като доказателство адм.д. № 445/ 2024 г. на АС – Кърджали се установява, че със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№083-00-192 от 20.06.2024 г., подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [община], с вх.№902-160/20.06.2024 г., е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО. С Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на Е. С. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.06.2024 г. до 04.02.2025 г., в размер на *** лева дневно.

Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали е оспорено пред директора на ТП на НОИ-Кърджали, който с Решение №2153-08-233 от 21.10.2024 г. е отхвърлил жалбата на Е. М..

По жалба на Е. М. срещу посоченото решение е било образувано адм.д. № 445/ 2024 г. на АС – Кърджали, който с Решение № 167/ 20.01.2025 г. е отменил Решение №2153-08-233 от 21.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали и върнал преписката на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне, като е определил месечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението на АС – Кърджали е окончателно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

Искът е допустим за разглеждане в производството пред АС - Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл. 203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът - НОИ, София, който, съгласно чл. 2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е юридическо лице със седалище [населено място].

В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО.

При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен по съответния ред административен акт, съдът приема, че същият е доказан. От приложеното адм.д. № 445/ 2024 г. на АС – Кърджали се установява, че е отменено Решение №2153-08-233 от 21.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали и Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Кърджали.

Втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – претърпени вреди, също е доказана. В настоящия случай ищецът претендира вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посоченото по-горе в мотивите на решението разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Жалбата до горестоящия административен орган е изготвена от адв. Д. К., като е приложен ДПЗС № [номер]/ [дата] Съгласно този ДПЗС Е.М. е заплатила в брой на адв. К. 500 лв. ДПЗС е придружен от пълномощно, сключен е преди подаване на жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали. Ищцата е заплатила реално 500.00 лв. за обжалване на Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Кърджали, поради което имуществото й е намаляло с тази сума.

Относно третият елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредите, съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар. Заради издаването на незаконосъобразното Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –Кърджали ищцата е сключила договор с адвокат, който да осъществи професионално защитата й пред осигурителния орган - да извърши процесуални действия по отмяна на акта и по този начин да защити довереника си. Точно заради издаването на незаконосъобразния административен акт се е наложило ангажирането на специалист, който да извърши необходимите процесуални действия. По тези съображения съдът приема, че заплащането на адвокатски хонорар от ищцата за осъществяване на правна помощ в хода на производството по административно оспорване на разпореждането на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е в пряка и непосредствена връзка с издадения (впоследствие отменен) административен акт. Налице са достатъчно данни, че правната услуга е реално извършена - жалбата срещу разпореждането е подадена и подписана от упълномощения адвокат; същата е подробна и мотивирана.

АС – Кърджали не споделя изложеното от пълномощника на НОИ в отговора на ИМ по чл.131 от ГПК и хода по същество относно неоснователност на ИМ поради настъпила законодателна промяна в чл.120, ал.2 от КСО, изключваща присъждане на разноски при оспорване по административен ред на актовете, издавани от органи на НОИ. Съдът приема, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която урежда отговорността на държавата/ общините от незаконосъобразни актове, е специална по отношение на нормата на чл.120, ал.2 от КСО и предвид правилото, че специалния закон дерогира прилагането на общия, то следва да се вземе предвид именно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 500.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на ищцата, в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора е основателна претенцията на ищцата за присъждане на разноски по настоящото дело. Реално доказани са направени разноски в размер на 400 лв. съгласно ДПЗС №[номер]/[дата] и 10.00 лв. - внесена държавна такса за предявяване на ИМ. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 410 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Е. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община] сумата в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съответния ред Разпореждане №083-00-192-3/11.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Е. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община], сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляващи направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.