Присъда по дело №228/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 2
Дата: 4 февруари 2022 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Янкова
Дело: 20215100200228
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Кърджали, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниЕрдинч Ю. Хайрула

заседатели:Юджел Зафер Шакир
при участието на секретаря Светла В. Радева
и прокурора Б. В. В.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20215100200228 по описа за 2021 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият Р. Н. К. - роден на **.**.****г. в гр.К.,
живущ в с.П., общ.К., български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 31.01.2021 г. в гр. К. при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК по ул. „Р.“ в посока от ул.
„З.“ към комплекс „А.“ на платно за движение с две пътни ленти, нарушил
правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП: „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“,
като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство,
навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в лентата за
1
насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. А. ХР. с
ЕГН ********** от гр.К., по непредпазливост причинил смъртта на М. М.А
Х. с ЕГН ********** от с.К., община Кърджали, като деянието е извършено в
пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1, б. „б“,
предл.1, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, го
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години, което
да изтърпи при първоначален „строг” режим на основание чл.57, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС.
На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното наказание на
Р. Н. К., със снета по делото самоличност, ПРИСПАДА времето, през което
същият е бил задържан с Постановление на наблюдаващия прокурор от
01.02.2021 г. за срок до 72 часа и му е била взета мярка за неотклонение
“задържане под стража” с Определение № 21134/03.02.2021 г. по ЧНД
№18/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, считано от 03.02.2021 г. до
02.04.2021 г..
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимият Р.
Н. К., със снета по делото самоличност, наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6/шест/ години.
ПРИЗНАВА подсъдимият М. А. ХР., роден на **.**.****г. в гр.К., с
постоянен и настоящ адрес в с.П., общ.К., български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 31.01.2021 г. в гр.К. при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № А
* ВА по ул. „Р.“ в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“ на платно за движение
с две пътни ленти, нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от
3ДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“, като без да изпреварва или заобикаля друго
пътно превозно средство, навлязъл и се движил с управлявания от него лек
автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо
съпричиняване с Р. Н. К. с ЕГН ********** от с.П., община К., по
непредпазливост причинил смъртта на М. М.А Х. с ЕГН ********** от с. К.,
община К., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
2
оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а,
ал.1, б. „б“, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК,
го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимия М.
А. ХР., със снета по делото самоличност, наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /две/ години.
Веществените доказателства – лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №
К * ВК, /на съхранение на външен паркинг пред сградата на РУ - К./, да се
върне на собственика Р. Н. К. с ЕГН **********, след влизане на присъдата в
сила и лек автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А * ВА /на
съхранение на външен паркинг пред сградата на РУ - К./, да се върне на
собственика М. А. ХР. с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - Обект № 1 - Бял хартиен плик,
съдържащ 1 бр. CD- R диск 700 МВ/80min ЕМТЕС с надпис РУ на МВР - К.,
ДП № 59/2021 г., запечатан със стикер на вещи лица и поемни лица, както и
Обект № 2.1 - Бял хартиен плик А5, съдържащ обтривка тампон ДHК от
вътрешна част на предно панорамно стъкло на МПС с рег. № А * ВА,
запечатан със стикер на вещи лица и поемни лица, да се унищожат, след
влизане на присъда в сила, като вещи без стойност.
ОСЪЖДА Р. Н. К., със снета по делото самоличност да заплати на
направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОДМВР –
К. в размер на 575.69 лв. и по сметка на Окръжен съд – К. в размер на 100.00
лева.
ОСЪЖДА М. А. ХР., със снета по делото самоличност да заплати
направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОДМВР –
К. в размер на 575.69 лв. и по сметка на Окръжен съд – К. в размер на 100.00
лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
3
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 228/2021 година по описа на ОС- К.

Подсъдимият Р. Н. К. от с.П., общ.К. е предаден на съд за това, че на 31.01.2021 г. в гр.
К. при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Алфа Ромео“ с
рег. № К * ВК по ул. „Р.“ в посока от ул. „З.“ към комплекс „А.“ на платно за движение с две
пътни ленти, нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП: „На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, като без да изпреварва или заобикаля
друго пътно превозно средство, навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил
в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. А. Х. с
ЕГН ********** от гр.К., по непредпазливост причинил смъртта на М. М.а Х. с ЕГН
********** от с.К., община К., като деянието е извършено в пияно състояние - чл.343, ал.3,
предл.1, б. „б“, предл.1, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Подсъдимият М. А. Х. от гр.М., общ. Д. е предаден на съд за това, че на 31.01.2021 г. в гр.К.
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег. № А * ВА по ул. „Р.“ в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“ на платно за
движение с две пътни ленти, нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, като без да
изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, навлязъл и се движил с
управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на
независимо съпричиняване с Р. Н. К. с ЕГН ********** от с.П., община К., по
непредпазливост причинил смъртта на М. М.а Х. с ЕГН ********** от с.К., община К., като
след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата -
чл.343а, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Представителят на ОП- К. счита, че от доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, че и двамата подсъдими са извършили нарушение на правилото за
движение, уреден в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. И за двамата е имало задължение да се движат
с управляваните от тях автомобили в лентата за движение, предназначена за движение в
тяхната посока и да не навлизат в тази, която е предназначена за ППС, движещи се в
обратна – срещуположна на тяхното движение посока. Именно с това си поведение,
нарушавайки това правило за движение, подсъдимите са допринесли за настъпването на
ПТП, при което след сблъсъка на двата автомобила, са настъпили телесните увреждания на
пострадалата Х. и същата е починала от тези увреждания, тъй като са се оказали фатални за
живота й. Двамата подсъдими Х. и К., нарушавайки правилото за движение по чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, независимо един от друг, са нарушили правилата за движение и по този начин
са допринесли до настъпването на ПТП, което е в причинноследствена връзка с настъпилата
смърт на пострадалата Х.. Безспорни били доказателствата и възможността от същите да се
направи извод за това, че подсъдимите са извършили деянията, за които са предадени на съд,
при условията на независимо съпричиняване. Безспорно също така от доказателствата по
делото се установявало, че по-голям принос, и то значителен за настъпването на ПТП и
оттам и на съставомерният резултат, е на престъпното поведение на подсъдимия Р.К.. В тази
връзка категорично говорело обстоятелството, че същият е управлявал автомобила си след
употреба на алкохол. Фактическата обстановка, на която се базирали изводите на
обвинението спрямо двамата подсъдими, не се разколебавала от нито едно от
доказателствата, събрани на съдебното следствие. За настъпилото ПТП и причинената
вследствие на същото смърт на пострадалата, вина имали и двамата подсъдими. От
1
субективна страна и двамата били извършили деянието при форма на вината несъзнавана
непредпазливост. И двамата не са предвиждали настъпването на общественоопасните
последици от деянията си, но са били длъжни и са имали възможност да ги предвидят и да
си дадат сметка за поведението и реакциите си, като водачи на МПС в конкретния случай.
Подсъдимият Р. Н. К. бил предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б.
„б“, обвързано с чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 от НК. Преценявайки обществената
опасност на деянието и на дееца, при разглеждане на деянието на подсъдимия К., следвало
да се отчете, че преди извършване на деянието по настоящото дело подсъдимият е бил
осъждан вече два пъти за управление на МПС след употреба на алкохол. Високата
концентрация на алкохол в кръвта му – 1,73 промила, била обстоятелство, което очевидно
не му е давало възможност да направи нормална и трезва преценка на пътната ситуация.
Това налагало извода, че тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление е голяма.
Прокурорът счита, че наказанието, което в пълен смисъл би отговорило и съответства на
извършеното от него и на неговата степен на опасност като деец, е предвиденото в закона за
съответното престъпление – „лишаване от свобода“. Счита, че предвид данните по делото за
личността на подсъдимия, на първо място – конкретно за поведението му по време на
извършване на деянието, също и след извършване на деянието, неговите упорити опити да
избяга от местопроизшествието; на следващо място – данните за обремененото му съдебно
минало и конкретно за извършени деяния по транспорта, следва да мотивират съдебния
състав да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, при ефективно
изтърпяване на същото, като прокурора счита, че срока на това наказание следва да бъде 3
години, като същото в пълна степен би постИ.ло целите на закона, посочени в разпоредбата
на чл.36 от НК и е напълно адекватно на извършеното от подсъдимия Р.К. и на неговата
обществена опасност. Следвало на подсъдимия Р.К. да му бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК, като срока на това наказание предлага да бъде от 5 години. Преценяйки
наказателната отговорност на другия подсъдим по делото М.Х., следвало да се прецени, че
към момента на извършване на деянието М.Х. е с необременено съдебно минало, но същият
многократно бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения на
правилата за движение. Счита, че извършеното от него деяние не е с висока обществена
опасност, повече от типичната за този род престъпления и на подсъдимият съдът следвало
да наложи наказание „лишаване от свобода“, който размер да бъде 8 месеца. Налице били
основанията по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така предложеното наказание,
като изпитателния срок, за който предлага да бъде отложено изпълнението на наказанието е
3 години. И по отношения но подсъдимия М.Х. съдът следвало да наложи наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ на основание разпоредбата на чл.343г, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК, като срока на това наказание предлага да бъде 1 година и 6 месеца.
Счита, че така предложените наказания по отношение на подсъдимите К. и Х. в пълна
степен отговарят на конкретно извършените от тях деяния и в пълна степен отговарят на
целите, посочени в чл.36 от НК. По отношение на приобщените по делото веществени
доказателства- лек автомобил, марка „Алфа Ромео” и лек автомобил, марка „Форд Транзит”,
счита, че следва да бъдат върнати на техните собственици, а по отношение на хартиените
пликове, единият съдържащ CD-R диск, а другия – обтривка от тампонДНК, счита, че
следва да бъдат унищожени. Направените по делото разноски, следвало да се възложат на
двамата подсъдими.
Конституираните по делото частни обвинители М.А. Х., Д.М., Р.А. Х. чрез законния си
представител А. М. Х., Н.С. А., С.С. А., Я. А. Х., М. М. М., А. М. Х., И. М. Х., С. А. К. и Н.
М. Х., чрез повереника си - адв.А.С. от САК, считат, че част от правните изводи на
държавното обвинение не са правилни. Повереника на частните обвинители счита по
отношение на подсъдимия Р.К., че в процеса безспорно бело доказано, че същия е
управлявал автомобил с висока степен на алкохолно опиянение – 1,7 промила. Същият е
2
съзнавал своето състояние, но въпреки това, в тъмната част на денонощието в градски
условия, той е взел решение да се качи в своя автомобил и да постави в опасност себе си и
други лица, участващи в пътното движение и това безспорно е довело до смъртта на М. Х..
Счита, че това поведение не можело да бъде квалифицирано като някаква форма на
небрежност, а по-скоро на самонадеяност, тъй като лицето се е качило в превозно средство 2
тона, тръгнало е по пътищата и както е причинил ПТП с бус и смъртта на М. Х., така можел
да причини смъртта и на всеки един пешеходец, включително и на дете. Счита, че с оглед
събраните доказателства за характеристичните данни на дееца, неговите предходни
осъждания и нарушения на ЗДвП, при определяне на наказанието, то задължително трябва
да бъде „лишаване от свобода“, да бъде изтърпяно ефективно и да бъде в размер на 5
години. За същия срок счита, че следва да му бъде отнето и правото да управлява МПС. По
отношение на подсъдимия М.Х., счита, че е управлявал МПС в своето платно за движение, в
тъмната част на денонощието при разрешена скорост. Срещу него се е движил водач, който
е криволичил и М.Х. е направил всичко, зависещо от него, за да предотврати това
произшествие. Обвинението в тази част, по отношение на подсъдимия Х. почивало най-вече
на констатациите на изготвената автотехническа експертиза, в която вещото лице от една
страна си е позволило да прави правни изводи, а не технически такива, от друга страна било
разгледало вариантите, при които произшествието би могло да бъде предотвратено от М.Х.,
но винаги под условие спрямо поведението на Р.К.. Нямало как да вменим едно очакване на
водача М.Х., че насрещния водач, който криволичи по пътя, в последния момент ще се
прибере. Експертизата от друга страна почивала и на обективните находки –опасната зона
била повече от 20 м. за водача М.Х., като на 19 м. водачът Р. К. навлязъл в неговата лента за
движение. Ударът бил непредотвратим за М.Х.. Той бил направил единственото абсолютно
логично, човешко и разумно нещо, и от гледна точна на шофьор на автомобил и от човешка
гледна точка, да се опита да избяга в свободния участък. Това, че Р.К. се бил върнал и той в
дясната лента, бил абсолютен шанс. Защитните тези, изказани в съдебно заседание, че имало
бутилки, а той е предприел някакво заобикаланяне на предмет по пътя – всеки подсъдим
можел да защитава някаква теза в опит да се оневини. При тези обстоятелства, не счита, че
деянието е извършено при независимо съпричиняване от двамата водачи. Справедливостта
налагала една оправдателна присъда за Максурн Х. и осъдителна такава за водача Р.К..
Подсъдимият Р.К. се признава за виновен, като обяснява, че въпросния ден бил на работа и
употребил алхокол, като изпил две чаши с вино. Качил се в автомобила си единствено, за да
го премести на паркинга на „А.“, защото на паркинга на „Горубсо“ пречел на друг
автомобил. Твърди, че навлязъл в другата лента за движение, за да избегне стъклата от
счупена на пътя бутилка. Веднага след това се прибрал в неговата си лента за движение,
като микробуса бил на 100-150 метра. След сблъсъка не разбрал, че в другата кола има
пострадали от удара. Това го разбрал в „Бърза помощ“. Съжалява за това, което е станало. В
последната си дума моли за по-леко наказание.
В пледоарията на защитника на Р.К. – адв.Л.Б., се възразява против три от изводите,
направени в изложението на прокурора. Първият е, че подсъдимият Р.К. се е движил
зигзагообразно в лявата за него лента за движение; че той се е опитал да избяга от
местопроизшествието – тези два извода се правели единствено въз основа на показанията на
втория подсъдим – М.Х. и на свидетеля, който е пътувал с него. Защитата счита, че тези
източници на информация са недостоверни, тъй като те определено са занитересовани от
изхода на делото и преследват други цели в този процес, а не установяването на истината.
Ако Р.К. се е движил зиг-загообразно, това щяло да бъде констатирано от вещото лице от
следите, които оставя неговият автомобил в лявото пътно платно и щело да присъства като
извод на вещото лице. Ако Рейхан бил направил опит да избяга, то той е щял да го
реализира. Напротив, втория подсъдим и свидетеля по делото, му нанесли тежък побой
веднага след инцидента и той в крайна сметка бил с избити зъби, но за съжаление това било
деяние, което не е документирано от органите на МВР. И третият извод, с който не са
3
съгласни, е че Р.К. имал по-голям принос за настъпването на ПТП. Вярно било, че неговото
поведение било първо по време – той първи е влезнал в насрещната лента за движение, но в
никакъв случай неговият принос не бил по-голям, тъй като той своевременно коригирал
поведението си и се прибрал с управляваното от него МПС в своята лента за движение. Не
късметът бил извършил това, а това бил извършил Рейхан в качеството си на водач на МПС.
Подсъдимият Р. Н. К. бил предаден на съд за тежко транспортно престъпление със смъртен
резултат и това престъпление било извършено в пияно състояние – обстоятелства, по които
защитата не възразява. С оглед събраните данни, налице били три обстоятелства, които
сумарно довеждали до трагичния резултат. Безпорно – неправомерното поведение на
подсъдимия Р.К., който навлязъл в лентата за насрещно движение, неправомерно поведение
на подсъдимия Мексун Х., който не е изпълнил разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
опасност за движението да отбие плътно вдясно и да спре и съответно е насочил автомобила
си погрешно наляво и е навлязъл в пътната лента за движение на насрещния автомобил. Ако
това било спасителна манера, то за нея следвало да отговаря този, който я е предприел тази
спасителна маневра, тъй като тя във всички случаи, съгласно съдебната практика, била на
негов риск и на негова отговорност. Третото фактическо обстоятелство било технически
остарелия обезопасителен колан, който ползвала пострадалата и който, ако имал и раменен
клон, може би уврежданията нямало да бъдат смъртоносни. Тези три обстоятелства според
защитата сумарно били довели до трагичния резултат. Подсъдимият Р.К. съзнавал, че е
виновен по предявеното му обвинение и знаел, че го очаква наказание „лишаване от
свобода“. При обсъждането на неговия размер моли да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК,
като се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на Р.К.,
а именно: направил е пълни самопризнания, съжалява за извършеното нарушение, което е
допуснал. Нарушението на чл.16, ал.1 от ЗДвП, само по себе си не съдържало особена
обществена опасност или укоримост. Подсъдимият имал съпруга, деца, като съпругата му
била болна, той се грижи за нейната издръжка, той се грижел за болните си родители,
притежавал безспорно положителна характеристика, която го описвала като добър човек и с
авторитет сред съселяните си. Предходното му осъждане имало достатъчна стойност за това,
че той ще отиде да търпи нова присъда ефективно. Алетрнативно, ако съдът не приеме
молбата за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, моли да му се наложи законовия минимум,
тъй като и 3 години „лишаване от свобода“ не били малко при активно изтърпяване, поради
наличие на законна пречка за отлагането му. Защитника счита, че и в този размер
наказанието ще поправи и ще превъзпита подсъдимия, а и ще въздейства и предупредително
спрямо останалите членове на обществото, които си позволяват да допускат такива
нарушения. За наказанието – не неговата строгост, а неговата справедливост имали ефект за
поправяне и превъзпитаване на самия подсъдим. Към това наказание следвало да бъде
наложено и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, в един
разумен срок.
Подс.М.Х. не се признава за виновен, дава подробни обяснения за случилото се, като
твърди, че автомобила на другия подсъдим се е движел на зиг-заг и той е нямал шанс да
избегне удара. Подавал къси и дълги светлини, за да ги види шофьора от другия автомобил и
да се прибере в неговата лента за движение. Почти бил спрял, когато другият автомобил го
ударил и от удара колата му се преместила. Той не бил навлизал в другата лента за
движение, като спирачния път на неговия автомобил бил в неговата лента за движение.
Шофьорът на другия автомобил бил много пиян и се опитал да избяга, но той го хванал и се
обадили на тел.112 да дойдат полицаи. До негов в буса била седнала баба му – пострадалата
М. Х. и отдясно до нея братовчед му, като колана на баба му се закопчавал само през кръста
и не минавал през рамото. Твърди, че след катастрофата не бил удрял Рейхан, а след като го
хванал, той скочил да се бие с него. За лична защита и в последната си дума моли да бъде
оправдан, тъй като не бил извършил никакво нарушение.
Защитника на подс.М.Х. – адв.Я.Ш., в пледоарията си моли да се постанови съдебен акт, с
4
който да се приеме, че М. А. Х. не е виновен за престъплението, за което е изправен пред
съд. За престъпления по чл.342 и сл. от НК, се знаело, че това са бланкетни норми, които
трябвало да бъдат запълнени с конкретни нарушения. В конкретния случай на подс.Х. било
вменено нарушение, което да е в причинна връзка според прокурора с настъпилия
вредоносен резултат – такова по чл.16, ал.1 от ЗДвП, а именно: че се е движил в насрещната
лента за движение, а не тази, по която е отбелязано да се движи. На второ място, че не е
реагирал, въпреки, че е имал такава възможност нещо, според изложението на вещото лице,
което било в противоречие на заключението, което е дало. Защитника счита, че в
конкретния случай не може да се приеме, че подсъдимият М.Х. е извършил такова
нарушение, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно: да се
е движил в лявата лента за движение. В конкретния случай можело да се говори за случайно
деяние. В практиката на ВС се приемало, че тогава, когато се предприема от подсъдимия
изменение на посоката на движение на управлявания от него автомобил в опасната му зона
за спиране, не сме изправени пред хипотезата на умишлено нарушаване на норма на ЗДвП,
което респективно не можело да доведе и до ангажиране на наказателната отговорност.
Приемало се, че една такава реакция е инстинктивна, предвид факта, че той е бил ограничен
във времето, като се има предвид на какво отстояние двата автомобила са били един от друг
и отстоянието до мястото на удара се е намирало в опасната зона за спиране на автомобила,
управляван от подсъдимия Х., не му е давало възможност да реагира по предвидения от
закона начин и единствено това било израз на инстинктивна реакция – отклоняване на
автомобила в една от двете посоки – вляво или вдясно. Моли да не се обсъжда частта на
заключението за това, че ако плътно вдясно се е бил движил подсъдимия, то тогава нямало
да настъпи този удар, защото нямало повдИ.то обвинение за извършено нарушение по чл.15
от ЗДвП, и съгласно чл.15, ал.1 от ЗДвП, водачите на МПС когато се движат праволинейно,
били длъжни да се придържат към дясната страна на своята лента за движение, но не с цел
да предотвратят удар, а с цел да дадат възможност на други МПС да ги изпреварят.
Разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, задължавала водачите на ППС, когато възникне опасност те
да намалят скоростта или да спрат, за да могат да я избегнат. Друго задължение за водачите
при движение по пътищата при възникване на опасност за движение, законът не вменявал. В
конкретния случай техническа възможност подс.Х. не е имал да избегне удар, независимо
дали автомобилът му е бил наляво или продължава да се движи праволинейно, както се е
движил до момента. В тази насока експерта не ясно защо решил, че след като отстоянието за
подс.М.Х. от мястото на удара било 19,95 м, то това било извън опасната зона, независимо,
че опасната зона за спиране при него се равнявала на близо 24 м. Тогава, когато едно
произшествие се случи в опасната зона за спиране, то удара бил неизбежен и тогава не
можело да търсим вина на лицето, което не е успяло да изпълни задължението си по чл.20,
ал.2 от ЗДвП – да намали или да спре, за да избегне удар. Той е бил лишен от тази
възможност предвид неправомерното поведение на насрещно движещият се. От
фотоалбума, който бил приложен, на снимка 2 и на снимка 7, предвид факта, че е започнало
да вали дъжд, полицейските служители са направили опит да маркират следите, които са
оставени от автомобила, който е управляван от другия подсъдим и там ясно се виждало, че в
един предходен момент той се е движил директно насрещно в лентата за движение на
подс.Х., след което се е изнесъл. Именно тогава били тези действия, предприети със
светване и изгасване – със светлинен сИ.л и с намаляване на скоростта, което било
първосИ.лно. В един последващ момент той отново бил тръгнал да навлиза в лентата за
движение на М.Х. и тогава вече била възникнала същинската опасност за движение по
пътищата и именно от този момент нататък следвало да се преценява дали неговото
поведение е виновно, отклонявайки автомобила наляво или не е виновно. Защитата счита, че
в конкретния случай не можело да се говори за виновно поведение, а ставало въпрос за
случайно деяние. Субективният признак на небрежността бил възможността деецът да
предвиди и предотврати престъпния резултат. В конкретния случай се твърдяло, че той като
5
е отклонил автомобила вляво, е предвидил, че може да настъпи или е бил длъжен да
предвиди, че е можело да настъпи такова произшествие с настъпилия вредоносен резултат.
Защитата не е съгласна с това, тъй като времето, за което се изминава опасната зона за
спиране, всъщност е времето, което е трябвало да се приеме за негова осмислена реакция. В
конкретния случай според експертизата времето за реагиране било 0,8 сек. и оттам нататъка
имало наслагване на други времена – задействие на спирачна система и т.н. и се оказвало, че
някъде около 0,2 сек. са били необходими на Х., за да може да вземе осъзнато решение какво
действие да предприеме. В рамките на тези две секунди той е нямал възможност да направи
осъзнато решение и затова ставало въпрос за една абсолютно инстинктивна реакция, с която
той е целял единствено и само да избегне удара. В конкретния случай М.Х. не можело да
бъде признат за виновен за нещо, което не било съставомерно по смисъла на закона. В
подкрепа на тезата си, защитата сочи и съдебна практика.
Окръжният съд, след преценка поотделно и съвкупно на събрания по делото доказателствен
материал и на основание чл.305 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 31.01.2021 г. подс.Р. Н. К. от с.П., община К. и братовчед му М. Й. работили в с.В. на
строителен обект. След края на работния ден подс.Р.К. пил алкохол. След това с такси
двамата се прибрали в гр.К., където подс.Р.К. се качил зад волана на лек автомобил марка
„Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК, собственост на племенника му, който той управлявал с
генерално пълномощно. Потеглил около 18.20 часа с лекия автомобил в гр.К. от ул.„З.“,
където бил паркиран, към комплекс „А.“ по ул.„Р.“ по платно за движение с две пътни
ленти, които не били очертани с надлъжна пътна маркировка. От двете страни на платното
за движение имало изградени тротоари от бетонни плочки на 15 см над нивото на асфалта.
Тъй като било тъмно, подс.К. управлявал автомобила с включени къси светлини. В посоката
му на движение нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение, което означава,
че нормативно разрешената скорост на движение на този лек автомобил в населено място от
категория В е до 50 км/час, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. По същото време по ул.„Р.“ подс.
М. А. Х. от гр.М., община Д., управлявал лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с
рег. № А * ВА в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“ с включени къси светлини. В
автомобила пътували, освен водача, още и св.Р. Ем. Х. от гр.К., негов братовчед и бабата на
подс.М.Х. – М. М.а Х. от с.К., община К.. Последната седяла на предната средна седалка с
поставен предпазен поясен колан на кръста с изправно заключващо устройство, като от
лявата й страна седял водачът подс.М.Х., а от дясната - св.Р.Х.. Когато лек автомобил марка
„Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК управляван от подс.К. навлязъл от ул.„З.“ в ул. „Р.“, той бил
на разстояние 151,84 метра от движещия се по същата улица в обратна посока лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № А * ВА. Във всеки един момент от
движението на двата леки автомобила по ул. „Р.“, всеки един от двамата водачи е могъл да
възприеме другия. Платното за движение на двата леки автомобила било хоризонтален прав
участък с ширина 5,50 метра, без маркирана осева линия, без напречен наклон, с външно
улично осветление. Дребнозърнестият асфалт бил мокър, тъй като валял лек дъжд. На левия
тротоар на ул.„Р.“, на метален стълб от уличното осветление била поставена комбинация от
предупредителен пътен знак за опасност А 19 „Деца“ и пътен знак за въвеждане на забрана
В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, като означената на
пътния знак била 40 км/час. Подс.М.Х. управлявал лек автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег. № А * ВА със скорост 37,62 км/час, когато в района на магазин „Ерато“
подс.Р.К., като водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК, навлязъл със
скорост от 47,85 км/час в мислената лента за насрещно движение, в която се движел
автомобилът, управляван от подс.М.Х.. Това станало, когато автомобилът, управляван от
подс.Р.К., бил на разстояние 25,37 метра от мястото на удара, а лек автомобил марка „Форд“
модел „Транзит“ с рег. № А * ВА бил на разстояние 19,95 метра от мястото на удара. В този
момент разстоянието между двата леки автомобила било 45,32 метра. Навлизайки и
6
управлявайки лекия автомобил в лентата за насрещно движение, подс.Р.К. нарушил
правилото за движение в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне". Без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно
средство, подс.Р.К. навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в лентата за
насрещно движение, в която се движел автомобилът, управляван от подс.М.Х.. Когато видял
навлизането на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК в неговата лента за
движение, подс.М.Х. подал сИ.л със смяна къси и дълги светлини, подал и сИ.л с клаксона,
намалил скоростта на движение, като задействал спирачната уредба, след което, завил
наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Така подс.М.Х. също нарушил
правилото за движение регламентирано в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. Без да изпреварва или заобикаля друго
пътно превозно средство, подс.М.Х. навлязъл и се движил с управлявания от него лек
автомобил в лентата за насрещно движение. Подс.Р.К. виждайки насрещно движещия се
автомобил задействал спирачната уредба на управлявания от него лек автомобил марка
„Алфа Ромео“, при което последният оставил спирачна следа с дължина 15,50 метра, която
започва от лявата пътна лента на 3,70 метра от мерната линия по посока към ул.„З.“ и на
1,50 метра от базовата линия. Следата завършва под предно ляво колело на лек автомобил
марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК - на 11,80 метра от мерната линия по посока на
комплекс „А.“ и на 3,70 метра от базовата линия. Последвал удар на предна лява част на лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ в предна лява част на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“. В мястото на удара лек автомобил „Форд“ бил навлязъл в лентата за насрещно
движение в посока към комплекс „А.“ на 0,5 метра. Мястото на удара било на ул. „Р.“ в
близост до входа на магазин „Ерато“ на разстояние Ху 11,90 метра от мерната линия по
посока на огледа /мерено по базовата линия успоредно на оста на улицата/ и на Уу - 2,20 -
3,05 метра от базовата линия, към вътрешността на платното /мерено перпендикулярно на
оста на улицата/. Разстоянието от кръстовището между ул. „З.“ и ул. „Р.“ до мястото на
удара било 85 метра.
Вследствие на удара между двата леки автомобила се формирала инерционна сила, насочена
напред и леко надясно /от движението на лек автомобил „Форд“ наляво непосредствено
преди удара/, която придвижила пътуващата в лек автомобил марка „Форд“ на предната
средна седалка с поставен предпазен поясен колан на кръста М. М.а Х. напред и леко
надясно. Тъй като била с поставен обезопасителен поясен колан без раменен клон на
колана, М. М.а Х. се превила от кръста напред в посока към арматурното табло и с гръдната
си част се ударила в него, а главата й в областта на челото се ударила в предното панорамно
стъкло на автомобила, при което получила увреждания в тилната част на мозъка по
принципа на противоудара — т.нар. contrecoup механизъм. Вследствие на удара на главата
на М. М.а Х. в предното панорамно сrькло, по същото се образували радиални и
концентрични кръгове. След удара и двата автомобила се завъртели около масовия си
център по посока обратна на часовниковата стрелка, извършили ротационно-транслационни
движения и се установили. Лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК се
установил косо спрямо оста на улицата, с предна страна сочеща към комплекс „А.“. Предно
ляво колело било на разстояние 11,80 метра от мерната линия и на 2,60 метра от базовата
линия. Задно ляво колело било на 9,50 метра от мерната линия и на 3 метра от базовата
линия. Задно дясно колело се намерило на 9,70 метра от мерната линия и на 4,80 метра от
базовата линия. Предно дясно колело се намерило на 12,40 метра от мерната линия и на 4,50
метра от базовата линия. Лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № А * ВА се
установил след удара косо спрямо оста на улицата, с предна част, сочеща в посока към
7
кръстовището на ул. „Р.“ с ул.„З.“. Предното му дясно колело било на разстояние 12,70
метра от мерната линия и на 1,20 метра от базовата линия. Задното му дясно колело било на
15,30 метра от мерната линия и на 0,60 метра от базовата линия. Задно ляво колело било на
разстояние 17,90 метра от мерната линия и на 2,20 метра от базовата линия, а предното ляво
колело било на разстояние 13,70 метра от мерната линия и на 2,50 метра от базовата линия.
След като леките автомобили се установили на посочените места след удара между тях,
подс.М.Х. и св.Р.Х. излезли от автомобила и отишли да видят състоянието на подс.Р.К..
След това св.Р.Х. се върнал при лек автомобил марка „Форд“, като установил, че М. Х. била
в съзнание с подуто чело, казала, че много я боли и се държала за главата с ръка, казала, че
не може да диша. Св.Р.Х. тогава погледнал предното панорамно стъкло и видял, че същото е
спукано. Подс.М.Х. в 18.28 часа се обадил от своя телефон с номер 0888 629 879 на тел.112,
съобщил за случилото се и повикал помощ на мястото. В това време подс.Р.К. искал да си
тръгне от мястото, като залитал, но подс.М.Х. го хванал с ръка за рамото и му казал да
остане, докато дойдат полицаите. След това подс.М.Х. помолил непознат водач на минаващ
по пътя лек автомобил да помогне, като превози с автомобила си пострадалата М. Х. до
болницата в гр.К.. Водачът на лекия автомобил приел да помогне и св.Р.Х. заедно с
подс.ФХ. помогнали на М. М. Х. да излезе от лекия автомобил „Форд“ и да се качи в
автомобила на съгласилия се да я превози до болницата водач. В същия автомобил се качил
и св.Р.Х., а подс.М.Х. останал на мястото на удара, за да изчака полицията.
Пострадалата М. М. Х. била транспортирана до М. „Д. А. Д.“ А., гр.К. в състояние на
травматичен шок със силно изразени задух и болка в гръдния кош, където същата нощ на
31.01.2021 г. починала.
Междувременно, около 18.35 часа на мястото пристИ.ли полицаите- св.С. В. Ч. и св.Н. Ж.
П., които запазили местопроизшествието, както и двама младши автоконтрольори- св.Р. Я..
Д. и св.В. Я.в Т.. Полицаите установили леките автомобили и водачите им - двамата
подсъдими. Св.Н.П. изпробвал водачите за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“ № 7510 с фабр. номер ARBB-0095, който отчел нулев резултат за подс.М.Х..
Техническото средство показало положителен резултат, като отчело алкохол в концентрация
1,73 на хиляда по отношение на подс.Р.К.. Той приел показанията на техническото средство,
вписани в талона за изследване, а при явяването му в Спешно отделение при М. „Д. А. Д.“
А., гр.К. отказал да даде кръв за химичен анализ. Подс.Р. К. бил освидетелстван и задържан
в сградата на РУМВР - К. за срок до 24 часа.
Видно от заключението по извършената съдебномедицинска експертиза на труп № 3/2021 г.
вещото лице – д-р Н.М., смъртта на М. М. Х. се дължи на остра сърдечно - съдова и
дихателна недостатъчност вследствие на черепно - мозъчна травма, довела до развитието на
дифузен мозъчен оток с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и
потискане на жизнено важни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания според
експерта са получени при действието на твърд тъп с широка удряща плоскост предмет и
добре отговарят да са възникнали при пътно - транспортно произшествие с удар на главата
/челото/ в такъв предмет. При такъв удар в челната област настъпват увреждания в тилната
част на мозъка по принципа на противоудара — т.нар. contrecoup механизъм. Според
съдебният лекар е налице причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на
М. М. Х. и настъпилата й смърт на 31.01.2021 г.
Видно от заключението по извършената първоначална съдебна автотехническа експертиза
№ 37/01.03.2021 г.:
1. Механизма и причините за ПТП са:
1.1. Лек автомобил „Форд Транзит", с рег. № А * ВА, управляван от М.Х. се е движил по ул.
„Р." в К., с посока от хотел „А." към „Въжен мост". Лек автомобил „Алфа Ромео", с рег. № К
* ВК, управляван от Р.К., след употреба на алкохол, се е движил в противоположната на
него посока, от „Въжен мост" към хотел „А.". В района на магазин „Ерато", К. е навлязъл в
8
мислената лента за насрещно движение. При наближаване на насрещния автомобил К. е
задействал спирачната уредба и намалил скоростта на движение. Възприемайки създалата се
„опасност", водача Х. е сигнализирал водача К. с бърза смяна на светлините (къси/дълги),
подал е сигнали с клаксона, намалил е скоростта като е задействал спирачната уредба и в
последния момент е завил наляво. С предната си лява част, л.а. „Алфа Ромео" се е ударил в
предната лява част на идващият срещу него л.а. „Форд Транзит". И двата автомобила са се
завъртели по посока обратна на часовниковата стрелка, извършили са ротационно-
транслационни движения и са се установили в приложенията открити след ПТП.
1.2. Причините за настъпване на процесното ПТП са: навлизане в лентата за насрещно
движение на л.а. „Алфа Ромео", К * ВК, от страна на водача К.; неправилни маневри от
страна на водача Х. непосредствено преди ПТП (завой наляво и продължаване на
движението след възникване на „опасността").
1.3. Мястото на удара е в К., на ул. „Р.", в близост до входа на магазин „Ерато".
Координатите му са на разстояние Xy - 11,90м., от МЛ (мерна линия) по посока на огледа
(мерено по БЛ/базовата линия / успоредно на оста на улицата) и на Yy - 2,20-3,05 м., от БЛ,
към вътрешността на платното (мерено перпендикулярно на оста на улицата).
1.4.Траекториите на движение на масовите центри на автомобилите участвали в ПТП:
А. лек автомобил „Алфа Ромео", с рег.№К * ВК: - преди удара - от дясната лента е навлязъл
в лявата, след което до удара и по време на него, е била насочена косо към дясната; - след
удара - леко надясно и напред - дъговидна.
Б. лек автомобил „Форд Транзит", с рег. №А * ВА: - преди удара - линейна права и
непосредствено преди удара и по време на него, е била насочена косо към дясната; - след
удара - леко наляво и назад - дъговидна.
1.5. Разположението на леките автомобили върху платното за движение:
А. лек автомобил „Алфа Ромео", с рег.№К * ВК: същият е имал лъкатушно движение - от
дясната пътна лента е навлязъл в лявата в т.А от схемата (на 25,37 м.), а отстоянието между
автомобилите е било 45,32 м.; от т.В (8,20 м. от МЛ) е започнал да излиза от нея; няма данни
за повторяемост на горните две движения преди т.А.
Б. лек автомобил „Форд Транзит", с рег. № А * ВА: преди ПТП - в мислената лява пътна
лента (по посока на „Въжен мост"), на 0,30 м. наляво от оста на улицата; от т.С до т.D е
започнал да се приближава към оста на улицата; от т.D до мястото на удара е навлязъл в
мислената дясна пътна лента (по посока на хотел „А."); в мястото на удара е бил навлязъл в
дясната пътна лента на 0,50 м.
2. Скоростта на движение на двата автомобила участвали в процесното ПТП:
А. лек автомобил „Алфа Ромео", с рег. № К * ВК: А.1. Преди ПТП е била 47,85 км/ч.; А.2.
По време на удара е била 37,33 км/ч. А.3. След удара е била 7,04 км/ч.; А.4. Безопасната
скорост за този автомобил е била 31,56 км/ч.
Б. лек автомобил „Форд Транзит", с рег. № А * ВА: Б. 1. Преди ПТП е била 37,62 км/ч.; Б.2.
По време на удара е била 25,94 км/ч.; Б.3. След удара е била 4,37 км/ч.;
3. Дължините на „Опасните зони" за спиране на автомобилите са: 3.1. На лек автомобил
„Алфа Ромео", с рег.№ К * ВК, е била 44,59 м. 3.2. На лек автомобил „Форд Транзит", с рег.
№ А* ВА, е била 23,67 м. Във всеки един момент на движение по ул. „Р.", всеки един от
двамата водачи е могъл да възприеме другия. Когато л.а. „Алфа Ромео" е навлязъл в ул.„Р.",
той е бил на 85,00 м. от мястото на удара, л.а. „Форд Транзит" е бил на 66,84 м. от мястото
на удара, а разстоянието между тях е било 151,84 м. Когато л.а. „Алфа Ромео" е навлязъл в
мислената лента за насрещно движение е бил от мястото на удара на 25,37 м., а л.а. „Форд
Транзит" - на 19,95 м. Общото разстояние между тях в този момент е било 45,32 м.
9
4. Технически правилните действия за водачите на всеки един от двата леки автомобила, за
да предотвратят настъпването на ПТП са:
4.1. 3а водача на лек автомобил „Алфа Ромео", с рег.№ К * ВК - да се движи плътно в
прилежащата му мислена половина от платното за движение и по никакъв начин да не
навлиза с части от автомобила в насрещната. В така създалата се ситуация правилните за
него действия са да предприеме „завой надясно", с което да излезе от габаритите на
насрещно движещият се автомобил (видно от изнесеното на стр. 14 от първоначалната
експертиза, в т. 2.1. с това е можел да предотврати настъпването на ПТП). 4.2. 3а водача на
лек автомобил „Форд Транзит", А * ВА - да се движи плътно в прилежащата му мислена
половина от платното за движение и по никакъв начин да не навлиза с части от автомобила
в насрещната. В така създалата се ситуация правилните за него действия, са били не да
сменя светлините и подава сИ.ли с клаксона, а да премине плътно вдясно до бордюра и да
спре. С тази маневра той е можел да предотврати настъпването на ПТП. 5. Непосредствено
преди ПТП, леки автомобили „Алфа Ромео", с рег.№ К * ВК и ,,Форд Транзит", с рег. № А *
ВА, са били технически изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да са
в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Движението
на тялото на Х. в купето на л.а. „Форд Транзит" по време на удара е било напред и леко
надясно. Тя се е ударила с гръдния кош в арматурното табло и с главата в предното челно
стъкло. Ключалката на пасажерския колан на седалката е изправна, същият няма раменен
клон. Той е бил поставен от Х.. И с поставен предпазен колан (само с поясен клон) е щял да
последва удар в арматурното табло и предното челно стъкло.
От заключението по извършената допълнителна съдебна автотехническа експертиза №
125/23.08.2021 г. се установява, че: 1. Текстовият запис на стр.14 в т.1.2. в заключението по
първоначалната съдебна автотехническа експертиза № 37/01.03.2021 г., че водачът М.Х. „е
можел да предотврати ПТП“ е явна техническа грешка. Правилният запис според вещото
лице следва да бъде „не е можел да предотврати ПТП“, т.е., л.а. „Алфа Ромео“ е попадал в
„опасната зона“ пред л.а. „Форд Транзит“ с рег. № А * ВА; 2. Текстовият запис на стр.14 в
т.1.2. в заключението по първоначалната съдебна автотехническа експертиза №
37/01.03.2021 г., че л.а. „Алфа Ромео“ не е попадал в ,,опасната зона“ пред л.а. „Форд
Транзит“ с рег. № А * ВА, е явна техническа грешка. Правилният запис според вещото лице
следва да бъде „л.а. „Алфа Ромео“ е попадал в „опасната зона“ пред л.а. „Форд Транзит“ с
рег. № А * ВА. 3. Ако водачът М.Х. е продължил да се движи праволинейно, удар между
двата леки автомобила пак би настъпил /той би бил с предната лява част на л.а. „Форд
Транзит“ с рег. № А * ВА в страничната лява част, някъде около задната лява врата на л.а.
„Алфа Ромео“.
Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните и проверени в
хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали и приобщените такива
от досъдебното производство на основание чл.283 от НПК, а именно: от обясненията на
подсъдимия Р.К. дадени на съдебното следствие, който по същество прави самопризнания и
е изразил такова с искане делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК; частично от
обясненията на подсъдимият М.Х. дадени на съдебното следствие; от показанията на
свидетелите С.Ч., Н.П., Р.Д., В.Т., дадени на съдебното следствие; показанията на св.Р.Х.
дадени на ДП пред съдия – протокол за разпит от 01.02.2021 г. –т.II, стр.5-7 от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; които показания на цитираните свидетели,
съдът кредитира, като логични, последователни, кореспондиращи по между си и
взаимодопълващи се; от заключението на изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза
на труп № 3/2021 г.; от заключенията на изготвените на ДП съдебна автотехническа
експертиза № 37/01.03.2021 г. и допълнителна такава № 125/23.08.2021 г. на вещото лице –
инж.В.Д.; от заключението по изготвения протокол за химическо или химико-токсилогично
изследване № 14/03.02.2021 г. на вещото лице С.М.; които експертизи съдът възприема
изцяло, тъй като същите са ясни, пълни и обосновани, поради което и не възникват
10
съмнения за тяхната правилност, както и от разпита на вещите лица на съдебното следствие;
от писмените доказателства по делото - протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбуми; протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми; справки в
централна база данни – КАТ за собственост на МПС; писмо-справка от РЦ 112; заверено
копие на извлечение на акт за смърт; справки за нарушител; свидетелства за съдимост на
подсъдимите, декларация за семейно и имотно състояние, както и характеристични данни на
Р.К. и М.Х.; удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници на
пострадалата М. М.а Х. и др.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М.Х. и показанията на св.Р. Х., дадени на
съдебното следствие в частта им, в която твърдят, че М.Х. не е навлизал с управлявания от
него автомобил в насрещната лента за движение, а единствено автомобила управляван от
подс.Р.К. е навлязъл в насрещната пътна лента, като автомобила управлян от подс.М.Х.
вследствие на удара с автомобила „Алфа Ромео“ се преместил и част от него преминала в
насрещната пътна лента. Описаните обяснения на подсъдимият М.Х. и св.Р. Х. са в
противоречие с показанията на самия св.Р. Х. дадени на ДП пред съдия и приобщени към
доказателствата по делото, като в същите той сочи, че другата кола се движела на зиг-заг,
предимно в тяхното платно, като се приближавала към тях, в един момент се движела срещу
тях и братовчед му М.Х. се опитал да избегне удара, като намалил скоростта и завил навяло
и в този момент последвал удар между двата автомобила. Обясненията на подс.Х. и св.Х., в
посочената част, се опровергават и от заключението на автотехническата експертиза, от
което заключение се установява, че водача на лекия автомобил „Форд Транзит“ се е намирал
в своята пътна лента и е започнал макар и неправилно, да завива наляво, след като преди
това л.а.„Алфа Ромео” е бил навлязъл в неговата лента. На 8.20 м от мястото на удара лекия
автомобил „Алфа Ромео“ е започнал да излиза от лявата насрещтна за него лента за
движение, като преди ПТП лекия автомобил „Форд Транзит“ е започнал да се приближава
към оста на улицата и в мястото на удара е бил навлязъл в дясната пътна лента на 0.50 м.
При разпита на вещото лице на съдебното следствие, също посочва, че е невъзможно
автомобила управляван от подсъдимия М.Х. да се премести от удара с 25 см. до 50 см, тъй
като този автомобил е с по-голяма маса, отколкото другия автомобил – „Алфа Ромео“. С
оглед изложеното, съдът възприема версията на подс.М.Х., в описаната по-горе част, като
защитна такава целяща единствено оневиняването му. По изложените съображения съдът не
дава вяра и на дадените на съдебното следствие показания на св.Р. Х. – пътник в л.а.”Форд
Транзит“, че автомобила управляван от подс.М.Х. не е навлизъл в насрещната пътна лента, а
се е преместил от удара с другия автомобил управляван от подс.К.. Св.Р. Х. е братовчед на
подсъдимия Х. и като такъв безспорно се явява заинтересован от изхода на делото, поради
което и показанията му съдът възприема като теза в защита на подсъдимия М.Х..
При така установената и приета фактическа обстановка, следва да се направи извода,
че подс.Р. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по
чл.343, ал.3, предл.1, б. „б“, предл.1, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, а именно: на 31.01.2021 г. в гр. К. при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Алфа Ромео“ с рег. № К * ВК по ул. „Р.“ в посока от ул.
„З.“ към комплекс „А.“ на платно за движение с две пътни ленти, нарушил правилото за
движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство,
навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно
движение и в условията на независимо съпричиняване с М. А. Х. с ЕГН ********** от гр.К.,
по непредпазливост причинил смъртта на М. М.а Х. с ЕГН ********** от с.К., община К.,
като деянието е извършено в пияно състояние.
При управлението на МПС – лек автомобил, „Алфа Ромео”, подсъдимият К. безспорно
11
е нарушил вменената му с обвинението разпоредба на Закона за движение по пътищата.
Безспорно по делото е установено, че подс.Р.К. е нарушил забраната по чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на платно с две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение без да извършва изпреварване или заобикаляне на друго ППС. Така, ако подс.К.
не бе навлезнал в лентата за насрещно движение без да има наличие на такава необходимост
и при наличие на насрещно движещ се автомобил, то е нямало да настъпи удар между двата
автомобила и същите биха се разминали безпрепятствено. Нарушението на цитираната
законова разпоредба е довело до удар с автомобила управляван от подс.М.Х., който се е
оказал фатален за пострадалата М. Х.. В следствие на описаното нарушение на правилата на
движение по пътищата допуснато от подс.Р.К., същият е предизвикал ПТП, при което
пътуващата в другия автомобил М. М.а Х. се превила от кръста напред в посока към
арматурното табло и с гръдната си част се ударила в него, а главата й в областта на челото
се ударила в предното панорамно стъкло на автомобила, при което получила увреждания в
тилната част на мозъка по принципа на противоудара, които са се оказали фатални за живота
й. Налице е и причинна връзка на посоченото нарушение на правилата за движение от
подсъдимия Р.К. и смъртта на М. Х. настъпила в условията на независимо съпричиняване с
подс.М.Х.. По несъмнен начин е установено също така, че деянието е извършено от
подс.Р.К. в пияно състояние, а именно с 1.73 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта,
установено с техническо средство „Дрегер“ № 7510, като водачът е отказал да даде кръв за
изследване. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при отказ за
даване на проби за изследване.
Деянието е извършено от подсъдимият Р.К. при форма на вината непредпазливост, а
не самонадеяност, както счита повереника на частните тъжители. Безспорно е, че същият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че е управлявал автомобила след употреба на
алкохол, в пияно състояние, при което е увеличена вероятността от загуба на контрола
върху автомобила, като в случая е навлязъл в лентата за насрещно движение, при наличието
на насрещно движещ се автомобил. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е
пълнолетно лице, психически и социално зряла личност, той е бил напълно наясно, че
правилата за безопасно движение са задължителни за водачите на МПС и съзнавайки, че
допуска нарушения на правилата за движение, е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Съзнаването на всички елементи от
престъпния състав, е обективирано в поведението на подс.К..
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са проявената
самоувереност и небрежност при управление на МПС и нарушение на правилата за
движение по пътищата установени в ЗДвП.
При така установената и приета фактическа обстановка, следва да се направи и
извода, че с поведението си по описания начин подс.М. А. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.343а, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, а именно: на 31.01.2021 г. в гр.К. при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № А * ВА
по ул. „Р.“ в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“ на платно за движение с две пътни ленти,
нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно
средство, навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно
движение и в условията на независимо съпричиняване с Р. Н. К., по непредпазливост
12
причинил смъртта на М. М.а Х. от с. К., община К., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
Безспорно по делото е установено и допуснато от подс.М.Х. нарушение на правилата
за движение по пътищата, които са от значение за настъпване на ПТП с вредоносния
резултат. Разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлизат и да се движат в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. В случая подс.Х.
без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство е навлязъл с управлявания
от него автомобил в лентата за насрещно движение, в следствие на което настъпва ПТП и в
условията на независимо съпричиняване с подс.Р.К., причинил смъртта на М. Х., негова
баба. Безспорно от заключението по извършената АТЕ, допълнителна такава и разпита на
вещото лице Д. на съдебното следствие, е установено, че подс.Х. не е извършил спасителна
маневра, завивайки наляво, тъй като при възникналата непосредствена опасност за
движението от неправомерното навлизане на управлявания от подс.Р.К. лек автомобил в
лентата му за движение в опасната му зона за спиране, той е могъл да избегне удара и да се
размине с него чрез отклонение надясно в своята лента за движение. Извършената от него
маневра не е спасителна, а е неправомерна, защото в резултат от нея е била причинена
смъртта на М. Х.. Основно изискване относно начина на извършване на спасителната
маневра е непосредствената опасност, която я предизвиква, да бъде избегната, а в процесния
случай опасността от удар в насрещно движещият се лек автомобил не е била избегната и е
последвал удар между двата леки автомобила, причинил смъртта на пострадалата Х.. В тази
връзка и с оглед наведените доводи от защитата на подс.Х., съдът съобрази заключението на
АТЕ, от което се установява, че дължината на „опасната зона" за спиране на лек автомобил
„Алфа Ромео" е била 44,59 м., а на лек автомобил „Форд Транзит" е била 23,67 м., като във
всеки един момент на движение по ул. „Р.", всеки един от двамата водачи е могъл да
възприеме другия. Когато л.а. „Алфа Ромео" е навлязъл в ул.„Р.", той е бил на 85,00 м. от
мястото на удара, л.а. „Форд Транзит" е бил на 66,84 м. от мястото на удара, а разстоянието
между тях е било 151,84 м. Когато л.а. „Алфа Ромео" е навлязъл в мислената лента за
насрещно движение е бил от мястото на удара на 25,37 м., а л.а. „Форд Транзит" - на 19,95
м. Общото разстояние между тях в този момент е било 45,32 м. Подс.Х. е възприел л.а.
управляван от подс.К. като опасност от достатъчно голямо разстояние, видно от неговите
обяснения, което да му позволи да реагира адекватно и своевременно на създалата се
ситуация. Той не е следвало да вземе решение интуитивно и в рамките на опасната зона за
спиране, както твърди защитата, когато е извършил неправомерната маневра, а преди това,
още когато е възприел л.а.“Алфа Ромео“ като опасност на пътното платно и когато е
започнал да сменя къси и дълги светлини и да сигнализира с клаксона за неправомерното
движение на другия автомобил. С оглед изложеното следва извода, че по отношение на
подс.Х. не може да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, както
сочи защитника му.
С оглед описаното следва безспорния извод, че подс.М.Х. не е съобразил всички
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и с противоправното си
поведение като водач на МПС - нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
и в условията на независимо съпричиняване с подс.Р.К. по непредпазливост е причинил
вредоносния резултат, а именно смъртта на неговата баба - М. Х.. Изложеното налага
извода, че е налице причинна връзка между поведението на дееца Х., допуснатото
нарушение за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни последици.
Безспорно е установено по делото от показанията на св.Р. Х. и обясненията на подс.Х., че
след деянието последният е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, обаждане на ЕЕН 112, спиране на случайно преминаващ автомобил с молба за
транспортиране на пострадалата до болницата, помагане на пострадалата при преместването
й от катастрофиралия до другия автомобил, който я е превозил до М. „Д. А. Д.“, гр.К., което
13
му поведение квалифицира деянието по привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.”б”, във
вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието на подс.М.Х. е извършено при форма на вината –
непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал, че при управлението на въпросния
автомобил в нарушение на посоченото правило на ЗДвП ще настъпят общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на конкретни представи за
престъпния резултат не означава, че подсъдимият е нямал най-общи представи за това,
което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Деецът е
възприемал със съзнанието си, че при възникналата опасност от насрещно движещия се в
неговата пътна лента лек автомобил, вместо да се отклони надясно в своята лента и да се
размине с този автомобил, той е завъртял волана наляво и е навлазъл в лентата за насрещно
движение, като е могъл да предвиди, че може да последва сблъсък с насрещно движещият се
вече в непосредствена близост лек автомобил, управляван от подс.Р.К.. Според
заключението на експерта извършил АТЕ, той е могъл да се отклони надясно в своята лента
и да се размине с този лек автомобил, което е било обективно и субективно възможно.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са проявената
самоувереност и небрежност при управление на МПС и нарушение на правилата за
движение по пътищата установени в ЗДвП.
От всичко изложено следва да се направи извода, че съставомерното деяние на всеки от
дейците – подс.Р.К. и подс.М.Х. е извършено при условията на независимо съпричиняване.
Независимото съпричиняване за двамата подсъдими е доказано по безспорен начин, тъй
като всеки един от двамата е осъществил изпълнително деяние на едно и също по вид
престъпление в транспорта и това изпълнително деяние се намира в причинна връзка с
настъпилия престъпен резултат. Безспорно по делото се установи, както вече бе посочено,
противоправно поведение както на подс.Р.К., така и на подс.М.Х., като всеки от тях, като
водач на МПС, е нарушил правилото за движение, а именно - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, което
поведение е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на М. Х.. Налице е причинна връзка между поведението на
всеки извършител, допуснатите по отделно от всеки нарушения за безопасност на
движението и настъпилите общественоопасни последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от
подсъдимите, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства. Обществената опасност на този вид
престъпления по транспорта е висока с оглед тежките общественоопасни последици –
причиняване смъртта на човек, макар и по непредпазливост.
За извършеното от подс.Р. Н. К. престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б. „б“, предл.1, във
вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години. Събраните характеристични
данни водят до извод, че Р.К. е човек, който е отговорен син за родителите си, добър,
грижовен и отговорен съпруг и баща, работлив, услужлив и се ползва с авторитет и
уважение сред близките и съселяните си. В същото време е установено, че подс.К. е
санкциониран през 2015 г. по ЗДвП с НП за управление на МПС след употреба на алкохол,
както и е осъждан с влязло в сила на 08.06.2017 г. споразумение, имащо характер на
присъда по НОХД № 412/2017 г. по описа на РС – К. за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, отново за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5, а
именно 1.14 на хиляда, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – управление
на МПС след употреба на алкохол в кръвтта над 1.2 на хиляда. За така цитираното
престъпление е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и
„глоба“ в размер на 500 лева, като наказанието „лишаване от свобода“ е било изтърпяно на
14
30.08.2017 г., видно от направеното отбелязване в свидетелството му за съдимост
приложено по делото (т.3, стр.17 от ДП). От изтърпяване на наказаниекто е изминал период
от 3 години и 5 месеца, през който осъденият се е въздържал от подобно противоправно
поведение, т.е., същото е коригирано в положителна насока, но очевидно това наказание не
е изиграло в достатъчна степен целта си да поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави въобще, а не само за определен период от време.
Преценяйки обществената опасност на деянието съдът съобрази обстоятелството, че
нарушението на правилата за движение е само едно, което не е прекалено драстично и
грубо. В същото време, като увеличаващо обществената опасност на деянието, а и като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете факта, че подсъдимият е управлявал
процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си далеч над съставомерната величина
от 0.5 на хиляда, а именно - с 1.73 на хиляда, което, предвид общоизвестният факт на
негативното влияние на алкохола върху психо-физическите възможности на водача да
управлява ППС, безспорно в голяма степен завишава обществената опасност на деянието. За
наличието на квалифициращото обстоятелство "пияно състояние" е достатъчно
концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на ПТП да е 0.5 на хиляда /т.4.а
от ППВС 1/1983 г./, но когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача далеч
надхвърля тази величина това несъмнено в по-голяма степен повлиява отрицателно и
деструктивно на възможностите и годността на водача да управлява безопасно. А това от
своя страна увеличава значително риска от причиняване на ПТП, а когато такова обективно
е причинено - увеличава значително обществената опасност на деянието.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете и обремененото съдебно минало на
подс.Р.К., което бе коментирано по-горе във връзка с преценката на обществената опасност
на дееца.
Смекчаващите отговорността на подс.Р.К. обстоятелства са направеното от него
самопризнание на съдебното следствие, изразеното съжаление и разкание за извършеното
деяние, трудовата му ангажираност, добросъвестното му процесуално поведение, събраните
добри характеристични данни, като липсват такива за противообществено, антиморално или
укоримо поведение, извън описаните криминогенни прояви. Описаните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни
такива, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на
извършеното деяние и да обуславят приложението на чл.55 от НК, в каквато насока бе
направено искане от защитника на подсъдимия.
С оглед описаните обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието,
разпоредбата на чл.54 от НК и наличието на значителен принос на подс.К. за настъпване на
съставомерния резултат, съдът намира, че справедливо и адекватно на извършеното от него
престъпление се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид наличието на
формални пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК – предходно осъждане на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, а отделно от това, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия, същият
следва да бъде изолиран от обществото и свойствената му среда за един не малък период от
време, а именно за 5 години, като по този начин му се отнеме възможността да извърши
друго престъпление. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС така определеното
наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе възпитателна роля върху
подсъдимия, който ще има възможност да преосмисли отново поведението и по-
нататъшните си действия, да се превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. В
същото време ще бъде осигурено и предупредителното и възпиращото въздействие върху
обществото като цяло, т.е. ще се постИ.т целите както на генералната, така и на специалната
15
превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК.
На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното наказание на подс.Р.К., следва
да се приспадне времето, през което същият е бил задържан с Постановление на
наблюдаващия прокурор от 01.02.2021 г. за срок до 72 часа и му е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража” с Определение № 21134/03.02.2021 г. по ЧНД
№18/2021 г. по описа на Окръжен съд - К., считано от 03.02.2021 г. до 02.04.2021 г..
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК на подсъдимия Р. Н. К. следва да
бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” при спазване
разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера му. Във връзка с това съдът съобрази
обстоятелството, че в случая се касае за нарушение на правилата за движение, в резултат на
което са настъпили тежки общественоопасни последици – смърт на едно лице, макар и в
условията на независимо съпричиняване, както и предвид факта, че това не е първото
противоправно поведение на подс.К. свързано с нарушение на правилата за движение по
пътищата и управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация над
съставомерната величина. С оглед на това и като взе предвид, че размерът на наказанието по
чл.37, т.7 от НК не може да бъде по-нисък от наложеното наказание лишаване от свобода и
за постигане целите на лишаването от правоуправление, размерът на същото следва да бъде
от шест години.
За извършеното от подс.М. А. Х. престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б, във вр с чл.343, ал.1,
б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до
четири години. Съдът прецени обществената опасност на дееца като ниска предвид
обстоятелството, че същият не е осъждан и не са установени негативни прояви или
поведение, които да влияят отрицателно за личностната му характеристика, както и
обстоятелството, че е трудово ангажиран и се грижи за трите си деца. Като смекчаващи
отговорността му обстоятелства съдът отчете младата му възраст, на 24 години към датата
на извършване на деянието и съдействието му за разкриване на обективната истина, както и
добросъвестното му процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство се отчете санкционирането му по административен ред за нарушения на
разпоредби на ЗДвП, видно от приложената справка за нарушител. С оглед изложеното,
съдът намира, че наказанието на подс.М.Х. следва да бъде определено при значителен
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства при съблюдаване
на чл.54 от НК, ориентирано към минималния размер от 6 месеца „лишаване от свобода”.
Съдът намира, че отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства не
са многобройни или изключителни такива, които да правят и най-лекото предвидено в
закона наказание несъразмерно тежко на извършеното от него деяние, поради което не
следва наказанието му да се определя при условията на чл.55 от НК. За поправянето и
превъзпитанието на дееца, а също и за предупреждението и възпитанието на останалите
членове на обществото, не е необходимо подс.М.Х. да изтърпи ефективно така
определеното му наказание. Не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото
и свойствената му среда, като в случая ниската обществена опасност на дееца и възрастта
му, обуславя възможност за поправяне и превъзпитание. Налице са предпоставките по чл.66,
ал.1 от НК - размерът на наложеното наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и целите на наказанието могат да
бъдат постИ.ти и без изолирането на подсъдимият от обществото. Срокът, за който да се
отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
минималния възможен от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр, чл.37, т.7 НК на подс.М.Х. следва да се наложи и кумулативното
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. При определяне на конкретния размер,
съдът съобразно разпоредбата на чл.49 от НК и обстоятелството, че се касае за нарушение на
правилата за движение, в резултат на което са настъпили, макар и по непредпазливост и в
16
условията на независимо съпричиняване, тежки общественоопасни последици – смърт на
едно лице, поради което намира, че за постигане целите на наказанието лишаване от
правоуправление, размерът на същото следва да бъде две години. В тази връзка съдът отчете
и значително по-малкия принос на този подсъдим за настъпване на ПТП със съставомерни
последици.
Така определените на всеки от двамата подсъдими наказания, съдът намира за
справедливи и адекватни на извършеното от всеки от тях деяние, както и чрез тях ще бъдат
постИ.ти в максимална степен целите, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства приобщени по делото – лек автомобил „Алфа Ромео“ с
рег. № К * ВК, /на съХ.нение на външен паркинг пред сградата на РУ - К./, следва да се
върне на собственика Р. Н. К. с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила; лек
автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А * ВА /на съХ.нение на външен
паркинг пред сградата на РУ - К./, следва да се върне на собственика М. А. Х. с ЕГН
**********, след влизане на присъдата в сила. А веществените доказателства - Обект № 1 -
Бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. CD- R диск 700 МВ/80min ЕМТЕС с надпис РУ на МВР -
К., ДП № 59/2021 г., запечатан със стикер на вещи лица и поемни лица, както и Обект № 2.1
- Бял хартиен плик А5, съдържащ обтривка тампон ДHК от вътрешна част на предно
панорамно стъкло на МПС с рег. № А * ВА, запечатан със стикер на вещи лица и поемни
лица, следва да се унищожат, след влизане на присъда в сила, като вещи без стойност.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимият Р. Н. К.
да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - К. направените на досъдебното
производство разноски в размер на 575.69 лева и по сметка на Окръжен съд – К.
направените на съдебното производство разноски в размер на 100.00 лева, съответно
подс.М. А. Х. също следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - К. направените
на досъдебното производство разноски в размер на 575.69 лева и по сметка на Окръжен съд
– К. направените на съдебното производство разноски в размер на 100.00 лева.
По отношение на конституираните частни обвинители няма направени искания за заплащане
на направените от тях разноски, поради което такива не бяха присъдени.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.


Председател:
17
Съобщи за изтекли лични данни