№ 11456
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110175711 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от „ЗАД „Алианц България““ срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп““ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 300
лева – частична претенция от сумата от 1127,84 лева, представляваща останалата
незаплатена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
причинени щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/ вследствие от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2023 г. в град Шумен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 27.06.2023 г. около 11:00 часа в град Шумен, в посока на
движение град Преслав и при разклона за кв. „Дивдядово“, водачът на л.а. „/марка/“ с рег. №
/номер/ реализирал удар в задната част на спрелия отпред и изчакващ за включване в
движението по главния път л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/. Посочва се, причина за
настъпилия удар е поведението на водача на л.а. „/марка/“, който при включването си в
движението не е спазил достатъчна предна дистанция с намиращия се пред него л.
автомобил „Мерцедес“. Излага се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.06.2023 г., подписан от двамата
участници. Вследствие от инцидента били нанесени материални щети по л.а. „/марка/“ с рег.
№ /номер/. Поддържа се, че към момента на реализиране на пътнотранспортното
произшествие увреденото МПС било застраховано при ЗАД „Алианц България“ по силата на
валидна застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско“, със срок на действие
от 00:00 часа на 23.11.2022 г. до 24:00 часа на 22.11.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че
виновният за настъпване на процесното ПТП водач на л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/ към
момента на събитието е с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Посочва се, че въз
основа на уведомление за щета от 27.06.2023 г. за обезщетяване на настъпилите щети по лек
автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/ пред ЗАД „Алианц България“ била образувана
1
преписка по щета № 0306-23-777-501908. Твърди се, че щетите по МПС били отремонтирани
в доверен сервиз на ищцовото дружество – „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, а стойността на
ремонта възлизала на сумата от 4730,95 лева съгласно фактура № **********/11.08.2023 г.
Поддържа се, че на 16.08.2023 г. същата била заплатена от ищеца, като последният направил
и ликвидационни разходи в размер от 15 лева. В исковата молба се посочва, че с изплащане
на застрахователното обезщетение и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в
правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и виновен водач за
настъпване на ПТП. Допълва, че с регресна покана, получена от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ответникът бил поканен в 30-дневен срок да заплати на ищеца сумата от
4745,95 лева, включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение от 4730,95
лева и сумата от 15 лева- ликвидационни разноски по определянето му. Изтъква се, че е
последвало частично плащане от ответната страна в размер от 3618,11 лева, като останала
неплатена сума в общ размер от 1127,84 лева. С тези съображения в настоящото
производството ищецът претендира заплащане на част от така дължимата сума или сума в
размер от 300 лева. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото разноски.
В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, чрез пълномощника си юрк. Д., счита предявения иск за допустим,
но неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Заявява, че не оспорва наличието
на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на МПС „/марка/“ с рег. № /номер/. Поддържа, че във
връзка с процесната щета на ищцовото дружество е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 3618,11 лева. С отговора на исковата молба ответникът оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие и вината на водача на л.а. „/марка/“.
Счита, че от ангажираните от ищеца писмени материали не се установява начинът на
настъпване на събитието, участниците в него, къде и кога е настъпил ударът между двете
превозни средства и по чия вина. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка
между твърдяното ПТП и претендираните от ищеца вреди. ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп оспорва стойността на вредите, намирайки, че изплатеното от ЗАД „Алианц
България“ обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие от виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
2
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за
отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната
му поддръжка), в случай, че твърди това.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност
липсата на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и, че е погасил
претендираното вземане, в случай, че твърди това.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 24.01.2025 г. и обявен
за окончателен такъв, с оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба,
респ. предвид изричното признание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
към 27.06.2023 г. л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/ е бил застрахован при ищеца ЗАД „Алианц
България“ АД по застраховка „Каско “, водачът на л. а. „/марка/“ с рег. № /номер/ –
застрахован при ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил в полза на дружеството, извършило ремонта сума в общ
размер от 4730,95 лева, като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в
размер на 15 лева, част от което обезщетение – в размер от 3618,11 лева е погасено от
ответника чрез плащане.
За наличието на застрахователно правоотношение между собственика на процесното
МПС - л.а. „/модел/“ с рег. № /номер/ и ищцовото дружество свидетелстват и данните от
приобщената като писмено доказателство по делото (в неподписано копие) застрахователна
полица № BG/01/122003386618 със застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет
„Макс“, обективираща договор за застраховка между лицето Р.Д.Н., като собственик и
застраховащ, от една страна и „ЗАД Алианц България“, като застраховател, от друга страна,
със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 23.11.2022 г. до 24:00 часа на
22.11.2023 г., по отношение на МПС – л.а. „/модел/“ с рег. № /номер/, година на
производство 2108 г. Съгласно клаузите на застрахователната полица същата включва
покритие по Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и допълнителни
застрахователни покрития по застрахователен пакет „Макс“, включващ и покритие по
застраховка „Каско“, а последната като застрахователно събитие и ПТП.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранен констативен протокол от 27.06.2023 г. за
пътно-транспортно произшествие и уведомление за щета от 27.06.2023 г., както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза намира за
установено, че по време на действие на застрахователния договор и конкретно на 27.06.2023
г. е настъпило процесното застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие,
представляващо покрит застрахователен риск – ПТП, реализирано по следния механизъм: на
27.06.2023 г. около 11:00 часа в град Шумен, в района на околовръстния път на града в
посока на движение град Преслав, при разклона за кв. „Дивдядово“ л.а. „/марка/“ с рег. №
/номер/, управляван от лицето В.Г. се удря в спрелия пред него л. а. „/марка/“ с рег. №
/номер/, управляван от лицето Ж.Н.. В резултат от така реализираното ПТП настъпват
видими щети по автомобил „/марка/“, засягащи следните детайли – задна броня –облицовка,
гърне-изпускателна уредба.
За да достигне до този извод съдът на първо място съобрази отразеното в двустранния
констативен протокол за ПТП от 27.06.2023 г., съставен и подписан от участниците в
процесното пътно-транспорно произшествие, а именно В.Г., като водач на л.а. „/марка/“ с
рег. № /номер/ и Ж.Н., като водач на л. а. „/марка/“ с рег. № /номер/. В протокола, в частта за
3
водача на л.а. „/марка/“, е отразено, че се касае за удар в задната част на друго превозно
средство при движение в една посока и в същата лента, а за водача на л.а. „/модел/“, че се
касае за паркирано/в спряло състояние МПС и за удар в задната част на друго превозно
средство при движение в една посока и в същата лента. В обективираната в протокола схема
е удостоверено, че ПТП е реализирано в момент, в който л.а. „/модел/“ и л.а. „/марка/“ се
намират в една лента за движение, преди включване в главния път, като л.а. „/марка/“ е зад
другото МПС. В протокола е посочено също, че вследствие от удара са настъпили следните
видими щети по автомобил „/модел/“ – задна броня, а по л.а. „/марка/“ – предна броня,
преден капак. В графа „забележки“ водачът на л.а. „/марка/“ е посочил, че е виновен за ПТП.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета от 27.06.2023 г. при „ЗАД Алианц България“,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
В уведомлението за щета, подадено в деня на настъпване на процесното ПТП, лицето
Женя Красимирова Николова, като водач на л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/, е посочило, че
застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие с друго МПС е настъпило на
27.06.2023 г. към 11:00 часа в град Шумен, като при спиране на управлявания от нея л.а. на
знак „Стоп“, същият е ударен отзад от друг автомобил, за което е съставен двустранен
констативен протокол. Отразено е, че вследствие от ПТП са увредени следните детайли:
броня-облицовка – задна, гърне-изпускателна уредба – задна. Посочен е начин на
обезщетяване – ремонт в доверен сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, за който ремонт
застрахователят да се разплати директно със сервиза.
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/, който се е
движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на
опасната зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред
него л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/.
Същевременно съдът взе предвид и съвпадащите твърдения на страните за
осъществено от ответника извънсъдебно плащане на част от общо претендираното
застрахователно обезщетение, което поведение съдът цени като признание за неизгоден за
страната факт – настъпване на събитието и наличието на вина във водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, в случая подкрепено от събраните по делото
доказателства съгласно изискването на чл. 175 ГПК.
С оглед изложеното, при анализ на събраните писмени доказателства и заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „/марка/“ с рег. № /номер/,
който при движението си в същата лента и посока, както водачът на л.а. „/марка/“ с рег. №
/номер/, не е спазил достатъчна дистанция и е ударил намиращото се пред него МПС,
изчакващо за включване в движението по околовръстния път.
Така описаното поведение на водача В.Г. напълно съвпада и с отразения в схемата в
протокола за ПТП, подписан от двамата участници в движението, и уведомлението за щета
от 27.06.2023 г., механизъм на настъпване на процесното ПТП.
4
Така установеното поведение на водача на „/марка/“ с рег. № /номер/ представлява
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща задължение за водача на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 24.01.2025 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП между виновния водач и ответника е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори, че ищцовото дружество „ЗАД Алианц България“ е изплатило на третото
за процеса лице „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД – извършилият ремонта сервиз, оторизиран
дилър и сервиз на „Мерцедес-Бенц“, сумата от 4730,95 лева с вкл. ДДС – стойността за
отремонтиране на автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/ съгласно фактура №
**********/11.08.2023 г. и доклад по щета № 0306/23/777/501908 от 16.08.2023 г., за каквото
плащане сочат данните от приобщените по делото преводно нареждане за кредитен превод
от 16.08.2023 г. и справка за извършени плащания.
Следователно, в случая е налице основание за възникване на регресно вземане.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, от специалист в съответната област, отговорило на всички поставени въпроси и
по същество останало неоспорено от страните, стойността, необходимата за възстановяване
на автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/ на база на средни пазарни цени към датата на ПТП –
27.06.2023 г. възлиза на 3875,51 лева с вкл. ДДС, като включва стойността на нови части,
демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяването им, боя и материали. В
констативната част от заключението експертът изрично е посочил, че към момента на
настъпване на процесното ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от около 5
години, считано от датата на първоначалната му регистрация – 2018 г., следваща от
представената по делото застрахователна полица. При изслушването си пред съда експертът
уточнява, че за определяне на тази сума са използвани средни пазарни цени, както по
отношение на новите части, така и спрямо цената на труда. Посочва, че разликата между
тази стойност и стойността от 3630,71 лева е, че при определяне на последната по
отношение на цената на труда са използвани само алтернативни сервизи. Вещото лице
уточнява, че разликата между стойността по средни пазарни цени и фактурираната такава е,
5
както в стойността на труда, така и в стойността на положени части, като в средните
пазарни цени винаги се включват, както оригинални части, така и алтернативни. Посочва, че
процесното МПС е отремонтирано в сервиз на официалния представител, където стойността
на труда и на новите части е най-висока в сравнение с останалите. Уточнява, че
приблизителната експлоатация на МПС е около 5 години, определена при съобразяване на
данните за година на производство, предвид липсата на такива за датата на първоначалната
му регистрация.
В тази връзка и с оглед отправеното искане на ищеца за присъждане на обезщетение,
равняващо се на фактурираната стойност на ремонта, съдът намира за необходимо да
посочи, че по делото, от страна на ищеца, не се проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че процесният автомобил се е намирал в гаранционен срок, като част от
доказателствената му тежест за установяване действителния размер на вредите, определящи
размера на следващото се обезщетение, и конкретно наличието на основание за
отремонтиране на автомобила в официален сервиз, каквито са изрично дадените указания с
проекта за доклад по делото.
В настоящия случай се установи, че ремонтът на повреденото МПС е извършен от
официален сервиз, като за стойността му е издадена фактура № **********/11.08.2023 г. за
сумата от 4730,95 с вкл. ДДС. Съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, както и установената практика
на въззивната инстанция, в т.ч. с Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. дело №
2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. дело № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в и
Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. дело № 11675/2017 г., стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до три години.
В настоящата хипотеза по делото се установи, че към датата на застрахователното
събитие – 27.06.2023 г. процесното МПС е със срок на експлоатация от около 5 години,
считано от годината на производство (следваща от приетата по делото застрахователна
полица), при липсата на данни за годината на регистрацията му.
Ето защо, в случая не са налице предпоставките за определяне на обезщетение
съобразно размера на фактурираната стойност, поради неизпълнение на едното от
кумулативно дадените изисквания, а именно да се касае за МПС със срок на експлоатация до
три години, поради което дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, като се изхожда от възстановителната стойност на имуществото.
Същевременно, по делото не се установява, автомобилът да е бил в рамките на
гаранционна поддръжка и поради тази причина отремонтирането му да е следвало да се
извърши в официален сервиз на марката. По делото, от страна на ищцовото дружество не са
ангажирани доказателства в тази насока. Не се установява дали и при какви условия, в
частност за какъв срок е била приложима гаранцията на автомобила, извън
законовоустановената двугодишна такава, следваща от разпоредбата на чл. 123 и сл. ЗЗП и
изтекла към датата на процесното ПТП.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на сумата от 3875,51 лева с вкл. ДДС, следваща от експертното заключение и
определена по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП –
27.06.2023 г.
Към тази стойност, на основание чл. 411 КЗ, ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с определяне на обезщетението.
Съдът приема, че сумата от 15 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
6
в общия размер на дължимата от ответника сума. В тази връзка съдът съобрази и изводите в
съдебно-автотехническата експертиза, съгласно които при ликвидация на щета за даден
автомобил застрахователят прави обичайни разноски, свързани с опис на щетите от експерт,
изготвяне на снимков материал, изчисляване стойността на уврежданията, разходи за
съхранение на преписка по щета, като обичайните такива за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП са в границите 15 – 25 лева.
Следователно, общият размер на вземането възлиза на 3890,51 лева, като между
страните не се спори, че извънсъдебно от страна на ответника е осъществено плащане в
размер на сумата от 3618,11 лева.
Следователно, предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява доказан по основание и до
размера от 272,40 лева (разлика между общо дължимата и платената сума) и за същата
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева или за
сумата от 27,60 лева - отхвърлен като недоказан по размер.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част на иска, следва
да се присъди сумата от 690,08 лева – разноски по делото за държавна такса, депозити за
САТЕ и адвокатско възнаграждение (чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените по делото фактура № 6890/16.12.2024 г. и приложение – опис към фактурата
(л. 24 - л. 25 от делото). На присъждане подлежи пълния претендиран размер (според
уважената част от иска), предвид липсата на възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5
ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 43,24 лева – сторени
разноски по делото за депозити за САТЕ и за юрисконсултско възнаграждение. Конкретният
размер на последното съдът определи на 100 лева, представляващ минимален такъв
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида
и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна,
изразяващи се в депозиране на писмен отговор и представителство в едно открито съдебно
заседание, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото, определена от
предявената една искова претенция, с липсата на ангажирани допълнителни доказателства,
освен експертизата, и приключване на делото в рамките на едно о.с.з.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „ЗАД
„Алианц България““, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 272,40 лева,
представляваща останалата незаплатена част от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. №
/номер/ вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2023 г. в град
Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 272,40 лева до пълния предявен размер от 300 лева -
7
частична претенция от сумата от 1127,84 лева, или за сумата от 27,60 лева.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на
„ЗАД„Алианц България““, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
690,08 лева, представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗАД„Алианц България““, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 43,24
лева, представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8