Определение по дело №352/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20225000500352
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№1900/23.03.2022г., подадена по пощата на
21.03.2022г. от Д. СЛ. К. и Е.С. К.а, чрез пълномощника им адв.В.И., против
Определение №93 от 01.03.2022г., постановено по в.гр.дело №427/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е допълнено постановеното по
същото дело Определение №321/29.11.2021г., като Д. СЛ. К. и Е.С. К.а са
осъдени да заплатят на СТ. П. АТ. и СТ. П. ЯК. сумата от 1300лв.,
представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Жалбоподателите считат присъденият с обжалваното
определение адвокатски хонорар за прекомерно висок, предвид фактическата
и правна сложност на делото по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като
делото е прекратено без дори да му е даден ход, поради което същият следва
да бъде намален до предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения минимум от 300лв.
Ответниците по частната жалба СТ. П. АТ. и СТ. П. ЯК. са депозирали
чрез пълномощника адв.Х.С. писмен отговор на същата със съображения за
нейната неоснователност, според които при прекратяване на производството
законът възлага отговорността за разноските върху ищеца, съгласно чл.78,ал.4
1
от ГПК, като своеобразна санкция за него поради неоправдано заведеното
дело, станало причина ответникът да направи разноски за организиране и
провеждане на правната си защита, а обстоятелството дали ответникът е дал
повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като въпросът дали искът е
основателен не се разрешава и изследва от съда. По тези съображения и като
се има предвид, че са заплатили разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1300лв., чието присъждане са поискали с отговора на въззивната
жалба и е представен списък и адвокатско пълномощно за тях, като сумата е и
за двете доверителки, а, съобразно чл.7,т.4 от Наредбата, минимумът е 600лв.,
считат определението за правилно и законосъобразно и претендират за
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.2 и ал.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение
за разноските, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се
явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна
по следните съображения.

С искова молба вх.№1992/03.04.2018г., по която е образувано гр.дело
№468/2018г. по описа на Районен съд-Пещера, е предявен против 17 посочени
ответници, сред които и СТ. П. АТ. и СТ. П. ЯК. иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
С постановеното Решение №260174/19.11.2020г. той е отхвърлен. Против
решението е подадена въззивна жалба вх.№261971/14.12.2020г. от ищците, по
която е образувано в.гр.дело №427/2021г. по описа на Окръжен съд-
Пазарджик. От ответниците С.А. и С.Я. е подаден, чрез пълномощника им
адв.Х.С., писмен отговор вх.№260710/05.02.2021г. на въззивната жалба, в
който са изложени конкретни доводи за нейната неоснователност и е
поискано потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
С Разпореждане №129/23.06.2021г. по чл.267 от ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за 16.09.2021г. С молба вх.
№2780/15.09.2021г. пълномощникът адв.С. е поискал да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, заявявайки, че поддържа подадения писмен
отговор на въззивната жалба и претендира за отхвърляне на същата,
2
потвърждаване на атакуваното посредством нея решение и присъждане на
разноски. С молбата са представени пълномощно и договор за правна защита
и съдействие от 10.09.2021г. от двете ответници с уговорено адвокатско
възнаграждение от 1300лв., платимо в брой, чието плащане е удостоверено,
както и списък по чл.80 от ГПК. На насроченото открито съдебно заседание,
на което се е явил пълномощникът на жалбоподателите, ход на делото не е
даден поради нередовно призоваване и същото е отложено за 04.11.2021г.,
когато ход на делото отново не е даден и исковата молба е оставена без
движение. С Определение №321/29.11.2021г. въззивният окръжен съд е приел
указаните нередовности да не са отстранени и е прекратил производството по
делото. Препис от определението е връчен на ответниците А. и Я., чрез
пълномощника им адв.С., на 03.12.2021г. От него е подадена молба вх.
№4554/06.12.2021г. за допълване на постановеното определение чрез
произнасяне по въпроса за разноските. С Разпореждане №591/09.12.2021г.
съдът е постановил препис от молбата да се изпрати на насрещните страни с
указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Препис е бил
връчен на жалбоподателите-ответници по молбата, чрез пълномощника им
адв.И. на дата 17.12.2021г. В дадения срок от тяхна страна отговор на молбата
не е подаден. С обжалваното Определение №93 от 01.03.2022г. съдът е приел
молбата за допълване за основателна, тъй като, производството по делото е
прекратено, а, съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, ответниците имат право на
разноски и при прекратяване на делото, като А. и Я. са направили
своевременно с отговора на въззивната жалба искане за присъждането им и са
представили писмени доказателства за заплащането на такива в размер на
1300лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и тъй като в
прекратителното определение липсва произнасяне по направените от тях
разноски, е постановено допълването му чрез присъждането на такива в
посочения размер.

Настоящата инстанция намира молбата за допълване на прекратителното
определение за подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на
същото и от легитимирани лица – ответници, поради което същата, както и
постановеното по нея обжалвано определение, са допустими.

3
Принципно, както искането за присъждане на разноски, доколкото съдът
не се произнася служебно за тях, и доказателствата за заплащането им и
списъка за тях, така също и всички възражения на насрещната страна против
искането за разноски, включително възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК, следва да бъдат заявени и
съответно представени до приключване на последното съдебно заседание или
до постановяване на крайния акт, тъй като по тях съдът дължи произнасяне с
акта, с който приключва делото в съответната инстанция, съгласно чл.81 от
ГПК. По изключение, в случаите, в които страните не са имали процесуална
възможност да предявят исканията и възраженията си, те следва да сторят
това, когато такава им е предоставена. В настоящия случай ответниците А. и
Я. своевременно с отговора на въззивната жалба са заявили изрично искане за
присъждане на разноски за въззивното производство. Своевременно с
писмена молба за първото насрочено по делото открито съдебно заседание те
са и представили доказателства за заплатени такива в размер на общо 1300лв.
за адвокатско възнаграждение. По делото е било насрочено още едно съдебно
заседание, в което исковата молба е била оставена без движение. Даден е бил
едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Поради бездействие
на жалбоподателите-ищци производството по делото е прекратено с
определението от 29.11.2021г. С него съдът е пропуснал да се произнесе по
искането на посочените ответници за присъждане на разноски. Ответниците
имат право на разноски и при прекратяване на делото, съгласно чл.78,ал.4 от
ГПК. Жалбоподателите-ищци са разполагали с процесуална възможност да
заявят възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, както в първото съдебно заседание, на което се е
явил пълномощникът им адв.И. и е била докладвана молбата на ответниците с
приложенията към нея, така и във второто съдебно заседание, както и с
писмена молба във всеки един момент до постановяване на прекратителното
определение, което не са сторили. Дори и да се приеме, че възможността им
не е била преклудирана, доколкото въззивното производство не се е развило в
своята пълнота до фазата на устните състезания, то в едноседмичния срок от
получаване на препис от молбата по чл.248 от ГПК за допълване на
определението относно разноските те е следвало да подадат отговор, в който
да заявят възражението си, което не са сторили. Поради това и тъй като за
прекомерността съдът не следи служебно, а само по възражение, окръжният
4
съд не е имал основание да изследва този въпрос. Заявеното чак с частната
жалба възражение за прекомерност е преклудирано, поради което не може да
бъде взето предвид от настоящата инстанция. При това положение правилно с
обжалваното определение е постановено допълване на прекратителното и е
присъден пълният размер на разноските, поради което същото следва да се
потвърди.
Искането на ответниците по частната жалба за присъждане на
направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
за настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение. Инстанционното производство по чл.248 от ГПК няма
самостоятелен характер, отделно от основното по иска, съответно по
въззивната жалба. Адвокатската защита по основното производство,
съответно заплатеното възнаграждение за нея, обхваща и производството по
чл.248 от ГПК за разноските, поради което няма основание за допълнително
кумулиране на такива в рамките на него.
Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №93 от 01.03.2022г., постановено по
в.гр.дело №427/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е
допълнено постановеното по същото дело Определение №321/29.11.2021г.,
като Д. СЛ. К. и Е.С. К.а са осъдени да заплатят на СТ. П. АТ. и СТ. П. ЯК.
сумата от 1300лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СТ. П. АТ. и СТ. П. ЯК. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6