№ 2456
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100510969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Софийска вода“ АД
срещу решение № 14365/22.07.2024г., постановено по гр. д. № 14150/2023г. на
СРС, 61 с-в.
С цитираното решение СРС е отхвърлил предявения от „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, срещу Н. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът Н. Н. Б. дължи на „Софийска вода“ АД сумата
от 2301,38 лв. представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги
за периода от 29.04.2012 г. до 30.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“,
бул. ****, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 52488/2022 по описа на СРС, 61 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение .
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
1
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на
плащане на претендираните вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
2
(ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с
Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила
от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл
е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните
в процеса доказателства се налага извод, че въззивникът е имал качеството
потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през
исковия период, тъй като е собственик на имота. Предоставянето на В и К
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори,
като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – по арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество
потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти. За
установяване на това обстоятелство въззивникът е представил писмо вх. №
3
277260/05.10.2023 г. от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-
Възраждане“, видно от което ответникът Н. Н. Б. за процесния период от
29.04.2012 г. до 30.08.2020 г. е бил собственик на имот, находящ се в гр.
София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № ****, което
не е оспорено от ответника.
С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от О, обстоятелството, че Б. е
собственик на водоснабдения имот, му придава качеството на потребител.
Ето защо, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между
страните по делото.
В постановеното от СРС решение е прието, че не е доказана
дължимостта на претендираните суми за потребени ВиК услуги.
В проведеното производство въззивникът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговият размер. Съдът намира, че за посочената сума
предявената искова претенция остава недоказана, тъй като не се установява по
несъмнен начин, че дружеството действително е доставило за процесния
период твърдените количества питейна вода за обект, собственост на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1-ал.4 на Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Предвидено е, че за сгради - етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Съответно, отчетеното
4
количество вода от общия водомер се разпределя между отделните
потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на
наредбата. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
Действително няма пречка да бъдат кредитирани заключенията по
експертизи, за изготвянето на които са използвани материали, извън кориците
на делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се
изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда
задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото,
като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи
наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на
липсващи документи, респективно недаващо вярна информация. В съдебната
практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на
експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от
страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила,
което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в
закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта
от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали,
които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването
на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не води
до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл
определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т.
о./.
В случая в заключението е посочено, че на вещото лице са били
предоставени карнети. В проведеното съдебно заседание на 20.02.2024г. /л. 73
от делото на СРС/ обаче вещото лице е разяснило, че предоставените му
карнети за отчети са до 2014г. След тази дата до края на исковия период на
вещото лице не е била предоставена никаква информация. Вещото лице е
посочило и, че няма данни за изправността на общия водомер. В тази връзка,
при приемане на експертизата, процесуалният представител на ответника е
направил искане за задължаване на насрещната страна да представи карнети
5
или протоколи за извършен отчет от 2014г. до края на процесния период,
както и данни за изправността на общия водомер.
С молба от 05.03.2024г. въззивникът е представил документи:
„електронни отчети и снимки“, от които обаче по никакъв начин не става ясно
за кой водомер се отнасят, приемо – предавателен протокол и екранна справка,
с представянето на които по никакъв начин не са били изпълнени дадените от
СРС указания за представяне на документи.
Ето защо, не поради некредитиране на експертизите, а поради
непредставянето на тези документи нито на съда, нито на вещото лице,
изготвило заключението, СРС е счел за недоказано количеството вода.
С оглед изложеното, въззивният съд споделя изводите на СРС, че по
делото не е установено реалното количество доставена вода, като
неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Дори да се приеме, че за част от процесния период - 2012г. до 2014г.
/датата, до която вещото лице посочва, че са му били предоставени карнети/,
е доказано количеството потребена вода, то искът за този период е погасен по
давност. Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съдът приема,
че задълженията имат еднороден характер. Поради еднородния и падежиран
характер на задължението за периодични плащания, същите се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Това следва и от решение от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. от 18.05.2012г.
За пълнота на изложението и с оглед оплакванията във въззивната
жалба следва да се отбележи, че действително няма пречка експертизата да се
кредитира и без всички документи, по които е работило вещото лице да са
представени по делото. В случай обаче, че страната е направила искане за
тяхното представяне, както е и в настоящия случай, въззивникът е бил
задължен да представи същите, с оглед възможността на ответника да ги
оспори.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че количествата
доставена вода са реално потребени такива. В проведеното на 20.02.2024г.
съдебно заседание пред СРС вещото лице изрично е разяснило, че става
въпрос за служебно начислени количества вода, като не е имало реални
отчети.
6
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което
съдът е ограничен до посочените в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
В отговора на въззивната жалба въззиваемият е направил искане за
присъждане на разноски, но не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14365/22.07.2024г., постановено по гр. д.
№ 14150/2023г. по описа на СРС, 61 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7