Мотиви
към присъда N55/11.06.2012 година по нохд N686/2012г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия Е.К.П. за извършени престъпления както
следва:
1. по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и
б. „б” във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 18.11.2011г. –
28.12.2011г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление и при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва: на 18.11.2011 г. е отнел чужда движима вещ – 1 бр.
златен синджир, 6 грама, 14 карата на стойност 390 лв. от владението на Н.Р.Р.,
с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила и на
28.12.2011 г. е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 230 лв. от
владението на Т.И.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила, като общата стойност на отнетите вещи е 620 лв.
2. по чл. 297 ал. 3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, за това че на 13.01.2012 г. в гр.
Пловдив като затворник – задържан под стража по
установения от закона ред, е направил опит да избяга, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият Е.К.П. не се признава за
виновен и дава обяснения по делото.
Прокурорът поддържа обвинението.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.К.П. е на 31 години,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи и в момента се намира в затвора Пловдив, осъждан.
На 18.11.2011г. около 17,00 часа пострадалата Н.Р. била с
мъжа си в центъра на гр.Пловдив в райна на „***”. Докато мъжът й паркирал
автомобила им св. Н.Р. *** в посока към „***”. Докато вървяла по тротоара
покрай един занемарен строеж пострадалата се разминала с подс.Е.П., който
вървял срещу нея по тротоара. Подс.П. бил с шапка на главата нахлупена до очите
му. При разминаването им подс.П. хванал с ръка златния синджир на св.Р., който
бил на врата й, скъсало го и напуснал местопрестъплението. Пострадалата Н.Р. се
развикала, но никой от близконамиращите се хора не реагирал да спре
отдалечаващия се подсъдим П.. Пострадалата Р. сигнализирала веднага органите на
полицията, където дала и описание на нападналото я лице, а по-късно и го
разпознала. Златният синджир на пострадалата Н.Р. бил с тегло 6 грама и 14
каратов, която вещ се оценява на 390 лв., по среднопазарни цени към момента на
деянието.
Св.Т.Г. работела като помощник фармацевт в денонощната
аптека „****”, намираща се в гр.Пловдив, бул.”***” №***. Около 21,00 часа на
28.12.2011г. св.Г. била на работа в аптеката – нощна смяна. Същата била сама в
аптеката и продавала лекарства през специално направено гише в аптеката за
нощния период на денонощието. В същия час при нея като клиент се явил подс. Е.П.,
който бил облечен с шапка и шал на лицето. Св. Т.Г. отворила прозорчето на
гишето и била уведомена от подс.П., че същия иска да си закупи билката „***”.
Както е процедурата за нощните продажби св.Г. затворила прозорчето на гишето,
което се отваряло и затваряло само отвътре и отшила да вземе билката от
вътрешността на аптеката. Когато се върнала с билката св.Г. отворила прозорчето
на гишето и подала билката на подс.П., който в същия момент я блъснал силно с ръка
в гърдите, поради което тя се спънала назад в работния си стол и паднала на
земята. В това време подс.П. се вмъкнал колкото можал през гишето в аптеката и
взел парите от най-дясното отделение на отвореното чекмедже на електронния
касов апарат с фискална памет, който бил от едната страна на гишето. В този
отсек на чекмеджето били най-едрите банкноти по 20 и 50 лева, общо на остойност
230 лв. След което подс.Е.П. избягал от аптеката в посока към рестронат „***”.
Св.Т.Г. сигнализирала СОТ-а на обекта, след което дошла и полицията и служители
на СОТ. Св. Т.Г. дала показания пред полицията и описала външния вид на
нападателя си, а впоследствие и го разпознала.
На 13.01.2012г. в 14,30 часа подс. Е.П. бил конвоиран до
Окръжен съд Пловдив за явяването му в съдебно заседание по искане на Окръжна
прокуратура Пловдив по чл.64 от НПК, за вземането на подс.П. на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по настоящото наказателно производство. С определение на
Окръжен съд Пловдив от 13.01.2012г. по ЧНД №41/2012г. спрямо подс.Е.П. била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като съдебното заседание
приключило към 14,50 часа. В помещението за временен престой на задържани лица
в Окръжен съд Пловдив освен подс.П. имало още четирима задържани лица. Към
16,00 часа след приключването на всички съдебни заседания със задържани лица в
съда и оформянето на придружаващите документи служителите на Областна дирекция
„Охрана” гр.Пловдив при ГД „Охрана” София – свидетелите И.А. и Ц.Т. започнали
да подготвят задържаните лица за връщането им в ОЗ „Следствени арести” Пловдив
с конвоен автомобил „Ситроен Джъмпи” с № С 8112 МТ. На ръцете на задържаните
били поставени белезници, като четирима от тях, между които и свидетелите К. и К.
били настанени в клетката за конвоиране на автомобила, а поради липса на още
места там подс.П. бил оставен пред тази заключваща се клетка, в непосредствена
близост до страничната врата на автомобила. Тази странична врата била затворена
от конвоиращите лица, преди тръгването на конвоиращия автомобил, като вратата
не можела да се отваря отвътре, защото отварящия механизъм бил премахнат и от
него била останала само една дупка във вратата, която била запушена с
пластмасова тапа. Св.А. шофирал конвоиращия автомобил, а до него седял св.Т..
Този ден маршрута на конвоиращият автомобил минавал по бул.”****”. На този булевард
преди кръстовището на „****” автомобилът спрял да изчака на червен сигнал на
светофара. Преди това подс.П. вече бил успял да си извади едната ръка от
белезниците, които му били сложени с голям луфт около ръцете, така че едната
ръка се извадила, без да се отварят белезниците. С помощта на вече свободните
си ръце подс.П. успял с показалеца си да бръкне в дупката на заключващото
страничната врата устройство и да я отвори малко. При потеглянето на
конвоиращият автомобил тази странична плъзгащата се врата се отворила почти на
цяло от инерцията и произвела голям шум. Другите четирима затворници в колата,
започнали да викат, а подс.П. изскочил от автомобила и започнал да бяга.
Двамата охранители спрели колата, чувайки големия шум, а св.Ц.Т. видял в
страничното огледало и как подс.П. тръгва да бяга. Св.И.А. останал на място да
пази другите задържани и се обадил на свои колеги за подкрепление, а св.Т.
тръгнал да бяга след подс.П.. Подс.Е.П. бягал по западния тротоар на булеварда
успоредно на жилищните блокове в посока към градниката пред Ректората на
Пловдивския университет. Св.Ц.Т. произвел един изстрел със стоп патрон при гонитбата,
което не спряло подс.П.. Подсъдимият завил през градинката и навлязъл в
паркингите на болоковете от вътрешната им страна. Тогава Св.Ц.Т. произвел втори изстрел със стоп
патрон, което също не спряло бягащия П.. Св.Ц.Т. видял при преследването си две
момчета, които му казали, че са видели подс.П. да влиза в един от входовете на
блока от вътрешната му страна. Ц.Т. помолил двете момчета да пазят двата изхода
на входа от към булеварда и от вътрешната страна и тръгнал да се качва по
стълбите нагоре, където на последния трети етаж видял подс.П. приклекнал до
една врата. Ц.Т. му сложил белезниците на ръцете зад гърба и го свалил надолу
по стълбите, където до входа в това време били пристигнали неговите колеги от
Областна дирекция „Охрана” гр.Пловдив, които поели конвоирането на подс.П. до
следствения арест в гр.Пловдив.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от частичните
самопризнанията на подсъдимия Е.П., свидетелските показания на свидетелите Н.Р.,
Т.Г., И.А., Ц.Т., И.К., Г.К., приетата стоково-оценъчна експертиза, протоколи
за разпознаване, протокол за произшествие на „***” ЕООД, дневен финансов отчет,
протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, справка за съдимост,
препис от протоколно определение на ПОС по ЧНД №41/2012г. Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия Е.П. относно фактите свързани с деянието от
18.11.2011 година, за което той твърди, че не го е извършвал и не е присъствал
на местопрестъплението. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката Н.Р.,
който са последователни и непроменливи в хода на наказателния процес от
образуването на досъдебното производство до съдебния процес, като същите не се
променят и в хода на извършената в съдебното заседание очна ставка между тази
свидетелка и подс.П.. Тази свидетелка е разпознала категорично подс.П. в хода
на досъдебното производство и поддържа всички свои показания и до днес. Св.Р. е
напълно незаинтересувана от казуса и няма причина да не казва истината. Същата
не е предявила граждански иск срещу подс.П. за имуществени вреди от
престъплението, а дори и да предяви такъв срещу него, то и след неговото
уважаване имущественото състояние на подс.П. е такова, че ще направи това
вземане несъбираемо. От своя страна подс.П. не сочи никакви факти, къде е бил
на въпросната дата и какво е правил, за да може да се твърди, че същия има
някакво алиби за това деяние.
Съдът не дава вяра частично и на обясненията на подсъдимия Е.П.
относно фактите свързани с деянието от 28.12.2011 година. На първо място съдът
не приема за достоверно казаното от подс.П., че това престъпление е извършено
на 30.12.2011г. Показанията на св.Т.Г. за извършване на престъплението на
28.12.2011г. се подкрепят от писмените документи по делото и протоколите за
процесуално следствени действия – протокол за разпит на свидетел, протокол за
произшествие на „****” ЕООД, дневен финансов отчет, протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум. Всички тези документи недвусмислено подкрепят
показанията на св.Г.. Съдът също не приема като достоверни обясненията на подс.П.
относно механизма на извършване на това деяние. Подс.П. твърди, че не е блъскал
св.Г., преди да вземе парите от чекмеджето на касовия апарат, а е отнел вещите
без насилие докато св.Г. е отивала да вземе поръчаната от него билка. В извършената
очна ставка между двамата в съдебно заседание се изясни механизмът на работа в
тази аптека в нощната й смяна, като стана ясно, че след вземането на поръчката
аптекаря затваря гишето взема лекарството и едва тогава отваря пак, за да го
даде на клиента и да вземе парите, върне рестото и изобщо да извърши
продажбата. Св.Г. потвърждава, че това е било така и в настоящия казус. Ето
защо при затворено гише, което не е разбито перстъплението не е могло да стане
така както казва подсъдимия, защото същият не е можел да се мушне в отвора на
гишето и да се присегне към касовия апарат. Св.Г. е достатъчно честна, за да
потвърди, че чекмеджето на касата е било отворено в през цялото време и няма
причина да не казва истината и за начина на извършване на конкретното престъпно
деяние.
Горните
събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно
допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото
престъпление от подс. П..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.П. е годен субект на престъпленията,
в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Е.П. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл.
29 ал. 1 б. „а” и б. „б” във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, защото в периода
18.11.2011 г. – 28.12.2011 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: на 18.11.2011 г. е
отнел чужда движима вещ – 1 бр. златен синджир, 6 грама, 14 карата на стойност
390 лв. от владението на Н.Р.Р., с намерение противозаконно да го присвои, като
е употребил за това сила и на 28.12.2011 г. е отнел чужди движими вещи – пари
на стойност 230 лв. от владението на Т.И.Г. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, като общата стойност на отнетите вещи е
620 лв. Опасният рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК се
обуславя от едното осъждане по два влезли в сила съдебни актове по нохд
№1658/08г. на РС Пловдив и по нохд № 1804/08г. на РС Пловдив, като две присъди
са групирани и е наложено едно общо увеличено по чл.24 от НК наказание – две
години лишаване от свобода и отделно е второто осъждане по нохд 116/2011г. на
ПРС с наказание девет месеца лишаване от свобода.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Е.П. е извършил
престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи
от владението на другиго без неговото съгласие, употребявайки за това отнемане
сила и е целял да осъществи горното с цел да установи своя фактическа власт над
вещите и противозаконно да ги присвои.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Е.П.
за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – частични самопризнания за извършеното, критично отношение към
деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства - минали осъждания, извън тези
довели до квалифициране на престъплението като такова извършено в условията на
опасен рецидив. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока,
защото се касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия, въпреки
миналите му осъждания и липсата на превъзпитателен ефект от тях. Подбудите за
извършване на престъплението са желание за обогатяване по неправомерен начин и
незачитане на човешката личност. Съществува лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.54 от НК следва
да се наложи наказание индивидуализирано между минимума и средата на
предвиденото, а именно седем години лишаване от свобода. Предвиденото в случая
факултативно наказание – конфискация на част от имуществото на подсъдимия не
следва да се налага. Налагането на подобно наказание според съда е
безпредметно, поради това че наложеното наказание лишаване от свобода само по
себе си би изпълнило целите на наказанието и би довело до превъзпитаване на
подсъдимия. Като с оглед липста на каквото и да е имущество собственост на
подсъдимия наказанието конфискация не би било изпълнимо и не би спомогнало за
реализация на целите на наказанието.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Е.П. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 297 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, защото на 13.01.2012 г. в гр. Пловдив като затворник – задържан под стража
по установения от закона ред с определение по чл.64 от НПК на ОС Пловдив, е
направил опит да избяга, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини – бил е настигнат и заловен от служителите на съдебната
охрана, който са го конвоирали.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Е.П. е извършил
престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че прави опит да избяга от
конвоя на съдебната
охрана, която го е връщала в следствения арест и е целял това, за да не бъде
изпълнена спрямо него взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” от
ПОС.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Е.П.
за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства - частични самопризнания за извършеното, частично критично
отношение към деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства - минали
осъждания. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото
се касае до трайно сформиран престъпен начин на живот. Подбудите за извършване
на престъплението са желание за бягство от правосъдието. Съществува лек превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като с оглед на разпоредбата на
чл.54 от НК следва да се наложи наказание индивидуализирано между минимума и
средата на предвиденото, а именно една година лишаване от свобода.
Горните две престъпления са извършени от подс.П.,
преди за кое и да е от тях той да е имал влязла в сила присъда, което налага на
основание чл.23 ал.1 от НК да му се наложи едно общо наказание от наложените
две с настоящата присъда, а именно да се наложи общо наказание седем години
лишаване от свобода. С оглед рецидива в поведението на подс.П. то наложеното
наказание следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС при
строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 във вр. с ал.2 от НК съдът
следва да приспадне по отношение на подс.Е.П. от така наложеното наказание седем
години лишаване от свобода времето от 11.01.2012г. до влизане на настоящата
присъда в сила, през което време той е бил задържан под стража по настоящото
дело по реда на НПК и ЗМВР.
Подс. Е.П. следва
на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното
производство и в съдебната фаза в размер на 60 лв. за експертизи в полза на
Висшия съдебен съвет.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: