РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Провадия, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на М. Л. Д. и Т. Г. Г. срещу Т. К. Д. с
искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на дворно място с площ от 930.00 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор №
24565.502.1979 по КККР на гр. ****** с номер по предходен план XII-1517 в кв. 134, заедно
с построената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена
площ 55 кв.м. с идентификатор 24565.502.1979.1, придобит въз основа на давностно
владение, както и да се отмени издадения в полза на ответника нотариален акт № 3, том I,
рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус Мария Якимова.
Ищците твърдят в исковата молба, че през 2006 г. се преместват в с. Д.на, гр. ******.
Ищецът се сприятелява с Д.М., който в разговор му споделя, че има от леля си Д. една къща,
която не ползва и е занемарена, със спрени ток и вода. В тази връзка заявява, че чичо Д. им
предлага да им я продаде срещу символична сума и да се грижат за него, защото живее сам.
Въз основа на договорката ищците броят на чичо Д. 1200 лева, той им дава ключа за къщата,
в която до настоящия момент живеят. Посочва, че до момента никой не се противопоставя
на владението на ищците. Същите се грижат за дядо Д. до смъртта му през 2021 г. Още
посочва, че децата им Г. и Д. се раждат и израстват в процесния недвижим имот. В началото
на 2022 г. ответникът посещава дома на ищците и им заявява, че е собственик на къщата и
че му се дължи наем по 200.00 лева. Това поражда правния интерес за ищците от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, депозира писмен отговор.
1
Представителят посочва, че процесният недвижим имот е собственост на леля му и след
смъртта й никой от роднините не живее в него. Баща му наплаща на роднините дяловете им,
за да остане къщата за него. Твърди, че между наследници няма човек с име Д.М..
Ответникът посочва, че леля му няма нотариален акт, а той не разполага в началото със
средства за сдобиване с констативен нотариален акт, което прави едва на 07.01.2022.
Заявява, че през всичките години добросъвестно заплаща данък сгради и такса смет за този
имот с пълното съзнание, че това е негов имот и негово задължение. В тази връзка, моли за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищците се явяват лично и се представлява от своя
процесуален представител, чрез когото поддържат предявения иск. Молят за уважаването
му.
Ответникът се явява лично и се представлява от упълномощените от него процесуални
представителеи, които молят за отхвърляне на исковите претенции.
Фактически констатации на съда и доказателствен анализ:
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 19, том I,
дело 51/1981 г. по описа на РС-Провадия, Д.П. И. се признава на 13.02.1981 г. за собственик
въз основа на упражнявано давностно владение на дворно място в гр. ******, с пл. № 1517,
в кв. 134, с площ 940 кв.м. при граници Р.С., улица, Й.И. и Я.П., за който имот се отрежда
парцел XIII-1517, в кв. 134, с площ 920 кв.м., ведно с построените в него къща, изба и навес.
Към момента за дворното мястото и къщата има влязла в сила кадастрална карта и същите
са с идентификатор 24565.502.1979. и 24565.502.1979.1., видно от наличните по делото
скици.
От показанията на свидетелите С. С. и М. К.а се установява, че Д.М. е син на М.Д.,
който е девер на Д.П. И.. В този факт няма спор. Д.М. има собствена къща в гр. ******,
наследена от баща му, но живее заедно с леля си Д. И. в процесния имот – „Д. живееше
години в къщата на Д..“, посочва свидетелят М. К.а, св. С. С. – „Като беше жива баба Д.
той живееше при нея…“, а св. Г. Л. – „ Д. се грижеше за имота, той гледаше бабата…“.
Д.М. се грижи за Д. И. до смъртта й на 09.11.2002 г., а последните месеци се местят в
неговата къща, като тези факти съдът възприема от удостоверението за наследници и от
показанията на свидетеля М. К.а „…той я взе в неговата къща…Д. почина в неговата
къща… живя 5-6 месеца и почина.“. След смъртта на Д. И. никой не обитава имота до 2005
г., а водоснабдяването и електричеството в него се спират, поради неплатени задължения.
От 2005 г. до момента в имота живеят ищците, като в него се раждат и отглеждат и двете им
деца, род. съответно през 2007 г. и 2013 г. – тези факти се установяват пълно и главно от
събраните гласни доказателства от разпита на С. С., Г. Л., от една страна и М. К.а, от друга
– св. С. С. свидетелства „М. и Т. дойдоха 2005 г. да живеят там…След 2005 г. в имота не е
живял друг освен М. и Т.…едното им дете се роди 2007 г., а другото 2013 г….Когато М. и
Т. дойдоха нямаше ток и вода“, посочва св. С. С., а св. М. К.а – „От 2001 г. до 2005 г. преди
да дойдат М. и Т. не знам някой да е живял там“.
По делото няма спор, че в полза на един от наследниците на Д. И. – ответникът Т. К. Т.
2
– нейн племенник, видно от удостоверението за наследници, се издава констативен
нотариален акт № 3, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус Мария Якимова,
с който се признава от наториалния орган, че придобива процесния имот чрез давностно
владение.
Спорни по делото са юридическите факти, свързани с основанието, на което ищците
започват да живеят в процесния имот през 2005 г. – дали осъществяват фактическата власт,
считайки имота за свой и това намерение за своене се обективира пред третите лица,
включително ответника, или са в облигационна връзка с Д.М. по сключен с него
неформален договор за наем, което изключва владението по смисъла на чл. 68 от ЗС, в който
смисъл са възраженията на ответника и показанията на свидетелите М. Д. К.а и П.С..
В настоящия процес две групи гласни доказателства, които са във взаимно
противоречение помежду си относно тези факти. Свидетелят С. Йовева С. заявява, че
ищците закупуват неформално къщата през 2005 г. от Д.М., като му броят 1200.00 лева – „М.
и Т. в имота ги пусна Д.М.…Чух от Д., че М. и Т. са му дали 1200 лв. Това беше още като ги
пусна да живеят там. Те не са плащали наем, тази сума е продажната цена на къщата…
Чувала съм само от Д., че са платили къщата.“. В подобен смисъл са и показанията на
свидетеля Г. Костова Л.. Същевременно свидетелят М. К.а посочва „ Всички наследници
бяхме съгласни Д. да взема наема от къщата, защото е сирак…Д. си остана в неговата
къща и сложи наемателите в нейната къща.“, а свидетелят П.С. – „Известно ми е, че Т. е
разговарял с хората в къщата по повод на някакъв наем…Знам кои са наемателите
(свидетеля посочва ищците в залата)“.
От анализа на двете групи свидетелски показания, както по отделно, така и в
съвкупност, съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетеля С. С. и основно върху тях съдът формира своите фактически изводи.
На първо място, съдът счита, че свидетелката е безпристрастна по отношение на
възникналата конфронтация между страните, тъй като е трето за спора лице, тя няма
роднинска връзка със някого от страните по делото или с техни роднини. На следващо
място, основен мотив на съда за достоверност на показанията на св. С. е, че същата живее от
1984 г. в имот, който е съседен, ограда до ограда, на процесния имот. Познава се, също така,
както със собственика на имота Д. И., така и със съжителстващия с нея Д.М., включително с
ищците по делото. Ето защо, съдът счита, че е логично да има преки впечатления относно
отношенията между Д. И., Д.М. и ищците. Свидетелката посочва, че лично Д. й е казал, че
ищците са му броили сумата от 1200.00 лева, за закупуване на имота. Съдът констатира
известна неточност в показанията й, тъй като първоначално заявява, че ищците закупуват
имота от М.Д., което, според съда, е неволна грешка, тъй като по-нататък през целия й
разпит, без насочване от който и да е от процесуалните представители на страните и след
описване с подробности, относно отношенията между Д.М., М.Д. и Д. И. и роднинската
връзка на всекиго, свидетелката заявява нееднократно, че ищците започват да ползват имота,
след като заплащат на Д.М. сумата от 1200.00 лева.
Достоверността на показанията на свидетеля С. С. се подкрепя от гласните
3
доказателства, събрани от разпита на свидетеля Г. Л., която също посочва, че „ М. и Т.
живеят в къщата в гр. ****** от 2005 г. Те я купиха за 1200 лева…“. Съдът взема предвид,
нейната възможна заинтересованост, предвид факта, че е майка на ищцата М. Д., но счита,
че нейните показания също отговарят на истината. Възприятията на свидетелката са
непосредствени, тъй като, като майка и баба, живее в близост до тях и постоянно посещава
младото семейство – „постоянно ги посещавам. Къщата, в която живея аз и тази на М. и Т.
не са много далеч една от друга – през две-три пресечки…Постоянно ги посещавам“.
Свидетелката посочва с пълна точност, кога почива Д.М., неговото залежаване преди
кончината му и действията й по повод погребението му – „Д. почина преди 1 година. Той
беше на легло 20 дни преди да почине. Никой освен нас не дойде като почина – ние го
облякохме, ние го погребахме. Д. няма деца.“. От това съдът счита, че Г. С. е също добре
запозната с отношенията между Д.М. и ищците.
Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетелите М. Д. К.а и П.Ц.С., в
частта относно изявленията им, че ищците са наематели на имота.
При разпита на свидетеля К.а, съдът констатира, че няколко пъти се насочва от
процесуалните представители на ответника относно отговорите, тъй като въпросите, които
задават, сами по себе си, ясно и недвусмислено съдържат отговора, който следва да даде
свидетеля – „Казвате квартиранти…Вземаше наем ли от тях…Очакваше ли да получи
наема…до кога те последно му даваха наем?...Значи последно сте говорили за наема през
февруари-март 2021 година“. Следва да се отбележи, също, че свидетелят К.а говори в
някои случаи, че ищците не са му давали пари, но не и че тези пари представляват наемна
цена – „На улицата се срещнахме и каза, че не са му дали пари и е закъсал, и поиска 5 лева“,
което пък от своя страна кореспондира с показанията на свидетеля Г. Л. , че „след като се
настаниха, Д. ходеше да иска пари от тях – за цигари, за ядене, за дреги. Тези пари по 5, по
10, по 20 ги искаше за едене за цигари…Той искаше М. и Т. да се грижат за него и до
последно те се грижеха за него.“. Ето защо, гласните доказателства, събрани от свидетеля
К.а не създават сигурно убеждение в настоящия състав относно тяхната истинност.
Показанията на свидетеля П.С. съдът счита, че не следва да се кредитират, тъй като
свидетелят е колега на ответника, не живее в съседство с ищците и не е пряко запознат със
отношенията между Д., Д.М. и ищците – „не познавам Д.М., за него съм чувал от Т.…Аз съм
колега на Т. и работим на частно в строителстовто. Живея в с. ****, на 6 км от гр.
******.“, посочва самият С.. Неговите изявления за фактите, представляват преразказ на
това, което ответникът твърди в настоящия процес – „Наемателят му казал, че не може да
му дава повече от 30 лева…Това Т. ми го каза в началото на м. март 2022 година…“. В
останалата си част показанията на С. относно това дали ответникът се чувства собственик и
въз основа на какъв факт, са оценъчни съждения на свидетеля и са ирелеванти към предмета
на спора. Отделно от това, съдът забеляза при разпита на свидетеля наличието на
тенденциозност в показанията му, видно от изразите „Покривът е вече почти на падане…
Няма ремонти по имота…“. Възниква въпросът, как ищците живеят с двете си деца в къща,
чиито покрив по думите на свидетеля е „почти на падане“, и откъде е сигурен, че ремонти
4
по имота не се извършват, предвид факта, че само минава покрай имота. Напротив, съдът
кредитира показанията на С. С., която е именно съсед на ищците – „М. и Т. правиха някакъв
ремонт на покрива. Т. подменяше счупени керемиди.“, както и на св. Г. Л. – „ Те направиха
стъпала, тавани, керемиди и покрив“.
Всичко това мотивира настоящият съдебен състав да не кредитира показанията на
свидетелите М. К.а и П.С. по изложените по-горе съображения.
Правни изводи на съда:
Придобивната давност е един от правните институти с утвърдена съдебна практика
относно неговия правопораждащ фактически състав и правни последици. Нормата на чл. 79
от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Правната последица – придобиване на вещното право, не настъпва автоматично, а при
наличие на позоваване, чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка. След упражняването на едно от тези процесуални права, правните последици –
придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС – вж. ТР № 4/2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСКГ на ВКС.
Ищците заплащат на Д.М. сумата от 1200.00 лева, която представлява продажната цена
по сключения между тях неформален договор за покупко-продажба. Д.М. не е собственик на
имота, а договорът, освен това, не е в предвидената по закон нотариална форма, което прави
облигационната връзка нищожна, на основание чл. 26 от ЗЗД. Това, обаче, е от значение за
квалифициране на владението като недобросъвестно, но не рефлектира върху неговия
обективен (корпус) и субективен (анимус) елемент.
Съдът приема за доказано, че от 2005 г. ищците заживяват в процесния имот със
съзнанието, че държат имота като свой собствен. доказаните са двата кумулативно
изискуеми от разпоредбата на чл. 68 от ЗС елемента на владението – фактическа власт с
намерение за своене, която се манифестира от ищците спрямо всички, включително по
отношение на ответника. В тази връзка, не може да се приеме, че владението им е скрито.
Ищците отглеждат децата си в него, извършват ремонти, според финансовите си
възможности. Извънсъдебните претенции на ответника, както и на други роднини не
смущават упражняваното от ищците владение, нито прекъсват, течащата в тяхна полза
придобивна давност и събраните в тази връзка гласни доказателства не следва да се
коментират. Това е и причината, поради която съдът отменя определението си, с което
изисква от РП-Варна, ТО Провадия подадения от ответника сигнал. Давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат
5
течението на започналата придобивна давност – в този смисъл е и Р № 376/12 от 12.03.2013
г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, Р № 164 от 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800/2015 г. на ВКС.
По делото няма и данни, осъществяваната от ищците придобивна давност да се
прекъсва, например с отнемане на владението им за повече от 6 месеца, съгласно 81 от ЗС.
Предвид всичко гореизложено съдът стига до правния извод, че ищците придобиват
правото на собственост върху процесния имот чрез общо (съвместно) ползване (съвладеене)
на имота в продължение на 10 години за периода от 2005 г. до 2015 г. Собствеността се
придобива при равни квоти – по ½ ид.ч. от всекиго. Твърдението на ответника за наличието
на наемно правоотношение между ищците и Д.М. остава недоказано.
Искът за собственост, предявен от ищците е основателен и следва да се уважи.
Като последница от това, следва да се отмени издадения в полза на ответника
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от
07.01.2022 г., с № 3, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус Мария Якимова.
По разноските:
Процеуалният представител на ищците предоставя на ищците безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В представения договор за правна защита и съдействие не се посочва конкретното
правно основание, на което се осъществява безвъзмездната услуга, но имайки предвид, че
ищците са освободени от заплащане на такси и разноски, поради това, че са материално
затруднени, съдът приема, че основанието е чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Предвид основателността на предявения иск за собственост, ответникът следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищците процесуален
представител, в размер 600.00 лева, на основание чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. Т., ЕГН: **********, че М. Л.
Д. ЕГН:********** и Т. Г. Г. ЕГН: ********** са собственици на дворно място с площ от
930.00 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № 24565.502.1979 по КККР на гр. ****** с
номер по предходен план XII-1517 в кв. 134, заедно с построената в това дворно място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор
24565.502.1979.1, на основание на давностно владение, при квоти – ½ ид. ч. за М. Л. Д. и ½
ид.ч. за Т. Г. Г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение от 07.01.2022 г., с № 3, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на
нотариус Мария Якимова, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН: ********** да заплати на адвокат Р. Г. И. – ВАК, с
№********* адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, на основание чл. 38, ал.2,
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7