Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 3546/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 09.12.2020 г. на „Б.п.“ ЕООД чрез ст. юрк. Л.Д.срещу Решение
№ 20256023 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 4131/2020 г. на СРС в частта, с която са
уважени исковете на В.И.И. срещу „Б.п.“ ЕООД по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, а по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за сумата от 12 146,46 лв. и за периода
28.11.2019 г. – 28.04.2020 г.
Твърди, че
районният съд неправилно приел, че договорът за възлагане на управление не
съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели, която управителят
трябва да постигне. Позовава се на съдържанието на няколко документа, като
обосновава конкретни бизнес задачи - Договор за възлагане на управление и
извлечения от План за оздравяване и развитие на „Б.п.“ ЕООД за периода
2015-2022 г., който план съдът неправилно приел, че не може да се приравни на
бизнес програма с конкретни бизнес задачи. Поради наличието на свързаност между
„Х.БДЖ“ ЕАД и неговото дъщерно дружество, в което е едноличен собственик на
капитала – „Б.п.“ ЕООД, възложените с договора за управление задължения на
управителя са поставени с План за оздравяване и развитие на „Б.п.“ ЕООД за
периода 2015-2022 г., представляващ неразделна част от План за оздравяване и
развитие на Групата на „Х.БДЖ“ ЕАД за периода 2015-2022 г. Иска отмяна на обжалваното
решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В.И., с който я оспорва
като неоснователна. Твърди, че приложеният План за оздравяване и развитие за
периода 2015-2022 г. не вменява на новия управител да постигне конкретен
стопански резултат, който следва да бъде постигнат чрез конкретна бизнес
програма за 2019 г. Видно от същия План такава програма е следвало да бъде
изготвяна за всяка следваща година, което се подкрепя от заложеното в договора
за прокура от 29.10.2019 г. От писмените доказателства се установява, че
управителят е следвало да разработва заедно с прокуриста конкретна бизнес
програма за всяка финансова година, като такава очевидно не била изготвена към
27.11.2019 г., тоест към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не
е започнало изпълнението на конкретна бизнес програма.
Съдът, като прецени събраните доказателства и техните
доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С обжалваното
решение е прието, че ищецът заема ръководна длъжност видно от представената
длъжностна характеристика. С представения Договор за възлагане на управление от
29.10.2019 г. на управителя са вменени задължения да реализира финансови
показатели, заложени в разработен бизнес план за 2019г. и следващи години, а в договор за
прокура от същата дата е възложено на прокуриста заедно с управителя да разработва
бизнес програма на дружеството за всяка финансова година. Такъв бизнес план и
бизнес програма за 2019 г. не са представени по делото. Принципното задължение
на новия управител да организира изпълнението на задачите по Плана за
оздравяване и развитие за периода 2015-2022 г. не се приравнява на бизнес
задача и програма, приети за изпълнение от новия управител. Трудовото
правоотношение на ищеца е безсрочно, което е предпоставка за възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност. След датата на прекратяване на
правоотношението на ищеца липсват вписвания в трудовата книжка, като съдът се е
мотивирал и относно размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на
което е п присъдил дължимото обезщетение за оставане на ищеца без работа. Не е
спорно по делото, че ответникът е изплатил на ищеца при прекратяване на
правоотношението обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2 457 лв., до който размер е намалено насрещното вземане на
ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ следва да бъде уважен за сумата от 12 146,46 лв.
По иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на
ищеца по този иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника, по силата на което е заемал длъжността „ръководител отдел
„Превенция на посегателствата и анализ на риска““ в „Б.п.“ ЕООД, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено с процесната заповед № 01-01-331/27.11.2019 г.
на управителя и прокуриста на същото дружество.
В тежест на
ответника и с оглед очертаните в исковата молба основания за отмяна на
уволнението е да докаже законосъобразността на уволнението, тоест, че е било
налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено - ищецът заема ръководна длъжност, сключен договор за
възлагане на управлението с бизнес задача с конкретни икономически показатели,
съответно разработена бизнес програма, изпълнявана по време на същия договор и
към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Законността на
основанието за уволнение без мотиви и само по лична преценка по чл. 328, ал. 2 КТ изисква проявлението на следния фактически състав:
- прекратяване
на трудово правоотношение;
- на
работник/служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР
на КТ;
- от компетентен
орган на работодателя, с който преди прекратяването на трудовото правоотношение
е сключен договор за управление на предприятието, съдържащ бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне;
- в 9-месечния
преклузивен срок от началото на изпълнението на договора за управление.
Не се спори, че
между страните по делото е налично трудово правоотношение видно от допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 23.12.2014 г., трудова
книжка на ищеца и фиш от м. 10.2019 г. Не се спори между страните, че същото
правоотношение е било прекратено със заповед от 27.11.2019 г. на управителя и
прокуриста на ответника на основание чл. 328, ал. 2 КТ, връчена лично на ищеца
на 27.11.2019 г.
От длъжностна
характеристика за длъжността „ръководител, отдел „Превенция на посегателствата““,
екземпляр от която ищецът е получил на 23.12.2014 г. и разписание на длъжностите
и основните заплати за тях на Централно управление на „Б.п.“ ЕООД в сила от
01.11.2016 г. и функционална характеристика на отдел „Превенция на
посегателствата и анализ на риска“ в Централно управление на „Б.п.“ ЕООД се
установява, че ищецът е имал задължения по ръководство на трудовия процес по
смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ: организация, контрол и ръководство на работата в
отдела в съответствие с целите на националната стратегия по превенция на
престъпността съобразно дейностите в дружеството, като с оглед на
организационно-йерархическата структура е бил пряко подчинен (административно, оперативно и функционално) на управителя
на ответното дружество съгласно длъжностната характеристика от 23.12.2014 г. (вж.
Организационна-управленска структура на „Б.п.“ ЕООД, утвърдена с Решение на СД
на „Х.БДЖ“ ЕАД с Протокол № 267 от 14.05.2018 г.). Ищецът е заемал ръководна
длъжност, поради което същият е бил служител от ръководството на предприятието
(Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о.;
Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о.).
Предмет на
образуваното по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с
оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата
молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.
6, ал. 2 ГПК). Следователно в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът
следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното
уволнение, посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на
проверката на съда по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната
от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи
законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал
изрично нито в исковата молба, нито по-късно в хода на процеса до приключване
на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния
иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.
214, ал. 1 ГПК не следва в съответствие с принципа за диспозитивното начало да
бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на
уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор, така както е
очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на
първото заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното
уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по
непредявен иск, тоест постановяване на недопустимо решение (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
Въззивният съд
дължи произнасяне само по основанията за неправилност на обжалваното решение,
посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), но с оглед на гореизложените
съображения и по основанията за незаконосъобразност на уволнението, посочени надлежно
от ищеца в първоинстанционното производство.
В конкретния
случай ищецът в исковата молба е оспорил фактическия състав на процесното
уволнение с изрично посочени основания за незаконосъобразност на уволнението, както
следва: процесната длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ;
липса на сключен договор за възлагане на управлението на предприятието и
започнало изпълнение по него; ако се приеме, че такъв договор е сключен, то
същият не съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които следва да бъдат постигнати и не е разработена
бизнес програма, която следва да бъде изпълнявана по време на действие на
договора.
На първо място,
съдът възприема, че длъжността, заемана от ищеца към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение, е ръководна. Ищецът е бил задължен да осъществява
контрол по превенция на престъпността, като ръководи служителите от поверения
му отдел „Превенция на посегателствата и анализ на риска“ към ответното
дружество, като контролът е свързан с опазване собствеността на дружеството и
превозваните товари от ответника, включително и върху изпълнението на сключени
договори за охрана на имуществото видно от длъжностната характеристика. Имайки
предвид, че превозът на товари и стоки е основната дейност на дружеството, то
контролът върху тази дейност е от първостепенно значение за покачване на
финансовите показатели на дружеството. Поради това ищецът е притежавал
ръководни функции в организационна
структура от управлението на дружеството, чиято дейност е била важна за
изпълнение на заложените цели от управителя на дружеството. Тоест в случая се
касае за ръководител, от когото зависят политиката и резултатите на
предприятието и с оглед на това същият се явява част от ръководството на
предприятието (Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г.,
III г. о.).
На 29.10.2019 г.
между ответника и И.Л.е сключен неоспорения от страните договор за възлагане на
управлението на ответното дружество, по силата на който управителят се е
задължил да организира изпълнението на задачите, поставени в Плана за
оздравяване и развитие на „БДЖ-Т.п.“ ООД за периода 2015-2022 г., представляващ
неразделна част от Плана за оздравяване и развитие на „БДЖ-Т.п.“ ООД за периода
2015-2022 г. и да реализира основните финансови показатели, заложени в частта
на разработения за дружеството бизнес план за периода от 2019 г. и за следващите
години в един от трите сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен
относно увеличаване на приходите, подобряване на финансовия резултат от
оперативната дейност и достигане на планираните инвестиции, срещу гаранция в
размер на 3-месечното му трудово възнаграждение (вж. чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл.
13 от договора). В 9-месечния срок от началото на изпълнението на договора за
управление И.Л.в качеството си на управител на ответното дружество е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца. Неоснователен е доводът на въззиваемия, че
не е доказано започнато изпълнение на бизнес програмата на управителя на
ответника, което е видно от доклад от ищеца от 25.11.2019 г. относно изпълнение
на Заповед 01-01-328/22.11.2019 г. по отношение оптимизирането на персонал в
структурните звена на „Б.п.“ ЕООД. В същия доклад, адресиран до новоназначения
управител и прокурист на ответното дружество ищецът е изразил становището си
във връзка със заповед, въз основа на което се приема, че управителят на
ответника е започнал изпълнението на сключения с него договор за възлагане на
управление поне считано от 22.11.2019 г. и съответно на бизнес програмата, към
която препраща същия договор за управление, на която дата е издадена процесната
заповед.
Основният спорен
въпрос по делото е дали управителят има определени бизнес задачи с конкретни
икономически показатели, въз основа на които да е разработена конкретна бизнес
програма за управление на дружеството.
При сключване на
нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или
такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата
следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение.
Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа
на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да
предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати,
като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради
което при сключване на договора се определя и гаранция (Решение № 230 от
8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о.; Решение № 117 от
30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о.).
Договорът е за
възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения срок,
срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат,
като е без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което
е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес
програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение
е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи,
стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на
управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в
сравнение с тези на предходния управител (Решение № 144 от 4.07.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4350/2018 г., IV г. о.). Бизнес задачата може да се дефинира като
зададени цели и стопански резултати, които следва да бъдат постигнати. Бизнес
програмата е система от средства, чрез които тя да се реализира, за да се
постигне целеният резултат. Бизнес задачата може да обхваща целия срок на
сключения договор за управление, дори тя да е еднаква, сходна или идентична с
предходната по предишния договор за управление, сключен с едно и също лице.
По делото е
представена неоспорена от ищеца извадка от отделни страници на План за
оздравяване и развитие на „Б.п.“ ЕООД за периода 2015-2022 г. на индивидуална
база от м. 03.2015 г. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора за възлагане на
управление на новия управител същият се задължава да организира изпълнението на
задачите по горепосочения план, като именно реализира основните финансови
показатели, заложени в частта на разработения за ответното дружество бизнес
план за периода от 2019 г. и за следващите години в един от трите сценария –
песимистичен, реалистичен и оптимистичен относно увеличаване на приходите,
подобряване на финансовия резултат от оперативната дейност, достигане на
планираните инвестиции. От съдържанието на горепосочения план действително се
установява, че е разработен бизнес план за 2015 г. От горепосочената разпоредба
на процесния договор за възлагане на управление също се извежда, че
новоназначеният управител се е задължил срещу гаранция (вж. чл. 13 от същия
договор) да реализира задачите по разработена бизнес програма за 2019 г. и за
следващите години. Съдът възприема, че е основателен доводът на въззивника, че е
налична бизнес програма за 2019 г. В рамките на горния план за 2015 г. е
разработен отделен бизнес план, а за следващите това е сторено, като са
посочени конкретни икономически показатели за периода 2016-2022 г., в който
период е извършено назначаването на новия управител и процесното уволнение на
ищеца, съгласно три разработени сценария - песимистичен, оптимистичен и
реалистичен. Използваната вариантност на бизнес програмата за 2019 г. и
следващите години с оглед трите икономически сценария не лишава от конкретика
тази програма при наличието на конкретни икономически показатели по години,
обективирани в табличен вид и обяснени словесно, които следва да бъдат
постигнати от новия управител, а именно – приходи от продажби, оперативни
разходи, нетна печалба, паричен поток, численост на персонала в края на
периода, коефициенти на рентабилност, задлъжнялост, ликвидност и доходност.
Касае се за типични икономически показатели, въз основа на които се счита за
разработена бизнес програма за 2019 г. и следващите години.
Видно от процесния
План е заложена макроикономическа рамка за развитие на дружеството за периода
2016-2022 г., като е поставено постигането на по-високи икономически показатели
за всяка следваща година в рамките на горепосочения предвиден период с оглед на
всеки от трите икономически сценария. Този план съдържа конкретни бизнес
задачи, формиращи определена бизнес програма, като е без значение, че не е
представен план с конкретни мерки по годишни периоди. Инвестиционната програма
се състои от горните три сценария, в нея са отбелязани инвестиции и основни
финансови показатели с подробна разбивка по години, както и цели, които следва
да бъдат постигнати, но и стъпките, които да се предприемат за тяхното
постигане, поради което в тази програма са заложени тенденции за развитие на предприятието.
Тоест в случая новият управител на ответното дружество може да изпълнява
заварения от него бизнес план при липса на нов бизнес план, който да представи
за изпълнение по време на действие на сключения с него договор за възлагане на
управление.
Именно в
договора за възлагане на управление е посочено, че управителят е длъжен да
изпълнява задачите по бизнес план, като е направена препратка към Плана за
оздравяване и развитие за периода 2015-2022 г. Поради това е неотносимо
задължението, предвидено в договора за прокура от 29.10.2019 г., че прокуристът
е задължен да изготвя заедно с управителя на дружеството бизнес програма за
съответната финансова година, която да предлага за одобрение на едноличния
собственик на капитала на дружеството, на което задължение неоснователно се
позовава въззиваемият във връзка с оспорване наличието на бизнес програма към
процесния договор за управление.
С оглед на гореизложеното
относно законосъобразността на уволнението и при несъвпадане на крайните изводи
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно
и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни – искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен по гореизложените съображения, което влече
неоснователност и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ (в уважената му
част относно иска по иска по т. 3) поради тяхната обусловеност спрямо иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По разноските
Въззивникът
претендира по 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС и за
въззивното производство съгласно списъци на разноските. Размерът на това възнаграждение съгласно чл. 23, т. 1 от
Наредбата за правната помощ по трудови дела с определен материален интерес е от
100 до 300 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, като в
същото производство, проведено в рамките само на едно открито съдебно заседание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право
на разноски, но в размер на 100 лв. както за първоинстанционното производство,
така и за настоящото производство, също проведено в рамките на едно открито
съдебно заседание. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за
въззивната жалба в размер на 332,07 лв., чието присъждане е поискано от
ответника с въззивната жалба и чието заплащане е доказано с платежен документ
от 12.01.2021 г.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20256023 от 19.11.2020 г. по
гр.д. № 4131/2020 г. на СРС В ЧАСТТА,
с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.И.И.,
ЕГН: **********, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед №
01-01-331/27.11.2019 г. на управителя и на прокуриста на „Б.п.“ ЕООД, ЕИК: *******,
ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до
уволнението длъжност „ръководител отдел „Превенция на посегателствата и анализ
на риска“ в Централно управление на „Б.п.“ ЕООД и на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Б.п.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.И.И. сумата от
12 146,46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение от 28.11.2019 г. до 28.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.01.2020 г. до окончателното й изплащане, включително и в частта за
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 344, ал 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ на В.И.И., ЕГН: ********** срещу „Б.п.“ ЕООД, ЕИК: *******
за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на В.И.И., ЕГН: **********,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед № 01-01-331/27.11.2019 г.
на управителя и на прокуриста на „Б.п.“ ЕООД, ЕИК: *******, за възстановяването
на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „ръководител отдел „Превенция на
посегателствата и анализ на риска“ в Централно управление на „Б.п.“ ЕООД и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 146,46 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за 6 месеца в резултат от
незаконното уволнение от 28.11.2019 г. до 28.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.И.И.,
ЕГН: ********** да заплати на „Б.п.“ ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 100 лв. -
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.И.И.,
ЕГН: ********** да заплати на „Б.п.“ ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 432,07 лв. - разноски
за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.