Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
гр.Варна,
31.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15606
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците
Й.Б.Б., ЕГН: **********,*** и Д.Г.Б., ЕГН: **********,*** солидарно дължат на ищеца „П.И.Б." АД, ***,
вписана търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *,
представлявана от Изпълнителните директори Н. Н. и С. П., действащи чрез
пълномощника М. С. К.-юрисконсулт и процесуален представител по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г., сумата от 7011.12 EUR
(седем хиляди и единадесет евро и дванадесет евроцента) включваща: Просрочена
главница - 3 633.01 EUR (три хиляди
шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна лихва
съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№70/28.06.2011г., дължима за периода от 26.08.2011г. до 25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и
седем евро и шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно
Раздел I, т.6 към Договор за предоставяне на потребителски кредит №
70/28.06.2011г., за периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г. (включително): 2 110.46 EUR (две хиляди сто и десет
евро и четиридесет и шест евроцента),ведно с акцесорните
последици от подаденото Заявление - направените съдебно деловодни разноски и
възнаграждение за един процесуален представител в размер на 324.25 лева. Моли
да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в размер
на 274.25 лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лв.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
С Разпореждане по ч. гр.дело № 10577 по
описа за 2018г. на Варненски районен съд, връчено в ПИБ АД на 19.09.2018 г.,
съдът е указал на ищеца, че в едномесечен срок, съгласно чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК, може да предяви иск за установяване
вземането си срещу ответниците Й.Б.Б., ЕГН: ********** и Д.Г.Б., ЕГН: **********.
С оглед гореизложеното за "П.И.Б."
АД, *** възниква правен интерес да инициира настоящия исков процес.
На основание Договор за предоставяне на
потребителски кредит №70/28.06.2011г. МКБ Ю. АД с ЕИК:*, чийто универсален
правоприемник е „П.и.б." АД ЕАД, съгласно вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията, вливане на „Ю." ЕАД (последното с предходно
търговско наименование ТБ „МКБ Ю." АД) и „П.и.б." АД, е предоставила
на кредитополучателя Й.Б.Б., ЕГН: **********, със
солидарния длъжник Д.Г.Б., банков кредит в размер 3 700 евро/три хиляди и
седемстотин/.
Отпуснатият кредит е изцяло усвоен от
кредитополучателя на дата 29.06.2011г. съгласно договорената цел на кредита по
т.1.3 от Договора за кредит.
За срока на кредита главницата по
кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент от 9.00%. При забава в плащането
на част или цялата вноска по главница от кредита или при предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава -
наказателна лихва в размер на договорената лихва по т.4 и надбавка от 1000
базисни точки /т.6/. Една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен
пункт или 0,01 процентни пункта по смисъла на т.6.1 от договора.
Кредитът се издължава на 84 броя равни
месечни анюитетни вноски /лихва плюс главница/, като
крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит
25.06.2018 г. /чл. 10 от Договора/.
Поради настъпилия падеж вземането на
банката е напълно изискуемо и ликвидно, при което на основание чл. 417 т.2 от ГПК на 05.07.2018 г. в Районен съд гр. Варна депозира Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.дело № 10577/2018 г. по описа
на Районен съд - гр. Варна. Съдът, след преценка на представеното писмено
доказателство - извлечение от счетоводните книги на П.и.б. АД, уважава искането
и издава в полза на ПИБ АД Изпълнителен лист № 5461 в изпълнение на
Разпореждане по ч.гр.дело № 10577/ 2018 г. по описа на Районен съд - гр. Варна
и Заповед № 5309/06.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, като правилно и законосъобразно е приел, че
извлечението съдържа всички необходими задължителни реквизити, удостоверяващи
подлежащо на принудително изпълнение притезание срещу
лицата, които се сочат като длъжници по изпълняемото право в претендираните
размери, произтичащо от непогасено задължение Договор за предоставяне на
потребителски кредит №70/28.06.2011г.
На основание издадените по Изпълнителен
лист № 5461, издаден в изпълнение на Разпореждане по ч.гр.дело № 10577 по описа
за 2018 г. на Варненски районен съд, 24 състав и Заповед № 5309/06.07.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
за принудително събиране на вземането на банката е образувано изп.дело № 20187190400790 по описа на ЧСИ Станислава Янкова
- Peг. № 719 с район на действие Варненски окръжен
съд.
В хода на принудителното изпълнение са
постъпили средства за погасяване на задължението на длъжниците
към Банката.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците чрез пълномощник адв. С.Л. от ВАК депозират отговор на исковата молба.
ОСПОРВАТ ИСКА ПО ОСНОВАТЕЛНОСТ ИЗЦЯЛО.
Възразяват, че подписът в договор от
28.06.2011г. на Д.Г.Б. не е положен от нея. Оспорват качеството й на солидарен
длъжник, тъй като не е подписала договора и не е задължена по него.
Правят възражение за погасяване по
давност на основното/ главница /и акцесорните /лихви/
задължения изцяло или в евентуалност от датата на всяка дължима вноска. Правят
възражение за нищожност на клаузите на чл. 6 от договора за наказателна лихва
поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради което не
дължат наказателна лихва по т.6 от договора. Твърдят, че в другите банкови
институции наказателната лихва е в неколкократно
по-малък размер от този по договора с МКБ Ю. АД.
Конкретизират възражението си за
погасяване на цялата сума по давност, като заявяват, че с писмо
изх.№348-138/13.06.2013г. на МКБ Ю., получено лично в банката в деня от Й.Б.
банката обявява договора за предсрочно изискуем. Писмото е от 13.06.2013г.,
получено е лично срещу подпис на тази дата, има едноседмичен срок за доброволно
изпълнение. Считат, че от 20.06.2013г. е нестъпила предсрочната изискуемост на
кредита, а от там нататък до 05.07.2018г. или до 06.07.2018г. – не могат да
посоча дали е едната или другата дата - е датата, когато е подадено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, считат, че е изтекла петгодишната давност
по смисъла на чл.110 от ЗДД, като прилагат и доказателство – това писмо №348 от
13.06.2013г.
Правят възражения за частично плащане
на дълга, което не е правилно изчислено от ищеца. Твърдят, че в счетоводството
на ищеца липсват данни в края на всяка година за размера на остатъците от дълга
по договора за кредит.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът , чрез проц.представител юк. М. К. поддържа
предявения исковете. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
По допустимостта на иска: От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №10577/18год.
по описа на ВРС се установява ,че заявлението на ищеца по чл.417 от ГПК с
вх.рег.№45927 от 05.07.2018год. е уважено , като е постановена
заповед за незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист, по силата на която заповед Длъжниците Й.Б.Б., ЕГН ********** и Д.Г.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на заявителя П.И.Б. АД, ***
евро /три хиляди шестстотин тридесет и три евро и един цент/, представляваща
непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
28.06.2011г., сключен между Ю. ЕАД и кредитополучателя Й.Б. и солидарния
длъжник Д.Б., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 417 ГПК – 05.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
просрочена договорна лихва, съгласно Раздел I, т. 4 от договора в размер на 1 267, 65 евро /хиляда двеста шестдесет
и седем евро и шестдесет и пет цента/ за периода от 26.08.2011г. до
25.06.2018г. /вкл./, просрочени наказателни лихви, съгласно Раздел I, т. 6 от
договора в размер на 2 110, 46 евро
/две хиляди сто и десет евро и четиридесет и шест цента/ за периода от
25.09.2011г. до 04.07.2018г. /вкл./ и направените по делото разноски в размер
на 324, 25 лв. /триста двадесет и четири лева и двадесет и пет ст./, от която
274, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В срок е подадено възражение от длъжниците, предвид на което, заповедният съд с
разпореждане от 12.09.2018год. указва на заявителя за възможността да предяви
иск за установяването на оспорените с възражението на длъжниците вземания, предмет на заповедта за изпълнение.
Разпореждането на заповедния съд , заявителят - ищец в настоящото производство
е получил на 19.09.2018год. Видно от датата на входиране
на исковата молба, същата е предявена на 16.10.2018год. в законоустановения
едномесечен срок. Налице е допустима
претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит се установява
, че „МКБ Ю.“АД е предоставила на ответника
Й.Б.Б. и солидарен длъжник Д.Г.Б. потребителски
кредит в размер на 3 700евро за погасяване на просрочени лихви и такси и
редовните лихви по Договор за предоставяне на Ю. „У.“ №58/22.10.2007год., сключен между Й.Б.Б., М. Ц. Б. и Банката, които са начислени към датата на
сключване на настоящия анекс, възлизащи на обща стойност 3 612.90евро.
Средствата по кредита се предоставят и отчитат по сметка, открита на името на
кредитополучателя в МКБ „Ю.“АД.Кредитополучателят има право да усвоява
средствата от кредита след изпълнение на условията договорени в т.3.1 от р.1 и
т.13 от р.II на настоящия договор, като крайният
срок за усвояване на разрешения от Банката кредит е 27.07.2011год. Дългът по
кредита се олихвява по следния начин и условия: 4.1. За срока на кредита
главницата по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на
9%. При упражняване правото на отказ от договора на
кредитополучателя по реда на т.34, р. II от настоящия
договор се прилага дневен лихвен процент в размер на 0.025%.
При забава в плащането на част или цяла вноска по главницата от кредита или при
предсрочна изискуемост по реда на р. II,т.29
или т.30, кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава –наказателна надбавка от 1000базисни точки към
договорната лихва по т.4.1., респ.т.4.2, която се начислява на годишна база
върху забавената част, респ. цялата главница за времето до окончателното
изплащане на забавените задължения.Една базисна точка е равна на 1/100/едно върху сто/ от един
процентен пункт или 0.01 процента пункта. Годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 9.37%. Крайният срок за издължаване на кредита е
25.06.2018год. Кредитът се издължава на 84 броя месечни, последователни вноски,
считано от 25.07.2011год. до 25.06.2018год. включително. Месечните вноски
включват главница и лихви и размерът им се определя от размера на отпуснатия
заем, срока за който е отпуснат и лихвения процент, по който е отпуснат ,
съгласно погасителен план- Приложение №1, неразделна част от настоящия договор.
Приобщено към доказателствата по
делото е Приложение №1 към договор за кредит №70/28.06.2011год. с клиент Й.Б.Б..
По искане на ответната страна е
прието по делото, писмо от „МКБ Ю.“
АД до
Й.Б.Б., без доказателства за получаването от
страна на ответника. В това писмо е налице волеизявление на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост по кредита.
По делото са ангажирани специални
познания,чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. От
заключението на ВЛ се установява следното:
Съгласно т. 1.2 от Договор за
потребителски кредит № 70/28.06.2011 г. Банката предоставя на ответника кредит
в размер на 3700.00 евро за погасяване на просрочени лихви и такси в общ размер
на 3612.90 евро.
Кредитът е усвоен на 28.06.2011
г., в пълен размер, по сметка с титуляр Й.Б.Б. и WAN *.
Последно погасяване на главница
по процесния кредит: на 02.09.2011 г., в размер на
31.32 евро. Последно погасяване на редовна лихва: на 02.09.2011 г., в размер на
28.40 евро. Последно погасяване на лихва за просрочена главница: на 20.03.2014
г., в размер на 21.40 евро.
Според погасителния план датата
на последната вноска е 25.06.2018 г. Към тази дата са дължими следните суми по
кредита:главница: 3 633.01 евро редовна лихва: 1 265.92 евро наказателна
лихва: 2 093.15 евро, ОБЩО: 6 992.08 евро.
Размерът на дължимите главница,
лихви и такси от кредитополучателя и солидарния длъжник, към 05.07.2018 г. е ,
както следва: просрочена главница: 3 633.01 евро,редовна лихва: 1 265.92 евро, наказателна лихва: 2
110.46 евро и такси 0.00 евро, ОБЩО: 7
009.39 евро.
Размерът на дължимата главница,
за периода 04.07.2013 - 04.07.2018 г. е 2 869.10 евро; Размерът на лихвата по
т. 4 от Договора, за периода 04.07.2015 - 04.07.2018 г. е 705.05 евро и Размерът на лихвата по т. 6 от
Договора, за периода 04.07.2015 - 04.07.2018 г. е 1 488.43 евро, ОБЩО: 5 062.58 евро.
Няма данни кога и дали Писмо с
изх. № 348-138/13.06.2013 г. е изпратено от МКБ Ю. на ответника. Не са налице
доказателства за получаването му от ответника.
От
заключенията на ВЛ по СПЕ и повторната СПЕ се установява, че подписът положен
за „Солидарен длъжник“ в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 28.06.2011год. не е изпълнен от Д.Г.Б..
Няма спор между страните , а и
служебно известно на съда е , че ищецът е правоприемник на
„МКБ Ю.“ АД.
Гореизложеното
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Безспорно
от събраните в хода на производството доказателства се установява, че между и
ищеца и ответника Й.Б.Б. е налице облигационно правоотношение, по
силата на което банката отпуска на ответника, потребителски кредит в размер на
3 700евро за погасяване на просрочени лихви и такси и редовните лихви по
Договор за предоставяне на Ю. „У.“
№58/22.10.2007год., сключен между Й.Б.Б., М. Ц. Б. и
Б., които са начислени към датата на сключване на настоящия анекс, възлизащи на
обща стойност 3 612.90евро. Така сключения договор е със солидарен длъжник Д.Г.Б..
В
хода на производството по делото солидарната отговорност на Д.Г.Б. е оборена,
тъй като се установи , че подписът положен за „Солидарен длъжник“ не изхожда от
лицето Б.. В насока,че подписът на процесния договор
за кредит не е Д.Г.Б. са ангажираните по делото СПЕ и повторна СПЕ.
Т.е.
отговорност за изпълнение по договора, кредиторът може да претендира само от
ответника Й.Б.Б..
В хода на производството по делото се доказа по категоричен начин, че банката,
като кредитор по процесния договор за креди е
предоставила на ответника Б. договорения кредит лимит в размер от
3 700евро, който е усвоен от ответника по посочената в договора
разплащателна сметка на 28.06.2011год. /В тази насока е заключението на ВЛ по ССч.Е./. Поетото от банката задължение по договора за
банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя
на парична сума и съответно усвояването на сумата се счита изпълнено от момента
на заверяване разплащателната сметка на заемателя,
като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен
документ/Решение №125 от 12.07.2013год. на ВКС по т.д. №910/2012год. II т.о. ТК/. След усвояване на кредита от страна на
кредитополучателя са извършени само две плащания, съобразно уговорения между
страните погасителен план на следните дати: 02.09.2011год./по главница/, на
02.09.2011год. /за редовна лихва/ и на 20.03.2014год. /по просрочена главница/.
Твърдяното от страна ищеца неизпълнение не се опроверга в хода на
производството по делото от ответната страна. С настъпване крайният срок за
погасяване на кредита – 25.06.2018год. същият
става изискуем. След настъпване на изискуемостта на кредита, банката е
заявила искане по реда на чл.417 от ГПК и се е снабдила с изп.лист.
Възраженията
на ответната страна, че преди настъпване крайния срок за издължаване на
кредита, последният е бил обявен за предсрочно изискуем не се доказаха и
установиха в хода на производството по настоящото дело. Позоваването на
ответната страна на недоказана като осъществена предсрочна изискуемост се явява
и безпредметно. Това е така защото банката претендира настъпване на
изискуемостта на задълженията по процесния договор за
кредит поради настъпване на договорения между страните краен
падеж-25.06.2018год./чл.10 от договор/. С ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС се
приема, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. моментът , в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника-кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем. Отнемането на преимуществото на
срока по договора е субективно право установено в полза на кредитора. Т.е.
позоваването на предсрочната изискуемост може да бъде само действие на
кредитора и на него съответно само
принадлежи и възможността да ползва отнетото на длъжника преимущество на срока
за изпълнение , търсейки погасяване предсрочно-съдебно или извънсъдебно или
съответно да изчака крайния падеж на издължаване на кредита.В тази връзка
кредитополучател не може да „изземва“ това право от неговия носител и да се
позовава на него.Като обвързан с уговорките до края на договора, длъжникът може
само да предложи изпълнение преди срок, но не и сам да се позовава на
предсрочна изискуемост, въпреки очевидната в случая воля на кредитора да търси
изпълнение по погасителен план. Противното би значело да бъде предоставена
възможност на неизправната страна в правоотношението да черпи права от
собственото си неизпълнение, позовавайки се на права, чието упражняване зависи
от кредитора. В тази връзка и доколкото банката не се позовава на обявена
предсрочна изискуемост, в отношенията между страните крайният срок за връщане
на главницата и изпълнение на задължението за заплащане на уговорените лихви не
е променен и се отчитат отчитат падежите, уговорени в
погасителния план
Така
възникналото като изискуемо вземане в полза на банката, ответната страна не
установи да е погасила. Размерът на това вземане се доказва от заключението на
ВЛ по ССч.Е съгласно което размерът на дължимите
главница, лихви и такси от кредитополучателя към 05.07.2018 г. /датата на подаване на
заявлението в съда / е , както следва: просрочена главница: 3 633.01
евро,редовна лихва:1 265.92 евро, наказателна лихва: 2 110.46 евро и такси 0.00
евро, ОБЩО: 7 009.39 евро.
Предвид горното съдът намира , че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист, ищецът е имал изискуемо от ответника Б. вземане,
предмет на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени
в производството по ч.гр.дело № 10577/2018год. на ВРС . Ето защо искът като
основателен и доказан , следва да се уважи по отношение на този ответник, а по
отношение на солидарно отговорния ответник Б. да се отхвърли.
По възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност: Така направеното
възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с
изтичане на 5-годишна погасителна давност се погасяват всички вземания , за
които законът не предвижда друг срок , а
според чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
3-годишна давност. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В настоящият случай-датата на падежа на
задължението е 25.06.2018год. Предвид на това към датата на подаване на
заявлението в съда, давността за процесното вземане
не е настъпила.
Възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност с оглед падежа на всяка погасителна вноска се явява неоснователно.
Това е така, защото погасяването на задълженията по договорите за кредит с
определени анюитетни вноски не са периодични
плащания. В тази насока са Решение №103 от 16.09.2013год. по гр.дело
№1200/2011год. на ВКС и Решение №261 от 12.07.2011год. по гр.дело №795/2010год.
на четвърто г.о. ГК на ВКС.
При
този изход на спора в тежест на ответника , следва да бъдат възложени по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в производството съдебно деловодни разноски,
възлизащи в общ размер от 894.75лв., съгласно
списък на разноските по делото, изразяващи
се в следното: 274.75 лв.държавна такса, 320лв. депозити за ВЛ-ца
и 300лв. юк.възнаграждение. С оглед разрешенията,
дадени в т.12 от решение по ТД № 4/2013год. на ОСГТК при ВКС , следва на ищеца
да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство по ч.гр.дело
№10577/2018год. разноски, възлизащи в размер от 324.25лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „П.И.Б." АД, ***, вписана
търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *, представлявана
от Изпълнителните директори Н. Н. и С. П., действащи чрез пълномощника М. С. К.-юрисконсултот една страна и ответника Й.Б.Б., ЕГН: **********,*** от друга
страна, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски
кредит №70/28.06.2011г. в размер от 7011.12 EUR (седем хиляди и единадесет евро
и дванадесет евроцента) включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR (три
хиляди шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна
лихва съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№70/28.06.2011г., дължима за периода от 26.08.2011г. до 25.06.2018г.:
1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и седем евро и
шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6
към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 70/28.06.2011г., за
периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г. (включително): 2 110.46 EUR (две
хиляди сто и десет евро и четиридесет и шест евроцента),ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
05.07.2018год. до окончателното изплащане, предмет на заповед за незабавно
изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №10577/2018год. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за солидарна
отговорност по отношение на ответника Д.Г.Б.,
ЕГН: **********,*** ,на основание чл. 415,
ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Б.Б.,
ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б."
АД, ***, вписана търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *,
представлявана от Изпълнителните директори Н. Н. и С. П., действащи чрез
пълномощника М. С. К.-юрисконсулт, сумата от 894.75лв.,представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в рамките на настоящето
производство и сумата от 324.25лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството по ч.гр.дело
№10577/2018год. на ВРС, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/