Решение по дело №572/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по протест от прокурор в Окръжна прокуратура -Плевен против чл. 30а от Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски и Приложение № 1 с искане на обявяването им за нищожни.

В протеста се сочи, че протестираните разпоредби противоречат на чл. 99а от ЗДвП, който регламентира издаване на карти за паркиране на места, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, като липсва законова делегация, която да овластява органите на местна власт да приемат инструкции, регулиращи кръг на правоимащи лица, условия и критерии за издаване на карта по чл. 99а от ЗДвП. Посочва, че с приета Инструкция като приложение № 1 към чл. 30а от Наредба № 21 за организацията на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски в т. 7 се определят критерии за определяне на правоимащи лица и това е в противоречие със законово установените критерии по § 1, т. 2 от ДР на Закона за хората с увреждания. Намира, че протестираната норма на чл. 30а от Наредба № 21 и Приложение 1 към чл. 30а са нищожни поради липса на законова делегация за приемането й. Моли за отмяна и присъждане на разноски.

От ответника по делото - Общински съвет-Левски, не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание протестиращ-Окръжна прокуратура Плевен не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Общински съвет - Левски, не изпраща представител.

В съдебно заседание контролиращата страна – Окръжна прокуратура Плевен се представлява от прокурор И.Ш., който намира протеста за основателен и законосъобразен и моли да бъде уважени да бъдат присъдени разноски на ОП Плевен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Протестираната разпоредба на чл. 30а от Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски и Приложение № 1 към чл. 30а са приети от Общински съвет Левски с решение № 455 от 26.05.2022 година.

На л.5 по делото е приложено предложение от кмет на Община Левски за приемане на нова Наредба № 21 .

Представени са становища на л. 25 и сл. от ПК по образование, спорт, култура, вероизповедание , ПК по икономика, финанси, бюджет, ПК по устройство на територията, общинска собственост и безопасност на движението по пътищата, ПК по екология, туризъм и селско стопанство и ПК по здравеопазване и социални дейности и ПК по правни въпроси, установяване на конфликт на интереси, обществен ред, сигурност, контрол по изпълнението на решенията, етика , в които се приема проект на нова Наредба № 21.

По делото е представена покана от 20.05.2022 година за провеждане на заседание на общински съвет и дневен ред, в който под т.4 е предвидено приемане на проект на нова Наредба № 21.

По делото на л. 18 са предоставени данни от сайта на Община Левски, че на 10.03.2022 г. е публикуван проекта на Наредба № 21 в изпълнение на задължението по чл.26, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА, като е представено и съобщението.

На 26.05.2022 година е проведено заседание на Общински съвет Левски, отразено в протокол № 47, и с решение № 455 е отменена Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски, приета през 2009 година и е приет проект на нова Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски. Решението е прието с 16 гласа „за“ от 18 присъстващи общински съветници.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в "Държавен вестник" /л. 168 по делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

С оглед предмет на протеста – разпоредба на Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски т.е. подзаконов нормативен акт, съдът намира, че протестът с оглед чл. 186, ал.1 от АПК е подаден от прокурор в ОП Плевен, който има право да сезира съдът без ограничение във времето предвид чл. 187, ал.1 от АПК, съгласно който подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закон за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Предвид посочените правни норми, съдебният контрол за законосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 30а от Наредбата и Приложение 1 от Наредбата следва да обхване преценката, дали регулираните с наредбата обществени отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и дали за приемането им в съответствие с нормите на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 от ЗНА.

С процесната разпоредба на чл. 30а от Наредба № 21 Общински съвет Левски регламентира ред за издаване на карта за паркиране на хора с увреждания, като се предвижда тя да се издава от кмет на Община Левски и в ал. 3 се посочва, че правилата за издаване на карта се определят с Инструкция за изготвяне и издаване на карта за паркиране за хора с увреждания –Приложение № 1.

В мотивите на решението на Общински съвет Левски за приемане на Наредба 21 като правно основание е посочена нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 от АПК.

Съгласно по чл. 8 ЗНА във вр. с чл. 76, ал. 3 АПК във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет може да приема подзаконови нормативни актови, и в частност наредби за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основаните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Това нормативно регламентирано негово правомощие е ограничено от гледна точка на териториалния му обхват, но и от гледна точката на предмета на регулиране.

В чл. 21, ал. 1 ЗМСМА неизчерпателно са изброени правомощията на общинският съвет, като в нито една от 25 точки, не се открива такава, която да му предоставя компетентност да приема подзаконова нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с издаване на карта за паркиране на хора с увреждания Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА – общинският съвет – "решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи", но в този случай компетентността му е ограничена до регламентацията на тези правоотношения, които не са регламентирани от закона и са от местно значение.

В случая е приложима общата регламентация на правоотношенията във връзка с движението по пътищата по ЗДвП и този за хората с увреждания, като правоотношенията, свързани с движението по пътищата и в частност с престоя и паркирането и спирането, са изрично регламентирани в чл. 93 – 99а ЗДвП. Правоотношенията, свързани с осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания, са от компетентността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл. 58, т. 3 ЗХУ. Нито в тези разпоредби, нито в други на Закона за движението по пътищата или Закона за хората с увреждания е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания.

Това означава, че правомощието да уреди тези отношения е в изключителната компетентност на законодателя, който е дал тази правна уредба с нормативен акт от по-висока степен, а именно с разпоредбата на чл. 99а от ЗДвП. В този смисъл Решение № 6228 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2015 г. "Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. Само Конституцията и законът са тези, които създават правната възможност за компетентността на съответния орган да издава, изменя и допълва нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт, т. е. преценява степента на правна абстракция на нормите. Той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. " Липсата на законова делегация за издаването на даден административен акт (или отделни негови разпоредби) води до липса на материална компетентност на органа, което опорочава приетия подзаконов нормативен акт до степен на нищожност и в случая протестираната норма на чл. 30а от Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски и Приложение № 1 следва да бъдат прогласени за нищожни.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 30 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Левски следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 30 лева.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.първо от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

РЕШИ:

Прогласява за нищожна разпоредбата на чл. 30а от Наредба № 21 за организация на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Левски и Приложение № 1 към чл. 30а.

Осъжда Община Левски , гр. Левски, бул. „България“ № 58, ет. 3 да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 30 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Левски за обнародване по начина, по който е обнародвана наредбата, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

	Председател:	/П/
	Членове:	/П/

                                                                                                        /П/