Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита
Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 354 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Т.А. *** с ЕГН ********** е
обжалвал наказателно постановление №43/30.10.2018 г. на Началника на ГПУ Чипровци,
с което за това че на 06.10.2018 г. около 18,00часа на Чапраза ,на разклона за
гр.Вършец,гр.Берковица и с.Бързия в землището на гр.Берковица в граничната зона
при извършване на полицейска проверка от гранично-полицейски орган не представя
при поискване документза самоличност.Самоличността е установена от извършена
справка с ОД на ГПУ-Чипровци. Посочено е ,че с това деяние жалбоподателят е
нарушил чл.6 от ЗБЛД и на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД му е наложена глоба
в размер на 50,00 лв.
Същият моли съдът да отмени цитираното
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи
за допуснато съществено процесуално нарушение – твърди,че неправилно е
наказан,тъй като е имал в себе си СУ на МПС,което предложил да представи,но му
било отказано. Представя писмено становище.
Ответникът по жалбата изпраща представител- Началника на ГПУ Чипровци,който
взема отношение по жалбата.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.10.2018 г. около 18,00часа на
Чапраза ,на разклона за гр.Вършец,гр.Берковица и с.Бързия в землището на
гр.Берковица в граничната зона при извършване на полицейска проверка от
гранично-полицейски орган не представя при поискване документ за самоличност .Служителите поскали на жалбоподателя
документ, с който да удостовери самоличността си, но А. не можал да представи
такъв.
На А. бил съставен АУАН №4506а-98/06.10.2018
г., а въз основа на него било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите,обясненията на жалбоподателя,
както и писмени доказателства – АУАН и
НП на Началника на ГПУ Чипровци.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок, а
разгледана по същество е основателна.
Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Според административнонаказателната
разпоредба на чл.80 т.5 от ЗБЛД се предвижда административно наказание
глоба в размер от 50 до 300 лева за лице, което не представи български
личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица;
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят,
като гражданин, притежател на български личен документ, не е изпълнил
задължението си по чл.6 от ЗБЛД да го представи при поискване от
компетентните длъжностни лица и е осъществил състава на административно
нарушение по чл.80 т.5 от ЗБЛД. Нарушението се доказва по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Съгласно
чл.1, ал.5 ЗБЛД български лични документи са: 1. документи за самоличност; 2.
свидетелство за управление на МПС; 3. документи за пребиваване. В чл.13, ал.1 ЗБЛД са посочени изчерпателно документите за самоличност издавани на български
граждани, какъвто е и жалбоподателя. Това са: 1. лична карта; 2. паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за
самоличност; 3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, е формално(на просто извършване). За да се
извърши нарушението е достатъчно от обективна страна нарушителят да не
представя документ за самоличност. Законодателят не е предвидил като изискване
за съставомерността на деянието да са настъпили
някакви общественоопасни последици. Затова с факта на
самото непредставяне на документ за самоличност, субектът на административнонаказателна отговорност осъществява
признаците на нарушението.Съдът намира за необходимо да отбележи,че безспорно
се доказа,че жалбоподателят не е представил лична карта.Не се доказа,обаче че
същият не е представил и някой от другите,посочени в чл.1 ал.5 ЗБЛД български
лични документи.Жалбоподателят оспорва отразената фактическа обстановка и чрез
показанията на свид.Ивайло А. установява,че е имал в себе се СУ на МПС,което
предложил да представи,но проверяващите
отказали да приемат.
Съдът счита, че административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението, но същевременно намира, че по
същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към
момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
Следва да се отбележи, че процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да
обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление,
дори и да не са наведени такива, включително и да подложи на съдебен контрол
преценката на АНО относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран и изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото /в този
смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда,
че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Безспорно е установено, че деецът не е с
висока степен на обществена опасност. Санкционираното лице е на 65 години,с
влошено здравословно състояние видно от представената медицинска документация.
По делото има данни, от които е видно, че А. е носел в себе си СУ на МПС,което
предлагал да представи ,както и че е съдействал за установяване на
самоличността му Поради изложеното административнонаказващият орган е
следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че
при ново нарушение ще бъде санкциониран.
При това положение жалбата се явява основателна и доказана и
атакуваното Наказателно постановление ще следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно постановление №43/30.10.2018
г. на Началника на ГПУ Чипровци,с което на Т.А. *** с ЕГН ********** за нарушение по чл.6 от ЗБЛД е
наложено административно наказание
глоба в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.80т.5 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: