РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. София , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261146/12.11.2020 г., постановено по гр. дело № 17074/2018 г. по описа
на СГС, ГО, 12 състав, частично е уважен предявеният от А. В. В. срещу В. Д. Ч. иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв. (искът е отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 30000 лв.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – психическо напрежение, претърпян стрес и влошено
емоционално състояние, причинени от накърняване честа и достойнството на А. В. В. от
публично разпространени опозоряващи оценъчни съждения, изнесени на 23.03.2015 г. в
Интернет сайта „***”, ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното й
изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта, в
която предявеният деликтен иск е отхвърлен над сумата от 3000 лв. до пълния му предявен
размер от 30000 лв. Въззивницата счита, че в обжалваната част решението е неправилно,
тъй като с оглед на установените позорни и унизителни оценъчни съждения, накърняващи
честта (нейната лична самооценка) и достойнството й (оценката на обществото за нейната
личност), присъденото заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
виновното противоправно поведение на делинквента не съответства на предписаните в чл.
52 ЗЗД критерии за справедливост. Навежда довод за необоснованост на обжалвания
съдебен акт в частта, в която е прието, че изречените обидни изрази са провокирани от
противоправното поведение на ищцата, поради което обемът на претендираното
обезщетение не следва да бъде намаляван.
1
Въззиваемата-ответник е подала в законоустановения срок писмен отговор на тази
въззивна жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност поради
недоказаност на изживените болки и страдания, които да са в причинно-следствена връзка с
твърдяното виновно противоправно деяние.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от ответника в частта, с която
предявеният деликтен иск е уважен за сумата от 3000 лв. Въззивникът счита, че СГС се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не са разграничени по обем (с цифров
израз) претенциите за заплащане на заместващо обезщетение за причинените от твърдените
обида и клевета неимуществени вреди. Навежда доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост.
Поддържа, че не е доказан обемът на причинените неимуществени вреди, които да бъдат
обезщетени по справедливост съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД - по времето, в което се
твърди, че ищцата е преживяла физически и психически срив от процесните обидни
съждения относно нейната чест, тя е участвала в различни телевизионни предавания, давала
е интервюта пред различни масмедии, била виждана на оживен столичен булевард да
изглежда весела, усмихната, шегувайки се с нейни приятели („с охота разказва за своите
планувани пътешествия и празници”).
Въззиваемата-ищца не е подала отговор на тази въззивна жалба, но в молба от
07.06.2021 г. нейният процесуален представител е изразил становище за неоснователността
й.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими, като, разгледани по същество са неоснователни.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивните жалби доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивните жалби, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Съдът, като съобрази правните съждения на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, ГО, 12 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
За да постанови обжалването решение, първоинстанционният съд е приел, че от
влязлата в сила присъда, с която ответницата е призната за виновна за извършване на
престъпно деяние „квалифицирана обида” по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, във вр. с чл. 146, ал. 1
НК, по несъмнен начин се установяват част от правопораждащите спорното материално
право юридически факти, включени във фактическия състав, при проявлението на които
възникват претендираните материалноправни последици - противоправност на деянието,
представляващо разгласяването чрез електронно издание на описаните в присъдата
позорящи и унизяващи честа и достойнството на ищцата оценъчни съждения; причинно-
следствена връзка между обидните изрази и накърняването на честта и достойнството на
пострадалата, както и субективният елемент - виновното поведение на делинквента, поради
което, с оглед на установените в процеса на доказване конкретни негативни емоционални
преживявания, които ищцата е изпитала от множеството обидни изрази, ответницата следва
да заплати заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
2
сумата от 3000 лв.
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената
част на исковата молба ищцата навежда фактически твърдения за причиняване на
неимуществени вреди (психическо напрежение, претърпян стрес, влошено емоционално
състояние) от публикуването в Интернет сайта „***” на електронен материал (статия,
критичен личностен коментар), който съдържа позорящи обстоятелства, с който е накърнено
доброто й име в обществото и й е накърнена нейната чест. Счита, че процесната публикация
уврежда честта и унижава достойнството й чрез подбрани позорни коментари и изразни
средства - с осмиващо и подигравателно съдържание, като изрично е пояснено, че именно за
тези обидни изрази, подробно описани в исковата молба, ответницата е призната за виновна
с влязла в сила присъда.
Следователно, неоснователно се явява поддържаното от ответника правно съждение,
че исковата молба е била нередовна. Напротив, в нея ищцата е изяснила, че твърдяното
противоправно деяние (осъществено чрез различни изразни средства и множество словесни
форми в материала, често достигащи до смислова и лексикална тавтология), представляващо
по своето правно естество „квалифицирана обида”, е установено по несъмнен начин - с
влязлата в сила присъда (описаното в исковата молба деяние е тъждествено с това, за което с
влязла в сила присъда ответницата е била призната за виновна). Именно съдът е този, който
е длъжен да подведе под приложимата материалноправна норма наведените в исковата
молба правопораждащи юридически факти, като за редовността на исковата молба е без
значение как самият ищец правно ги е квалифицирал („обида” или „клевета”). В този
смисъл, ответникът е бил наясно с исковите претенции и е могъл своевременно да
организира своята процесуална защита срещу тях.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактически осъщественото от
дееца), причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено
поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
От влязлата в сила на 05.01.2017 г. Присъда № 4308/06.06.2016 г., постановена по
нчхд № 15424/2015 г. по описа на СРС, НО, 134 с-в, се установява, че ответницата А. В. В. е
призната за виновна за извършване на следното противоправно деяние: на 23.03.2015г. е
казала нещо унизително за честта и достойнството на В. Д. Ч., като обидата била
разпространена чрез Интернет сайта „***”, в рубриката „Под ножа с А.В.”, в статията:
„Всичките прасета на мезета!”, с подзаглавие „Да заколим свинята още преди Коледа!”, а
именно: „все същият кит”; „нещо, толкова неприятно и безформено, като личността и
тленното тяло на В.Ч.”; „противнящината, която излъчва, е така мащабна, че се нуждае от
огроооооомен контейнер”; „за да си остане все същата свиня, която кротко си чака
Коледата, която аз лично ще й подсигуря”; „свинята, която показват”; „някакъв кит е спрял
да е кит и вече е хипопотам - и какво от това, питам аз?!”; „една угоена свиня е поспряла да
се угоява”; „свинята си е свиня, каквото и да направи със себе си”; „въпросният сухоземен
3
кашалот”; „да не се чудите защо стъпалата на Районния съд са в това окаяно състояние -
бюджет не й стига на съдебната власт да оправя щетите от копитата на Ч.”; „Свинята, да не
дръзва да спори, че не е свиня, защото всяко уважаващо себе си прасе, от всяка кочина в БГ
ще изпълзи и с пълно право ще се почувства обидено и засегнато от сравнението с тази
грозна, вулгарна, просташка и безкултурна персона”; „Свинята (истинската свиня, а не тази
в квази-човешки облик)...”; „Разбира се, ВЧ не търпи сходство със свинята по тази линия,
допирните точки са само на ниво габарит и зурла. Мръсна зурла, която дълго, но жално ще
грухти...”; „За сравненията с кит и хипопотам, разбира се предварително поднасям
публичните си извинения.... на кита и хипопотама”; „безформената маса”; „все същия
необятен образ, събиращ се трудно на два стола”; „устни, неизвестно дали просто тлъсти
или подплатени и с филър”; „какви още обеми гони....Основна грижа й е да вади и изпразва -
от търбуси, устни, бузи, врат, надиплен, като чеиз на стара мома...”; „крайно неприемливата
за телевизионен ефир чисто визуално и вулгарно-отблъскваща, като поведение телесна
маса...”; „с ужасната си уста, пред която всеки задник на павиан изглежда спретнат?!”; „Та
тя дори не е в състояние да изгради адекватната преценка, че вида й не предполага
телевизионна изява, а още по-малко съдържанието на болното и перверзно съзнание са за
пред хората! Не, аз разбирам, че гледката в огледалото, която я посреща всяка сутрин докато
си мие зъбите, ако изобщо може да ги изнамери, измежду тая обезобразена, от лой ли, от
филъри ли джука, е травмираща и вероятно разсъдъкът й е реагирал някак си, та е
неадекватна в изказа и становищата си, но нека с това се занимават компетентните,
медицински лица. Не е нужно брътвежите на болно съзнание, заключено в безформено тяло
да стават достояние и да оказват психическа травма и на невинната ТВ аудитория.”;
„Показването на такива „образи” в ефир ...”; „Какво обикаля, като фадрома из студията да
ни привлича вниманието към себе си тази грозна и като тяло, и като поведение, и като
разсъждения търсачка на внимание! Кой допуска това да излиза на светло, да бъде
оповестявано съществуването му, гнусното му словоизвличане, неподвластно на никакво
възпитание или преценка къде се намира и на коя тема се изказва?! Как може да се позволи
терен на изява да има тази вулгарна, визуално отблъскваща лелка, която има речник на
каруцар и да се отделя ефирно време, в което да й се позволи да говори лъжи, обиди да
изнася, невярна, опозоряваща информация?!”; „Ама, да отслабва тая цинична дебелана тихо
и да се моли да стане достатъчно дребна, та да не я забележа и да не я вталя до
неузнаваемост наистина; „търсачки на слава”; „От *** е оцеляла, само поради липсата на
професионализъм у стрелящия да прецизира калибъра. С невъоръжено око може да се
прецени, че адекватният боеприпас за поразяването на едрогабаритна цел е такъв за едър
дивеч”; „с патрони за човек срещу глиган не се тръгва...”; „Учудващо, но обяснимо с
плувналия в мас мозък е, че вместо да се радва, че ***, нашата неестетична, разплута маса се
чуди как да си го вгорчи сама, отваряйки смрадлива зурла по теми, които я отвеждат
директно в наказателния кодекс и натъпкват безформените й телеса в квалифицирания
състав на престъплението от частен характер ...”; „Ето, за справка на неотслабналата, угоена
част от традиционната, българска Коледна трапеза ...”; „ще доведат до рязък спад на
процента подкожна мазнина у грозната личност...”, което разкрива признаците на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, във вр. чл.146, ал. 1 НК.
Следователно, със сила на пресъдено нещо (арг. чл. 300 ГПК) е установено както
противоправното деяние и виновността на делинквента, така и пряката причинно-следствена
връзка между общественоопосното действие (квалифицираната обида) и уронването на
честта и достойнството на пострадалата, като тези позорящи нейната чест оценъчни
личността й съждения са разпространени публично чрез електронно издание.
Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на друго лице, и то възприеме непосредствено думите или действията, а
клевета – когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
4
извършване на престъпление, които не отговарят на обективната действителност. Обидата
представлява оценъчни твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и
самооценката на лицето.
От показанията на свидетеля А. П., близък приятел на ищцата от 2013 г., се
установява, че непосредствено след прочитане на процесната „статия“ пострадалата
изпаднала в стресово състояние, не можела да сдържи емоциите си – плачела. Според
субективните възприятия на свидетеля след прочитането на материала тя се самоизолирала
и не желаела да вижда никого. Едва след 7-8 месеца успяла да преодолее тези негативни
психически изживявания. Поради влошеното й психическо състояние от обидните изрази,
изразени в коментара на ответницата, отменила интервюта, но не и отдавна планирани
участия в предаванията „На кафе“ и „Мармалад“ – въпреки обидите тя трябвало да потисне
чувството на обида и да се опита да изглежда добре.
От показанията на свидетеля Л. З., майка на ответницата, се изяснява, че през 2014 г.
ищцата публично (в телевизионно предаване – с коментари на хора в студиото на
телевизията във връзка с т. нар. формат „***“) е използвала обидни изрази по неин адрес –
„блядка“, „шматка“, тогава заявила, че свидетелката и дъщеря й били насилени от съпруга и
бащата. Именно тези неверни обстоятелства и използваните обидни изрази били повод за
процесната статия – „Свързвам статията на дъщеря ми с описаното отношение на ищцата
към нас в споменатото онлайн предаване“. Свидетелства, че между страните по делото се
водили съдебни производства за обида и клевета – „Дъщеря ми е печелила дела. Аз също
спечелих дело срещу мен“. Спомня си, че в края на м. 05.2015 г. забелязала ищцата на бул.
„Витоша“ в гр. София, направило й впечатление с високия й глас – била много весела,
забавлявала са с компанията, в която била.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психическото състояние
на ищцата след прочитането от нея на процесната статия са непосредствени.
Фактът, че ищцата е участвала в предаване по национална телевизия с наименование
„Мармалад“ скоро след публикуване на процесната статия, съдържаща обидни изрази, се
установява и от приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ.
При провеждане на това интервю ищцата представя спокойно себе си в личностен и
професионален, като демонстрира чувство за хумор – на провокативен въпрос за предходни
нейни интимни приятели, вкл. дали не са „закопани някъде“ отговаря шеговито и в тон с
поднесената й провокация: „Не, не са закопани. Точно отсреща е „Копитото“ – моето
любимо място. Всичките ми приятели казват, че това е любимата ми дестинация. Защото
някой като ме ядоса и винаги им казвам: „Ще ви разходя до „Копитото!“ Нали, това в
рамките на шегата“. Ищцата разказва със смирение за едно от нейните най-тежки житейски
изпитания, изразявайки прошка към лицата, които са подбудили и извършили опита за ***.
В телевизионното предаване, наречено „На кафе“, излъчено на 15.04.2015 г., в проведеното
интервю пострадалата разказва освен за своите лични преживявания, но и разисква свободно
и теми, свързани с икономическия и политически живот в България и по света, като
изразява своето становище по актуални политически събития, които въздействат върху
икономическия климат в България.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция достига до следните правни изводи:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
5
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, пред-
писани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата са причинени отрицателни емоции,
изразяващи се в преживян силен шок, напрегнатост, гневност, липса на желание за контакт с
хора, които са се отразили на нейното психическо състояние. Обидните квалификации,
които са изложени в процесната „статия“, биха могли да достигнат до неограничен кръг от
читатели, като с оглед на техническата възможност процесният материал в Интернет да бъде
лесно достъпен, съдържащата се в него информация обективно е допринесла за настъпване
на по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнството на ищцата (на
обществената оценка за нея), което обуславя и по-високият интензитет от неблагоприятното
засягане на нейните неимуществени блага от противоправното поведение на ответницата.
Изяснява се, че т.нар. „статия“ се отличава с изключителна арогантност и вулгарност, която
е насочена пряко да засегна личността на пострадалата, да уязви нейното чувство за
значимост като достойно човешко същество, вкл. и чрез пряка препратка към една
незаличима психическа травма – опита за убийство, като по подигравателен начин се
обсъжда както нейният физически образ, така и недовършеността на това най-тежко
престъпление (насилствено отнемане на човешкия живот). Но високият интензитет на
напрегнато емоционално състояние при ищцата не се отличава с трайност, каквато описва
свидетелят П. – скоро след „статията“ тя е участвала в редица телевизионни предавания,
като със спокоен и премерен тон е разказвала за своите лични и професионални успехи. В
този смисъл, нейните обществени изяви не са били ограничени от потиснатото й състояние,
породено от процесния негативен материал. А публичните личности са обект на множество
критични анализи и негативни публикации, поради което неминуемо попадат в
полезрението на обществото, поради което трябва да са психически подготвени да отстояват
своите принципи дори в една враждебна медийна среда. От друга страна, установи се, че
процесната „статия“, която е публикувана с единствената цел да принизи честта и
достойнството на ищцата, е провокирана и от обидни думи, изречени публично от
пострадалата към майката на ответницата. Следователно, и настоящият съдебен състав, при
преценка на всички събрани по делото доказателства, счита, че с оглед на не голямата
продължителност при интензивността на засягането на психическото състояние на ищцата
заместващото обезщетение за причинените й неимуществени вреди е в размер на сумата от
3000 лв. Доколкото това обезщетение има за цел не да компенсира, а да замести
преживените болки и страдания, то съдът счита, че сумата от 3000 лв. отговаря изцяло на
критериите за справедливост, установени в правната норма на чл. 52 ЗЗД, поради което този
размер съответства на развилите се към момента на извършване на процесното непозволено
увреждане обществени отношения, вкл. на социално-икономическите условия в страната,
както и наложилите се морални норми в обществото и съдебната практика.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство,
съобразно отхвърлената част на предявените въззивни жалби, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата-ответница трябва да се присъди сумата
от 315 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
6
процесуално представителство пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261146/12.11.2020 г., постановено по гр. дело №
17074/2018 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК В. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. 5 да заплати на А. В. В., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 12, ап. 52 сумата от 315 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7