№ 285
гр. К., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА И.Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100416 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. И. Б.,
ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община К., ул. „*********“ ***, чрез
адв. С. Г. - Ч., АК – С.З. срещу Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
„*********, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че с Решение № ***
от *******., постановено по гр. д. № ***/2015г. на КРС, бракът на ищеца и
ответницата бил прекратен, като на ответницата били предоставени
родителските права над децата С. Т. Б. и И. Т. Б., а на ищеца била определен
режим на контакти и издръжка на същите.
Сочи, че след развода на родителите, децата заживели с майка си, но
нейният начин на живот, притеснявал и тормозил децата, тъй като същата
имала множество връзки, с различни мъже, единият от които бил баща на
третото й дете, карал ги да го наричат татко, което съвсем объркало
психиката на децата. През тези години ищецът ги обгрижвал изцяло, имал
разширен режим на контакти, помагал им в училище и извън него, бил винаги
на разположение на децата си. От раждането им до сега той се грижил за тях,
продължавал и сега. Майката имала друг мъж, още едно дете продължавала
да поддържа връзки с други мъже. Ответницата нямала близки, на които да
разчита и да и помагат в отглеждането на децата. Жилището й не било
достатъчно, за да живеят в него 6 човека - освен децата и тяхната майка,
живеели и новият и приятел и неговият баща и. За да не плащали ток, всички
те живеели в една стая. Твърди, че домът на ищеца бил голям, живеел в
двуетажна къща, със своята майка, в която имало обособена стая за децата,
купил им таблет, обособил всичко за да им бъде удобно и уютно. Училището,
в което те щели да учат, било близо до неговия дом. В момента, децата
ходили сами на училище, в *********, което не било близо до дома им, без
придружител. Имало случаи, в които майката не пускала децата да ходят на
1
училище, защото децата така решили, неглижирала това обстоятелство,
твърди, че не й се занимавало да им приготвя храна.
Сочи, че ответницата от 2012г. не работила, нямала други доходи освен
получаваната от ищеца издръжка, а той работил, получавал добро
възнаграждение, живеел в с. Е. и местоработата му била там, училището също
близо до дома му. Баба им по бащина линия също щяла да им помага.
Сочи, че първоначалният режим за контакти, предоставен на бащата, а
именно всяка седмица, не бил достатъчен, за да може да отглежда и възпитава
децата си пълноценно. При раздялата му с ответницата, през 2015г. децата
били съвсем малки и той не искал да ги разделя от майка им, но сега те били
по-големи, сами искали да ходят и живеят при него. Ищецът ежеседмично, от
петък до неделя, взимал синовете си в дома си, обгрижвал ги, бил съгласен да
ги отглежда и възпитава, да полага грижи за тях, без да иска издръжка от
ответницата.
Моли съда да постанови решение, с което да постановите децата С. Т. Б.
и И. Т. Б. да живеят в дома на баща си Т. И. Б. и той да упражнява
родителските права над тях; да постанови ответницата да заплаща,
определена от съда месечна издръжка, под установения за страната минимум,
предвид финансовото и съС.ие, считано от датата на съдебното решение; да
определи режим на контакти на децата с майката, през седмица от 18.00 часа
в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 1 месец
през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;
Коледни празници от 18.00 часа на 23.12. - до 18.00 часа на 29.12. - на всяка
нечетна календарна година; Новогодишни празници - от 18.00 часа на 30.12. -
до 18.00 часа на 03.01.- на всяка четна календарна година; Великденски
празници - на всяка нечетна година; Пролетна ваканция - първите 5 дни от
ваканцията; Рождени дни на децата - 02.09. и 29.07. - от 16.00 до 18.00часа.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил оТ.ор от ответника чрез адв. И.Д.,
АК-С.З..
Счита исковата молба за изцяло неоснователна, изложените факти и
обстоятелства не оТ.аряли на истината. Оспорва предявените с нея обективно
и субективно съединени искове в тяхната цялост и моли съда да ги оставите
без уважение.
Твърди, че още от раждането на децата майката основно и
непосредствено полагала грижи за децата, осигурявала им всичко необходимо
за нормалното физическо и умствено развитие. Бащата имал разширен режим
на лични контакти с децата, на който майката се съгласила, за да не губят
децата връзката си с баща си, но извън тези контакти и извън заплащане на
издръжка в общ размер на 210 лева месечно, бащата не полагал никакви
грижи за децата - не купувал дрехи, обувки, учебни помагала, лекарства, не
гледал децата, докато са болни, не посещавал родителски срещи. Къщата, в
която бащата живеел била с лоши санитарно - битови условия - в нея
липсвала баня, когато децата били при баща си, не поддържали лична
хигиена. В дома на бащата имало куче, а по - малкото от двете деца - И.,
имало алергия и при контакт с него започвал да кашля.
Твърди, че майката на ищеца страдала от епилепсия и получавала
пристъпи. Оспорва твърденията, че бащата разполагал с по - голям
родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на децата. След
2
раздялата с ищеца, майката имала един приятел, с когото имала общо дете и
впоследствие се разделили, но в момента от почти две години майката
живеела с настоящия си партньор, с който били в процес на сключване на
граждански брак. Не било вярно, че поддържала връзки с много и различни
мъже. Семейството живеело в апартамент, собственост на баба й. В
апартамента имало достатъчно пространство за децата, за майката и бъдещия
й съпруг. Децата имали собствена стая, целият апартамент се отоплявал през
зимния сезон, не оТ.аряло на истината, че всички живеели в една стая.
Сочи, че от развода досега бащата заплащал на децата си издръжка в
общ размер на 210 лева месечно. Прилага документи, удостоверяващи
трудовата заетост на майката през периодите, в които не е била в майчинство,
както и документ за доходите на сегашния й партньор. Майката на ищцата
била подкрепяна и от своята майка, която била в чужбина, ежемесечно й
изпращала средства. Разполагала и с подкрепата на своята баба, която й
предоставила свое жилище, за да живеят в него.
Сочи, че по отношение на посоченото в исковата молба, че децата сами
ходили и се връщали от училище, следвало да отбележи, че по изключение
това се случвало, когато майката не можела да ги заведе, защото не можела да
остави малкото дете само, но децата били придружавани от нейна позната.
През 2017г. се наложило С. да посещава психолог, защото след срещите
с баща си детето било разстроено, изпитвало страх и чувство за вина, а в
момента такъв посещавал И. в Центъра за обществена подкрепа, гр. К..
Майката била посъветвана от класния ръководител на И. - г-жа Е.Т., да се
обърне към психолог, тъй като И. се държал притеснително - блъскал си е
главата в стена, не искал да говори за това, което явно го притеснява. Ищцата
се обърнала към отдел „Закрила на детето“, откъдето са я насочили към
Центъра за обществена подкрепа. Майката констатирала, че децата били
настройвани от бащата и неговата майка срещу нея.
Сочи, че преместването на децата при баща им би довело до стрес,
свързан със съвсем новата среда, с която децата трябвало да свикват, счита, че
в интерес на децата е да продължат да посещават училището в К..
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
предявените искове, по които е образувано настоящото дело.
Претендира за разноски по делото.
Заедно с оТ.ора на исковата молба е предявен насрещен иск.
Ответницата по първоначалния иск сочи, че няма възможност да прекарва
достатъчно време с децата си предвид факта, че те през седмицата
посещавали училище, а през всичките си почивни дни били при бащата, така,
както е постановил съдът. Имала нужда и желание да прекарва част от
свободното време на децата с тях . Затова желае режимът на лични контакти
на бащата с децата да бъде променен, като той взема децата през седмица. По
отношение на размера на плащаната от бащата издръжка, претендира нейното
увеличение с оглед изминалия значителен период от време от
първоначалното му определяне, порастването на децата, респективно
увеличаването на техните нужди от храна, облекло, учебни помагала и
прочее.
Моли съда да постанови решение, с което: Да увеличи плащаната от Т.
И. Б. издръжка на малолетните му деца С. Т. Б. и И. Т. Б. от 105 лева месечно
на всяко дете, на 200 лева месечно на всяко от децата; Да определи следния
3
режим на лични контакти между бащата и двете му деца, а именно: всяка
първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя
с преспиване в дома на бащата, както и 1 месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката; Коледни празници - от 18:00 часа на
23.12 до 18:00 часа на 29.12 на всяка нечетна календарна година;
Новогодишни празници - от 18:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01 - на
всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка четна
година децата да са при бащата, а на нечетна при майката; на рождените дни
на децата - от 16:00 часа до 18:00 часа.
В постъпИ. оТ.ор на насрещния иск ищецът по първоначалния иск
заявява, че било вярно твърдението на ищцата по насрещния иск, че от
постановяване на решението, с което бил осъден да заплаща издръжка в
размер на 105 лева за всяко едно от децата, са изминали повече от 7 години,
както било вярно и това, че децата били при бащата всяка седмица, съгласно
решението от 2015г. Поради тази причина, желае да бъдат предоставени
родителските права на него, тъй като те са вече били във възраст, в която
мъжкото присъствие на бащата било от съществено значение. В тази връзка
сочи, че при предоставяне родителските права на него, майката - ищца по
насрещната искова молба, щяла да вижда децата през почивните дни и да
прекарва част от свободното им време заедно, така както са посочили в
първоначалният иск, съгласен е децата да остават при нея и един ден през
седмицата.
Сочи, че не бил съгласен да бъде изменен режима на лични контакти, в
случай, че родителските права продължават да се упражняват от майката,
поради обстоятелството, че децата С. и И., толкова били свикнали с баща си,
както и с баба си по бащина линия, а също така и с дома им в с. Е..
Сочи, че от както била депозирана исковата молба за промяна на
родителските права, децата нямали търпение да се пренесат в дома на баща
им, същият направил ремонт на детската стая, бил в процес на закупуване на
компютри, създал прекрасно място за живеене. Баба им очаквала момента,
когато децата ще бъдат при нея, щяла да им помага с учебния процес и в
оТ.орността по домакинството им.
По отношение на претендираната от ищцата издръжка, в случай, че
родителските права не бъдат предоставени на него, то той не възразява да
заплаща такава в размера, който е посочила ищцата, а именно по 200лв.
месечно за всяко дете.
Счита, че не следва съдът да уважи предявения от ищцата насрещен
иск, тъй като исканата от ищцата промяна в режима на лични контакти на
бащата щял да ощети децата и щял да повлияе негативно на детската им
психика. В техен интерес би било те да живеят в дома на баща им, той да
упражнява родителските права над тях, да се грижи за тях и да ги възпитава,
да ги учи. Това било и тяхното желание.
В дадения ход по същество на делото, както и в депозирани писмени
защити пълномощниците на страните излагат съображения в подкрепа на
направените искания.
Зантересованата страна – АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
К. – редовно призовани, са изпратили социален доклад, приложен по делото.
В проведеното на ******. второ съдебно заседание са изслушани децата
4
С. Т. Б. и И. Т. Б. в присъствието на С.Д. – социален служител от Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП – К., която изразява становище по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателсва, съдът
намира за установено следното:
Детето С. Т. Б., ЕГН: ********** е родено от майка Т. Д. Б.а с ЕГН:
********** и баща Т. И. Б. с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ********г., съставен в гр.
К..
Детето И. Т. Б., ЕГН: ********** е родено от майка Т. Д. Б.а с ЕГН:
********** и баща Т. И. Б. с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № **********г., съставен в
гр. К..
Ответницата, Т. Д. Н. с ЕГН: ********** има още едно дете – И.И.К.,
което посещава *********“, гр. К.. На ********. същата е сключила
граждански брак със З.А.К. видно от Удостоверение за сключен граждански
брак № ********/********. на община К. и понастоящем носи фамИ.та К..
Т. Д. К. работи по трудово правоотношение в „********* – село Д..,
видно от Трудов договор № *******. и получва основно трудово
възнаграждение в размер на 780,00 лева месечно и допълнително трудово
възнаграждние за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6%. С декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие от
01.03.2023г. същата декларира доход към момента на деклариране в размер на
375 лева от детски добавки и издръжка и около 100-200 лева месечно помощ
от близки и родители. Представя Служебна бележка за доходи и трудови
правоотношения, изплатени през 2022г. на З.А.К. – неин партньор и настоящ
съпруг, съгласно която неговият облагаем доход за предходната година е бил
в размер на 8085 лева.
Бащата – Т. И. Б. работи по трудово правоотношение с „******“ ЕООД,
гр. К. и видно от Удостоверение изх. № *********. за предходната
календарна година е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 10
101,57 лева или месечното му брутно трудово възнаграждение е в размер на
около 850 лева. Не представя декларация за семейно и материално положение
и имуществено съС.ие.
Детето С. Т. Б., роден на **********. е записано и посещава IV клас в
*********, гр. К., съгласно Удостоверение изх. № **********г., издадено от
училището.
Детето И. Т. Б., роден на ********. е записано и посещава II клас в
*********, гр. К., съгласно Удостоверение изх. № *********г., издаденo от
училището.
По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. К.. От същия е видно, че страните са заживели на семейни
начала в края на 2011г. и началото на 2012г. – първоначално в чужбина, а в
последствие – в гр. К.. От брака си имат две деца – С. и И., които
първоначално са отглеждани от двамата си родители, а след развода им през
2015г. – от майката, на която са предоставени за упражняване родителските
права, а бащата осъществявал контакти с децата си всяка седмица от месеца
5
от петък до неделя и един месец през лятото. Този режим бащата упражнява и
към настоящия момент. За децата е осигурено всичко необходимо за тяхното
благоприятно развитие. Задоволяват се здравните им потребности, при
необходимост се провеждат консултации с личния лекар или други
специалисти, тъй като по – малкото дете има алергия към кучета и котки и
има тип „Мързеливо око“, което налага носене на очила и периодични
прегледи при специалист офталмолог. Децата са в добро психо –
емоционално съС.ие, имат изградена емоционална привързаност както към
двамата си родители, така и към роднините си по майчина и по бащина линия.
Основни грижи след раздялата на родителите се полагат от майката, която
адекватно задоволява базисните потребности на малолетните, като същите
имат достъп до образование, здравни грижи и социална среда. Хигиенно –
битовите условия в дома на майката са много добри, децата имат
самостоятелна стая, обзаведена с легла, гардероби, скрин, телевизор, бюра и
столове. Хигиенно – битовите условия в дома на бащата са добри, децата
имат самостоятелна стая, санитарният възел е външен, в момента се правят
вътрешна баня и тоалетна. В дома на бащата се отглеждат зайци и има
домашен любимец куче, дребна порода. Съгласно заключителната част на
Социалния доклад на база на извършеното проучване по гр.д. № 416/2023г.
служителите на отдел „Закрила на детето“ са установили, че след
фактическата раздяла на родителите грижи по отглеждане, възпитание и
задоволяване на нуждите на децата се осъществяват от майката. Констатира
се, че са задоволени базисните потребности на момчетата като същите имат
достъп до образование, здравни грижи и социална среда. От месец декември
2015г. до момента бащата осъществява поС.ни контакти с децата като същите
остават в дома му с преспиване. Същият заплаща издръжка в размер на 210
лева за С. и И..
По делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели за всяка от страните по делото, които установяват обстоятелства
относно родителските качества на страните по делото и емоционалната им
връзка с двете деца.
В проведеното по делото второ съдебно заседание бяха изслушани и
двете деца, както и бе дадено становище от социалния служител, присъствал
на изслушването, както по отношение на изложеното от децата, така и по
отношение на целесъобразното произнасяне за родителските права в
контекста на най – добрия интерес за децата. В своето становище социалният
служител категорично заявява, че към настоящия момент не е необходима
промяна относно родителските права и местоживеенето на децата, споделя, че
децата са донякъде настроени от бащата, тъй като в проведения с тях
разговор, осъществил се в / петък / преди заседанието, децата са споделили,
че така, както е сега, им е добре. След престоя си при бащата в почивните дни
децата са променили мнението си като са споделили, че ако не са при баща
си, той ще спре да плаща телефоните им. Социалният работник посочва също,
че според споделеното от децата новият съпруг на майката е изключително
грижовен към тях – факт, който и децата посочили при изслушването им.
Майката от своя страна не ограничава по никакъв начин контактите на децата
с баща им, който е с тях всяка седмица и през ваканциите.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
6
По отношение на родителските права и местоживеене на детето:
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и
издръжката им. Алинея две на същия член гласи, че ако родителите не
постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на децата, който се произнася по местоживеенето им,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права следва да става съобразно
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най – разнообразно естество. По –
съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният
облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието
на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно – битови и
други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г.
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетните деца на страните С. Т. Б. и И. Т.
Б. от 2015г. живеят при майка си, а бащата осъществява редовни контакти с
тях всяка седмица от месеца от петък до неделя с преспиване в дома на
бащата, както и един месец през лятото. От становището на социалния
работник С.Д. се установява, че децата са при баща си и през учебните
ваканции. От 2015г. до настоящия момент бащата заплаща на двете си деца
месечна издръжка в общ размер на 210 лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
както майката, така и бащата разполагат с необходимия родителски капацитет
за отглеждането и възпитанието на децата като се разпознават от тях като
добри и грижовни родители.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че майката се
грижи добре за децата, като им осигурява необходимите битови условия,
здравни грижи, социална среда и достъп до образование. Не се съдържат
констатации майката да не се справя добре с родителските грижи или да
отглежда и възпитава децата по вреден за развитието им начин. Посочва се,
че хигиенно – битовите условия в дома на майката са много добри, както и че
същата не ограничава личните контакти на децата с баща им.
Въз основа на събраните доказателства съдът счита, че ответницата и
респективно ищца по насрещния иск, е оТ.орен и ангажиран родител, който в
достатъчна степен съвместява тези си задължения с останалите ангажименти,
касаещи трудова й заетост, грижата за другото дете и новото семейство с
настоящия ѝ съпруг.
Съдът кредитира изцяло становището, дадено по делото от социален
работник С.Д., вземайки предвид факта, че това становище изхожда от
7
представител на специализирана институция, на която по компетентност е
възложена функцията да следи за защита интересите на децата в максимална
степен. Изпълнявайки посочената функция социалният работник е провел два
разговора с децата преди проведеното по делото второ съдебно заседание, на
което децата бяха изслушани. Въз основа на тези срещи и на споделеното от
децата, г-жа С.Д. посочва пред съда, че до известна степен децата са
манипулирани от бащата, както и е категорична в становището си, че не
следва да има промяна в родителските права към настоящия момент. Съдът
кредитира с доверие и изложеното от социалния работник, а и потвърдено от
децата, че настоящият съпруг на майката е изключително грижовен към тях,
води ги на паркове, не им налага наказания.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда и възпитава малолетните деца на страните по
подходящ начин и в добри условия, като не са налице основания за промяна в
родителските права и местоживеенето на децата.
От друга страна съдът намира за недоказани твърденията, изложени от
ищеца в исковата му молба, че майката отглежда децата по вреден за тях
начин като поддържа контакти с различни мъже, въпреки че има нов мъж и
още едно дете, че ги оставя да ходят сами на училище, че няма на кого да
разчита в грижата за тях, както и че издръжката, която той им плаща е
единственият й източник на доходи. От показанията на разпитаните по делото
свидетелки Н.М. и И.Л. се установява, че децата са винаги добре облечени,
нахранени, майката е ангажирана с училището на децата, води ги на лекар и
им купува лекарства, когато се наложи, води ги на психолог, близките й й
помагат както с грижи за децата, така и финансово, проявява се като добър
родител, търпелива и отдадена. Майката работи по трудов договор и
осигурява по един или друг начин необходимите средства за издръжката на
децата. Несъстоятелно намира съдът твърдението на ищеца в исковата молба,
че майката не била съгласна да предостави родителските права спрямо децата
на бащата, тъй плащаната от него издръжка била единственият й източник на
доходи. Следва да се отбележи, че издръжката в общ размер за двете деца от
210 лева е под законоустановения минимум от 01.01.2017г., когато
минималната работна заплата е увеличена от 420 лева на 460 лева месечно.
По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли претенцията на
ищеца по първоначално предявения иск да му бъдат предоставени
родителските права спрямо малолетните деца на страните и д бъде
определено тяхното местоживеене при него, като неоснователна. Предвид
това съдът счита, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
останалите обективно съединени искове за определяне на режим на лични
контакти между майката и децата и осъждането на майката да им заплаща
издръжка.
По отношение на предявения насрещен иск от ответницата за
промяна на действащия в момента режим на лични контакти между
бащата и малолетните му деца:
ЗаконъТ.ластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат,
възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да
вижда децата си, да контактува с тях, да ги възпитава, да им отделя нужното
внимание и да засвидетелства своите чувства към тях. Тези контакти се
отразяват благоприятно на психическото развитие на децата и оказват
8
влияние върху оформянето на характера и възприятията им към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Децата чувстват естествена потребност да
общуват с всеки от тях, да търсят подкрепата им, както и да изградят своя
модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право
само ако интересите на децата налагат това. В настоящия случай се установи,
че децата имат изградена топла емоционална връзка със своя баща, който
помага в отглеждането и възпитанието им. Поради това режимът на лични
контакти между бащата и децата се налага от нуждата да не се прекъсне тази
емоционална връзка между тях. Същевременно обаче децата имат нужда да
прекарват част от свободното си време и с майка си, което при сега
действащия режим на лични контакти между тях и баща им и дотолкова,
доколкото те са с майка си само през учебните дни, е силно ограничено.
Основателна е претенцията на ищцата по насрещния иск в този смисъл
действащият режим на лични контакти между децата и баща им да бъде
променен в посока, в която тя също ще има възможност да е с тях през
почивните дни. Установи се по делото, че майката до момента никога не е
създавала пречки на децата си да се виждат с баща им, нещо повече – въпреки
че изрично в Решение № ***/*******., постановено по гр. д. № ***/2015г. по
описа на Казанлъшки районен съд, да не е посочено, че децата могат да бъдат
с баща си през всичките си ваканции, от становището на социалния служител
от отдел „Закрила на детето“ при ДСП – К. се установява, че това в
действителност е така.
Поради изложените съображения съдът счита, че на майката следва да
бъде дадена възможност да прекарва част от свободното време на децата с
тях, поради което и намира предявения насрещен иск в тази му част за
основателен.
По отношение на предявения насрещен иск от ответницата за
увеличение на дължимата от бащата издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата
издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1
от СК. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за
страната. С Постановление № 497/29.12.2022г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2023г. е определен нов размер на минималната работна
заплата за страната, която е увеличена на 780,00 лева, от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 195
лева.
Съдът, след като взе предвид доходите и на двете страни, както и като
съобрази възрастта на децата, нуждата им от храна, облекло и други
потребности, намира, че претендираното от майката увеличение на
дължимата от бащата издръжка в размер на 200,00 лева за всяко от децата, не
е прекомерна и е почти в размер на законоустановения минимум, счита, че
тази претенция следва да бъде уважена като основателна.
9
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски
в производството, за които е представил списък в последното по делото
заседание. С оТ.ора на исковата молба и предявения насрещен иск,
ответницата също претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът и
ответник по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ответницата
и ищца по насрещния иск направените по делото разноски в общ размер на
680,00 лева, от които 600,00 лева заплатен адвокатски хонорар и 80,00 лева
внесена държавна такса.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд
сумата от 273,60 лева окончателна държавна такса върху размера на
увеличението на дължимата от него издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с.
Е., община К., ул. „*********“ *** срещу Т. Д. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. К., ул. „*********, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като
неоснователен.
УВАЖАВА предявения от Т. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „********* срещу Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община
К., ул. „*********“ ***, насрещен иск като основателен.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на контакти на бащата Т. И. Б. с
малолетните му деца, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата,
както и 1 месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; Коледни празници – от 18:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 29.12 на
всяка нечетна календарна година; Новогодишни празници – от 18:00 часа на
30.12 до 18:00 часа на 02.01 – на всяка четна календарна година; Великденски
празници – на всяка четна година децата да са при бащата, а на нечетна при
майката; на рождените дни на децата – от 16:00 часа до 18:00 часа.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община К., ул.
„*********“ ***, да заплаща на малолетните си деца С. Т. Б., ЕГН:
********** и И. Т. Б., ЕГН: **********, чрез тяхната майка Т. Д. К., месечна
издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за всяко от децата, считано от
10
датата на подаване на насрещната исковата молба в съда до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане,
платима до 25-то число на текущия месец по посочена от майката банкова
сметка.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК предварително
изпъление на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община К., ул.
„*********“ ***, да заплати в полза на бюджета на съдебата власт по сметка
на Районен съд – К. окончателна държавна такса в размер на 273,60 лв.
(двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община К., ул.
„*********“ ***, да заплати на Т. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
„*********, сумата от 680,00 лв. (шестстотин и осемдесет лева),
представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11