Решение по дело №7/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 38/11.09.2009 г. постановено по гр.д. № 87/2008 г.,Ардинският районен съд е осъдил ответника Х. Р. Д. да заплати на ищеца Н. Х. М.,обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 400 лв.,ведно със законната лихва, считано от 17.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата,като съдът е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до 3 000 лв. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски, в размер на 125.50 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана частична въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, Х.Д.. Първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната му част, с която жалбодателят е осъден да заплати на ищеца М., сумата в размер на 400 лв.,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. В тази част решението се обжалва като недопустимо, постановено при липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника. Твърди се,че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, защото всички предприети от него действия по подаване на жалби до различни институции, той извършвал не от свое име, а като пълномощник Ýа К.М.С.. Твърди се, че обжалваното решение е и неправилно, тъй като съдът неправилно приложил материално-правната разпоредба на чл.45 от ЗЗД.Не били налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, липсвало увреждащо действие на ответника, липсвали и вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Подаването на жалба в никакъв случай не било неправомерно действие, а по-скоро било конституционно гарантирано право. Жалбодателят твърди, че решението било и необосновано.Доказателствата по делото не обосновавали формирания от решаващия съд, извод за наличие на неимуществени вреди, които да са били настъпили пряко от неправомерно поведение на ответника. Разпитаните в производството свидетели по никакъв начин не разколебавали този извод. Не се установила в първоинстанционното производство и причинната връзка между подадените от ответника, жалби, и твърденията за причинени на ищеца неимуществени вреди. Жалбодателят моли въззивния съд да реши спора по същество, като отмени обжалваното първоинстанционно решение в посочената му част. Претендира разноски.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Н. Х. М..

В съдебно заседание, жалбодателят,редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Н. Х. М., лично, оспорва частичната въззивна жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца Н.Х.М., искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, с която цели да бъде осъден ответникът Х. Д. да му заплати сумата в размер на 3 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени страдания от засегнатите му чест, достойнство, авторитет и лично спокойствие, настъпили вследствие на извършени от ответника неправомерни действия, изразяващи се изписани в жалби до различни висши длъжностни лица и институции, хули и клевети, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска-17.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Ищецът в първоинстанционното производство изтъква, че ответникът в същото производство Д., в жалба, адресирана до Председателя на Народното събрание,входирана от 28.12.2004 г. и в жалба, адресирана до Президента на Р.България, с дата 02.11.2005 г., го обвинява в незаконно събиране на недължими такси,в умишлено изготвяне на погрешни скици на земеделски имоти, в разиграване на гражданите на общината, която ръководената от него служба обслужвала нарочно некачествено, бавно и непрофесионално, с цел лично облагодетелстване,в „шуробаджинащина”; в жалба, адресирана до Министър –председателя на Р.България, с дата 10.11.2005 г., го обвинил в начисляване на такси, които не са законни и в неправилно издаване на скици; в жалба, адресирана до Президента на Р.България, с дата 10.09.2006 г.,го обвинил, че под негово ръководство се криели умишлено скици, че се издавали неправомерно такива, сочели се суми, които той лично бил събрал и че бил един от тези,които рекетират народа;в жалба, адресирана до Министъра на земеделието и горите, с дата 12.06.2007 г.,повторил тези обвинения,и с жалба, адресирана до Президента на р. България,с дата 11.04.2007 г., го обвинил в лъжливо документиране, нарушения при събиране на такси, рекет и др. Твърди, че по повод депозирана от ответника жалба, адресирана до Окръжна прокуратура, гр. Кърджали, била заведена преписка вх. № 683/07 г. за сочените от Д. данни за извършени престъпления по чл.283б,чл.282, ал.1 и чл.311,ал.1 от НК.

Правната квалификация на претендираните от ищеца, права, намира своя израз в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму. Тази разпоредба отразява същността на институт на непозволеното увреждане. По своята правна природа, непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи следва при условията на кумулативност, да бъдат налице за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта в настоящия казус, така и по принцип на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност, правен субект, а именно: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, причинена вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост.

В аспекта на тази законова рамка, настоящия въззивен съд прие за установено следното: От 1997 г. ищецът в първоинстанционното производство,Н. Х. М., изпълнявал длъжността началник на Общинска служба „З.и г. ”, гр. А.. Ищецът по повод задълженията, вменени му от заеманата длъжност и ответникът, по повод макар и прекратените му през м.октомври 2001 г., права на пълномощник на един от наследниците на К.М.С., влезли във взаимоотношения, относно трасирането на недвижим имот-нива в землището на с.Диамандово, общ.А., местността „Бахча” с площ 0.732 кв.м.,възстановена на наследниците на наследодателката С.. Неудовлетворен обаче от резултата, за който резултат същият винил началника на общинската служба, ищецът Молллов, ответникът започнал да пише жалби до различни държавни органи и институции. В жалба до Президента на Р.България от дата 04.11.2005 г., същият посочва, че М. в длъжностното си качество- Началник на Общинска служба „З.и г.”, гр. А. издавал скици, решения и протоколи за въвод във владение,не отговарящи на признатата му земя, умишлено грешал и го карал за плаща отново и отново, както и че при определена такса за една скица 7 лв., М. му вземал няколко суми : 21.20 лв. за трасиране,за точкуване 24 лв., за кадастери 18 лв. и 8 лв. за бензин. В жалба до Министър-председателят на Р.България от дата 10.11.2005 г., Д. посочва същите обстоятелства. Видно от писмо на Областния управител на Област Кърджали – изх. № РР-05-3642-1/15.12.2005 г., по повод на цитираните жалби,са искани от М. писмени доклади за предприетите от него действия. В жалба до Председателя на Народното събрание на Р.България от месец декември 2005 г., ответникът Д. сочи общо, че тези, които са върнали имота „Бахча” с № 013290,са го направили с неверни граници и площ,като умишлено режели от площта за да го изнудват да плаща за трасиране, точкуване,скициране и въвод във владение. Видно от писмо № ПГ-4194-Х-88/18.01.05 г. на Началник на отдел „Обща канцелария” към НС и писмо изх.№ 95/19.01.05 г. на ОД”ЗГ” гр. Кърджали, и по тази жалба е предприета проверка. В жалба до Президента на Р.България от 10.09.06 г./вх. № 94-00-3537/, Д. посочва, че М. в длъжностното си качество- Началник на Общинска служба „З.и г.”, гр.А., и под негово командване се скицират имотите в района с неверни данни,умишлено се грешат,крият се по една или две скици,и после той ги продавал на собственика по 30 лв.,като от Д. за това М. взел 96 лв.Твърди, че М. продавал скици и решения по 30 лв.,което представлявало извършено документно престъпление по чл.308,ал.1,чл.378,ал.1 и 2, като за това думата имал прокурора. М. лъжел, изнудвал и рекетирал скромния народ в района на община А.. Видно от писмо № изх. № 94-00-3537/27.09.06 г. на Главен експерт в приемната на Президента, е разпоредена проверка по жалбата.В жалба до Министъра на земеделието и горите от 10.10.2006 г., Х. Д. твърди, че М. в посоченото му длъжностно качество, издава скици и решения,с неверни данни-граници, съседи и квадратура,както и че М. взел от него пари,общо в размер на 96 лв.,за които му била взета издадената квитанция. Твърди също, че М. му вземал тройно на установеното от Държавата и се подсмивал. Видно от писмо № 94Х-80/13.10.2006 г. на МЗГ, и по тази жалба е разпоредена проверка. В жалба до Президента на Р.България от 21.04.2007 г.,Д. твърди, че М. издава скица и решение като намаля размера и размества местонахождението на парцелите при скицирането им, че взема пари за издаване на скица и решение, като не дава за това квитанции. От писмо изх. № 94-00-1718/04.05.07 г. на Администрацията на Президента,се установява, че и по тази жалба е предприета проверка.

От приложеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.10.2007 г., се установява, че по повод на постъпила от Х. Д., жалба, в Окръжна прокуратура, гр. Кърджали, е заведена преписка вх. № 683/07 г.,със сочените от същия данни за извършени от Н. Х. М.-Началник на ОС”ЗГ”, гр. А., престъпления по чл.283б,чл.282, ал.1 и чл.311,ал.1 от НК.В хода на проверката не са установени данни за извършени престъпления по цитираните членове,поради което наказателно производство не е образувано,а преписката е прекратена.

По делото са събрани и гласни доказателства- свидетелски показания на св. М. и св.Н. От показанията на първия се установява, че трасирането на исканата от ответника в първоинстанционното производство Д., нива, е извършено от „Геоком” ЕООД, и че за тази услуга се заплаща такса,която обаче се събира от служител на ОС „ЗГ”, а не от М.,както и че намаляване на имота от началника на тази служба не може да бъде извършено.Свидетелят установява, че обвиненията,отправени към М. и на него са му станали известни,и че с това авторитета на М. в обществото бил накърнен. Св. Н. пък установява, че дължимите се за трасиране такси събирала тя,а не М., и за тях тя издавала квитанции. Изтъква, че й е известно обстоятелството, че Д. отправят непрекъснато жалби, които били неоснователни, защото многократните ревизии и проверки били в защита на М.. /не установили нищо /,както и че тези жалби действали на психиката на М., и че го стресирали.

В този ход на мисли съдът намира,че правилно решаващият съд е приел предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за частично основателен. Действително в настоящото производство се изтъква довода, че действието по подаването на жалби от Д., пред органи и институции на държавната власт, съставлявало проява на предвиденото в разпоредбата на чл.45 от Конституцията на РБ, субективно право. Действително всеки български гражданин, вкл. и Х. Д. има право да пише жалби до държавните органи, но тяхното съдържание определено следва да бъде съобразено с още едно конституционно гарантирано право, а именно предвиденото в чл.32 от Конституцията на Р.България, право. Никой няма право на посегателство върху честта, достойнството и доброто име на гражданите. Разделителната граница разбира се е тънка, но от текста на обсъдените в производството жалби, се установява, че жалбодателят Д. е прекрачил тази граница. И това е така защото в тези жалби / без жалбата до Председателя на НС от м.12.2005 г., която не третира изрично действия на Н.М./, Д. е продължавал да твърди, че Н. М., в длъжностното му качество, началник ОС”ЗГ”,гр. А., е извършвал множество неправомерни и незаконни действия, при положение, че за всяка предходна такава жалба е била разпореждана съответната проверка и няма данни някоя от тези проверки да се констатирала наличие на такива действия. Нещо повече по повод на такава жалба, Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, при извършена нарочна по преписка вх. № 683/07 г., проверка, не е установила данÝи за твърдените от Д. като извършени от М. престъпления по чл.283 б,чл.282,ал.1 и чл.311, ал.1 от НК, поради което наказателно производство не е образувано, а преписката е била прекратена. Т.е. знание за това, че твърди неверни обстоятелства, Д. е притежавал. От казаното до тук се установява, че в период,считано от 28.12.2004 г., в различни жалби адресирани до различни държавни органи и институции, ответникът Д., въпреки това знание е твърдял неверни обстоятелства за ищеца М.. Ответникът Д. е знаел, че същите са неверни, и защото по всяка жалба както беше посочено е разпоредена проверка именно досежно установяването на твърдяните обстоятелства. От приложеното по делото писмо с изх. № 02-126/29.12.2006 г., се установява, че същият е бил уведомен, че Министерството на земеделието и горите, по повод на негова жалба, адресирана по Президента на Р. България, е извършило проверка, при която не са констатирани закононарушения по повод депозирано заявление за възстановяване правото на собственост на К.М. С. върху земеделски земи. Или следва да се заключи, че ответникът Д.,въпреки това си знание, е твърдял неверни, поради което и позорни обстоятелства за ищеца М.. В аспекта на изложеното е правилен и извода на решаващия съд, че на ищеца са били причинени морални страдания,които са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника и обуславят основателността на иска. Настоящата инстанция преценявайки и свидетелските показания, установяващи обстоятелства относно състоянието на ищеца, по повод така разгласените неверни твърдения, намира, че решаващият съд правилно е определил размера на търсеното обезщетение за причинените на М. неимуществени вреди. Следва за изчерпателност на изложението да бъде посочено и това, че доводът на защитата на жалбадателя, че действията предприети от същия са действия от името и за сметка на друго лице- пълномощник, поради което за тях не може и не следва да бъде търсена отговорност от пълномощника Д., за неоснователен. И това е така защото от прочита на всяка от подадените жалби се установява, че те са подадени от Д. в личното му качество и навсякъде в тях е отразена неговата лична позиция.

Или решението на първоинстанционния съд,предмет на настоящия въззивен контрол,постановено по съществото на спора се явява, правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. В частта досежно размера на присъдените на ищеца разноски, решението е неправилно, но жалба в тази му част в това производство не е депозирана, поради което въззивната инстанция не разполага с възможност да го промени,

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично не са поискани и доказани такива, разноски на ответника по жалбата, не се дължат.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/ 11.09.2009 г., постановено по гр.д.№ 87/2008 г. по описа на Ардинския районен съд.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.