Решение по дело №137/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ.

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от М. М. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. “Никола Вапцаров” № 23, чрез адвокат С. Ч., Б., на съдебен адрес: [населено място], ул. „Шейново” № 61, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Г. И.”, № 15, ет. 1, офис 4, представлявано от Управителя- Д. Б. А..

За да предяви исковете си ищеца навежда с исковата молба следните фактически твърдения: На 04.07.2008г. М. М. С. и Д. Б. А. са учредили дружество с ограничена отговорност- [фирма], с капитал 5 000лв., от които първият съдружник е притежавал 10 дружествени дяла по 50лв. номинал, а вторият 90 дружествени дяла с по 50лв. номинал. Твърди се още, че на 23.07.2012г. Д. А. е прехвърлил на М. С. 15 дружествени дяла за сумата от 750лв.

След влошаване на отношенията между съдружниците, М. М. С. е счел за безпредметно да продължи участието си в дружеството, като позовавайки се на нормата на чл. 10 ал.6 от Дружествения договор във връзка с чл. 125 ал.2 от ТЗ, с писмено тримесечно предизвестие, той е счел за необходимо да прекрати участието си в дружеството/ Нотариална покана с рег. № 3553, т. І, акт № 98 от 14.06.2013г. на Нотариус Бинка К., рег. № 290 от НК, с район на действие РС Бургас/, като предизвестието е било връчено на представител на дружеството на 17.06.2013г. Твърди се още в исковата молба, че веднага е последвала насрещна покана от съдружника Д. Б. А. до М. М. С., съпроводена с писмено предупреждение по чл. 126 ал.3 от ТЗ за изключването му като съдружник, която е получена от ищеца по делото на 25.06.2013г.

Последвала и покана за свикване на Общо събрание на съдружниците на [фирма], насрочено за 03.07.2013г., със същия древен ред- изключването на съдружника М. М. С.. На проведеното на същата дата Общо събрание на съдружниците на [фирма], не са били приети изложените възражения от съдружника М. М. С., като с решение от същата дата, той е бил изключен като съдружник, а считано от 09.07.2013г., същият е заличен като такъв в дружеството.

Изложени са в обстоятелствената част на исковата молба доводи от ищеца, че до момента на изключването му от дружеството [фирма]/на 03.07.2013г./, той е бил съдружник в ответното дружество, като е притежавал 25 дружествени дяла по 50 лв., на обща стойност 1250лв., представляващи 25 % от капитала на дружеството.

Твърди се от ищеца в исковата молба по делото, че още на 02.07.2013г. той е отправил две нотариални покани до ответното дружество, като с едната е отговорил на отправеното му писмено предупреждение за изключване, а с другата е дал срок до 05.08.2013г. да бъдат уредени имуществените отношения по повод на прекратяването на участието на съдружника М. М. С. в [фирма], въз основа на счетоводен баланс към 31.07.2013г., като ищеца е поискал от управителят на дружеството с втората покана, да му представи информация за счетоводството и счетоводните регистри на дружеството- ведомости от 2009г. до 30.06.2013г., хронологични справки и др., като поканите са получени от представител на [фирма] на 17.07.2013г., но в дадения от молителя срок, изплащане на дружествените му дялове не е било извършено, като не е получил и поисканата от него счетоводна информация от дружеството.

На 06.08.2013г., според твърденията на ищеца в исковата молба, той е получил нотариална покана, с която Д. Б. А. го уведомява, че до 20.08.2013г., счетоводния баланс ще бъде изготвен, като ще бъде представен копие от него и ищеца ще може да бъде уведомен за „ликвидационния дял”, който следва да получи от дружеството. И този срок не е бил спазен от представителят на ответното дружество. С друга покана, получена от М. М. С. на 02.09.2013г., той е бил информиран, че поради служебна ангажираност на обслужващия дружеството счетоводител, изготвянето на междинния баланс било обективно невъзможно и същият щял да бъде изготвен най- късно до 27.09.2013г.

Правните твърдения наведени с исковата молба от ищеца са, че след като и в последния заявен от представителят на ответното дружество срок за представяне на междинен счетоводен баланс, такъв не е бил изготвен и представен на изключения съдружник, а освен това се говори за „ликвидационен дял”, а не за определяне на стойността на дружествения дял, като се има в предвид че се касае за изключване на съдружник, а не за прекратяване на дружеството, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди [фирма], да му заплати сумата – 30 000лв., представляваща частичен иск за сума от общо 380 000лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял на изключения от дружеството съдружник - М. М. С. от дружеството [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба пред съда до окончателното и изплащане, както и направените по делото съдебно деловодни разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства в подкрепа на направените фактически твърдения от ищеца и е поискано назначаването на съдебно икономическа експертиза, която да отговори на въпроса за размера на собствения капитал на [фирма] към 31.07.2013г. и каква е паричната равностойност на дружествения дял на М. М. С..

След като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

Съдът е изпратил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба на насрещната страна, по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, като му е указал за възможностите дадени от закона в нормата на чл. 367 ал. 4 от ГПК и чл. 369 от ГПК. Указани са с оглед на служебното начало на другата страна и неблагоприятните процесуални последици от неподаването на отговор в установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от [фирма], чрез неговия представител или процесуален представител.

На 20.11.2013г. по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от [фирма] чрез пълномощника адв. С.. Твърди се, че отговорът е депозиран по реда на чл. 373 от ГПК, доколкото съдът не е постановил довършване на процедурата с двойната размяна на книжата по делото. С писмения отговор са наведени доводи, че предявеният иск по чл. 125 от ТЗ, като частичен е недопустим, поради липса на годен предмет.

Наведени са възражения за нередовност на исковата молба и се иска от съда да остави исковата молба без движение, като в тази връзка се твърди несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, както и неяснота относно на дела и капитала, с които е разполагал съдружникът, размера на капитала, както и неговата структура, тъй като не е ясно дали капиталът е претърпял промени в резултат на взетите решения на ОС – увеличения, намаления или друга промяна. В този смисъл се възразява, че не е ясно по какъв начин ищецът е формирал сумата от 380 000лв., от която частично претендира 30 000лв. с исковата молба по делото. Възразява се също, че ищецът не би следвало да претявява частичен иск за дружествения си дял, а следва да заяви същият за цялата претендирана от него сума.

С писмения отговор се оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Основанието затова възражение се коренят в твърдението, че на 26.09.2013 г. на М. С. е изплатена сумата 49 797.23лв., представляваща равностойността на дружествения му дял от капитала на дружеството, поради което е предявеният частичен иск в размер на 30 000 лева се явява неоснователен.

С писмения отговор се оспорват и част от фактическите твърдения на ищеца, като едновременно с това се навеждат и нови фактически твърдения от ответната страна. Твърди се, че на 25.09.2013г. е изготвен и представен от обслужващия счетоводител на [фирма] счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2013г., в който е отразено извършено обезценяване на несъбираеми вземания към длъжниците на дружеството, съгласно Доклад № 7/23.07.2013г. На проведено заседание на едноличният собственик на капитала [фирма] на 25.09.2013г., Д. А. е взел решение, с което е приел представения от счетоводството проект за междинен баланс от 31.07.2013г. за окончателен и е взел решение да се изплати на М. М. С. дружествения му капитал в размер 49 797.23лв., в изпълнение на което на 26.09.2013г. до ищеца е изпратена нотариална покана рег. № 6611, чрез нотариус С. К. Н., с което е уведомен, че му е определен и изплатен дружествения дял на капитала на дружеството в размер на 49 727.23 лева по специална банкова сметка в лева, открита на негово име в [фирма]., като се твърди, че след получаване на нотариална покана на 01.10.2013г. сумата е усвоена от М. С..

С отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли предявени иск, като неоснователен, а в случай, че уважи предявения иск на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК да възложи разноските върху ищеца, тъй като с плащането на дела на ищеца ответното дружество не е давало повод за завеждане на предявените искове. Не се възразява срещу представените с исковата молба писмени доказателства. Възразява се срещу допускане и назначаване на съдебно счетоводната експертиза и по-точно към един от поставените на вещото лице въпроси- какъв е размера на собствения капитал на дружеството към 31.07.2013г., като се твърди, че такъв въпрос е недопустим. Същевременно с писмения отговор са поставени от представителя на ответника няколко въпроса към експерта икономист. Представени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията с отговора. Прави се искане за разпит на свидетел при довеждане – Т. П. за доказване на необходимостта от счетоводно обобщаване на счетоводната информация и технически необходимото време за изготвянето на междинния баланс. На основание чл. 186 от ГПК е направено искане, в случай, че съдът намери за необходимо, служебно да изиска информация относно обстоятелства, посочени в 9 точки към писмения отговор.

Въз основа на писмена молба от ищеца М. М. С., депозирана по делото на 26.11.2013г., съдът е допуснал уточнение на първоначално предявения частичен иск от 30 000 лева, като същият да се счита предявен като частичен от сумата общо 330 202.77 лева, вместо първоначално заявената обща сума от 380 000 лева. Съдът е допуснал изменение на предявения частичен иск досежно неговия размер като същият да се счита увеличен и предявен за сумата от 100 000 лева, вместо за първоначално претендираната сума от 30 000лв.

С друго определение от открито съдебно заседание по делото, съдът по искане на ищцовата страна и на основание чл. 214 ал.1 пр. 2 от ГПК, е допуснал увеличение на предявения иск по размер, като същият да се счита предявен вместо за сумата от 100 000лв., за сумата- 518 251.77лв.

Въз основа на възражение на ответната страна и на основание чл. 371 от ГПК, съдът е допуснал до разглеждане в настоящото производство – възражение за прихващане срещу вземането на ищеца за стойността на дружествения му дял, на сумата от 2 427.26лв., съставляваща платен данък върху дружествения дял по чл. 125 ал.2 от ТЗ, преведана по сметката на ТД на НАП [населено място].

С писмена защита по делото адв. С., пълномощник на ищеца М. М. С., моли съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ като доказан и основателен, като моли съда да осъди ответното дружество- [фирма], да заплати на доверителя и сумата от 518 251.77лв., съставляваща паричната стойност на дружествения му дял от имуществото на дружеството ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото. Застъпва се становището от пълномощника на ищеца, че отписването на вземанията към 16 на брой длъжници като несъбираеми, предмет на решение от проведено на 24.07.2013г. заседание на едноличния собственик на капитала на [фирма], не може да има правно действие с обвързваща сила за ищеца по настоящото дело, тъй като същото е взето след изключването му като съдружник на 03.07.2013г. и се основава на факти, също настъпили след прекратяване на членственото му правоотношение. Така излагат се от пълномощника на ищеца в писменото становище по делото правни доводи, че с решението за отписването на част от вземанията на дружеството ответник- [фирма], от 16 негови длъжници като несъбираеми, се преследва една единствена цел- намаляване стойността на дружествения дял на ищеца. Оспорва се начина по който едноличния собственик на капитала е счел тези вземания за несъбираеми, тъй като становищата на съдебните изпълнители в тази насока са от месец август 2013г., а доклада на адвокатско дружество „С.” е от 23.07.2013г., поради което не е ясно на какво основание Управителят на [фирма] е счел тези вземания за несъбираеми, като е разпоредил отписването на същите от активите на дружеството и отразяването на този факт в текущия баланс на дружеството, изготвен към 31.07.2013г. за определянето на дружествения дял на М. М. С. след неговото изключване. Акцентира се в писменото становище на адв. С., че по делото не е представено нито едно доказателство, което да убеди съда, че отписаните вземания са били наистина несъбираеми, но определящ е начина по който са били извършени отписванията на тези вземания от активите на дружеството. Вместо счетоводителят на ответното дружество да направи предложение до собственика за отписване на тези вземения от баланса, като несъбираеми вземания, които поставят под съмнение достоверността на един такъв баланс, инициативата е била поета от едноличния собственик на капитала, който първо е направил запитване до адвокатско дружество, а след това е уведомил счетоводителя си да извърши отписването на тези вземания от активите на дружеството. Пълномощника на ищеца- адв. С., обръща внимание на съда по делото, че отписването е било извършено в противоречие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, а също така и в противоречие със счетоводната политика на дружеството ответник- [фирма]. Така цитира се, че съгласно чл. 22 от ЗС, „Инвентаризацията на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период, с цел достоверното му представяне в годишния доклад”. Сочи се, че дружеството ответник не е публикувало в ТР счетоводната си политика, като експерта по делото е видяла същата и е цитирала чл. 6, според който „определянето на обезценката се извършва на база индивидуален подход за всяко вземане, по решение на ръководството”. Тогава защо решението за обезценка на вземанията, чрез тяхното отписване от активите на [фирма], не е било извършено с баланса към края на 2012г., а тенденциозно е извършено именно във връзка с изготвянето на текущия баланс към 31.07.2013г. Сочи се още в писмената защита на адв. С., че са нарушени основни принципи, визирани в чл. 4 ал.1 т. 3 от ЗС, а именно- принципа на предпазливост- оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби, при счетоводното третиране на стопанските операции, с цел получаване на действителния финансов резултат., както и чл. 23 ал.2 от ЗС. Пълномощника на ищеца по делото, застъпва тезата, че правилно и законосъобразно експерта при изготвянето на допълнителното си заключение, е начислил и лихва по вземанията на [фирма], от [фирма], в размер на 131 250.08лв., тъй като двете дружества са свързани лица както по смисъла на ТЗ, така и по смисъла на ДОПК, поради което в този случай, приложима е разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Изказва се становище от адв. С., че правилно и законосъобразно, експерта по делото е начислил и лихвите по вземанията на [фирма] от [фирма] и разноските по издаване на изпълнителен лист, тъй като тези вземания не са отписани като несъбираеми и изпълнителните дела срещу този длъжник са продължили. Правилно в активите на ответното дружество като приход е включено и вземане за неустойка на [фирма] от [фирма] в размер на 414 000лв., съгласно чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000, тъй като неустойката макар и условен актив, е била към този момент изискуема, като условността е била отпаднала. По смисъла на § 30 на М. 18, за признаване на прихода следва да са налице кумулативните условия на § 29- първото условие е вероятността дружеството да има икономически ползи, свързани със сделката, а втората предпоставка за признаване на прихода е- сумата от прихода да бъде надлежно оценена. В настоящия случай са налице и двете кумулативно предвидени в закона условия за включването на неустойката като приход в активите на ответното дружество. Изпълнено е и условието че за записването на проходите е важен момента на тяхното възникване, като се съобрази принципа на текущото начисляване, уреден в чл. 4 ал.1 от Закона за счетоводството. Без значение според пълномощника на ищеца, е дали представителят на ответното дружество е щял да претендира неустойката или не. Изрично в т. 6 от СС 18 е визирано кои случаи са извън обхвата на цитирания стандарт, като неустойката не е посочена сред изключенията. С писменото станвовище по делото на адв. С., са изложени съображения срещу възражението на ответната страна, че кумулирането на неустойка и мораторна лихва е недопустимо, тъй като в настоящия случай в договора е предвидено [фирма], да си запази правото да иска обезщетение и за други вреди, които са пряка и нопсредствена последица от забавата на длъжника/чл. 7.7 от договора/, поради което в този случай възможността да се претендира неустойка едновременно с лихвите за забава е изрично предвидена в договора между страните. В този случа неустойката следва да се счита за кумулативна, защото същата се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява наказателна функция. В края на писменото си становище, адв. С. излага аргументи, че в настоящия случай не е меродавно по делото дали отписаните вземания са били действително несъбираеми. Релевантно за спора е начина по който отписванията са направени и дали същите биха могли да имат обвързваща сила за ищеца по делото, с оглед на заявената от него претенция за заплащане на стойността на дружествения му дял по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ. Пълномощникът на ищеца- адв. С., моли съда да остави без уважение и възражението на ответното дружество, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като сочи че същото е определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, а освен това е съобразена и с фактическата и правна сложност на делото.

С изразното в представени по делото писмени бележки, пълномощника на [фирма]- адв. Я., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на М. М. С., с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ, за заплащане на паричната равностойност на дружествения му дял, в размер на 518 251.77лв., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба, като неоснователен. Излагат се съображения, че от ответното дружество не се оспорва правото на ищеца да получи паричната равностойност на дружествения си дял, след като е изключен като съдружник, но се оспорва предявения иск по размер, над сумата изплатена като дял на М. М. С.- 49 797.23лв. В писмените бележки по делото, адв. Я. излага подробни съображения, в защита на тезата, че отписването на вземанията срещу 16 длъжника на [фирма] е извършено заради това, че същите са били несъбираеми, тъй като не са били събрани до този момент и не е имало вероятност да бъдат събрани в бъдеще. Сочи се, че шест от длъжниците са били в производство по несъстоятелност, като на основание чл. 739 ал.2 от ТЗ, неудовлетворените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват. По отношение на търговците в производство по несъстоятелност, сочи се разпоредбата на чл. 37 от ЗКПО, която регламентира данъчното отразяване на отписаните вземания по отношение на търговци в несъстоятелност и заличени търговци. Твърди се, че и останалите вземания са несъбираеми, поради съображения подробно изложени в писмените бележки от пълномощника на ответното дружество. При оспорване на включването на отписаните вземания в текущия баланс към 31.07.2013г., адв. Я. излага съображения че съобразно чл. 125 ал.3 от ТЗ и константната съдебна практика, дела на изключения съдружник следва да се определи на база реалното имущество на дружеството, като задължително следва да се държи сметка и за тези несъбираеми вземания, които не могат да увеличат актива на дружеството, тъй като се касае за вземания, които не могат да бъдат събрани поради липса на ликвидно имущество на длъжниците, от което кредитора да се удовлетвори. В този смисъл изключения съдружник следва да поеме както ползите, така и вредите, т.е. следва дела му да се определи както въз основа на активите, така и въз основа на пасивите на дружеството, към момента на съставяне на междинния баланс, тъй като в противен случай би се допуснало неоснователно обогатяване на единия съдружник за сметка на ответното дружество. В писмената защита се излагат съображения за поведението на съдружника М. М. С. от преди неговото изключване, като е представен имейл до адвокатската кантора, която е обслужвала дружеството в който сочи, че срещу длъжниците са предприети всички възможни действия, но без резултат. Сочи се още, че на М. М. С. е било предложено цедирането на тези несъбираеми вземания, но същият е отказал без да изложи мотиви за това. Акцентира се в писмените бележки на адв. Я., че никъде нито в първоначалното, нито в допълнителното заключение е посочено от експерта С. Т., че счетоводните записвания в счетоводството на ответното дружество има неточни записвания, както и че това счетоводство не се е водело редовно и съобразно изискванията на закона. В писмената защита от процесуалния представител на ответното дружество, се възразява и срещу включването в междинния баланс като актив лихви за просрочие и неустойка за забава дължими от [фирма] и от [фирма] към [фирма]. Цитира се от адв. Я. т. 8.1 от Счетоводен стандарт 37- Провизии, условни задължения и условни активи, където е посочено, че предприятието не следва да признава условните активи, тъй като това може да има за резултат признаване на приход, който може никога да не бъде реализиран./т.8.3/ В този смисъл се възразява от ответната страна, че към 31.07.2013г. иск за претендиране на включените от вещото лице в активите на [фирма] лихви за забава и неустойка, не е бил завеждан пред съда, поради което липсват и данни че прихода от тази неустойка е сигурен и би могъл да бъде реализиран. След като не е имало обща воля на кредитора за претендирането на тази неустойка, то същата не бил следвало да се включва в текущия баланс към 31.07.2013г., тъй като има условен характер и нейното събиране в бъдеще е несигурно. Правото на неустойка, което има обезщетителен характер, не попада в нито едно от точките посочени в СС 18, поради което незаконосъобразно вещото лице е включило същото в изготвения междинен баланс и така е завишило активите на ответното дружество с 414 000лв. Същите съображения са изложени в писмената защита на пълномощника на [фирма] и по отношение на начислените лихви за забава, за които към този момент не е заведен иск и същите не се претендират от дружеството ответник, а според практиката на [фирма], не се претендират лихви за забава при текущ клиент, спрямо който все още не е предприета съдебна процедура. Направено е възражение от ответната страна, че е недопустимо кумулирането на лихви и неустойки, доколкото същите имат една и съща функция да обезпечет последиците от неизпълнението на длъжника. Възразява се, че вещото лице в този случай е извършило и дублиране на лихви по отношение на вземането от [фирма]. Поддържа се възражението за прихващане срещу сумата претендирана от ищеца, на сумата от 2 427.36лв., неудържан данък при източника върху сумата на дружествения дял, изплатен на М. С., съгласно разпоредбата на чл. 38 ал.1 т. 2 е ал. 4 , както и чл. 65 ал.4 от Закона за данъците върху доходите на ФЛ, която сума е реално платена от [фирма], в полза на НАП [населено място], на 31.10.2013г. Адв. Я. моли съда да отхвърли предявения иск, над размера изплатен на ищеца като парична равностойност на дружествения му дял, като присъди на ответното дружество и направените по делото разноски. Направено е и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца по делото.

След като съобрази събраните по делото писмени доказателства и изслушаната порвоначална и допълнителна съдебно икономическа експертиза, съдът след съвкупен анализ, счете за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът- М. М. С. е бивш съдружник в [фирма]. Ответното дружество е учредено на 04.07.2008г. с Протокол № 1 от същата дата от съдружниците- Д. Б. А. и М. М. С., като дружеството е било с капитал 5 000лв., от които А. е притежавал 90 дружествени дяла по 50лв. номинал, а С. 10 дружествени дяла по 50 лв. номинал. Двамата съдружници били и съуправители на дружеството, представляващи го заедно и поотделно.

Установи се от приетия като писмено доказателство – Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.07.2012г., че на основание чл. 129 от ТЗ, съдружника Д. Б. Атанасове прехвърлил на другия съдружник М. М. С., 15 дружествени дяла, за сумата от 750лв. Така до момента на изключването му от дружеството [фирма]/на 03.07.2013г./, ищецът е бил съдружник в ответното дружество, като е притежавал 25 дружествени дяла по 50 лв., на обща стойност 1250лв., представляващи 25 % от капитала на дружеството.

След време отношенията между съдружниците се влошили, като видно от събраните по делото писмени доказателства и водената между тях кореспонденция, ищецът обвинявал другия съдружник Д. Б. А., че не го допуска до счетоводството и го лишава от достъп до счетоводните документи на дружеството, а М. М. С. бил обвиняван от съдружника си в осъществяване на непозволена от дружествения договор конкуретна дейност на [фирма], чрез други дружества, в които съдружника М. М. С. има участие.

С Нотариална покана с рег. № 3553, т. І, акт № 198 от 14.06.2013г. на Нотариус Бинка К., рег. № 290 от НК, с район на действие РС Бургас, изпратена от М. М. С. до [фирма], ищецът изразил неодобрението си от това, че са нарушени правата му на съдружник, като на 07.05.2013г. на ОС на дружеството, Д. Б. А. еднолично е взел решение М. М. С. да бъде освободен като Управител на [фирма]. Излагат се съображения, че на освободения управител не е дадена възможност да се защити срещу неоснователните обвинения за развиване на конкуретна дейност чрез друго дружество. Ищецът е счел за безпредметно да продължи участието си в дружеството, тъй като членството му е вече само формално, като съдружниците вече нямат общи желания и интереси, поради което М. М. С. позовавайки се на нормата на чл. 15 ал.1 от Дружествения договор, е предложил на съдружника Д. Б. А., да изкупи от него притежаваните от него 15 дружествени дяла за сумата 387 255лв., за което е дал на управителя на [фирма] пет дневен срок за отговор. Алтернативно, в случай че не бъде прието предложението за изкупуване на дяловете, ищецът М. М. С., на основание чл. 10 ал.6 от Дружествения договор във връзка с чл. 125 ал. 2 от ТЗ, с писмено тримесечно предизвестие, е заявил желанието си да прекрати участието си в дружеството, като отношенията между съдружниците да се уредят по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ- чрез заплащане на дела на съдружника, на който е прекратено участието в дружеството, въз основа на баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Отправеното чрез нотариалната покана предизвестие е било връчено на представител на [фирма] на 17.06.2013г.

Веднага след изпращането напредизвестието, е последвало писмено предупреждение по реда на чл. 126 ал.3 от ТЗ, от съдружника Д. Б. А. до М. М. С., за изключването му като съдружник, която е получена от ищеца по делото лично на 25.06.2013г. В поканата е посочено, че отправеното писмено предупреждение за изключване е на основание действия на съдружника М. М. С. срещу интересите на дружеството, подробно посочени в писмената покана.

След писменото предупреждение по реда на чл. 126 ал.3 от ТЗ, от Управителят на [фирма]- Д. Б. А., до съдружника М. М. С. е изпратена и покана за свикване на общо събрание на съдружниците на [фирма] на 03.07.2013г., в което наред с други точки е включено и обсъждането на въпроса за изключването на М. М. С. като съдружник в [фирма], за действията му срещу интересите на дружеството, изброени в писмената покана по реда на чл. 126 ал.3 от ТЗ. Писмената покана за насроченото общо събрание на съдружниците на [фирма] е получена от ищеца лично на 25.06.2013г.

На 02.07.2013г. е била изпратена от М. М. С. до Д. Б. А., като Управител на [фирма], нова Нотариална покана с рег. № 4077, том ІІ, Акт № 37, на Нотариус Бинка К., рег. № 290 от НК, с район на действие РС Бургас. В поканата ищецът дава отговор на всички въпроси, посочени в полученето от него предупреждение за изключване като съдружник по реда на чл. 126 ал. 3 от ТЗ, като възразява че обвиненията срещу него са неоснователни, а същевременно се отправят упреци и срещу действията на Д. Б. А. като съдружник притежаващ 60 % от дяловете от капитала и следователно с основен глас за взимане на решенията за дейността на дружеството. В края на нотариалната покана се изказва становище, че каквито и доводи да изрази М. М. С., то на насроченото за 03.07.2013г. общо събрание на съдружниците, ще бъде взето решение за неговото изключване като съдружник, поради което било отправено до Д. Б. А. като Управител на [фирма], искане от М. М. С. на основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ, да изплати до 05.08.2013г. дела на изключения съдружник, съобразно счетоводен баланс изготвен към края на месеца- 31.07.2013г., тъй като в противен случай правата в тази посока ще бъдат потърсени по съдебен ред. Така изпратената нотариална покана е получена от пълномощник на [фирма], на 17.07.2013г.

На същата дата/02.07.2013г./, от съдружника М. М. С. е била изпратена до Управителя на [фирма]- Д. Б. А. и друга приета като доказателство по настоящото дело Нотариална покана с рег. № 4078, том ІІ, Акт 38 на Нотариус Бинка К., рег. № 290 от НК, с район на действие РС Бургас, с която с оглед на отправеното до ищеца предупреждение за изключване като съдружник и с оглед на последиците от това съобразно чл. 125 ал.3 от ТЗ, ищецът С. е поискал да му бъде предоставена информация от счетоводстовто и счетоводните регистри на дружеството ответник, чрез представяне на обортните ведомости за 2009г, 2010г.2011г., 2012г. и към 30.06.2013г., както и хронологични справки за счетоводните сметки, по които са отразени направените разходи по завеждането на дела срещу длъжниците на [фирма], начислени бадещи приходи за лихви за забавено плащане от същите съгласно изпълнителни листи, начислени адвокатски разходи по делата. За поисканите справки ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 123 от ТЗ и чл. 10 ал.4 от Дружествения договор, като е дал на Управителя на [фирма] пет дневен срок от получаване на поканата за предоставяне на поисканата информация, на адреса на адв. С. Ч. и С. С. в [населено място].

Видно е от Протокол за проведено обща събрание на съдружниците на [фирма] на 03.07.2013г., че с Решение № 1 на събранието, на основание чл. 126 ал.3 т.3 от ТЗ, М. М. С. е бил изключен като съдружник в [фирма], поради системно и виновно извършване на действия, с които уронва интересите на дружеството, увеличава кредитния риск на същото, нанася финансови загуби и накърнява доброто име на [фирма]. Писмените възражения на М. М. С. срещу предложението за изключването му, не са били взети в предвид. С Решение № 2 на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, е било взето решение при условията на чл. 149 ал.1 във връзка с чл. 203 от ТЗ, за едновременно увеличаване и намаляване на капитала на [фирма], разпределени на 25 дяла от по 50лв. решението за изключването на съдружника М. М. С. и преобразуването на [фирма] в Е. е вписано в ТР на 09.07.2013г., като от този момент ищеца е бил заличен като съдружник.

След изключването на съдружника М. М. С., Управителят на [фирма]- Д. Б. А., предприел определени действия във връзка с искането за изплащането на дела на изключения съдружник по реда на чл. 125 ал.3 от ТЗ. С писмо с изх. № 32/05.07.2013г. до адвокатско дружество „С.”- Б., било изискано от управителя вписмен вид становище за извршваните съдебни действия, както и за възможните правни действия, насочени към длъжниците на [фирма], респективно за възможността за събиране на вземанията. На счетоводителя на дружеството ответник е възложено да изготви междинен баланс към 31.07.2013г.

Адв. Г. С. изготвила Доклад относно извършените правни действия по длъжници, с изх. № 7/23.07.2013г., който представиля на Управителя на [фирма] и едноличен собственик на капитала- Д. Б. А.. В доклада са посочени извършените до този момент правни действия срещу длъжниците и са изложени съображения какви евентуални други действия могат да бъдат предприети, както и становище за евентуалната събираемост на вземанията. В доклада е посочено становище за несъбираемост поради невъзможност за част о вземанията от няколко дружества. По отношение на няколко дружества е изразено становище, че изпълнителните действия могат да продължати до доведат до събираемост поне на части от дълга. Видно от Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на [фирма] от 24.07.2013г., взето е въз основа на изготвения доклад от адв. С., Решение № 1 за отписване като несъбираеми изцяло/вкл. главницата, лихвите и разноските/, на взиманията на [фирма] от следните длъжници: ЕТ С.-С. Я.; Д.Н. транс груп Е.; А. рус Е.; К. груп Е.; ЕТ Надива- Надежда П.; А. Трас О.; Бългериян Р. Траснспорт О.; Еуротранс Е.; Магастар Е.; И енд В груп О.; К. тип Е.; А. О.; М 13 Е.; ЕТ Д. Д.- Д.; Н. Й.-Транс Е.; ЕТ Атлант Н.- Е. Н.. Взето е и Решение № 2 от едноличния собственик на капитала на [фирма] - Д. Б. А., да се прекратят всички образувани изпънителни производства срещу длъжниците, посочени в решение № 1. Не са отписани вземанията от В. бус Е., ЕТ Т. СК- С. К.; К. транс Е.; спрямо които съдебните и изпълнителните производства следва да продължат. С Решение № 4 от същото заседание на едноличния собственик на капитала/проведено на 24.07.2013г./, е възложено на счетоводството на [фирма], да изготви справки за размера на отписаните вземания, вкл. главници, лихви и разноски, след което да изготви междинен счетоводен баланс към 31.07.2013г., в който да бъдат отразени извършените отписвания на вземания на дружеството от други търговци длъжници.

На 06.08.2013г., ищеца- М. М. С. е получил нотариална покана № 5277, том І, Акт № 103 на Нотариус С. К.-Н., с рег. № 636 на НК и с район на действие РС Пловдив, изготвена на 02.08.2013г., с която Д. Б. А., в качестовто на Управител на [фирма] го уведомява, че до 20.08.2013г., счетоводния баланс ще бъде изготвен, като ще бъде представен копие от него и ищеца ще може да бъде уведомен за „ликвидационния дял”, който следва да получи от дружеството. И този срок не е бил спазен от представителят на ответното дружество. С друга нотариална покана № 5596, том І, Акт № 116, на Нотариус С. К.-Н., с рег. № 636 на НК и с район на действие РС Пловдив, изготвена на 15.08.2013г., получена от М. М. С. на 02.09.2013г., той е бил информиран, че поради служебна ангажираност на обслужващия дружеството счетоводител, изготвянето на междинния баланс било обективно невъзможно и същият щял да бъде изготвен най- късно до 27.09.2013г.

Тъй като в последния заявен от представителят на ответното дружество срок за представяне на междинен счетоводен баланс, такъв не е бил изготвен и представен на изключения съдружник, а освен това се говори за „ликвидационен дял”, а не за определяне на стойността на дружествения дял, като се има в предвид че се касае за изключване на съдружник, а не за прекратяване на дружеството, ищецът- М. М. С. е предявил на 16.09.2013г. иск с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ, въз основа на който е образувано настоящото дело.

Междувременно въз основа на взетото решение от едноличния собственик на капитала на [фирма]- Д. Б. А., за отписване на несъбираеми вземания от търговците- ЕТ С.-С. Я.; Д.Н. транс груп Е.; А. рус Е.; К. груп Е.; ЕТ Надива- Надежда П.; А. Трас О.; Бългериян Р. Траснспорт О.; Еуротранс Е.; Магастар Е.; И енд В груп О.; К. тип Е.; А. О.; М 13 Е.; ЕТ Д. Д.- Д.; Н. Й.-Транс Е.; ЕТ Атлант Н.- Е. Н., пълномощника на ответното дружество- адв. Г. С., е изпратила молби до съответните ЧСИ, с които на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК, моли изпълнителните дела срещу тези длъжници, чиито вземания са отписани от кредитора- [фирма], да бъдат прекратени. Тъй като молбите са направени от взискателя по изпълнителните дела, то същите са били прекратени от ЧСИ, за което на дружеството ответник е било изпратено съответното съобщение.

Установи се от представените по делото писмени доказателства, че на 25.09.2013г. е изготвен и представен от обслужващия счетоводител на [фирма] счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2013г., в който е отразено извършено обезценяване на несъбираеми вземания към длъжниците на дружеството, съгласно Доклад № 7/23.07.2013г. Към счетоводния баланс е приложена обяснителна записка по начислени обезценки на взиманията на клиентите на [фирма] към 31.07.2013г., изготвена и подписана от счетоводителя- Т. П., както и Справка за обезценка на вземания от клиенти на [фирма] към 31.07.2013г., също изготвена и подписана от счетоводителя на ответното дружество.

На проведено заседание на едноличният собственик на капитала [фирма] на 25.09.2013г., Д. А. е взел решение № 1, с което е приел представения от счетоводството проект за междинен баланс от 31.07.2013г. за окончателен и е взел решение да се изплати на М. М. С. дружествения му дял от капитала на ответното дружество, съобразно междинен баланс от 31.07.2013г., в размер 49 797.23лв., в изпълнение на което на 26.09.2013г. до ищеца е изпратена нотариална покана рег. № 6611, том І, акт № 128, на Нотариус С. К.-Н., с рег. № 636 на НК и с район на действие РС Пловдив, изготвена на 26.09.2013г., с което М. М. С. е уведомен, че му е определен и изплатен приспадащия му се дружествен дял от капитала на дружеството в размер на 49 727.23лв., които са преведени по специална банкова сметка, открита на името на ищца в [фирма]. Не се спори между страните по делото, че след получаване на нотариална покана, на 01.10.2013г. сумата е усвоена от М. М. С..

По делото по искане на ищцовата страна първоначално е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, изготвена от експерта С. И. Т.. В първоначалното си писмено заключение, експерта Т. сочи, че към момента на изключването на съдружника М. М. С. от ответното дружество [фирма], съдружника е притежавал основен дял в размер на 1 250.00лв. В писменото си заключение експерта Т. прави разграничение между дружествен дял по смисъла на чл. 127 от ТЗ, който следва да се определи за съдружника с прекратени членствени права, съобразно участието му в капитала на дружеството, освен ако в дружествения договор не е уговорено друго, като същият следва да бъде определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който съдружника е изключен, т.е. в настоящия случай към 31.07.2013г.

В първоначалното си заключение експерта Т. е посочила, че размера на собствения капитал на [фирма], въз основа на счетоводен баланс, изготвен към 31.07.2013г. е в размер на 204 189.00лв. Експерта е дал заключения, че паричната равностойност на дружествения дял на М. М. С., изчислен въз основа на изготвен баланс на [фирма] към 31.07.2013г./края на месеца в който същият е изключен като съдружник/, е в размер на 51 047.25лв. Икономиста Т. пояснява, че с платежно нареждане от 26.09.2013г., по банков път, на М. М. С. е изплатена сумата 49 797.23лв., като неизплатената част от дружествения му дял е остатъка от 1 250.02лв. В писменото заключение е пояснено, че при определяне на дела на изключения съдружник, експерта икономист е съобразил съотношението между собствения капитал на дружеството към основния капитал, по баланса изготвен към края на месеца, в който съдружника е изключен. В този случай дружествения дял може да е по- голям поради нараснали печалби и резерви на дружеството, а може и да по-малък вслествие на реализираните загуби. С получения относителен дял се коригира дела на изключения съдружник в основния капитал, като след резултата от тази корекция се получава дела на съдружника след изключването му.

По делото е допусната и назначена и допълнителна съдебно икономическа експертиза, изготвена от същото вещо лице. Експертът Т. сочи в писменото си заключение по допълнителната си експертиза, че при сравнение на стойността на активите и пасивите по счетоводен баланс на [фирма], изготвен към 31.12.2012г. и междинния счетоводен баланс към 31.07.2013г. се установява, че като цяло е налице разлика в посока намаление на активите със 4 447 000лв., които към 31.12.2012г. са 12 505 хил.лв., а към 31.07.2013г. са в размер на 8 058 хил.лв. Видно е от изготвените от експерта икономист таблици към писменото заключение, че разликата между двата баланса досежно дълготрайните активи на ответното дружество, се дължи на намаление в резултат на начислена амортизация и отчетен отсрочен данък във връзка с извършената обезценка на финансовите активи. Разликата при краткотрайните активи на [фирма] между стойността им по двата сравнавяни баланса на дружеството ответник, се дължи според експерта Т. на обезценката на вземания, в размер на 1 221 390лв. Посочена е в допълнителното експертно заключение и справка за движението на паричните средства по различните разплащателни сметки. Вещото лице сочи още, че при сравнението между баланса на ответното дружество към 31.12.2012г. и междинния баланс към 31.07.2013г. е установила, че задълженията към доставчиците не са отписвани, като на доставчиците са били изплащани задължения в размер на 7 777 307.51лв., по различните сметки на дружеството. Изплащани са били също така и задължения към персонала в размер на 238 904.78лв., както и задължения към осигурителни предприятия, в размер на 23 943.86лв.

Според допълнителното експертно заключение, вземанията от клиенти по счетоводен баланс, изготвен към 31.12.2012г. са в размер на 6 563 хил.лв., а към 31.07.2013г. са в размер на 5 094хил.лв., като намалението е с 1 469хил.лв. Експерта Т. сочи в заключението си, че това намаление се дължи на извършената обезценка на вземанията в раззмер на 1 221 390хил.лв., а останалите по-малко вземания от клиенти в размер на 248хил.лв., се дължат на намаления търговски оборот.

При сравнение между двата баланса на ответното дружество, съобразно поставената на експерта задача, се установява също така и намаление на паричните средства по банкова наличност на [фирма], които са по-малко с 2 980хил.лв., като извършените плащания са отразени в справка № 4 към експертното заключение на експерта Т..

Според допълнителната експертиза, задълженията към доставчици по счетоводен баланс, изготвен от експертизата към 31.12.2012г., същите са в размер на 11 882хил.лв., а към 31.07.2013г. са в размер на 7 777хил.лв., като се констатира намаляване с 4 105хил.лв. За периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г. общо платените задължения към доставчици са в размер на 26 885 586.07лв., като плащания са извършени към 55 доставчици, Основното плащане за същия период е извършено към доставчика U. T. ECKSTEIN GMB, в размер на 26 768 664.90лв. За периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г., задължения към доставчици не са отписвани.

В допълнителното си заключение експерта Т. е дала отговор за начина на извършване на отписването на вземанията на [фирма] от част от длъжниците на ответното дружество. Решението за отписване на вземания е взето от едноличния собственик на капитала на [фирма], с протокол от заседание от 24.07.2013г., като са отписани като несъбираеми изцяло/включително за главници, лихви и разноски/, вземанията на [фирма] от 16 длъжника- ЕТ С.-С. Я.; Д.Н. транс груп Е.; А. рус Е.; К. груп Е.; ЕТ Надива- Надежда П.; А. Трас О.; Бългериян Р. Траснспорт О.; Еуротранс Е.; Магастар Е.; И енд В груп О.; К. тип Е.; А. О.; М 13 Е.; ЕТ Д. Д.- Д.; Н. Й.-Транс Е.; ЕТ Атлант Н.- Е. Н., за вземания на обща стойност от 1 221 390.76лв., като е взето решение от едноличния собственик на капитала и за прекратяване на образуваните срещу тези длъжници изпълнителни дела. Не са отписани вземанията от [фирма], [фирма] и [фирма], спрямо които съдебните и изпълнителните действия продължават.

Във връзка с извършената обезценка на активи, чрез отписване на несъбираеми вземания от длъжници, експерта С. Т. е изложила в писменото си заключение следното: Съгласно § 6.4 от СС 32 „Финансови инструменти”, всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка. С параграф 10.2 от същия счетоводен стандарт се изисква следното: В края на всеки отчетен период, предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група от активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. Сумата, превишаваща създадения резерв, се отчита като текущ финансов разход. Когато за финансовия актив е създаден резерв от преоценка, който е отрицателна величина, обезценката се отчита като текущ финансов разход и като намаление на този резерв. Закона за счетоводството също предвижда вземанията и задълженията на предприятията задължително да се инвентаризират през всеки отчетен период, с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Активите и пасивите трябва да се представят в баланса при спазване на основните счетоводни принципи, заложени в чл. 4 ал.1 от Закона за счетоводството, като единия от тях/чл. 4 ал.1 т. 3/ за предпазливост, изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции, с цел получаване на действителен финансов резултат. В този смисъл натрупаните на значителни неуредени вземания, затруднява финансовото състояние на предприятието и ако същите не са отразени по подходящ начин, не представляват достоверно финансовия отчет. Обезценяването и преоценяването е задължителна процедура при констатирането на неплатежоспособност от страна на някои клиенти. Към отписване на вземането задължително трябва да се прибягва, едва след като предприятието прецени, че са изчерпани всички разумни начини за събиране на вземането и че същото е несъбираемо. О. следва да се извърши въз основа на Решение на общото събрание на съдружниците, като отписването на вземането или на несъбираемата част от него, се съпътства с отчитане на разход. Данъчното третиране на счетоводните приходи и разходи от последващите оценки на активи и пасиви е регламентирано в чл. 34 от ЗКПО. В съответствие с тях, ако в годината на счетоводното им отписване не е настъпило някое от обстоятелствата, изброени в чл. 37 от ЗКПО, то не се признават за данъчни цели и формират данъчни временни разлики.

По настоящото дело вземанията са отписани въз основа на мемориални ордери от 31.07.2013г., чийто номера са посочени в справка № 3 към допълнителното писмено заключение на експерта Т.. Така е начислен актив по отсрочени данъци в размер на 10% от общия размер на отписаните вземания или в размер на 122 139.08лв.

При отговор на въпрос 8 от заключението си, експерта Т. сочи, че шест от длъжниците, по отношение на които вземанията към [фирма] са отписани, са в производство по несъстоятелност, като отписването на вземанията от тези дружества следва да се определя от разпоредбата на чл. 739 ал. 2 от ТЗ. Иначе експерта сочи в допълнителното си заключение, че съобразно СС 32 „Финансови инструменти”, не се третират отделно вземанията от клиенти които са в производство по несъстоятелност, като съгласно изискванията на стандарта, обезценяване или преоценяване на вземанията се извършва при констатиране на неплатежоспособност от страна на длъжниците, без значение дали са в производство по несъстоятелност или не.

В допълнителното си заключение, експерта Т. сочи, че преди 31.07.2013г. ответното дружество не е извършвало отписване/обезценяване/ на вземанията на длъжници. В чл. 6 от счетоводната политика на [фирма], относно отписването/обезценяването/ на вземания е посочено следното: „определянето на обезценката се извършва на база на индивидуален подход за всяко вземане по решение на ръководството. Обезценките на вземанията се отчитат в съответствие със СС 32 „Финансови инструменти”, като разлика между балансовата стойност на вземането на клиента и неговата възстановима стойност.”

В допълнителното си експертно заключение, икономиста Т. е посочила, че за да се състави междинния счетоводен баланс към 31.07.2013г., в който да се включат вземанията от клиенти по образуваните изпълнителни дела, следва да се начислят дължимите суми, главници, лихви и неустойки, както и разноските по делата. Така начислените лихви по вземанията на [фирма] от [фирма] и [фирма] са съответно: 131 250.08лв. и 370 960.05лв., а начислените разноски по ИЛ от 20.08.2010г. по ч.гр.д. № 6403/2010г. на РС Бургас, в полза на [фирма] са в размер на 30 579.95лв., а разноските начислени по ИЛ от 02.05.2012г. по ч.гр.д. № 2804/2012г. на РС Бургас към [фирма], са в размер на 21 965.83лв. или според допълнителното заключение на вещото лице С. Т., главниците и разноските във връзка с вземанията от [фирма] и [фирма] и разноските по изпълнителните дела са в размер на 554 755.91лв.

Съобразно допълнителното заключение на експерта по делото, начислената неустойка по взимания на [фирма] от [фирма] по Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000, съгласно чл. 7.5 от цитирания договор, възлизат общо на 414 000.00лв.Съгласно договореното между страните, при неизпълнение от страна на длъжниците, на която и да е от издадените фактури в срок, [фирма], има правото да претендира неустойка в размер на 414 000лв. Посочено е в допълнителното заключение от експерта Т., че по нейни изчисления, налице неизпълнение на задълженията за плащане на повече от една фактура- по общо 16 фактури с дата на падеж на плащането до 31.07.2013г., на обща стойност от 634 830.32лв. Експерта сочи в заключението си, че съгласно чл. 5 от СС Приходи, за признаването на приходи следва да са налице следните кумулативни обективни условия: първо условие-вероятност дружеството да има икономически ползи и второто условие- сумата от прихода да можа да бъде надлежно оценена. В настоящия случай безспорно е налице възможност за реализиране на доходи от уговорената в полза на [фирма] неустойка съгласно чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000, а освен това тази неустойка е изрично фиксирана по размер- 414 400лв.т.е. същата е определена по размер. В разпоредбата на чл. 4 ал.1 от Закона за счетоводството, с който е уреден принципа за текущо начисляване на приходи, същите се начисляват към момента на възникването им, а не към момента на тяхното плащане. Предвид на изложеното, експерта е счел за необходимо да включи като приход в текущия баланс на [фирма] към 31.07.2013г. и дължимата в полза на ответното дружество неустойка в размер на 414 000лв.

С допълнителното експертно заключение, въз основа на извършената от експерта С. Т. проверка на счетоводните документи и счетоводните записвания в счетоводството на ответното дружество, същата е представила изготвен от нея счетоводен баланс на [фирма], към 31.07.2013г. Въз основа на така изготвения от експерта икономист междинен счетоводен баланс, същата е определила разликата между активите на дружеството и неговите пасиви- 2 272 196.00лв. като чист актив, като е определила дружествения дял на изключения съдружник М. М. С., на 568 049.00лв. Дала е и втори вариант на изчислителната си работа, при който е изчислила относителния дял, като съотношение на собствения към основния капитал, като отново е стигнало до резултат- 568 049.00лв. Експерта пояснява в допълнителното си заключение, че съгласно ЗДПО върху така определената сума се дължи данък в размер на 5 %, който се удържа от платеца на сумата, като същият в случая е в размер на 28 402.45лв. След приспадане на вече изплатената сума на ищеца от дружеството ответник, в размер на 49 797.23лв., непокрития остатък от размера на дружествения дял, полагащ се на ищеца, начислен по счетоводен баланс към 31.07.2013г., остава в размер на 489 849.31лв. нетна сума за получаване от М. М. С..

Фактическите констатации, изведени въз основа на събраните по реда на ГПК писмени доказателства, както и заключенията изготвени от експерта С. Т., мотивират настоящия състав на ОС Благоевград, за следните правни изводи:

Безспорно по делото е предявен от за разглеждане иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ, с който се иска от изключения съдружник- М. М. С., заплащането на паричната равностойност на дела му, изчислена по реда на чл. 127 от ТЗ, от имуществото на ответното дружество- [фирма].

По допустимостта на предявения иск:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ е процесуално допустим. След прекратяването на участието на ищеца- М. М. С. като съдружник в [фирма], за него е възникнало правото да иска да му бъде заплатена дължимата равностойност на дружествения му дял от капитала на дружеството, изчислен по реда на чл. 127 от ТЗ и след като от ответното дружество [фирма] е отказано доброволното заплащане на така претендираната сума, е бил предявен настоящия иск пред съда. Не са налице нередовноси във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения иск.

По основателността на предявения иск:

Съобразно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ във връзка с чл. 125 ал.3 от ТЗ, при прекратяването на участието на съдружник в ответното дружество, имуществените последици се уреждат съобразно дела му в капитала, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. И. съдружник има правото да получи от дружеството паричната равностойност на дружествения си дял, изчислен въз основа на така изготвения междинен баланс, изчислен по размер съобразно правилата на чл. 127 от ТЗ.

По реда на чл. 290 от ГПК са постановени решения на ВКС относно начина на уреждане на имуществените последици от прекратяването на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност/Р – 64/09.06.2009г. по т.д. № 594/2008г. на ВКС, ІІ т.о. на ТК; Р- 224/10.09.2010г. по т.д. 765/2008г. на ВКС, ІІ т.о. на ТК и Р – 81/18.07.2011г. по т.д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, І-во отд./Съобразно утвърдената съдебна практика на ВКС, при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружеството с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти/ Р – 64/09.06.2009г. по т.д. № 594/2008г. на ВКС, ІІ т.о. на ТК и Р – 87/06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ІІ т.о. на ТК/. В компонентите за формиране на равностойността на дела, не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчисленията се извършват въз основа на т.нар. чист актив/без собствен капитал, резерви и финансов резултат/ Р № 224/10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ІІ т.о. на ТК/. Законодателят императивно е определил и конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводния баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника и това е края на месеца, в който е прекратено членството на съдружника. /Р- 120/10.07.2012г. по т.д. № 781/2011г. на ВКС, на ІІ т.о. на ТК/.

Анализа на събраните по делото доказателства категорично сочат на наличие на обективните основания за уреждане на имуществените отношения между ищеца- М. М. С. и ответното дружество [фирма] по реда на чл. 125 ал.3 от ТЗ. Това е така, защото и страните по делото не оспорват установените факти по делото- М. М. С. е бил съдружник в [фирма], като е изключен въз основа на решение на ОС на съдружниците, проведено на 03.07.2013г., поради което от една страна следва да бъдат уредени имуществените отношения между ищеца и ответното дружество, по реда на чл. 127 от ТЗ във връзка с чл. 125 ал. 3 от ТЗ, а от друга страна – меродавен за определяне размера на дължимия дружествен дял следва да е междинен баланс, изготвен към 31.07.2013г. В този смисъл безспорни по делото са обстоятелствата относно възникването на задължението на дружеството ответник за изплащане на М. М. С. на стойността на дружествения му дял, като не се спори че към момента на прекратяването на членството на ищеца в [фирма], той е притежавал 25 дружествени дяла по 50 лв., на обща стойност 1250лв., представляващи 25 % от капитала на дружеството.

От ответното дружество предявения иск не се оспорва по основание, а само по размер. Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от счетоводителят на [фирма] е изготвен междинен счетоводен баланс към 31.07.2013г., а въз основа на него на ищеца- М. М. С. са преведени по банков път и същият е получил сумата- 49 797.23лв., която е изтеглил на 01.10.2013г. Тази сума е била определена от едноличния собственик на капитала като парична равностойност на дела на изключения съдружник- М. М. С. от капитала на [фирма].

Спорен между страните по настоящото дело е въпроса дали е противопоставима на ищеца- М. М. С., включената в изготвения от ответното дружество междинен баланс към 31.07.2013г., обезценка на вземания на [фирма] от 16 длъжника, определени като несъбираеми и изключени от финансовите активи на ответното дружество, както и въпроса следва ли да бъдат включени в активите на дружеството ответник в специално изготвения междинен баланс- неустойка по Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000 с [фирма], в размер на 414 000лв., както и лихви за просрочие по Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000 с [фирма], в размер на 131 250.08лв., т.е. спорен по делото е размера на дължимия дружествен дял, както и правилността на методите по който същият е бил определен от заключението на експерта икономист по допуснатите и приети от съда първоначална и допълнителна съдебно икнономическа експертиза.

С прекратяване на членството в О. за съдружника възниква правото да търси равностойността на дружествения си дял- чл. 125 ал.3 от ТЗ, който е равен на дела му при прекратяване на участието му, като цитираната законова разпоредба има диспозитивен характер и се прилага в случай, че страните не са договорили друго, а в настоящия случай няма данни страните да са договорили в дружествения си договор, различен от възприетия от закона начин за изплащане на дела на съдружник, в случай на прекратяването на членството му в дружеството.

За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружеството с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериални активи, а от пасива- задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. При съпоставяне на двете величини, ако сумата от активите е по- висока от задълженията, се получава условно наречения чист актив и стойността на дружествения дял се определя, като стойността на чистия актив се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството. В конкретния случай, съдът счита че следва да се приложи и правилото, изведено с решение по реда на чл. 290 от ГПК, което е задължително за съдилищата- Р- 25 от 03.04.2009г. по т.д. 504/2008г. на ІІ т.о на ТК на ВКС. Съгласно това правило налице е разлика между ликвидационния дял и дела на съдружника при прекратяването на неговото участие в дружеството с ограничена отговорност. Втория отговаря на балансовата стойност на предприятието, съобразно дела на участие в дружеството на прекратилия участието си съдружник. Каква е балансовата стойност се определя според счетоводството на предприятието в съответствие с възприетата счетоводна политика по нарочния баланс, съставен към края на месеца на прекратяването на съдружието.

По делото е приет изготвения от счетоводителя на [фирма] междинен баланс на дружеството към 31.07.2013г., който няма обвързваща за съда материална доказателствена сила и при оспорване на счетоводните записвания в него, редовността им подлежи на проверка. Тъй като така представения от [фирма] междинен счетоводен баланс към 31.07.2013г. е бил оспорен от ищеца в хода на настоящото производство, съдът съобразно утвърдената съдебна практика е допуснал и назначил съдебно икономическа експертиза, а в последствие и допълнителна такава по делото. Съдът възприема заключенията на експерта по делото и по- специално на изготвеното допълнително експертно заключение, тъй като намира същия за съобразен с изискванията за изчисляване на дела на изключения съдружник по реда на чл. 127 от ТЗ, доколкото вещото лице се е основало на действащите към релевантния за неговото изчисляване момент, специални норми на Закона за счетоводството на ЗКПО и на съответните счетоводни стандарти. Постоянна е съдебната практика и по въпроса, че при определяне на равностойността на дружествения дял в междинния баланс, активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цената към тяхното възникване и придобиване, по която същите се оценяват и счетоводно се отразяват съобразно действащите счетоводни стандарти към момента на изготвянето на баланса, а не по пазарна цена. След като е посочила в заключението си, че стойността на отписаните изцяло вземания на [фирма] от 16 търговци длъжници е на стойност 1 221 390.76лв., експерта Т. пояснява, че съгласно § 6.4 от СС 32 „Финансови инструменти”, всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка. С параграф 10.2 от същия счетоводен стандарт се изисква следното: В края на всеки отчетен период, предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група от активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. Сумата, превишаваща създадения резерв, се отчита като текущ финансов разход. Когато за финансовия актив е създаден резерв от преоценка, който е отрицателна величина, обезценката се отчита като текущ финансов разход и като намаление на този резерв. Закона за счетоводството също предвижда вземанията и задълженията на предприятията задължително да се инвентаризират през всеки отчетен период, с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Активите и пасивите трябва да се представят в баланса при спазване на основните счетоводни принципи, заложени в чл. 4 ал.1 от Закона за счетоводството, като единия от тях/чл. 4 ал.1 т. 3/ за предпазливост, изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции, с цел получаване на действителен финансов резултат. В този смисъл натрупаните на значителни неуредени вземания, затруднява финансовото състояние на предприятието и ако същите не са отразени по подходящ начин, не представляват достоверно финансовия отчет. Обезценяването и преоценяването е задължителна процедура при констатирането на неплатежоспособност от страна на някои клиенти. Към отписване на вземането задължително трябва да се прибягва, едва след като предприятието прецени, че са изчерпани всички разумни начини за събиране на вземането и че същото е несъбираемо. О. следва да се извърши въз основа на Решение на общото събрание на съдружниците, като отписването на вземането или на несъбираемата част от него, се съпътства с отчитане на разход. Данъчното третиране на счетоводните приходи и разходи от последващите оценки на активи и пасиви е регламентирано в чл. 34 от ЗКПО. В съответствие с тях, ако в годината на счетоводното им отписване не е настъпило някое от обстоятелствата, изброени в чл. 37 от ЗКПО, то не се признават за данъчни цели и формират данъчни временни разлики.

Експерта потвърждава събраните писмени доказателства, от които се установява, че Решението за отписване на вземания е взето от едноличния собственик на капитала на [фирма], с протокол от заседание от 24.07.2013г., като в последствие вземанията са отписани въз основа на мемориални ордери от 31.07.2013г., чийто номера са посочени в справка № 3 към допълнителното писмено заключение на експерта. Така е начислен актив по отсрочени данъци в размер на 10% от общия размер на отписаните вземания или в размер на 122 139.08лв. Експерта е категорична също така, че процедура по обезценка на вземания и тяхното отписване по предходни счетоводни баланси на дружеството ответник не е предприемана.

При анализа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, налага се извода на експерта икономист в изготвената и възприета от съда допълнителна експертиза, че отписването на вземания на дружеството ответник- [фирма] от други търговски субекти, в общ размер на 1 221 390.76лв., от изготвения междинен баласт към 31.07.2013г. е незаконосъобразно с оглед на определяне на размера на дружествения дял на изключения съдружник- М. М. С., като при неговото изчисляване по реда на чл. 127 от ТЗ, не следва да се взема в предвид извършената обезценка на активи, чрез отписване на вземания на дружеството ответник от други търговски субекти. Съображенията на съда се заключават в това, че процедурата по извършването на обезценката и отписването на вземанията от актива на дружеството, са започнали след като ищеца- М. М. С. е изключен като съдружник, поради което може да се приеме че същата е извършена с цел увреждането на интересите на напускащия съдружник, чрез изплащане на по- ниска стойност на дела му. Проверката за това дали са налице несъбираеми вземания и дали се налага същите да бъдат отписани от актива на дружеството, съобразно изискванията на закона на счетоводството и възприетата от дружеството ответник политика, е следвало да се извършва към края на всяка отчетна година. Вместо това, същата е започната от Управителят на дружеството едва след като е взето решението за изключването на М. М. С. като съдружник, макар че като мажоритарен собственик на капитала, той е можел да вземе това решение и преди ищеца да бъде изключен.

В много решения на съдилищата в страната, както и в някои решения на ВКС е застъпена тезата, че променяната на имуществото на дружеството ответник, включително и обезценка на активи и отписване на вземания като несъбираеми, настъпила след прекратяването на членството на съдружника в О., няма обвързваща сила спрямо изключения съдружник и му е непротивопоставима, при изчисляване на дела му от капитала на дружеството. Недопустимо е когато обезценката на активите на ответното дружество и преценката за това дали определени вземания са несъбираеми да започне именно след изключването на съдружника, тъй като очевидно е действие, насочено към увреждане на интересите на изключения съдружник, с оглед определяне на по-нисък по размер дял от капитала на дружеството. Такава обезценка задължително би следвало да се включи дори и в междинния баланс към края на месеца, в който съдружника е прекратил членството си, но само ако същата е започнала в един предходен на изключването момент. В противен случай обезценката на активите има характер на злоупотреба с право, целяща увреждането на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ. Без значение е в случая обстоятелството че решението за отписването на вземанията е взето от едноличния собственик на капитала, преди изготвянето на междинния баланс към 31.07.2013г. Без значение е и обстоятелството, дали наистина отписаните вземания са били несъбираеми, тъй като меродавен по настоящото дело е не въпроса за това дали се налага към този момент извършването на обезценка на част от активите на предприятието, а за начина и времето при които тази обезценка е извършена. Обстоятелствата, настъпили след изключването на съдружника от дружеството, както и след определения от закона момент, към който се определя стойността на дружествения дял на напускащия съдружник, не се отразяват на размера на дружествения му дял, нито съставляват основание за коригиране на съставения баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието му в дружеството.

Съдът възприема наведените от процесуалния представител на ответното дружество възражения- че при индиции за обезценка, поради несъбираемост на част от вземанията на дружеството ответник и основания за тяхното отписване, същите биха могли да бъдат отразени и в междинния баланс към 31.07.2013г., с оглед на достоверност на счетоводното отчитане, да не се пренебрегне счетоводния принцип на предпазливост и недопускане на неправилното разместване на имуществени блага. Безспорно с оглед на изготвянето на междинния баланс и определяне на дела на изключения съдружник, същият следва да поеме както частта от активите, така и частта от пасивите на дружеството. Тези съображения биха били основателни обаче само ако процедурата по проверка за обезценка е започната преди изключването на М. М. С. като съдружник и е била проведена не от адвокатското дружество, обслужващо ответното дружество, а от независим външен оценител, както и ако същата е била започната по предложение на счетоводителя на дружеството, а не по инициатива на неговия управител и едноличен собственик на капитала, който към този момент е знаел че предстои уреждането на имуществените отношения с изключения съдружник, чрез изплащането на дружествен дял, изчислен по реда на чл. 127 от ТЗ. Очевидно е за съда по настоящото дело, че с извършената обезценка на активите на ответното дружество, чрез отписване на част от вземанията като несъбираеми, се цели не действителното представяне на икономическото положение на предприятието, каквото е изискването на закона, а същото е направено с цел увреждането на ищеца като имащ правото на дружествен дял, като според съда, това действие е предприето дори и срещу интересите на самото дружество.

Съдът не възприема за основателно възражението от ответната страна по делото, че неустойката не следва да бъде включвана в междинния баланс на [фирма] към 31.07.2013г., тъй като се касае за условен актив/т. 8.1 от СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи/ и се касае за непланирани и други неочаквани събития, които пораждат само възможност в предприятието да постъпи поток от икономически ползи. Възразява се от пълномощника на [фирма], че условните активи не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаване на приход, който може да не бъде раализиран/т. 8.3 от СС 37/. Ето защо експерта не е следвало да включва като приход стойността на уговорената неустойка в размер на 414 000лв., тъй като към 31.07.2013г., иск за претендиране на вземането за неустойка изобщо не е бил предявен пред съда, нито пък има сигурни данни че към този момент този приход е сигурен. Излагат се още от ответната страна съображения, че неустойката изобщо е изключена от обхвата на СС 18, като се акцентира че и до 03.07.2013г./датата на изключването на съдружника М. М. С./, не е имало правна воля от кредитора [фирма], да претендира вземането си за неустойка поради неточно изпълнение от длъжника [фирма], на основание чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000 с [фирма]. По същите съображения от ответната страна се оспорва и включването на лихви за забава в изготвения от експерта С. Т. междинен баланс.

В допълнителното си заключение по делото, което съдът възприема изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено, експерта С. Т. е включила в изготвения от нея междинен баланс на ответното дружество към 31.07.2013г. и вземане на [фирма] от [фирма], в размер на 414 000лв., което не е включено в оспорения от ищеца счетоводен баланс, изготвен от счетоводителя на ответното дружество към същата дата. Видно е от клаузата на чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000/25.07.2011г., че страните са договорили в полза на [фирма], при неплащането на която и да е от издадените фактури в срок, поради неизпълнение на задълженията на длъжника- [фирма], неустойка като обезщетение за вреди, в размер на 414 000лв. В допълнителното си заключение по делото експерта С. Т. сочи, че към 31.07.2013г. от страна на длъжника- [фирма], е налице неизпълнение на задълженията за плащане в срок по общо 16 бр. издадени фактури, с дата на падеж на плащането до 31.07.2013г., като неизплатените задължения са в размер на 634 830.32лв. За да счете че вземането за неустойка следва да се начисли като актив на [фирма] по изготвения междинен баланс към 31.07.2013г., експерта икономист се е съобразил с чл. 5 от СС 18 Приходи, като е отчел че да се признае като приход, едно вземане следва да отговаря на следните кумулативни условия. В този смисъл е и § 30 от М. 18, който предвижда като условия, тези изрично визирани в § 29, а именно: вероятността дружеството да има икономически ползи, свързани със сделката и сумата призната като приход да може да бъде надлежно оценена. Изложеното води на извода, че в настоящия случай са изпълнение и двете обективни кумулативно предвидени условия, тъй като към момента на изготвянето на междинния баланс на ответното дружество, вземането за неустойка е било изискуемо, доколкото са настъпили от обективна страна основанията да бъде поискано от длъжника заплащането на уговорената неустойка, а освен това същата е била фиксирана по размер- 414 000лв. Безспорно присъждането на неустойка и нейното заплащане от длъжника- [фирма], би донесло сериозна икономическа полза на предприятието на [фирма].

Съгласно чл. 1 от СС 18- „Приходът е доход, който се създава в хода на обичайната дейност на предприятието и се означава с различни наименования, като продажби, възнаграждения, лихви и дивиденти и възнаграждения за права. Приходът следва да се признае тогава, когато е вероятно предприятието да има бъдещи икономически ползи и тези ползи да могат да се оценят надеждно. В т. 23 от М. 37 „Провизии, условни активи и условни пасиви”, изрично е посочено, че „изходящ поток от ресурси или друго събитие се считат за вероятни, ако има по- голяма вероятност да настъпят, отколкото да не настъпят”. Не са налице в настоящия случай основание да се приеме, че тъй като неустойката е принципно условен актив, същата не следва да се включва в междинния баланс на [фирма] към 31.07.2013г., след като това вземане не е отписано като несъбираемо, а са налице от обективна страна условията същото да бъде предявено на длъжника, тъй като са изпълнени условията на чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000 с [фирма], за да бъде активирана клаузата за неустойка изрично договорена между страните. Нещо повече- активирането на клаузата за неустойка би довела до значителни ползи за дружеството ответник, а е налице от правна страна по- голяма вероятност от уважаването на искането за неустойка, поради което изплащането на неустойка е по- вероятно да настъпи, отколкото да не настъпи.

Съгласно чл. 4 ал.1 от Закона за счетоводството, счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят, в съответствие с изискванията на закона и съобразно спазването на счетоводните принципи, единия от които е че при текущо начисляване, „приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.” След като са изпълнени двете условия на § 29 от М. 18, то обосновано и законосъобразно експерта Т. е счела, че следва да се начисли прихода от неустойка към момента на възникването и, а не към момента на плащането и. Това е и в съответствие и с установената съдебна практика, при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружеството с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите да се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти/ Р – 64/09.06.2009г. по т.д. № 594/2008г. на ВКС, ІІ т.о. на ТК и Р – 87/06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ІІ т.о. на ТК/. Без значение е в този смисъл дали от страна на дружеството ответник, договорената в полза на [фирма] неустойка е била претендирана от длъжника- [фирма], както и дали същата ще бъде претендирана за в бъдеще. Достатъчно е че към изготвянето на междинния баланс към 31.07.2013г. тази неустойка е била изискуема и са били настъпили от обективна страна основанията за нейното активиране.

Неоснователно е в този смисъл и възражението на ответната страна, че неустойката има обезщетителен характер, поради което същата е изключена от обхвата на СС 18, тъй като в т. 6 от цитирания счетоводен стандарт, изрично са изброени случаите извън неговия обхват и неустойката не е измежду посочените изключения.

От ответната страна е направено възражение, че включването на неустойки и лихви за забава в междинния баланс е незаконосъбразно и поради противоречие с практиката на ответното дружество- [фирма], да не се претендират лихви за забава при текущ клиент, спрямо който все още не е предприета съдебна процедура. Това възражение по делото остана недоказано, тъй като не е представена от ответната страна по делото счетоводната политика на ответното дружество, която не е задължително да бъде обявена за публикуване в ТР, като не се събраха и никакви други доказателства, които да доказват верността на така направеното възражение.

Изложените по- горе съображения от правна страна, са изцяло относими и към законосъобразността на включените от експерта С. Т., в изготвения от нея междинен баланс на [фирма], към 31.07.2013г., след като в т. 11 б.”В” от СС 18, се визира използването от други лица на активи на предприятието, създаващи приходи на фирмата: а/лихви- начисления за използване на парични средства или парични еквиваленти или суми, дължими на предприятието.

Наваденото възражение от ответната страна за недопустимост на кумулиране на неустойка с моратолна лихва, съдът счита за неоснователно, като неотносимо към настоящия казус. Съдебната практика е приела за недопустимо кумулирането на неустойка за забава с лихви за забавено изпълнение за един и същ период. В настоящия случай видно от разпоредбата на чл. 7.5 от Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000, на [фирма] с [фирма], между страните изрично е договорена в случай на неизпълнение на длъжника [фирма], компенсаторна неустойка за вреди в полза на кредитора- [фирма], която е фиксирана по размер. Налага се извода, че в случая договорената неустойка е различно по характер от обезщетението за забавено изпълнение по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Съобразно принципа за свобода на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/, страните могат да договарят различни по съдържание задължения с оглед на правилата на чл. 92 от ЗЗД, чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД. В настоящия случай съдът счита, че е договорена кумулативна компенсаторна неустойка за вреди, която цели дисциплинирането на длъжника при изпълнението на поетите задължения по Договор за ползване на услугата U. C. № 3535000, наред с възможността да бъдат претендирани и лихви за забава на това изпълнение. В този случай неустойката има освен обезщететилна и наказателна функция, тъй като предвижда допълнителна отговорност за вреди, в случай на неизпълнение от страна на длъжника. Доказателство за това е допълнителната разпоредба на т. 7.7 от Договора, в която е предвидено, че „ [фирма], си запазва правото да искат обезщетение и за други вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавата”. В Решение № 68 от 09.07.2012г.на ВКС, по т.д. № 450/2011г. на І т.о. на ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, изрично е предвидено, че ако неустойката е алтернативна, кумулативна, изключителна или евентуална, то възможността за кумулиране на неустойка и обезщетение или за изключване на претенциите било за обезщетение или неустойка, следва да е изрично уговорена. При липса на изрична разпоредба в тази насока, приложими са общите разпоредби на закона. В настоящия случай с изричната норма на т. 7.7 от договора, между [фирма] и [фирма], изрично е прието кредитора- [фирма], да си запази правото да иска обезщетение и за други вреди, които са пряка и непосредствена последица за забавата”, поради което забраната за кумулиране на договорената неустойка и мораторните лихви за забава не можем да бъде приложена. Договорената неустойка е кумулативна, тъй като същата се дължи заедно с обезщетението за вреди от забавата за изпълнение и в този случай освен компенсаторна, неустойката изпълнява и наказателна функция по отношение поведението на страните във връзка със спазване на правата поети със сключения договор.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът счита, че след оспорване на изготвения от счетоводителя на ответното дружество междинен баланс към 31.07.2013г. от ответната страна, следва да се кредитира изготвения междинен баланс от експерта С. Т. към същата дата, по съображенията изложени от вещото лице в изготвеното от него допълнително заключение по делото. Равностойността на дружествения дял на ищеца- М. М. С., съобразно възприетото от съда допълнително заключение, е съобразен с изискванията за неговото изчисляване, произтичащи от действалите към релевантния за спора момент специални норми на Закона за счетоводството, ЗКПО и действащите счетоводни стандарти, като в този смисъл съдът приема че стойността на дружествения дял на М. М. С. от капитала на [фирма], възлиза на 568 049.00лв.

Според заключението на експерта Т. и съгласно ЗДПО върху тази сума се дължи данък в размер на 5 %, който се удържа от платеца на сумата, като в случая така изчисления данък е в размер на 28 402.45лв. Този данък следва да се плати от ответното дружество [фирма], като по делото са представени писмени доказателства, че част от данъка в размер на 2 427.26лв., вече е внесена от ответното дружество по сметката на ТД на НАП. В този смисъл съдът счита, че искането за прихващане на платения размер от 2 427.26лв. като данък съгласно ЗДПО, срещу вземането на ищеца М. М. С., като парична равностойност на определения му по чл. 127 от ТЗ дружествен дял от капитала на ответното дружество, е основателно. Касае са за две еднородни насрещни задължения на страните по делото, възникнали от едно и също правоотношение, които към настоящия момент са изискуеми и определени като размер. След допускане на прихващането по възражение на ответната страна, съдът счита че сумата 28 402.45лв., която следва да бъде платена от ответното дружество като данък във връзка с изплащането на дружествения дял на ищеца- М. М. С., следва да бъде приспадната от чистата сума за получаване, каквото е и предложението на експерта Т. в изготвеното от нея допълнително заключение.

Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът при постановяването на решението си следва да съобрази и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай по делото е прието за установено и ненуждаещо се от доказване, че на ищеца- М. М. С. е бил предложен от ответното дружество- [фирма] и е прието от него, заплащането на сумата- 49 797.23лв., като равностойност на претендирания по настоящото дело дружествен дял, като не се спори между страните по делото, че тази сума на 01.10.2013г. е била преведена по банков път и получена реално от ищеца. В тази част предявения иск е погасен поради плащане в хода на процеса и тази сума следва да бъде приспадната от стойността на дела на изключения съдружник, определен в допълнителното заключение на вещото лице.

Предявеният иск с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ следва да бъде уважен за сумата от 489 849.31лв., като над частта уважена от съда, до частта претендирана с последното допуснато по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК увеличение на размера на предявения иск, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Правото на дружествен дял по реда на чл. 127 от ТЗ е облигационно право, което се поражда при прекратяването на членствените права на съдружника. При настъпването на този юридически факт обаче, простата изискуемост на вземането не повлича автоматично забавата на длъжника. За да изпадне дружеството в забава е необходимо кредитора да го покани да изпълни задължението си/чл. 84 ал.1 от ЗЗД/. По настоящото дело исковата молба е годно средство, което да се счита за покана до ответното дружество за заплащане както размера на дружествения дял, така и на законната лихва върху него, като тази лихва следва да се признае от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата главница.

При този изход от спора, поради това че предявения иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ е уважен частично за размера, допуснат от съда с последното изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, то следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част от предявения иск. Следва да бъде осъдено [фирма] да заплати на М. М. С., сумата 42 136.05лв. за сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски за държавна такса по делото, разноски за съдебно счетоводна експертиза и адвокатски хонорар, съобразно представен по реда на чл. 80 от ГПК списък на разноските.

Съдът счита че следва да бъде оставено без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по делото, направено от ответната страна на основание чл. 78 ал.8 от ГПК преди даване ход на устните състезания по делото. Съдът счита, е претендирания адвокатски хонорар от ищеца в размер на 22 250лв. е съобразен с характера на предявения иск, с фактическата и правна сложност по делото, както и с размера на исковата претенция, която след последното допуснато изменение от съда по реда на чл. 214 от ГПК е в размер на 518 251.77лв. Ето защо не са налице основания адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца да бъде намаляван до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Неоснователни са и възраженията, че така определения адвокатски хонорар не е бил платен от ищеца по делото, тъй като видно от приложения Договор за правна защита и съдействие № 9/2014г./на лист 278 от делото/, сумата от 14 950лв. като адвокатски хонорар е била изплатена на адв. С.. Останалата част от сумата е била изплатена от ищеца на адв. С., с друг Договор за правна защита и съдействие № 24/2013г./лист 119 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 125 ал.3 от ТЗ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Г. И.”, № 15, ет. 1, офис 4, представлявано от Управителя- Д. Б. А., да заплати на М. М. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. “Никола Вапцаров” № 23, сумата - 489 849.31лв./четиристотин осемдесет и девет хиляди и осемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, съставляваща паричната равностойност на дружествения му дял от имуществото на [фирма], ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на исковата молба/16.09.2013г./, до окончателното изплащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ, над частта уважена от съда- 489 849.31лв., до частта претендирана с последното допуснато по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК увеличение на размера на предявения иск- 518 251.77лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца- адв. С., направено по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Г. И.”, № 15, ет. 1, офис 4, представлявано от Управителя- Д. Б. А., да заплати на М. М. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. “Никола Вапцаров” № 23, сумата 42 136.05лв./четиридесет и две хиляди сто тридесет и шест лева и пет стотинки/,за сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски за държавна такса по делото, разноски за съдебно счетоводна експертиза и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от предявения иск и съобразно представен по реда на чл. 80 от ГПК списък на разноските.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: