№ 593
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110205087 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба депозирана от Р. К. П. ЕГН ********** против НП № 24-0439-001295/05.12.2024г. на
ВПД Началник на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, издадено в противоречие с материалните и процесуални норми.Глобата с фиш,
въз основа на която бил съставен АУАН, била наложена в противоречие с чл.186 ал.3 от
ЗДвП, не било закрепено уведомление към автомобила, а фиша бил открит от жалбоподателя
в пощенската му кутия.В АУАН не било посочено дали автомобилът е бил паркиран в
нарушение на маркировка или знак.На въз.П. не бил предоставен снимков материал,
потвърждаващ нарушението.Ограничено било правото на жалбоподателя да обжалва глобата
с фиш, във фиша било отразено, че жалбоподателят не оспорва допуснатото нарушение,
каквото изявление същият не бил правил и в заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП с аргументи, идентични с
изложените в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са
писмени бележки от процесуалния представител на АНО , с изложени аргументи за
правилност и законосъобразност на издаденото НП, доказаност и съставомерност на
1
приетото за установено нарушение и с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.08.2024 г. въззивникът паркирал л. а. „Форд Фиеста“ с рег.№ Х0533КС на
ул.“Атанас Христов“ до "Гранд МОЛ-Варна".
Около 13.28ч. във връзка с изпълнение на служебните си задължения, обход на
района извършвали свидетелите А. и Р. – полицейски служители при Трето РУ при ОД на
МВР-Варна. Същите констатирали, че процесния автомобил е паркиран в активна лента за
движение на двупосочна улица, което обстоятелство не позволявало на другите участници в
движението да преминават по нея, без да навлизат в лентата за насрещно движение.Предвид
горното, св.А. съставил фиш за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
собственика на автомобила – въз.П., като оставил и уведомление на чистачката на
процесния автомобил.
След като получил процесния фиш, въззивникът депозирал срещу същия
възражение, поради което на 14.10.2024г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за
извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише
съставеният АУАН, като отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел.
Срещу съставения АУАН били депозирани писмени възражения, във връзка с които
АНО възложил проверка, като заключението на комисията било, че АУАН е правилен и
законосъобразен.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 180, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
като му е наложена административна санкция "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св.А. и свидетелят очевидец по акта – св.Попова, като съдът напълно
кредитира техните показанията, тъй като същите са непротиворечиви по между си, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът също
кредитира.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Процесното Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
2
от приложеното по АНП копие на заповед, като са спазени сроковете по чл.34 от
ЗАНН.АУАН също е съставен от компетентен служител, съгласно приобщената по делото
заповед.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Както в АУАН, така и в НП е визиран изводът, че с осъщественото паркиране е
създадена пречка за движението в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е
ирелевантен въпросът дали е нарушена пътна маркировка или знак.Като несъстоятелни бяха
оценени аргументите, свързани с неясно описание на извършеното нарушение. Съдът
намира, че мястото е индивидуализирано в необходимата степен с оглед гарантиране
правото на защита на въззивника, предвид спецификата на конкретното нарушение, а
именно с посочване на населеното място, наименованието на улицата, където е извършено
паркирането и търговския обект, в близост до който е извършено деянието.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че е спазено
изискването за поставяне на уведомление за наложената глоба с фиш, като не се ангажираха
никакви доказателства за противното, а и липсва задължение за заснемане на поставеното
уведомление.Ирелевантни са и възраженията кога жалбоподателят е открил фишът с
наложената глоба, тъй като очевидно същият се е възползвал от правото си да го обжалва и
е бил съставен АУАН за процесното нарушение.Глобата с фиш е наложена в отсъствието на
нарушителя, който не е подписал самия фиш, поради което фактът, че в бланката фигурира
някакво изявление на евентуалния нарушител ,при липса на подпис от същия, е
ирелевантен.Снимков материал, както се установи от гласните доказателства, не е бил
изготвен, поради което и такъв не е бил предоставен на жалбоподателя.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени: на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Същевременно съгласно чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на
забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и
широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата
презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни
превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки
видимостта и широчината на платното за движение (Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС
3
- Варна. по адм. д. № 3531/2014 г.).
Анализът на посочената нормативна уредба и съдебната практика сочи, че извън
хипотезата на поставен знак B27, ограничаването на широчината на платното също следва
да се съобразява като пречка за движението, която обаче подлежи на доказване с надлежните
доказателствени средства.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители установили процесното
нарушение, безспорно се установи, че въззивникът е паркирал управляваното от него МПС
на двупосочна улица, в активната лента за движение, което обстоятелство не позволявало на
другите участници в движението да преминават по нея, без да навлизат в лентата за
насрещно движение.
Същевременно следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се
непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена такава
обстановка, която да затруднява другите водачи.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай
контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо
забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За да е осъществен съставът на административно
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е достатъчно да се констатира наличието на една от
хипотезите, предвидени в посочената норма, като резултат от неправилното паркиране,
съдът намира, че деянието, извършено от въззивника субсумира посочения състав на
административно нарушение.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че неправилно е приложена санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника. Разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДвП включва в хипотезата си конкретен
общественоопасен резултат, а именно – възникване на непосредствена опасност за
движението, каквато в настоящия случай не е установена. Касае се за специална санкционна
норма, чиито състав не е осъществен с настоящото деяние. От друга страна, нормата на чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвижда извършеното от въззивника нарушение в хипотезата си,
при условията на формално извършване, доколкото не предвижда настъпване на конкретен
резултат, свързан с възникване на конкретна опасност или увреждане, поради което се явява
приложима към настоящия случай.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за изменение на
издаденото НП по отношение на правното основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност, като съобрази, че по посочения начин не се ограничава правото
на защита на наказаното лице, доколкото приложимата санкционна норма предвижда
същото по размер административно наказание, като приложената такава и доколкото
нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП не съдържа в хипотезата си обективни респ.
субективни признаци на състава на административно нарушение, с които да допълва
съдържанието на сочената като нарушена материална норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗдвП.
4
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
В случая нарушението не може да се квалифицира като "маловажно" по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения,
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената санкция е
справедлива.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни
заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че в полза на АНО следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-0439-001295/05.12.2024г. на ВПД Началник на Трето РУ при
ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП на Р. К. П. ЕГН
********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
за ангажиране на административно наказателната отговорност на въззивника, като за
същото нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му
налага административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Р. К. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6