РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Русе, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 19 май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 115 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на РД“Автомобилна
администрация“ Русе против Решение № 72
от 26.03.2021 г.,
постановено по АНД № 159/2021г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменена
Наказателно постановление № 38-0001053/11.08.2020г.
на Директор на РД“Автомобилна администрация“ Русе, с което, на основание чл. 97
ал.1 пр.1 ЗАвтП за нарушение по чл.91в ал.2 от ЗАвтП на „ БЦВ Транспорт“
ЕООД-Русе е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. Като касационно
основание се сочи неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска
отмяната на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление,
респ.неговото изменение, както по отношение на приложимата санкционна
норма,така и по отношение на санкцията. Прави се възражение за прекомерност на
претендирани от ответната страна разноски.
Ответникът по касационната жалба, в писмено
възражение, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски в
настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение
Русенският районен съд е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, но материалния закон е приложен неправилно. Приел е
,че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава
на нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр е осъществен от обективна страна от “БЦВ
Транспорт”ООД гр.Русе , тъй като дружеството- превозвач не представило в хода на извършената на 09.07.2020г.
проверка информация, извлечена от картата на водача на процесното превозно
средство за периода от 00.00ч. на 01.12.2019г. до 24.00ч. на 31.12.2019г., но
не е приложена правилно санкционната норма на чл.97, ал.1, пр. последно от ЗАПр, съобразно
която,се наказва превозвач, който не представи за проверка свързани с превозната дейност документи.
РРС е посочил , че при безспорната фактическа обстановка, в съответствие с
приетото и от административните органи нарушение, приложение би могла да намери
единствено санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАПр, според която на
превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка,
които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата
на водача за период 365 дни или отказват
да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага
имуществена санкция 2000 лв. Счел е, че при липса на надлежно описано в
обстоятелствената част обвинение съответно на установеното от фактическа страна
,за да се гарантира и правото на защита, не е във възможност съгласно чл.337 НПК да измени обжалваното НП, при липса на описание на поне едната от формите
на изп.деяние.
Решението е
правилно.
Няма спор по
делото, че на посочената в НП дата и място, от ответната страна – Дружеството -превозвач
не се предоставя информацията, извлечена от дигиталната карта на водач,
управлявал товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ ***,
отнасяща се за времето от 00.00ч. на 01.12.2019г. до 24.00ч. на
31.12.2019г. При така установеното, спорни пред въззивната
инстанция, а и пред настоящата, са въпросите за съставомерността на нарушението
по посочената от касационния жалбоподател санкционна норма, респ. приетата за
приложима такава от въззивния съд и констатираната липса на основания за
изменение на НП.
Касационната
инстанция намира, че изводите на въззивния съд за съставомерност на нарушението
са правилни. РРС е изложил подробни и обосновани мотиви относно правилното
приложение на съответната ,различна от посочената в НП санкционна норма, към
които, на осн. чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща. Следва да се
посочи, че всички доводи на касационния жалбоподател относно квалифицирането на
нарушението като продължавано такова са неотносими към доводите на въззивната
инстанция.
Съгласно посочената от касационния жалбоподател санкционна норма на чл.97 ал.1
ЗАвтП се налага санкция за нарушения ,свързани с отказ на достъп на контролните
органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или
не представяне за проверка документи, свързани с превозната дейност . Не е спорно
задължението на превозвачите по чл.91в т.2 ЗАвтП да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
Както правилно е посочил въззивния съд при тълкуване на понятието „извлечената
от картата на водача информация“ с оглед на приложимата наредба № 12 от
5.01.2007 и чл.2 §.2 б."н" от Регламент 165/2014 на ЕП и Съвета
не представлява документ, а представлява файлове с данни от регистриращото
устройство, внесени на електронен носител, относимо към санкционната разпоредба
на чл.104 ал.7 ЗАвтП .
Неправилното
отнасяне на фактите ,респ. обективните признаци на дадено деяние към състава на
адм.нарушение, изрично обявено като такова съгласно чл.6 ЗАНН ,към относимата
санкционна норма ,правилно е възприето като нарушение на материалния закон,
поради което и не са налице сочените касационни основания. При невъзведени
обективни признаци въззивната инстанция не може да се позове на същото ,еднакво
или по-леко наказуемо нарушение и да измени по своя преценка НП.
При
извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка
на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С
оглед на това и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния
ответник за присъждане на разноски за адвокатско представителство в настоящото производство
в размер на 580лв, заплатени в брой ,се явява основателно за заплащането на
които, следва да бъде осъден ЮЛ- ИААА, в чиято структура е касатора. Не е
налице прекомерност на изплатеното възнаграждение с оглед на защитимия
материален интерес.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 72
от 26.03.2021 г.,
постановено по АНД № 159/2021г. по описа на Районен съд - Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация
да заплати на „ БВЦ транспорт“ООД, представлявано от А. С. М., ЕИК *********
сумата от 580лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.