РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Сливница, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200439 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
К. Ш., гражданин на Република Северна Македония, роден на
18.08.1965 г. чрез адв. М. АК – Благоевград, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 – 0001626 от 17.09.2020 г. на Директора на РД
„АА” – София, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата чл.
12, § 7, буква „а“ от т.(i), от Приложение „Контолен уред“ към AETR, ДВ
бр.28 от 1995 г. във вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАвПр, и на основание чл.93в, ал.17, т.1
от ЗАвПр и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП,
довели до неправилност и незаконосъобразност на последното с искане да
бъде отменено.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 16.09.2020 година БЛ. ГР. Н. в качеството на инспектор в РД
1
„Автомобилна администрация“ гр. София в присъствието на свидетеля по
акта ЮЛ. СП. Б. съставил на жалбоподателя К. Ш. АУАН серия „А“, №
279423, в обстоятелствената част на който е описано, че на 16.09.2020 година
в 13.20 часа на път Е-80 до разклона за с. Пролеша с посока на движение гр.
София като водач на съчленено превозно средство в състав от товарен
автомобил - седлови влекач „Мерцедес Бенц Аксор 1843“ с рег. № ...... от
категория № 3, оборудвано с аналогов тахограф и с прикачено полуремарке
„Мейлер MHKS 41/3-S“ от категория 04 с рег. № ........ извършвал
международен превоз на товари от Р България за Р Северна Македония,
видно от CMR товарителница № 009139 /16.09.2020 година като при
извършена проверка не бил в състояние да представи тахографските листа за
предходните 28 дни, удостоверение за дейности по образец или карта на
водача.
Цифрово в акта е отразено, че с това си поведение Ш. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 12, § 7, буква „а“ от т.(i), от Приложение
„Контолен уред“ към AETR, ДВ бр.28 от 1995 г. във вр. чл.78, ал.1, т.2
ЗАвПр.
Актът е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта. Предявен е
на нарушителя и подписан от него на същата дата. При съставянето на акта
Ш. не е изложил възражения и не е дал обяснения по посоченото нарушение.
Възражения по акта са приложени към материалите по АНП, в тях
фигурира подпис на жалбоподателя, но няма яснота дали са записани
действително депозирани обяснения от жалбоподателя в превод на български
език. В тях е отразено, че жалбоподателя не е успял да разбере какви
документи се изискват от него поради езиковата бариера.
Въз основа на съставения акт Директорът на РД „АА“ - София е издал
процесното НП № 42 – 0001626 от 17.09.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени
в АУАН, като правната квалификация на нарушението посочва по следния
начин: чл. 12, § 7, б. „а“, т. ( i ) и изречение последно от същата буква от
Приложение „Контролен уред“, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАв Пр AETR ДВ 28 от
1995 г. За констатираното нарушение на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от
ЗАвПр на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер
на 1 500 лв.
2
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите БЛ. ГР. Н. и ЮЛ. СП. Б., както и от приложените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 42-0001626 от 17.09.2020 г.,
издадено от Ч. К. – Директор на РД „АА“ София, АУАН № 279423 от
14.11.2020 г., възражение, тахографски листа, заповед № РД – 08 –
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и заповед №
589/31.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“.
В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на
свидетел на БЛ. ГР. Н., който е съставил акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление. Същият излага подробни и логически издържани
показания относно установеното в хода на проверката и крайните правни
изводи на проверяващите, обективирани в съставения акт за установяване на
административно нарушение. Съдът кредитира тези показания.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в
производството по установяване на административно нарушение са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
НП следва да се отмени, тъй като от една страна е налице несъответстие
между правните норми, посочени като нарушени в АУАН (чл. 12, § 7, б. „а“,
т. ( i ) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен
уред“ към AETR, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАв Пр) и в НП, а от друга страна в
НП нарушените правни норми са посочени по следния начин: чл. 12, § 7, б.
„а“, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен
уред“, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR ДВ. 28 от 1995 г. - след записа „чл.
3
78, ал. 1, т. 2 от ЗАв Пр“ е добавен запис „AETR ДВ 28 от 1995 г.“. При така
дадената правна квалификация в НП се създава неяснота относно законовите
разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателят. По начина на
изписване на същите - чл. 12, § 7, б. „а“, т. ( i ) и изречение последно от
същата буква от Приложение „Контролен уред“ е посочен във връзка с чл. 78,
ал. 1, т. 2 от ЗАв Пр, се създава впечатление, че нормата (на чл. 12, § 7, б. „а“,
т. ( i ) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен
уред“) е от ЗАв Пр. Такава разпоредба обаче в ЗАв Пр не съществува.
Дописването в НП на Спогодбата AETR също не дава основание да се приеме,
че нормата на чл. чл. 12, § 7, б. „а“, т. ( i ) и изречение последно от същата
буква от Приложение „Контролен уред“ е именно от този нормативен акт.
Яснота относно правната квалификация на нарушението няма в НП,
доколкото нормите са изписани без да се посочва връзката на Спогодбата с
някоя от тези норми. Освен това разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАв Пр,
във връзка с която е посочена тази на чл. 12, § 7, б. „а“, т. ( i ) и изречение
последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, не визира
конкретно правило за поведение, а въвежда най-общо задължение за спазване
изискванията на Регламент 561 и на AETR. Така по никакъв начин не се
изяснява задължението по коя правна норма и от кой нормативен акт се
твърди жалбоподателят да не е изпълнил, за да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Действително с посочването
в Акта и в НП на разпоредбата на чл. 12, § 7, б. „а“, т. ( i ) и изречение
последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ се извлича, че
има препращане към AETR. Това обаче не е достатъчно да преодолее
неяснотата в правната квалификация на санкционираното деяние. Правната
квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се
извлича по тълкувателен път. 3а разлика от административното производство,
където е допустимо да не се посочи точно правното основание за издаване на
акта, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от
административния орган, то в административнонаказателното производство
посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от
съдържанието на НП. Последното е от значение както за адекватната защита
на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му
се вменява, така и за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от
съда.
4
В случая с оглед начина, по който са изписани нарушените правни
разпоредби в НП не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно
квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита
на наказаното лице.
Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. неправилното
им посочване, не е сред нередовностите по акта, за които законодателят е
предвидил възможност да се отстраняват по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а
представлява съществено нарушение на изискванията по чл. 57, ал. 2, т. 6 от
ЗАНН, което опорочава административнонаказателната процедура и има за
последица отмяна на финализиращото същата НП.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения, допуснати от
административнонаказващия орган, довели до нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на
атакуваното постановление. Посочените недостатъци препятстват правото на
жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес, за
да защити собствените си права и законни интереси. Поради това не следва да
се обсъждат останалите доводите на страните, тъй като въпросите има ли
извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да
бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл
административнонаказателен процес, но не и когато самото производство е
опорочено. Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи
решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че не следва да
бъдат обсъждани останалите доводи на страните, които са по същество.
Доколкото не е направени искане по чл.63, ал.3 ЗАНН, а и липсват
доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 – 0001626 от
17.09.2020 г. на Директора на РД „АА” – София, с което на К. Ш., гражданин
на Република Северна Македония, роден на 18.08.1965 г.q за нарушение на
разпоредбата чл. 12, § 7, буква „а“ от т.(i), от Приложение „Контолен уред“ от
5
AETR, ДВ бр.28 от 1995 г. във вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАвПр и на основание
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 500
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6