Решение по дело №764/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   413    гр. Пазарджик  23.11. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито  заседание на двадесет и трети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                              Димитър Бозаджиев

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. №764 по описа за 2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.435 ал.2 т.6  от Граждански процесуален кодекс.

Обжалван е от длъжник отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително производство.

Жалбоподателят А.Г. обжалва постановление № 2742/2.08.2018 година,с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Твърди,че е длъжник по делото , образувано въз основа на два изпълнителни листа за изпълнение на парично задължение в полза на Е.Б..

Изпълняемите права не съществували.Вземане срещу него имал Районен съд Пазарджик ,а не Б..Това било установено с влезли в сила решения.

Жалбоподателят поискал на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК прекратяване на производството.

В жалбата е изложено неясно и объркано позоваване на съдебната теория ,като всъщност се подържа ,че е налице основание да се приеме ,че вземането не съществува,поради което именно и нормата на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК е възможния път за защита.

Писмен отговор от ответника по жалбата – взискател в изпълнителното производство не е постъпил.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви,чрез които оспорва допустимостта на жалбата ,като лишена от правен интерес , тъй като с последващ акт изпълнителното производство е прекратено,както и ,че е нередовна от формална страна , тъй като в дадения от съда срок не е внесена държавна такса.

Излага доводи и по същество , като счита ,че представеното решение не дава основание за прекратяване на производството на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№ 20188850400478 е образувано от ЧСИ Самарджиев по молба на Е.Б. ,като са представени два изпълнителни листа ,издадени от РС Пазарджик .

Предприети са действия по изясняване имущественото състояние на длъжника.

На 30.07.2018 година е постъпила молба от длъжника с искане производството да бъде прекратено на основание чл.433 ал1 т.7 от ГПК.Представил е два броя съдебни решения ,чрез които според него се установява,че вземането не съществува.

Представените решения са постановени в производствата , въз основа на които са издадени изпълнителните листове.

В диспозитива на първоинстанционното решение длъжника е осъден да заплати суми по сметка на съда,а с въззивното решение е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд.

Взискателката е уведомена за тази молба и има отразяване саморъчно , на становището и ,че изпълнителните листове са издадени по надлежния ред и до момента няма извършено плащане.

С постановление от 2.08.2018 година ЧСИ е счел ,че представените решения не установяват недължимост на сумите и е постановил отказ за прекратяване на производството.

Това постановление е предмет на обжалване в настоящото производство.

Не става ясно от книжата по делото кога постановлението е съобщено на длъжника.Съдържа се уведомление ,но не и данни за връчването му.

Жалбата е постъпила на 10.08.2018 година.Върху постъпилата жалба е поставена нечетлива и неясна резолюция ,чрез която се цели уведомяване на жалбоподателя за отстраняване на нередовности,касаещи подпис върху един екземпляр от жалбата ,заверка на платежно нареждане и задължения за внасяне на такси „за администриране на жалбата“, посочени общо 72 лева.Указанията са детайлизирани в съобщение,което е връчено на длъжника на 20.09.2018 година и са предприети действия по отстраняване на нередовности.

Постъпила е молба на 27.09.2018 година ,в която са изложени съображенията на жалбоподателя по указанията на ЧСИ.

На 17.10.2018 година е направено отново искане за прекратяване на изпълнителното производство от Г. , като към него са приложени копия на определения на ОС Пазарджик , с които е прогласена нищожността на разпорежданията за издаване на изпълнителните листове ,дали основание за образуване на изпълнителното производство.

С постановление от 5.11.2018 година ,съобразявайки представените към втората молба съдебни актове ЧСИ е прекратил изпълнителното производство.

При тези данни , съдът намира ,че жалбата е допустима ,но неоснователна.

Подадена е в срок / тъй като няма конкретни данни за връчване на постановлението / ,срещу подлежащ на обжалване акт.Дължимата държавна такса за разглеждането и от съда ,видно от доказателствата по делото е внесена своевременно.

Съдът намира ,че е налице правен интерес от обжалване на акта.

Действително към момента изпълнителното производство е прекратено по молба на длъжника,но за него не е без значение момента ,в който са били налице условия за прекратяване на това производство.Именно това ,макар да го лишава от интерес в житейския смисъл , обуславя правния му интерес от наличие на произнасяне по същество по оплакванията му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Позоваването на съдебната теория  в жалбата е превратно и несъстоятелно.

Няма спор,че законодателят е предвидил възможност за защита срещу принудително изпълнение ,предприето на практика за реализиране на несъществуващо право.Тази съдебна защита е очертана в нормите на чл.439 и 440 от ГПК , предвиждащи възможността за провеждане на състезателно исково производство ,в което при определени ,специфични за двете хипотези предпоставки могат да се предявят искове- първия на длъжника –отрицателен установителен по природата си , а втория – на трето за изпълнителното производство лице.

Няма спор,че към искането си длъжника не е приложил съдебни решения,които да отричат съществуването на изпълняемото право.Той  е представил съдебните решения ,които съдебният изпълнител няма правомощието самостоятелно да преценява – в смисъл представлявали ли са те изпълнителни основания за  издаване на титул за изпълнение – изпълнителен лист.

Тази преценка е в правомощията на съда именно по реда на чл.407 от ГПК , тя е извършено впоследствие и постановените актове са зачетени от ЧСИ.

Към момента на първото искане за прекратяване на производството не са били налице основания за това по смисъла на чл.433  от ГПК и правилно ЧСИ е отказал да го прекрати.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                    Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Самарджиев по изп.дело № .№ 20188850400478,обективирани в постановление от 2.08.2018 година , с което по молбата на А.Г. е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.