№ 17104
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110160162 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В.
П. Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1241,91 лева – главница за стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 21.06.2022 г. до изплащане на вземанията, сумата в размер на 156,54 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.06.2022 г., сумата в
размер на 61,39 лева – главница за цена за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г,, ведно със законната лихва от
21.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата в размер на
11,88 лева – мораторна лихва за забава върху цената за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж.к.
„Славия“, бл. 40, вх. А, ет. 4, ап. 16, аб. № 264177, поради което между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът
поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът
не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение.
Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга за
1
дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са
съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31, ал. 1, са определени
редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45- дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството
начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Оспорва се ищецът, респ. дружеството за дялово разпределение, да е доказал
изпълнението на задълженията си за отчитане на подадената топлинна
енергия чрез изравни средства за търговско измерване. Навеждат се
твърдения, че ищецът не е представил доказателства за действително
подадената от него топлинна енергия и начислената във фактурите и
изравнителните сметки, с оглед на което посочените в исковата молба суми са
недоказани. Оспорена е правилността на начислената за имота топлинна
енергия. Посочва се, че за банята в процесния период е начислена топлинна
енергия за отоплително тяло, каквото в действителност не е налице, тъй като
през нея преминават само тръби без поставен на тях измерителен уред, с оглед
на което са въведени неточни и неверни изходни данни и са начислени
нереални количества топлинна енергия за отопление на имота. Твърди се, че
начислението в случая следва да бъде като за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. Оспорват се претенциите за лихви върху главниците за
топлинна енергия, тъй като ищецът не бил спазил изискването за публикуване
на фактурите, и за дялово разпределение, тъй като липсвал срок за плащане
или покана. Посочва се, че съгласно Решение № 15147/2020 г. на ВАС, III
отделение, по адм. д. 172/2019 г. цените за топлинна енергия, в сила от 2017 г.,
2
са обявени за незаконни/нищожни, поради което посочената от ищеца сума не
е действително дължимата. Моли се за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице – помагач - „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, не е взело
становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Със заявление № 127549/21.06.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника В. П. Т.. На 29.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. В срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. С
разпореждане от 02.10.2022 г. съдът е дал указания до заявителя да предяви
иск срещу длъжника. В срок е постъпила исковата молба срещу ответника.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период
„клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
3
Видно от представения Нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавно място от ЖСК „ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ“, блок 40
м. „Земляне“, град София, на 02.03.1993 г. ответникът е бил признат за
собственик на посочения в нотариалния акт апартамент. Предвид вписания в
нотариалния акт адрес на апартамента и посоченото в удостоверението от
ГИС- София се установява, че това е именно процесният апартамент. Със
заявление от 13.10.1994 г. ответникът е поискал откриването на партида за
същия апартамент. Предвид посоченото и липсата на твърдения или
представени доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху
процесния имот преди началото на исковия период или по време на същия се
установява, че ответникът се явява собственик, а оттам – клиент на
топлофикационното дружество.
С Договор от 09.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило „БРУНТА”
ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. От
представеното по делото копие от Договор от 26.09.2000 г. между третото лице
- помагач и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, жк. Славея, бл.
40, вх. А става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва
дейността „топлинно счетоводство“ в сградата. С оглед представените общи
фактури, формуляри за отчет и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия съдът счита, че се доказа, че процесният апартамент е бил
топлоснабден имот през исковия период.
При разпределянето на доказателствената тежест между страните, с
оглед твърденията и възраженията на страните, съдът изрично е указал , че
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за
реално доставената до процесния апартамент топлинна енергия за исковия
период, осъществяването и дължимостта на услугата „дялово разпределение”
и че стойността им възлиза именно в размерите на претендираните суми.
Именно посочените твърдения се явяват спорни по настоящото дело с оглед
възраженията в отговора на исковата молба за недоказана действително
подадената от ищеца топлинна енергия, оспорванията на начислената във
фактурите и изравнителните сметки енергия, оспорванията на правилността
на начислената за имота топлинна енергия, изпълнението на задължението за
отчитане на подадената топлинна енергия. С оглед разпределената
доказателствена тежест и изрично направените оспорвания от страна на
ответника на обективираните изчисления и фактурираните количества
4
енергия и стойността им по представените в хода на настоящото дело писмени
доказателства – фактури и изравнителни сметки, съдът счита, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си, че фактурираното
количество топлинна енергия в тях, претендирано и в настоящото
производство, е било доставено до процесния имот и консумирано от
ответника, както и че се дължи цената на услугата за дялово разпределение за
отчитането на претендираното количество топлинна енергия. По делото не са
ангажирани други доказателства от ищеца в насока доказване на тези
предпоставки за основателността на претенцията му за главници, освен
посочените по-горе писмени доказателства, едностранно издадени от самия
ищец. Обективираните в тях данни са били изрично оспорени, като не са
представени други доказателства подкрепящи ги, предвид което съдът счита,
че същите не могат с необходимия стандарт на доказване да обосноват
основателността на претенциите за главници. В този смисъл съдът счита, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си за дължимост
на претендираните цени за топлинна енергия и за услугата за дялово
разпределение, като същите се явяват недоказани, а оттам – и неоснователни.
Предвид неоснователност на претенциите за главници, неоснователни се
явяват и претенциите за лихви върху тях, поради акцесорния им характер.
С оглед изложеното, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в
цялост като недоказани и неоснователни.
При този изход на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски, но такива не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. Славея, бл. 40, вх. А, ет. 4, ап. 16, за признаване за установено, че
В. П. Т., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. Славея, бл. 40,
5
вх. А, ет. 4, ап. 16, аб. № 264177, сумата в размер на 1241,91 лева – главница за
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до изплащане на
вземанията, сумата в размер на 156,54 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 16.06.2022 г., сумата в размер на 61,39 лева –
главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, и сумата в размер на 11,88 лева – мораторна лихва за
забава върху цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
16.06.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 33259 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“
ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6