№ 52237
гр. София, 29.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110133319 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд с
искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, унижение, безпокойство, депресия, вследствие от незаконосъобразно бездействие
на ответника, изразяващо се в неразглеждане в разумен срок на гр. дело № 11607/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, 29-ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
С постановено по делото определение от 15.09.2023 г. съдът, вземайки предвид
декларираното от ищеца в представена декларация за материално и гражданско състояние от
05.06.2023 г., в която, под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313
НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищецът Е. Д. М. е удостоверил с подписа си,
че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не
реализира доходи от рента или аренда, не получава пенсия, има сключен граждански брак,
но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма
недвижимо имущество, като издържа едно непълнолетно дете, както и, че се намира в лошо
здравословно състояние, притежава един автомобил – „/марка/“, произведен през 1992 г.,
съобразявайки данните от приложена към исковата молба служебна бележка от 29.08.2022 г.,
издадена от ГД „Изпълнение на наказанията“ - Затвора град София, че ищецът полага
доброволен неплатен труд и не получава трудово възнаграждение, данните от писмо от
СДВР, отдел „Пътна полиция“ с вх. № 192261/05.07.2023 г., с приложена към същото
справка от централна база данни на АИС КАТ, от която се установява, че ищецът е
регистриран като собственик на МПС - лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, който е
със служебно прекратена регистрация, както и относно образувани съдебни дела – вписани
искови молби, респ. решение във връзка с недвижими имоти, страна по които е и ищецът по
настоящото дело, следващи от писмо от 03.07.2023 г. от Агенция по вписванията, е уважил
искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК и същият е освободен от задължението за внасяне на
държавна такса в настоящото производство.
С Определение от 29.08.2024 г., по изложените в същото съображения производството
по настоящото дело е прекратено.
1
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от ищеца - лично и
чрез процесуалния му представител адв. Ю., с искане за отмяната му.
С разпореждане от 25.10.2024 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл.
261, т. 4 ГПК, на ищеца са дадени указания за представяне на доказателство за внесена
държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на сумата от 15 лева.
Във връзка с тези указания по делото е постъпила молба от 04.11.2024 г. от адв. Ю. с
искане за отмяна на разпореждането, с което са дадени указания за внасяне на държавна
такса, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, евентуално с искане за освобождаване
на ищеца от внасяне на държавната такса и разноски, с приложена към същата декларация за
материално и гражданско състояние от ищеца. Постъпила е и молба от 13.11.2024 г. от
ищеца Е. М. с искане за освобождаването му от държавна такса за въззивно обжалване.
Съдът намира, че искането на адв. Ю. - процесуален представител на ищеца за отмяна
на разпореждането от 25.10.2024 г. следва да бъде оставено без уважение. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК такси по делата не се внасят от назначен от съда
особен представител на страна, чийто адрес не е известен. В случая на ищеца е предоставена
правна помощ по реда на 95, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 2 ЗПрП, като адв. Ю. е назначен за
процесуален представител на ищеца и не за особен такъв, поради което във връзка с
депозираната от ищеца частна жалба, в т.ч. чрез процесуалния му представител, се дължи
внасяне на държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, от вече декларираните от ищеца обстоятелства, както и от
данните, следващи от служебно изисканите справки, въз основа на които съдът е извършил
преценка и е освободил ищеца от внасянето на държавна такса по настоящото дело, предвид
и липсата на довод и данни за промяна в декларираните обстоятелства, с оглед
представената декларация към молбата от 04.11.2024 г., се налага извод за невъзможност на
същия да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 15
лева. Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и
разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на
лицата до съдебна защита, поради което искането на ищеца следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. Ю. - процесуален представител на
ищеца Е. М., обективирано в молба от 04.11.2024 г., за отмяна на разпореждането от
25.10.2024 г.
2
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване във връзка с
депозираната частна жалба срещу постановеното по настоящото дело определение от
29.08.2024 г., с което производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи за сведение на молителя – лично, чрез
началника на Затвора – София и чрез процесуалния му представител – адв. И. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3