Р Е Ш Е Н И Е № 260007
гр. Бургас, 24.03.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 761 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК, предя-вени от Е.Д.С., А.П.П., В.П.П. и М.П. Н. против С.И.Д..
От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик на по ¼ ид. част от сграда за об-ществено хранене с идентификатор със застроена площ от 61 кв. м. и с лице към ул.“А. Б“, и жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор със застроена площ от 44 кв. м. и с лице към ул.“ двете изгра-дени в ПИ с идентификатор по КККР на гр.Б, адм. адрес: гр.Б. Претендират се разноски.
В исковата си молба ищците твърдят, че сградите са били изключителна собстве-ност на наследодателя им П.И. П. – първата, придобита от него като Пе-ралня – по договор за дарение през 1976г., впоследствие разширена с метален павилион от около 10 кв. м. и достроена през 1993г., а втората – дървено бунгало, поставено през месец септември 1991г. Евентуално сочат, че по отношение на тях е изтекла изискуема-та по закон придобивна давност – от 1993г. до настоящия момент.
Ответницата оспорва исковете. Сочи, че е собственик на 117.25 кв. м. ид. части от дворното място, по силата на правна сделка – дарение, обективирано в НА № 55 от 31. 08.1993г., том XX, дело № 6954/1993г. на нотариус при РС Бургас, респективно – на ид. части от процесните две сгради, изградени в него – по приращение, като излага и дово-ди за неоснователността на възражението на ищците за изтекла в полза на наследодате-ля им и на тях самите придобивна давност. Моли Съда да отхвърли претенциите. Пре-тендира разноски.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
С оглед характера на предявените по делото искове, а именно – отрицателни уста-новителни за право на собственост, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответна-та страна е да установи пълно и главно твърденията си, че е собственик на по ¼ ид. част от всяка от двете процесни сгради на заявеното правно основание, по приращение, кое-то предполага установяване и на правата й в съсобствеността по отношение на дворно-то място.
Указания в тази насока са били дадени на Д., както по реда на чл.146, ал.1 от ГПК, така и съобразно чл.145, ал.2 от ГПК, включително и с последващи нарочни за то-ва определения – от 18.04.2022г. и от 25.05.2022г.
В тази връзка ответницата – чрез процесуалния си представител, е изложила един-ствено съображения, че е придобила 117.25/537 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 07079.609.221 по КККР на град Бургас, с адм. адрес: гр.Б, ул.“ на основание правна сделка – дарение от майка й М. П., обективирано в НА № 55/31.08.1993г., том XX, дело № 6954/1993г. на нотариус при РС Б.
Това обстоятелство не се оспорва от ищците, които – в качеството си на наследни-ци на П. И. П. – Е.С., като преживяла съпруга, а останали-те трима – техни деца, също се легитимират като съсобственици в дворното място. Соб-ствеността върху ид. части от имота наследодателят им е придобил по силата на правни сделки – дарения, направени от майка му М. П., обективирани в НА № 11 от 19.07.1991г., том XI, дело № 3512/1991г. на нотариус при РС Б – за 243.5/862 кв. м. ид. части, и в НА № 55/31.08.1993г., том XX, дело № 6954/1993г. на нотариус при РС Б, – за 117.25/537 кв. м. ид. части.
Обстоятелствата, във връзка с последващото изменение на площта на имота – 576 кв. м. по скицата, издадена от СГКК Б на 19.05.2022г., и правата на ищците, както и на третите, неучастващи в настоящото производство лица, в съсобствеността по отно-шение на същия, не са включени в предмета на доказване по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по СТЕ, безспорно се установява, че през месец юли 1991г. П. е за-купил дървено бунгало и го е поставил в имота – с лице към ул.“ което е отразено в КККР на град Б, като жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор със застроена площ от 44 кв. м., а в периода 1998г. – 2016г. е изградена процесната сграда за обществено хранене – с лице към ул.“ с иденти-фикатор със застроена площ от 61 кв. м., на мястото на стара построй-ка и метален павилион от 10 кв. м.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго.
При тяхна доказателствена тежест, ищците не са ангажирали доказателства в пол-за на наследодателя им да е било учредено право на строеж за сградата с идентифика-тор .
Не се установяват и твърденията им сградата да е била придобита от него като Пералня – по договор за дарение през 1976г., впоследствие разширена с метален павилион от около 10 кв. м. и достроена през 1993г.
По делото е представен НА № 22 от 18.03.1976г., том II, нот. дело № 405/1976г. на нотариус при РС Б, с който бабата на П. – С. П. И./, му е дарила 1/3 ид. част от собствения й първи приземен етаж от къщата, построе-на в процесния имот, със съответните общи части за сградата и пералнята в двора, из-ползвана за изба, съгласно чл.38 от ЗС.
На първо място, налага се извод, че т. нар. пералня е била използвана като изба за целия първи приземен етаж от къщата и по силата на горната правна сделка наследода-телят на ищците е придобил съответната 1/3 ид. част от нея, а не цялата.
На второ място – по делото не се установява по несъмнен начин точното разполо-жение на тази постройка, както и площта й.
Най-накрая, от заключенията на вещото лице по СТЕ безспорно се установява, че процесната сграда за обществено хранене със застроена площ от 61 кв. м. е изцяло нова постройка, а не се касае за преустройство и разширение на стара.
Следователно, по силата на приращението – като собственик на 117.25/537 кв. м. ид. части от ПИ, ответницата е придобила и съответните идеални части от построената в същия сграда с идентификатор …
Недоказано и в крайна сметка – неоснователно се явява правопогасяващото възра-жение на ищците наследодателят им да е придобил правото на собственост върху при-тежаваните от ответницата идеални части от постройката по давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС право на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а чл.68, ал.1 от с. з. предвижда, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
T. e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се установи по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически със-тав – обективен, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имота за период от десет години, и субективен – владелецът да държи вещта като своя /с намерение да я свои/.
В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато, явно и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик – и да бъде сведено до знанието му.
В случая, обаче, според настоящия съдебен състав ищците не доказват наличието на нито една от тези две предпоставки.
Най-напред следва да се посочи, че всички строителни книжа за обекта, издадени в периода от 1998г. до 2016г., са на името на П. и Д., първоначално за две по-стройки – с идентификатори които впоследствие са били обединени в една сграда с идентификатор по молба от двамата до СГКК – през лятото на 2016г.
Безспорен е и фактът, че наследодателят на ищците не е ползвал лично сградата за обществено хранене – заведението ”Орехът”, а същата е била отдавана под наем. В тази връзка по делото е представен договор за наем от 01.01.2009г., сключен от него и Д, като наемодатели, с фирма ”ИМКО – М. М” – наемател, за срок от една го-дина.
Горните обстоятелства, несъмнено, сочат на това, че П. не е имал качеството на владелец по отношение на притежаваната от сестра му идеална част от обекта за пе-риода от 1998г. до 2016г., като за времето от 2016г., а дори и от датата на цитирания до-говор за наем, до предявяването на иска – 29.11.2018г., предвидената в закона десетгодишна придобивна давност не е изтекла.
Съгласно чл.117, ал.1, б.”ж” от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС, давност не тече, докато трае съдебният процес за спорното право.
Показанията на свидетелката Т. Ш. касаят случай от 2001г., който сам по себе си – с оглед коментираните последващи действия на П. и Д., не може да обоснове различен от така направения извод.
При това положение, следва да се приеме, че ответницата се легитимира като соб-ственик на 117.25/537 ид. части от процесната сграда с идентификатор 07079.609.221.6.
За разликата до претендираната от нея ¼ ид. част – 17/537 ид. части (134.25/537 - 117.25/537) отрицателният установителен иск е основателен и следва да се уважи. В ос-таналата му част – следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на сградата с идентификатор 07079.609.221.3 – със застроена площ от 44 кв. м., следва да се посочи, че същата – макар и да е закрепена трайно към терена, представлява бунгало, което е било закупено и поставено в имота от П., и може да бъде демонтирано и преместено на друго място без особени затруднения – така и заяве-ното от вещото лице по СТЕ в съдебното заседание на 29.09.2021г. Т. е., макар да е от-разено в кадастъра като постройка, то не е недвижимост, която да го характеризира ка-то приращение. Но дори и в този случай, по делото безспорно се установява, че същото е ползвано – отдавано под наем, само от наследодателя на ищците, поради което възра-жението им за придобиване на идеалната част на ответницата от него по давност, за пе-риода от 1993г. до 29.11.2018г. би било основателно.
Предявеният отрицателен установителен иск, досежно ¼ ид. част от процесното бунгало, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По съразмерност и компенсация, страните не си дължат разноски едни на други.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д. С, ЕГН: **********, В.П.П., ЕГН: **********, А.П.П., ЕГН: **********, и М.П. Н, ЕГН: **********,***, че С.И.Д., с ЕГН: **********,***, не е собственик на претендираните от нея: ¼ ид. част от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор със застроена площ 44 кв. м., и 17/537 ид. части от сграда за обществено хранене с идентификатор със застроена площ от 61 кв. м., двете находящи се в ПИ с идентификатор по КККР на град Б, адм. адрес: гр.Б, ул.“, като за разликата до ¼ ид. част, а именно – за 117.25/537 ид. части от втория обект, ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск за право на собственост, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия: /п/ Калин Кунчев