Определение по дело №405/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 353

 

Гр. Пловдив,  19.08.2020  г.

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 405 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 105/12.03.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 157/2020 г. на ОС-Пазарджик, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3638/14.11.2019 г. на РС-Панагюрище, подадена от Д.Н.Н. срещу заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 777/2019 г. на РС-Панагюрище, в частта, различна от частта за раноските, и е прекратено производството по делото в тази му част.

Жалбоподателката Д.Н.Н. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 4633 от 11.06.2020 г.

Ответникът по частната жалба „Е.  Б.Е.“*** не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         Производството по ч.в.гр.д. 157/2020 г. на ОС-Пазарджик е въззивно, образувано по подадената на 14.11.2019 г. с вх. № 3638 частна жалба от Д.Н. против заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Панагюрище по ч.гр.д. № 777/2019 г., като се иска тя да бъде отменена изцяло, не само в частта относно разноските. На 12.03.2020 г. окръжният съд като въззивна инстанция постановява определение № 105, с което, на първо място, оставя без разглеждане частната жалба в частта, с която заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК се обжалва в частта, различна от частта за разноските, и прекратява производството по своето дело в тази му част, и, на второ място, прекратява производството по своето дело относно частната жалба, подадена против заповедта в частта й за разноските, и връща в тази част делото на РС-Панагюрище с указания относно начин на нейно администриране. В определението окръжният съд изрично посочва, че то подлежи на обжалване пред АС-Пловдив само в частта му, с която частната жалба е частично оставена без разглеждане (относно заповедта за изпълнение се обжалва извън частта й за разноските) и в тази част е прекратено въззивното производство. За да постанови определението, с което оставя без разглеждане частната жалба в частта, с която заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК се обжалва в частта, различна от частта за разноските, и прекратява производството по своето дело в тази му част, окръжният съд се позовава на разпоредбата на чл. 413,ал.1 от ГПК.

         За определението на съда жалбоподателката Н. е уведомена на 2.06.2020 г. и на 9.06.2020 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до апелативния съд, получена в окръжния съд с вх. № 4633/11.06.2020 г. В нея са заявява разбиране, че компетентен да се произнесе по тази частна жалба не е апелативният съд, а Върховният касационен съд. С частната жалба се заявява, че се обжалва определението на окръжния съд, с което частната жалба е отхвърлена като недопустима и е оставена в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което следва да се приеме, че частната жалба касае единствено обжалваемата част на определение № 105/12.03.2020 г., с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3638/14.11.2019 г. на РС-Панагюрище, подадена от Д.Н.Н. срещу заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 777/2019 г. на РС-Панагюрище, в частта, различна от частта за разноските, и е прекратено производството по делото в тази му част. Счита се, че определението представлява отказ от правосъдие, като се препраща към развитите фактически и правни доводи във въззивната частна жалба. Искането е апелативният съд, ако прецени, че е компетентен да разгледа частната жалба, да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на окръжния съд и оставената с него в сила нищожна заповед за изпълнение, издадена от районния съд, тъй като не са налице основанията на чл. 410 от ГПК за нейното издаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК, когато определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция,  прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидена изрична възможността за обжалване с частна жалба в случаи, изрично посочени в закона, това определение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. В случая окръжният съд като въззивна инстанция и оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателката Н. в посочената нейна част като недопустима и е прекратил въззивното производство в тази негова част. Тъй като това определение на въззивния съд е акт от вида по чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК (прегражда по-нататъшното развитие на делото), то процесната частна жалба следва да бъде разгледана съобразно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК от апелативния съд.

         Съгласно разпоредбата на чл. 413,ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните извън в частта й за разноските. Нормата е ясна. Тя е създадена с оглед наличието на предвиден в Глава 37 „Заповедно производство“ от ГПК друг ред на защита за страните. В случая е издадена от РС-Панагюрище заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което е разпоредено Д.Н. да заплати на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. сумата 446,91 лв. главница и сумата 24,28 лв. мораторна лихва (както и суми за разноски). След като в случая с частната жалба с вх. № 3638/14.11.2019 г. жалбоподателката Д.Н. обжалва издадената против нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, то правилно окръжният съд е приел, че в тази й част частната жалба е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото на окръжния съд в тази негова част. Установява се следователно, че подадената до апелативния съд частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено в обжалваната негова част. С оглед разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК и т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 105/12.03.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 157/2020 г. на ОС-Пазарджик, в обжалваната негова част, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3638/14.11.2019 г. на РС-Панагюрище, подадена от Д.Н.Н. срещу заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 777/2019 г. на РС-Панагюрище, в частта, различна от частта за разноските, и е прекратено производството по делото в тази му част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)  

 

 

                                                                         (2)