Определение по дело №154/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 117
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Филип Желязков Филипов
Дело: 20225600600154
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
гр. ХАСКОВО, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600154 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на младши прокурор при РП –Хасково -ТО -
Харманли, против протоколно определение от 04.02.2022г., с което в проведеното на същата
дата разпоредително заседание по НОХД № 510/2021г. по описа на РС - Харманли,
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора, за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство и в обвинителният акт, съществени процесуални
нарушения засегнали правото на защита на подсъдимите, посочени в мотивната част на
протестираното определение.
В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
определението. В тази насока се твърди, че обвинителният акт отговаря изцяло на
изискванията на чл. 246 от НПК и съдържа в достатъчна степен факти, за деятелността на
всеки от подсъдимите, относно времето, мястото и начина на извършване на
престъпленията, по повдигнатите им обвинения. Сочи се, че по тези факти подсъдимите се
защитавали и правото им на защита не било нарушено. В протеста се релевират
съображения за забраната по чл.248 ал.4 от НПК, както и такива, че по повдигнатото от
прокурора обвинение, съдът дължи произнасяне с актът си по същество. С тези доводи се
иска отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция, за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Писмени възражения против протеста, не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с обжалваното определение, материалите
по делото и съобрази доводите в протеста намира, че същият е допустим, но не изцяло
1
основателен:
Настоящото производство е второ по реда на чл.249 ал.3 от НПК. Първото се е
развило по повод протест на предходно определение на същия първоинстанционен съд,
постановено по НОХД № 41/2021г. по техен опис, с което съдебното производство е било
прекратено и обвинителният акт срещу същите подсъдими за същите престъпления, е върнат
за отстраняване на допуснати при изготвянето му, съществени процесуални нарушения.
Това определение е било предмет на проверка от ОС Хасково и с определение на последния
по ВЧНД № 611/2021г., е потвърдено.
След връщането е изготвен нов обвинителен акт, внесен в РС-Харманли, по който е
образувано НОХД № 510/2021г. по описа на последния и е постановено определението,
предмет на настоящата проверка. С втория обвинителен акт на подсъдимите: З. М. П., Д. М.
П., П. М. П. и А. С. И., всички от гр.Х., е повдигнато обвинение за две престъпления
твърдени като извършени от тях в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2
от НК. Първото им повдигнато обвинение, е квалифицирано по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
НК, а за първия и при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. „А“ от НК-
квалификация по чл.325 ал.5 вр. ал.1 от НК. Второто им обвинение е за престъпление по
чл.131 ал.1, т.12 предл.1, вр. чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.
За да прекрати за втори път съдебното производство и върне делото на прокурора,
първоинстанционният съд споделил донякъде доводите на защитата. На първо място съдът
намерил, че указанията на въззивната инстанция не са изпълнени и в обстоятелствената част
на обвинителният акт, не са посочени с необходимата конкретност и последователност,
действията на всеки от подсъдимите при осъществяване на деянието, обосноваващи общият
им умисъл. На следващо място е прието противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителният акт, довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимите. Прието е още, че повдигнатото на подсъдимите с обвинителният акт
обвинение, за престъплението по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, е несъответно на
повдигнатото им обвинение на досъдебното производство за същото престъпление, като е
цитирано това на подс. П.П. и указано новото им привличане на досъдебното производство
за това престъпление, което да е идентично с диспозитива на обвинителният акт. В
обжалваното определение не е засегнат въпроса за обвинението по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1
вр.чл.130 ал.2 и чл. 20 ал.2 от НК и касаещите го факти в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като нарушенията явно касаят обвинението по чл.325 от НК.
Настоящата инстанция споделя изводът на първата, с изключение на това, че е
необходимо новото привличане на подсъдимите на фаза досъдебно производство, за
престъплението по чл. 325 от НК и за този въпрос протестът е основателен. Това е така
защото повдигнатото им с обвинителният акт обвинение за това престъпление, е съответно
на повдигнатото им за същото на досъдебното производство, като с обвинителният акт
деятелността им не е разширена или различна. Същевременно с новия обвинителен акт, не
са отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, засегнали
обстоятелствената му част и правото на защита на подсъдимите, както и на останалите
2
страни, относно обвинението за престъплението по чл.325 от НК. Това е така защото в
обстоятелствената част на акта са изложени единствено конкретни фактически твърдения, за
действията на подсъдимия П.П. и тези на подс.А.И., обхванати от повдигнатото им за това
престъпление, обвинение. За първия са посочени като факти отправените към св.У.
нецензурни думи, блъскане към нея на пепелник и заплюването й, при първото посещение
на подсъдимите в игралната зала. За И. са описани действия по хвърлянето на стъклена
купичка към св.У. и заливането й с вода, при второто посещение на подсъдимите в залата,
след около един час.В обстоятелствената част на акта липсват конкретни фактически
твърдения, за отправени от подсъдимите З.П., Д.П. и А.И., нецензурни изрази, а за първите
двама и такива за хвърляни от тях предмети. Не са изложени и конкретни факти въпреки, че
такива са установени при разследването, досежно действията на всеки от подсъдимите по
повредата на лекия автомобил на майката на св.У., вместо това са използвани декларативни
изрази. Същевременно в диспозитива на обвинителният акт, за престъплението по чл. 325
от НК такива действията им са вменени. Посоченото е довело до противоречие, между
обстоятелствена част и диспозитив на обвинителният акт и се дължи на ненужната
обстоятелственост на самия диспозитив. Така е допуснато нарушение относно начина на
извършване на престъплението, което е задължителен елемент от обстоятелствената част на
обвинителният акт, според разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК. Последното е така, защото
подсъдимия се защитава по фактите приети за съставомерни и посочени в обстоятелствената
част на обвинителният акт. Липсата на такива факти е винаги съществено нарушение на
процесуалните правила, по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, засягащо правото на защита
на подсъдимия и възможността да разбере обвинението. В този смисъл са и указанията на
т.р. № 2/02г. на ВКС. Относно второто обвинение за престъплението против личността, то в
обвинителният акт се съдържат в необходимата степен фактически твърдения, касаещи
участието на подсъдимите по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, досежно телесното уврежда на
св. Г. Освен изложеното за пълнота следва да се посочи още, че в обстоятелствената част на
акта са изложени фактически твърдения за нанесен от подсъдимите побой на св. М., при
първото им посещение в игралната зала, което явно не е включено в повдигнатото им
обвинение за престъплението по чл.325 от НК, което е изцяло право на прокурора. Следва
обаче да е ясно, обвинението цялата престъпна деятелност ли касае, доколкото фактическите
твърдения сочат отделна деятелност на състав на едно и също престъпление, а приложение
на чл.26 от НК, няма. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.02.2022г. постановено по НОХД №
510/2021 г. по описа на РС – Харманли, с което съдебното производство е прекратено и
делото върнато на РП-Хасково, ТО – Харманли.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4