№ 36217
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101813 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ********* с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № 1813/2023 г. по описа на Софийски районен съд Решение №
********* в частта му за разноските, като присъдените в ползва на ищеца разноски за
платено адвокатско възнаграждение бъде намалено до размера на 400 лв. Твърди се в
молбата, че при общ материален интерес от 671 лв. е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 2600 лв. Изложени са съображения, че когато съдът
присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не е
обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да определи едно общо възнаграждение, независимо от броя
на предявените искове, като съобрази същото с фактическата и правна сложност на
делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът принципно споделя съображенията, изложени в молбата в хипотезата на
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В
настоящия случай обаче не е такъв. На първо място следва да се отбележи, че с
решението, чието изменение се иска в частта му за разноските, съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., а не както се твърди в молбата – 2700
лв. На следващо място, съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правно помощ, а е присъдил разноски за реално заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, с който ищецът и процесуалният му представител са уговорили и е
заплатено адвокатско възнаграждение по 500 лв. за всеки от предявените искове, или
общо 1000 лв. В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска –
установителен иск за нищожност и осъдителен иск за връщане на платеното без
основание по нищожна клауза. В посочената хипотези приложение намира чл. 2, ал. 5
1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се
определят съобразно вида и броя на предявените искове“. Нормата е ясна и не се
нуждае от тълкуване. Съдът съобрази също така, че в договора за правна защита и
съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение да се дължи за всеки от
исковете поотделно. Ето защо, съдът намира, че адвокатско възнаграждение се дължи и
следва да бъде присъдено за всеки от предявените искове.
При преценка основателността на направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил в решението, че
уговореното възнаграждение за всеки от исковете в размер на 500 лв. е близко до
минималния размер, предвиден в НМРАВ, поради което и отговаря на фактическата и
правна сложност на делото. Към настоящия момент липсват факти, които да променят
извода на съда, обективиран в мотивите на решението.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника ********* за изменение на
постановеното по гр.д. № 1813/2023 г. по описа на Софийски районен съд Решение №
********* в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2