Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…8....януари….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…. ДЕСЕТИ….. ДЕКЕМВРИ…..

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…878.…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от „***“-ЕАД- Плевен – ответник в първиинстанционното производство по гр.д.№2468/2019г. по описа на Плевенски районен съд,  чрез пълномощника юрк.Ч., срещу постановеното по делото Решение №1374/19.07.2019г. от ІІ-ри гр.с-в, с което е признато за установено на основание чл.124 във вр. чл.439,ал.2 от ГПК във вр. ал.1, че ищците А.Т.Р., Е.Б.Р., С.Б.Р. и Б.Б.Р., не дължат на „***“-ЕАД- Плевен, суми,      както следва:А.Р. -1274.27лв., Е. Б.Р. – 1274.27лв., С. Б.Р. -1184.27лв. и Б. Б.Р.-1184.27лв., и с което ответникът е осъден да заплати на ищците направените разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното  решение  е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените от ищците искове. Излагат се многобройни съображения, които се свеждат до това, че  обжалваното решение не е съобразено със закона и тълкувателната практика относно начина за броене на давностни срокове.

 Ответниците  по въззивната жалба, чрез пълномощника адв. П.П. ***, са подали общ писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на същата.

Страните не са направили доказателствени искания.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от „***“-ЕАД  със седалище в гр.Плевен, срещу съдебно Решение №1374/19.07.2019г., постановено по гр.д.№2468/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е  процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения, различни от изложените в същата.

Първоинстанционното производство по гр.д.№2468/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание субективно съединени установителни искове с правно основание по чл.439,ал.2 от ГПК, предявени от ищците( понастоящем ответници по въззивната жалба) А.Т.Р., С.Б.Р. –родена 2007г., представлявана от майка си А. Т.Р., Б.Б.Р., род.2007г., представляван от майка си А. Т.Р. и Е.Б.Р. – всички с постоянен адрес ******, чрез пълномощника адв. П. л.П. ***, срещу ответника – „***“-ЕАД-Плевен( понастоящем въззивен жалбоподател)

В исковата молба се твърди следното:

Ищците са наследници по закон на б.д. Р., починал на 97.09.2016г. Наследодателят им е осъден да заплати сумата от 2170,60лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2007г. до 31.08.2015г., лихва върху главницата в размер на 829,51лв. за периода от 02.12.2007г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 01.10.2015г. до окончателното изплащане на същата, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. 4903/2015г. по описа на ПлРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответното дружество е образувано изпълнително дело 515/2018г. по описа на ЧСИ П. П..Ответниците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело въз основа на подадени молби  от ответното дружество съответно на 19.09.2018г., 24.10.2018г., като със същите не е направено искане да бъде приложен определен изпълнителен способ. На 02.04.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата А.Т.  Р. и  на Е.Б.Р..  На 09.04.2019 на ищците са връчени покани  да доброволно изпълнение и оттогава ищците са узнали, че са конституирани като длъжници по изп.д.515/2019г. по описа на ЧСИ П.П.. Твърди се, че вземането е погасено по давност, тъй като през периода от издаване на изпълнителния лист  до 22.12.2018г. ответното дружество не е предприело каквито и да било изпълнителни действия.Приложима е тригодишната давност по чл.111,б.“в“ от ГПК за периодични плащания.Правните последици на акта по чл.242 от ГПК(отм) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът  на новата давност по чл.117,ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, в случая – 3 годишен, като разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД не намира приложение. В този смисъл се цитира съдебна практика.  Прави се искане съдът да признае за установено по отношение на ***, че ищците не дължат  сумите, по издадената заповед за изпълнение № 2918/02.10.2015г. издаден по ч. гр.д. 4903/2015г. по описа на ПлРС поради погасяване на вземането по давност.

Ответникът  -„***“-ЕАД в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на исковете.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е заповедното производство по ч.гр.д.№4903/2015г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение и копие на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ П.П. с район на действие ОС-Плевен.

По спора, Плевенският районен съд, ІІ-ри граждански състав, се е произнесъл с обжалваното  съдебно Решение №1374/19.07.2019г, постановено по гр.д.№2468/2019г., с което  е признал за установено по отношение на „***“-ЕАД, че четиримата ищци като наследници на длъжника б.д. Р. не дължат на основание чл.429 от ГПК сумите, за които е образувано изпълнително дело -№*** по описа на ЧСИ П.П., тъй като вземането на взискателя е погасено по давност.

С Решение №1672/13.09.2019г., постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка относно ЕГН на ищците А.Р. и  Б.Р..

Въззивният съд приема, че постановеното решение е ВАЛИДНО, но НЕДОПУСТИМО.

От данните по делото се установява следното от  фактическа страна:

Заповедното производство по  приложеното ч.гр.д№4903/2015г. по описа  на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, регистрирано с Вх.№19430/01.10.2015г.,  подадено от заявителя „***“-ЕАД срещу длъжника  б.д. Р., ЕГН-********** с адрес ***, за следните суми:2170.60лв.( две хиляди сто и седемдесет лв. и 60ст – незаплатена  топлинна енергия за периода от 01.10.2007г. до 31.08.2015г. и сумата от 829.51лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2007г. до 24.09.2015г.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІ-ми гр.с-в е издал Заповед  №2917/02.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредил длъжникът б.д. Р., , ЕГН-********** с адрес ***,  да заплати на кредитора „***“-ЕАД, ЕИК-***със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, *** следните суми: 2170.60лв.( две хиляди сто и седемдесет лв. и 60ст –  главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2007г. до 31.08.2015г. и сумата от 829.51лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2007г. до 24.09.2015г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата - 01.10.2015г. до окончателното изплащане на същата, както и направените деловодни разноски в размер на 60лв. и адвокатско възнаграждение от 120.00лв.

Съобщение, заедно с приложена заповед за изпълнение, са изпратени за връчване на длъжника Б.Д.Р. на  02.10.2015г., на адреса  на топлофицирания имот в гр.Плевен, ***. Връчителят на съдебни книжа  е посочил на 05.10.2015г., че лицето не живее на посочения адрес, а там живеят квартиранти. С резолюция от 07.10.2015г. съдията-докладчик е разпоредил следното:“На НА да се изпрати“, което следва да се разбира, че съобщението следва да се изпрати на настоящия адрес.(л.19) Върху съобщението е отбелязано, че на  същата дата – 07.10.2019г. е изпратено съобщение на настоящия адрес. От справката на л.17 се установява, че  настоящият адрес  и постоянният адрес на длъжника, са един и същ и се намира в гр.Плевен, ***. Т.е. регистрираните адреси са различни от посочения в делото. Въззивният съд счита, че  няма данни  за резултата от връчването на  заповедта за изпълнение по настоящия адрес на длъжника. – В делото не е вложен екземпляр на изпратено съобщение по настоящ адрес на длъжника. На л.20 е приложено „Известие за доставяне“, адресирано до длъжника Б.Д.Р. от гр.Плевен, в което обаче не е посочен адрес, на който същото е изпратено  и не е посочено на кого е връчено.На 22.12.2015г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, който същият ден е получен от представител на заявителя.

Длъжникът Б.Д.Р., ЕГН-********** е починал на 07.09.2016г. и е оставил като наследници   ищците по гр.д.№2468/2019г. по описа на ПлРС( понастоящем въззиваеми), както следва: А.Т.Р. – съпруга и  три деца – Е.Б.Р., Б.Б.Р. и С.Б.Р..(Удостоверение за наследници на л.10 от първоинстанционното дело)

По  молба на „***“-ЕАД, към която е приложен изпълнителния лист, издаден на 22.12.2015г. по ч.гр.д.№2468/2015г. на ПлРС, на 14.06.2018г. е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ П.П. с район на действие ОС-Плевен, срещу наследниците на Б.Д.Р..
                                   На 18.04.2019г., наследниците на длъжника - А.Т.Р. – съпруга, – Е.Б.Р., Б.Б.Р. и С.Б.Р.  - деца ( всички ответници по въззивната жалба), чрез адв. П. П. *** са предявили срещу взискателя по изпълнението – „***“-ЕАД(понастоящем въззивен жалбоподател), установителен иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуване на вземането по изпълнението, на основание изтекла тригодишна погасителна давност.

При така установените фактически положения, въззивният съд формира следните правни изводи:

По делото няма спор, че съдът е сезиран с установителен иск по чл.439 от ГПК- иск за оспорване на вземането по изпълнението. Съгласно ал.2 искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.  

Изпълнителното производство по ГПК се образува на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила изпълнително основание. В процесния случай  изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на „***“-ЕАД,  по който е образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ П.П., е Заповед №2917/02.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4903/2015г. по описа на Плевенски районен съд, ГО. Съгласно чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на  съдебното решение за установяване на вземането. Предпоставка за подаване на възражение по чл.414 от ГПК е заповедта за изпълнение да бъде връчена на длъжника по предвидения в ГПК ред.

 Какви са данните в случая? – След като длъжникът не е открит на посочения в делото адрес и връчителят на съдебни книжа е посочил, че на този адрес живеят квартиранти, заповедният съд не е изпълнил задължението по чл. 38 и по чл.47, ал.3 от ГПК за връчване на настоящия адрес. (По-точно съдът е разпоредил връчване на настоящия адрес, но въпреки, че екземпляр от изпратеното съобщение не е върнат и приложен към делото, е разпоредил  издаване на изпълнителен лист. ) Не може да се приеме, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника чрез писмо с обратна разписка, тъй като в намиращото се на л.20 „Известие за доставяне“, не е посочено на какъв адрес същото е изпратено и на кого е връчено. При това положение, настоящият съд приема, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение не е приключила, поради което заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Като последица от това не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и за образуване на  производство за принудително изпълнение.

Пред вид на горните обстоятелства, съдът приема, че  след като няма влязло в сила изпълнително основание,  искът по чл.439 от ГПК е предявен преждевременно и при липса на правен интерес, поради което е недопустим,  което обуславя и недопустимостта на постановеното решение. Затова настоящият съдебен състав, в съответствие с правомощията му по чл.269 от ГПК, намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.270 от ГПК и производството по делото прекратено.

 Тъй като  процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№4903/2015г., не е приключила, същата трябва да продължи, като  заповедта за изпълнение се изпрати  по настоящия адрес на длъжника, намиращ се  в гр.Плевен, ***. При положение, че  длъжникът вече е починал, заповедта следва да се връчи на неговите наследници  ( въззиваемите по настоящето дело), живущи на същия адрес. Затова препис от настоящето решение следва да се изпрати по ч.гр.д.№4903/2015г.  по описа на ПлРС, за изпълнение на указанията относно връчване на заповедта за изпълнение по настоящ адрес на длъжника, който съвпада с адреса на неговите наследници. След връчването, наследниците могат да упражнят правата на длъжника по чл.414 от ГПК.

Въззивният съд не споделя изложеното във въззивната жалба, че заповедта за изпълнение е връчена по настоящ адрес на длъжника, по пощата, чрез писмо с обратна разписка. – Както беше посочено, от известието за доставяне не е видно на какъв адрес е изпратено и на кого са връчени  приложените книжа. Освен това, при положение, че настоящият адрес на длъжника се намира в гр.Плевен, в район, обслужван от връчителите на съдебни книжа при ПлРС, е следвало заповедта за се изпрати чрез съдебно съобщение, което да се връчи от служител на съда в съответствие с изискванията на ГПК, а не  по пощата, чрез писмо с обратна разписка.

Съгласно чл.280,ал.3,т.1  от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав

 

           

           Р    Е   Ш     И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО на основание  чл.270 от ГПК  РЕШЕНИЕ №1374/19.07.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри гр.с-в, постановено по гр.д.№2468/2019г. по описа на същия съд, И

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство, поради недопустимост на предявения от А.Т.Р.,Е.Б.Р., Б.Б.Р. и С.Б.Р. , чрез адв. П. П. *** против „***“-ЕАД,  установителен иск по чл.439 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето въззивно решение да се изпрати  по ч.гр.д.№4903/2015г. по описа на ПлРС, ГО, за връчване на заповедта за изпълнение на наследниците на длъжника на адрес в гр.Плевен, *** съгласно указанията,  съдържащи се в мотивите.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: