№ 865
гр. Русе, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20234520202003 по описа за 2023 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
„Формула-2”ЕООД- гр.Карнобат, обл.Бургас е подало жалба против
електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”,
с който на основание чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание имуществена санция в
размер на 2500лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението,
както и че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска отмяната
на електронния фиш.
Ответникът по жалбата иска наказателното постановление да бъде
потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
1
На 26.06.2021г., в 9.45 часа, товарен автомобил, марка „ДАФ”, с рег.
№А2221НТ, с технически допустима максимална маса 20500кг, с две оси, в състав
с ремарке с общ брой на осите с него пет, с обща допустима маса на състава
50000кг, собственост на жалбоподателят, бил управляван по път I-5, км.25+914 в
посока нарастващ километър, като за ППС-то не била заплатена изцяло пътната
такса, предвидена в чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Нарушението било установено с
устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за което бил генериран и изготвен
доклад под формата на запис и статични изображения на превозното средство, с
което било извършено нарушението.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни
изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр.
чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като на 26.06.2021г., като ползвател на платена
пътна мрежа с пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 от ЗП, не заплатил тол
такса, даваща му право да се ползва път I-5, км.25+914 в посока нарастващ
километър. На първо място, от обективна страна, жалбоподателят е годен
субект на нарушението, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3
и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това е именно собственикът на пътното превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата и както изрично е упоменато в цитираните норми, ако
собственикът е юридическо лице, той се наказва наказание имуществена
санкция за това, че е допуснал движението на пътното си превозно средство,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Поради това
правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение
за собственика на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
2
и заплащането на съответната такса по чл.10, ал. 1 от ЗП според категорията
на пътното превозно средство. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че
таксата за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б, ал.3 от ЗП, като същата се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал.3 от ЗП дължимата тол такса се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с обща
технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл.
10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта,
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от
него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В Наредбата се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на
чл.12, ал.2 от Наредбата данните, необходими за начисляване на дължимата
такса, се предоставят на Агенция "Пътна инфраструктура" от ползвателите на
платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за електронно
събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от
опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни
по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно
средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на
декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и
предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните
декларирани тол данни. Т.е., законодателят е предвидил алтернативни
3
възможности за определяне и заплащане на дължимата тол такса и
ползвателите сами определят дали това да стане чрез маршрутна карта или
бордово устройство. От събраните по делото доказателства по несъмнен се
установява, че за посоченото ППС при процесните обстоятелства не е била
заплатена дължимата пътна такса. Според представеното по делото писмено
доказателство– писмо от доставчика на услуга за електронно събиране на
такса за изминато разстояние – "ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ"
АД, устройството в процесното МПС е било изключено или е било
неправилно включено в електрическото захранване и с напълно изчерпан
заряд на батерията, поради което не е осъществило връзка с мобилната мрежа
и със сателитите в обхват. Затова не били генерирани данни за геолокация на
бордовото устройство, съответно нямало създадени тол декларации към
момента на регистриране на нарушението, като това била и причината за
регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Съгласно
чл. 13, ал. 6 от Наредбата в случай че дадено бордово устройство преустанови
подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното
превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса за изминато разстояние. Такова уведомяване не
е сторено от страна на дружеството жалбоподател, бордовото устройство е
било изключено, следователно в този случай се прилага текстът на чл. 11, ал.
2 от Наредбата, според който когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че
не се заплати такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП за съответната категория пътно
превозно средство, се приема, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най- дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. От анализа на тези разпоредби
следва изводът, че нормативната уредба предвижда да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя и в случаите когато бордовото устройство спре
да функционира, тъй като е налице задължение от страна на ползвателя на
това бордово устройство да уведоми доставчика на услугата по електронно
събиране на такса. При липса на уведомяване на доставчика на услугата за
4
електронно събиране на пътни такси за това, че бордовото устройство е
спряло да подава данни, е налице неизпълнение на задълженията на
ползвателя на платената пътна мрежа във връзка с установяване и заплащане
на дължимата тол такса, защото за да бъде подадена валидна тол декларация е
необходимо бордовото устройство, което е асоциирано със съответното пътно
превозно средство, да бъде включено и да подава данни. В противен случай е
без значение обстоятелството дали жалбоподателят е осигурил парично
покритие на сметката си при доставчика на услугата за електронно събиране
на пътни такси, защото без работещо бордово устройство е невъзможно този
паричен ресурс да бъде използван, тъй като не са подадени тол декларации, а
подаването им е задължение, свързано с установяване размера на тол таксата
по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, което е възложено в тежест на
собственика. Съгласно чл. 13, ал. 8 от Наредбата при надлежно включване на
бордово устройство в списъка по ал. 7, осъществено в рамките на започнало и
продължаващо ползване на платената пътна мрежа, на съответния ползвател
се предоставя възможност в срок до 2 часа от уведомлението по ал. 6 да
декларира чрез доставчика на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, с когото има сключен договор, реално изминатото
разстояние и маршрут. В този смисъл, при преустановяване подаването на
данни от бордовото устройство, задължение е на неговия ползвател сам да
декларира пред доставчика на услугата за електронно събиране на пътни
такси тол данните за изминатия маршрут. Така, съгласно ал. 9, въз основа на
декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна инфраструктура" изчислява дължимите
тол такси от съответния ползвател на платената пътна мрежа след проверка за
достоверността на декларираните данни, освен в случаите, в които се
установи, че бордовото устройство не предава данни поради умишлените
действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при
установяване на грешно декларирани данни, в които случаи се прилага чл. 11,
ал. 2. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
бордовото устройство е било изключено, поради което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй
като той не е уведомил доставчика на услугата за електронно събиране на
пътни такси, като в този смисъл отговорността за наблюдаване състоянието
на бордовото устройство и дали същото функционира е възложена върху
ползвателя на платената пътна мрежа. Сключването на договор с
5
"ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ" АД не дерогира задължението на
дружеството по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и съответно не води до отпадане
отговорността на жалбоподателя при установено неизпълнение на
задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е
регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси,
като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в
АПИ, както и актовете, които могат и следват да издава контролните органи
при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично
е упоменато, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите
на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.
3-3в от ЗДвП. Очевидно, макар и да е не съблюдавал стриктно изискванията
на Закона за нормативните актове, законодателят е регламентирал
възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за
извършени административни нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, чрез
издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Именно поради това
напълно законосъобразно въззивникът е наказан за процесното нарушение
именно с електронен фиш. Последният от своя страна е издаден при
съблюдаване на всички правила, уредени относно съдържанието и формата
му. Процесния електронен фиш е в писмена форма и съдържа всички изрично
и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП-
точно и ясно са описани времето и мястото на извършване на
административното нарушение, състава на конкретното административно
нарушение също е представени с всичките му елементи, като изпълнителното
деяние също е ясно установено- пълно незаплащане на дължимата тол такса.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
година, е неприложим в този случай. Той се прилага от 19 октомври 2021г.
Т.е. към датата на извършеното нарушение – 30.04.2021 г., същият не е бил в
законна сила. Регламентът за изпълнение (ЕС) 2020/204 е създаден в
изпълнение на изискването на чл. 5, ал. 11 във връзка с чл. 29 и чл. 30 от
Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент, чиято цел е да се
допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на
6
оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във
всички държави членки. Чл. 2, пар. 7 от Регламента дава възмжност на
доставчиците на ЕУЕПТ да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство.“ В действащото българско законодателство не е предвидена
и не е регламентирана нормативна възможност, свързана с предоставяне на
опция за нарушителите за „отстраняване на нередност“, в това число за
даване на възможност за „предеклариране“ на недекларирани пътни такси,
вместо да понесат предвидената в закона санкция. Разпоредбите на чл 10б, ал.
7,8 и 9 от ЗП влизат в сила от 1.01.2024 г. и към настоящия момент тези
разпоредби не са приложими. Спазени са и сроковете за издаване на
електронния фиш и за ангажиране отговорността на нарушителя за
извършено административно нарушение, тъй като фишът е издаден в рамките
на законоустановения срок, в който може да бъде ангажирана
законосъобразно отговорността на нарушителя за извършеното
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП
датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. В ЗАНН не е
предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, поради което,
по правилото на чл.11 от ЗАНН, следва да бъдат приложени правилата,
уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 НК, а именно - 3 години, но не
повече от 4 години и шест месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, давността за
преследване започва от довършване на нарушението. Нарушението е
извършено на 26.06.2021г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към момент
на настоящото решение не е изтекла тригодишната давност за преследване по
чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Не са
налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като настоящият
случай не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на това нарушение. Напротив, налице е незаплащане на
дължимата пътна такса за голяма част от превоза от дадения ден, видно от
включването на бордовото устройство пет часа след процесното нарушение,
което сочи на пълното неглижиране на процесните разпоредби от
жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност е ангажирана на
юридическо лице, поради което съдът не намира никакъв повод да обсъжда
7
субективна страна на нарушението. Наказанието също е правилно определено
към единствения му възможен размер и вид.
Всичко това предпоставя потвърждаването на електронния фиш, като
правилен и законосъобразен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш №**********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура”, с който на „Формула-2”ЕООД- гр.Карнобат,
обл.Бургас на основание чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санция в размер
на 2500лв.
ОСЪЖДА „Формула-2”ЕООД- гр.Карнобат, обл.Бургас да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура” сумата 100 лв. за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8