Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на петнадесети
февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2092 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20254128 от 17.11.2020 г. СРС, 34 с-в, по
гр.д.№ 22423/20 г. е признал за установено по предявените искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Х.С., че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сума в общ размер на 5 738,53 лв.-главница за ползвана
топлоенергия за периода от 20.11.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, жк „***********със законната лихва върху нея от
20.11.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането; сума в общ размер на 39,04
лв.-главница за дялово разпределение за периода от 20.11.2016 г. до 30.04.2019
г. със законната лихва върху сумата за периода от 20.11.2019 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер на 604,76 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до
13.11.2019 г. и сума в общ размер от 5,92 лв.-обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 13.11.2019
г., като е отхвърлил предявените искове, както следва: искът за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 5 738,53 лв. до
пълния предявен размер от 6 050,82 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до
19.11.2016 г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над
сумата от 39,04 лв. до пълния предявен размер от 40,29 лв. и за периода от
01.10.2016 г. до 19.11.2016 г.; искът за обезщетение за забава за разликата над
сумата от 604,76 лв. до пълния предявен размер от 676,60 лв.; искът за
обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата
над сумата от 5,92 лв. до пълния предявен размер от 6,16 лв.С решението С.Х.С. е
осъдена да заплати разноски на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер
на 733,86 лв. за исковото производство 158,16 лв.-държавна такса, 100,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение и 520,00 лв.-депозит за вещи лица/ и 174,92
лв. по заповедното производство.Решението е постановено при участието на „Бруната
България“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение № 20284164/23.12.2020 г. СРС е оставил без
уважение молбата на ответницата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №
20254128 от 17.11.2020 г. СРС, 34 с-в, по гр.д.№ 22423/20 г. в частта относно
разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата
С.Х.С. в частта, с която исковете срещу нея са уважени с оплаквания, че в
посочената част същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон.Въззивницата твърди, че в частта относно дяловото
разпределение и лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение
решението е недопустимо, тъй като в исковата молба се твърди, че услугата е
предоставена от третото лице-помагач и ищецът е предявил чуждо право. Поддържа
становище, че договорите пораждат действие само между сключилите го лица, поради
което дори и в ОУ на договора за доставка на топлинна енергия между страните да
е уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от
длъжника на ищеца, то тази клауза не може да обвърже трети неучастващи страни
по този договор, т.е. не може валидно да се прехвърли на ищеца.Такава клауза е
нищожна поради противоречие с чл.21, ал.1 ЗЗД.Твърди, че не е проведено и пълно
доказване, че въззивницата е била собственик на процесния недвижим имот през
исковия период.Неправилно съдът е кредитирал изцяло заключенията на
техническата и съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещите лица са
работили по документи, които не са представени по делото.Твърди, че не е
доказано реалното количество на доставената топлинна енергия.Липсват и доказателства
за начина на определяне на размера на таксата за дялово разпределение.Твърди,
че не е изпаднала в забава по отношение на задължението по общата фактура, тъй
като липсва отправена покана по чл.84, ал.2 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете, а в частта относно исковете за
главница за дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение- да обезсили решението като недопустимо. Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва
същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Бруната“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Постъпила е и частна жалба от ответницата срещу
определение № 20284164/23.12.2020 г.Жалбоподателката твърди, че депозитите на
допуснатите СТЕ и ССчЕ са завишени, тъй като производствата по тези дела
протичат по сходен начин, въпросите към експертизите са едни и същи по всички дела
и не е необходимо вещите лица да извършват множество действия за изготвяне на
експертизите.В случая липсват и отправени искания от вещите лица за завишаване
на депозитите, нито същите са представили справка-декларация.Моли съда да
измени определението и да намали размера на присъдените разноски в полза на
ищеца.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба- „Т.С.“ ЕАД не взема
становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
20.11.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу С.Х.С. за сумата от 6 050,82
лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до
имот на адрес: гр.София, жк „***********, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2019 г., № **********/31.07.2018 г. и № **********/31.07.2017
г. със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането; 676,60 лв.-обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017
г.-13.11.2019 г.; сумата от 40,29 лв.-цена за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. със законната лихва от 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,16 лв.-обезщетение за забава
за периода 01.12.2016 г.-13.11.2019 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 66471/19 г. по описа на СРС, 34
с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и му е указано за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
който гласи, че битов клиент е който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата
не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
действащите за процесния период ОУ.Същата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се
намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия с „Бруната България” ЕООД.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от ФДР на база отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/2007 г.Твърди, че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ от
2016 г. клиентът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страниците на
продавача.Лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон не се
начислява, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава-след
45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи следните суми: 6 050,82 лв.-цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2019
г., № **********/31.07.2018 г. и № **********/31.07.2017 г. със законната лихва
от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането; 676,60 лв.-обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-13.11.2019
г.; сумата от 40,29 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода
м.05.2016 г.-м.04.2019 г. със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 6,16 лв.-обезщетение за забава за периода
01.12.2016 г.-13.11.2019 г.
С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила исковете с възражение, че не е в облигационно правоотношение с ищеца
и няма качеството на потребител на топлинна енергия.Оспорила е и размера на
претендираното количество топлинна енергия, изложила е твърдения, че не е
изпаднала в забава за заплащане на главниците.По отношение на претенциите за
дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
твърди, че същите са недопустими.Направила е и възражение за изтекла
погасителна давност.
Със заявление вх.№ 3084191/20.11.2019
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу С.Х.С. за процесните суми.На 25.11.2019 г.
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 66471/2019 г.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 01.06.2020
г.Исковата молба е подадена на 05.06.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 22.09.2002 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „***********е взело решение за сключване на договор за
извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по
апартаменти с „Бруната България“ ООД.
На 01.10.2002 г. е подписан договор №
2194 между ЕС в гр.София, жк „***********и „Бруната България“ ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Видно от договор за доброволна делба на недвижим имот от 24.02.2010 г. С.Х.С. е получила в дял и изключителна собственост апартамент № 29 в гр.София, жк „***********.
Представени са и индивидуални справки
за използвана топлинна енергия през процесния период, формуляр за отчет на
уредите за ДР на ТЕ и протокол за неосигурен достъп, както и съобщения към
фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г.
От заключението на техническата експертиза
на вещото лице Ива Уремова е установено, че през процесния период технологичните
разходи са приспадани за сметка на ищеца.В процесния имот е имало 3 бр.
радиатори с поставени ИРРО, но при отчета на уредите на 02.07.2019 г. е
установено, че те са с изгаснал екран и подлежат на подмяна.За периода
2016/2017 г. и 2017/2018 г. не е
осигуряван достъп за отчитане на ИРРО.Дяловото разпределение на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредба.Размерът на потребената в имота топлинна енергия през
процесния период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 6 059,79
лв., като в сумата не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви
по тях.Общият топломер в АС е преминавал на метрологични проверки през 2 години
и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От заключението на ССчЕ, изготвена от
вещото лице В.П. е установено, че за процесния период няма отразени плащания.Главницата
за дялово разпределение е 40,29 лв.Лихвата върху главницата за топлинна енергия
възлиза на 604,76 лв. от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г., а върху главницата за
дялово разпределение-5,92 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са
уважени.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно
договорно отношение за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и
че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик на
имота.От заключението на приетата СТЕ е установено, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 6 059,79 лв., като сумата е начислена
правилно в съответствие с действащата нормативна уредба.Съдът е разгледал
своевременно въведеното възражение за погасителна давност и е уважил иска за
главница за топлинна енергия за периода от 20.11.2016 г. до 30.04.2019 г. за
сумата от 5 738,53 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
6 050,82 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 19.11.2016 г. е отхвърлил
иска като неоснователен.Съдът е уважил иска за дялово разпределение за сумата
от 39,04 лв. и за периода 20.11.2016 г.-30.04.2019 г., като е отхвърлил същия като
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 40,29 лв. и за периода
от 01.10.2016 г. до 19.11.2016 г.По отношение на исковете за обезщетение за
забава съдът е кредитирал заключението на ССчЕ и е уважил същия за сумата от
604,76 лв. върху непогасената по давност главница за топлинна енергия,
съответно за сумата от 5,92 лв. върху непогасената по давност главница за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.Не се установи ответницата да е възразила срещу ОУ.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Неоснователно е оплакването на
въззивницата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тя е потребител
на топлинна енергия за процесния имот.Видно от представения по делото
нотариален акт тя е била изключителен собственик на процесния имот през исковия
период на основание договор за доброволна делба и като такава има качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди.Липсват доказателства за извършено разпореждане
с имота.
Размерът на сумата за потребена топлинна
енергия и на мораторната лихва е установен от приетите по делото техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени.Същите са изготвени
при съобразяване на показанията на измервателните уреди, съответно от
изравнителните сметки и на действащата нормативна уредба.Установи се, че общият
топломер в АС е преминавал редовно проверки за техническа изправност и
експлоатационна годност.Следва да се добави, че ответницата е подписала
документите за главен отчет без възражения, поради което възражението на
въззивницата за недоказаност на размера на потребената топлинна енергия, е
неоснователно.
Неоснователно е оплакването, че
потребителят не дължи мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия.Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ в сила от 12.08.2016 г.,
действащи през процесния период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.Задължението
е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока, а съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.първо ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ
от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е извършвала отчитане и разпределение на топлинната
енергия, като е изготвяла изравнителни сметки, а от ССЧе е установен размера на
претендираната услуга.
Поради изложените съображения и оплакванията във
въззивната жалба за нищожност на клауза от ОУ и за недопустимост на исковете за
сумата за главница за дялово разпределение и на акцесорния иск за мораторна
лихва върху тази главница, са неоснователни.Липсва конкретно оплакване за
недължимост на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
доводите на въззивницата са само във връзка с допустимостта на исковете за
главница и за лихва за забава.
Не са налице основания за обезсилване не решението в
посочената част, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове в рамките
на спора, с който е сезиран и при
наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняването на
правото на иск на ищеца.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан
от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да потвърди.
Частната жалба срещу определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е неоснователна.Жалбоподателката излага
оплаквания, че определеният от първоинстанционния съд размер на депозитите на
съдебните експертизи не отговаря на сложността на поставените задачи.Приетите
по делото СТЕ и ССчЕ са били допуснати по искане на ищеца, същите касаят
относими към предмета на делото и спорни между страните обстоятелства и са били
необходими за изясняване на спора.Изготвянето на експертизите, макар и по
типови дела, изискват проверка на данни по конкретното дело и съобразяване със
спецификата на конкретния казус, както и обосноваване на експертизите с оглед
на получените данни и явяване на вещите лица в съдебно заседание, поради което
настоящият съдебен състав счита, че определените депозити в размер на по 260
лв. за всяка от експертизите, не се явяват прекомерни и частната жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
Разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат, тъй като същият не е изпратил процесуален представител
в съдебно заседание, а е депозирал само бланкетен отговор на възизвната жалба и
молба за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8031/14.07.2022 г. на СРС,
170 с-в, по гр.д.№ 45407/2021 г. в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Х.С. срещу определение № 20284164/23.12.2020 г. на СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 45407/2021 г., като неоснователна.
Решението е постановено при
участието на „Бруната“ ООД /сега „Д.“
ООД/ като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.