Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260032

 

гр. Габрово, 14.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова т. д.  № 2 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. по чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД с обща цена от 35 000,00 лв., следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането -22.11.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Образувано е по искова молба на К.С.Г., чрез адв. Г.Н. от Габровска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр. Т., ул. „П.Р.С.“ № ** против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърди, че на на 22.11.2015 г. около 22,00 ч. в гр. Г., на път І-5, в района на км 144+800, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“,  с рег. № ***, на път І-5, в района на км. 144+800, Ю.А.А. е нарушил правилата за движение визирани в чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: на И. Б. Б. от гр. Р., област С. З. –средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната й трета, довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за срок от около два и половина-три месеца и на К.С. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством, който същата се свързва с ключицата, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок от около два и половина –три месеца, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода- Присъда № 239/2019 г. по НОХД № 313/2019 г. по описа на Габровски районен съд.      

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата му е определено наказание една година лишаване от право да управлява МПС, считано от изземване на свидетелството за правоуправление.

При управление на МПС, водачът А. се е движил със скорост от 109,35 км/ч по овлажнен път, прав участък от пътя, с едрозърнесто асфалтово покритие, без нарушена повърхност. При движение с тази скорост, автомобилът поднесъл и се отклонил наляво по посоката на движение.

            Към момента на настъпилия инцидент пострадалия е бил в добро здравословно и психическо състояние. В следствия на ПТП-то на ищеца са причинени следните увреждания: травма на меките тъкани на лицето, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата теменна област с дължина 10 см, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около две седмици, при нормално протичане на оздравителния процес. Мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1,5-2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Травма в шийния отдел на гръбначния стълб, довела до разтежение на връзковия и ставния апарат на прешлените /т.н.дисторзио/ и станала причина за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около един месец при благоприятно протичане на оздравителния процес. Травма на гръдния кош без увреждане на костни структури, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травма на десния лакът и дясната предмишница с охлузвания по горните и долните крайници, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който същата се свързва с ключицата, както и разкъсване на връзката между израстъка на лопатката и ключицата. Последното увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок около два и половина –три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

            В следствие на травмите ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово, където е престоял за времето от 22.11.2015 г. до 27.11.2015 г., за извършване на медицински изследвания и лекарско наблюдение. В последствие му е било предписано домашно лечение.

            В следствие на ПТП-то на ищеца са нанесени и множество леки телесни увреждания изразяващи се причиняване на болки и страдания /натъртвания, охлузвания, болезненост и отоци/ в различни части на тялото и крайниците извън посочените по-горе.

            За увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска отговорност съгласно полица със ЗАД „ОЗК Застраховане" със срок на валидност 05.12.2014 г.-05.12.2015 г.

            Ищецът Г. е освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Оспорва, че претендираните неимуществени вреди обуславят застрахователно обезщетение в размер на 35 000,00 лв. Претендира, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

            Считат, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК Застраховане". Пострадалия е пътувал на задната лява седалка без поставен предпазен колан и не е съобразил поведението си с вменените му правила, установени в ЗДвП. Оспорват характера и продължителността на претърпените вреди. Не оспорват акцесорният иск за лихва. Оспорват направеното доказателствено искане за допускане на двама свидетели за доказване на едни и същи твърдения. Моли да се включат въпроси към вещото лице, което ще изготви съдебно-медицинската експертиза. Моли да бъде привлечен като свидетел водача Ю.А.А.. Претендира разноски.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

На 22.11.2015 г. е извършеното пътно транспортно произшествие с МПС, управлявано от Ю.А.А., застраховано при ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“, за което има сключена застрахователна полица, валидна от 05.12.2014 г. до 05.12.2015 г. в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, което обуславя пасивната легитимация по предявения иск.

Видно от представения по делото протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 22.11.2015 г., на път І-5, км. 144, Великотърновско шосе, след табелата град Г., км. 144+800 е намерен Ф. Г. с рег. № ***, син металик, разположен напряко на пътя, като по-голямата част от автомобила се намирала в северната лента за движение с предната част насочен на югоизток. Местопроизшествието е било запазено от АПЕ при РУ – Габрово.

Изготвен е бил и протокол за оглед на веществени доказателства от 08.12.2015 г., от който се установява, че лекия автомобил Ф. Г., с рег. № *** е с цялостно деформирано купе, с разширени оси. Двигателят е извън коша на автомобила, като ходовата част е напълно разрушена /разрушен двигател/. Диференциалът е счупен и отделен  от скоростната кутия с двете полуоски на него. Носещата рама на двигателя е деформирана. Десният лонжер е деформиран, набит, навътре с характерен отпечатък от цилиндрично тяло по височина. Диаметърът на отпечатъка е 0,38 метра, като в напречно направление, дълбочината на деформиране достига до 0,56 метра. В надлъжно направление деформацията достига до задната стена на коша на двигателя. Десният калник е деформиран с цилиндричен отпечатък. Предната дясна гума е без налягане с деформация на вътрешен ръб на джантата с набиване на земна маса. Десните врати и задната дясна страница са деформирани като страницата в долната си част е набита навътре. Задната пета врата е разрушена, предно стъкло, стъкло задна врата, стъкло предна дясна врата и стъкло задна дясна страна са счупени. Рамката на предната дясна врата е деформирана със следа от охлузване по посока надлъжно на автомобила. Тавана е с деформиране с гледане надолу в зоната над средната дясна колона. Всички седалки са с деформации, отворени въздушни възглавници, задната част на пода на багажника е деформиран, задната дясна врата откачена. Към протоколите за изготвени и албуми, които са приложени по делото.

По отношение на водача на МПС Ю.А.А. има влязла в сила присъда № 239 от 07.05.2019 г. по НОХД № 313/209 г. по описа на Габровски районен съд, с която съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъпление, за което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата му е определено наказание една година лишаване от право да управлява МПС, считано от изземване на свидетелството за правоуправление. Присъдата е влязла в законна сила на 18.10.2019 г.

Пострадал при произшествието е К.С.Г.. Видно от приетата по делото епикриза от отделението по „Хирургия“ от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово, ищецът е бил приет с диагноза контузио торацис; контузио пулмонум; фрактура актомиони скапуле синистра; комоцио церебри; вулнус лацеро-контузим капитис. Постъпил е по спешност в Хирургичното отделение след ПТП и не е имал ясен спомен за случилото се. Престоят му в отделението е бил от 22.11.2015 г. – 27.11.2015 г.

От заключението на вещото лице, назначено по съдебно-медицинската експертиза се установява, че в следствие на ПТП, ищецът е получил травма на меките тъкани на главата изразяваща се в ръзкъсно-контузна рана в лявата теменна област с дължина 10 см, която е била зашита. Нарушена е била анатомичната цялост на кожата, нуждаеща се от хирургична обработка, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2 седмици. Към настоящия момент няма последици от това травматично увреждане.

Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение, което най-вероятно е потекло без загуба на съзнание, тъй като липсват събрани свидетелски показания в тази насока. Във връзка с тази травма е бил лекуван в Хирургичното отделение на МБАЛ – гр. Габрово в периода 22.11.2015 г. – 27.11.2015 г. Поради продължаващите оплаквания от главоболие и световъртеж на 18.12.2015 г. е било направено ЕЕГ, което е установило нормален за възрастта запис. Изписано е медикаментозно лечение и е предписан хигиенно-диетичен режим, който пострадалия е спазвал.

Мозъчното сътресение протекло без загуба на съзнанието е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живото за срок от около 1,5-2 месеца. Към настоящия момент съобщава за главоболие провокирано от нервно-психично напрежение и работа с електронни устройства, локализирано предимно в лявата половина на главата.

При инцидента постаралият е получил травма на шийният отдел на гръбначния стълб. При направена ренгенография на шийни прешлени  и КАТ на същите на 01.12.2015 г. не са установени травматични увреждания. Според вещото лице най-вероятно се касае за разтежение на връзковия и ставния апарат на прешлените /т.нар. дистрозио/, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец. Към настоящия момент няма последици от това травматично увреждане.

Ищецът е получи травма на гръдния кош, без увреждания на костните структури. Рентгенологично е установена травма на белодробната тъкан на двата бели дроба, която впоследствие се е развила благоприятно. При проведено контролно рентгенологично изследване на 26.11.2015 г. е констатирано пълно възстановяване на белодробната тъкан. Вещото лице приема, че травмата на белите дробове и гръдния кош е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 4-5 дена. Към настоящия момент не са налице последици от контузията на белия дроб.

Пострадалият е получил  травма на десният лакът и дясната предмишница, имал охлузвания по горните и долните крайници, които вещото лице е преценило като временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2 седмици. Не са налице последващи оплаквания от тези травматични увреждания на меките тъкани.

При произшествието ищеца е получил счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който лопатката се свързва с ключицата. Установено е и разкъсване на връзката между израстъка на лопатката и ключицата. Нарушена е била целостта на лявата половина на раменния пояс, който анатомично и функционално е свързан с движенията на съответния горен крайник. Счупването на израстъка, посредством който лявата ключица се свързва с лявата лопатка е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за срок от около 2,5-3 месеца. Пострадалият съобщава за болки и към момента на прегледа от вещото лице при по-интензивно физическо натоварване в областта на лявото рамо.

На пострадалия е провеждано консервативно медикаментозно лечение и обездвижване /мека имобилизация/ в областта на лявата раменна става.

Механизмът на причиняване на уврежданията са в следствие на удар на лявата теменна област на главата в предната седалка или тавана на автомобила, при което е получена ръзкъсно-контузна рана и съответно мозъчно сътресение; счупване на израстъка на лявата лопатка и травмата на гръдния кош, които могат да се причинят и от удар в предната седалка на автомобила. Увреждането на шийните прешлени се дължи на силно огъване на гръбначния стълб в шийния му отдел.

Оздравителният процес е приключил в обичайния за такива травматични увреждания период. Все още има оплаквания от периодично главоболия при психическо натоварване и работа с електронни устройства и болка при физическо натоварване в областта на лявата раменна става.

Според вещото лице е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат. Изписаните от неврохирург медикаменти Ноотропил, Невробексн и Карбамазепит са били относими към лечението на претърпяната черепно-мозъчна травма.

През първите три месеца след инцидента, ищецът се е нуждаел от чужда помощ за самообслужване, тъй като е било затруднено движението на левия горен крайник, но нуждата от тази помощ вече е отпаднала. Болките и страданията на ищеца са били с най-висок интензитет през първите два месеца след инцидента, след което са запознали да намаляват.  Към датата на изготвяне на експертизата, ищецът е бил възстановен от получените травматични увреждания, като са налице обичайните оплаквания, които имат пострадалите след подобен род увреждания.

От поставената допълнителна задача на вещото лице и съпоставка с данните по автотехническата експертиза се установява, че травмата на десния лакът и на дясната предмишница могат да се получат при първия удар в ореховото дърво, когато тялото на пострадалия е контактувало изключително с телата на стоящите до него пътници. Разкъсно-контузната рана на главата тип скалп, травмата в шийният отдел на гръбначния стълб и счупването на израстъка на лявата лопатка, посредством който лопатката се свързва с ключицата и установеното разкъсване на връзката между израстъка на лопатката и ключицата, могат да бъдат причинени едномоментно при излитането на телата през багажника на автомобила, т.е при втория удар на автомобила със задна дясна ъглова част в зоната на нискостъблената растителност след дървото и оградата с винкелната врата. Травмата на главата и на раменния пояс са разположени вляво, каквото е направлението на движението на телата в купето на автомобила по време на излитането. Травмата на гръдния кош, с контузия на белите дробове може да се причини както при първия, така и при втория удар. Наличието или липсата на поставен предпазен колан не може да ограничи и предотврати движението на тялото на возещия се на задната седалка по средата К.Г., а следователно и получаването на основните травматични увреждания.

В съдебно заседание вещото лице подържа представените заключения и допълва, че оздравителния процес на пострадалия е приключил в обичайните срокове. Много често след описаните травми има остатъчни последици, които се появяват периодично. Не може да се даде прогноза във времето.

По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Б.И. се установява, конструкцията на автомобила определя липса на колан за седящ по средата на задната седалка. Направлението на преносна инерционна сила при удара в ореховото дърво, наличието на пътници на задната седалка от двете страни на тялото на ищеца, определя малка значимост на наличие или липса на предпазен колан, относно възможността за интензивно движение на тялото в купето и осъществяване на удари с голям интензитет.

При втория удар на автомобила със задна дясна ъглова част в зоната на нискостъблената растителност след дървото и оградата с винкелната врата е възникнала преносна инерционна сила върху возещите се в автомобила, следствие изменението на скоростта при удара е насочена почти изцяло назад и минимално на дясно за автомобила. Тялото на ищеца и на другите двама пътника въздействат върху облегалките на задната седалка, при разрушаването на която телата напускат автомобила през багажника и зоната на задната врата. Потвърждение на въздействията са и установените деформирания на облегалките на седалките на автомобила назад. При този удар, движението на телата на возещите се на задната дясна седалка не може да се ограничи и предотврати от предпазните колани.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза и допълва, че спецификата на разглежданото произшествие се явява в това, че на практика лекия автомобил осъществява два удара непосредствено един след друг, но в две отделни зони на купето на лекия автомобил и в околните обекти. Първият удар е със скорост критична за завой, поради което автомобила губи устойчивост на движение и навлиза в завоя навътре, като се отклонява за момент наляво. Ако скоростта е значително по-голяма от критичната следва да се отиде надясно. При движението си в завоя автомобила се е движил в зоната на дясната полагаща му се лента, но поради скоростта му, която е съизмерима и малко по-голяма от критичната за завоя, започва процес на загуба на устойчивост на движение, с ротация в посока масовия център на автомобила през платното за движение наляво, с ротация в посока обратна на часовата стрелка. Затова той излиза на левия банкет, в зоната на първия пътен участък и се удря с преда дясна странична част в ореховото дърво, като е бил почни напречно разположен на надлъжната ос на платното за движение. Това е първия основен удар, който е кос, страничен удар. При това положение ударните сили, отнесени за контактната точка между дървото и автомобила не преминават през телата. Това спасява водача и пътниците, защото скоростта при удара в дървото е много голяма, в рамките на 105 км/ч. Това положение на контактна точка води до интензивна ротация, още по-голяма, момента, в посока обратна на на часовата стрелка, при което последва втори удар на задната дясна ъглова част на автомобила със скат, нискостъблена растителност и метална ограда, която се намира в зоната до 7 метра след дървото. Времетраенето между двата удара е било 0,2-0,3 секунди ударното действие се е поело от двигателя, затова силовия агрегат е откъснат.

 По каталожни данни автомобилът е четириместен. Предвидени са колани за двете места отзад в ляво и дясно, но не и по средата. Начина на действие на силата, която е почти в напречно направление не се влияе съществено от поставен колан. На задната седалка са били трима, като ищецът е бил по средата. Имало е контакт между телата основно, тъй като са били допрени и не е имало възможност за интензивно релативно движение в купето. Това също е допринесло за по-малкия удар.

При втория удар има ротиране и удар в задната дясна ъглова част. Задната вратата е била откачена от удара. Купето вече е било компроментирано от втория удар. Облегалките на задните седалки са съборени назад. Трите тела са излетели назад през багажника с чупене на облегалката на задните седалки. Този извод се подкрепя, както от приложения по делото фотоалбум, така и от свидетелските показания на водача на лекия автомобил. Колан не би спрял излитането на телата назад. Произшествието е станало в рамките на населеното място – гр. Г., където максимално допустимата скорост е до 50 км/ч.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето  заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

По делото да разпитани свидетелите Ю.А.А., М. Б. С. и С. К. Г..

От свидетелските показания на св. А. се установява, че същият е управлявал лекия автомобил при настъпване на произшествието на 22.11.2015 г. Пътували са от с. Д. и на един ляв завой колата е поднесла. Това се е случило преди фабриката „STS“. Било е точно след табелата за населеното място. Колата е поднесла и са се блъснали в едно дърво. Било е към 10 ч. вечерта. Било е започнало да ръси и след като са се блъснали „се изсипа дъжда“. К. е бил отзад по средата на Г. Пътниците на задната седалка са изхвърчали от багажника. К. имал рана на главата, кървял е и не е посмял да го помръдне. Извикали са помощ на 112 и бързо са дошли линейки. Първо са натоварили К., защото е бил в най-тежко състояние. Разговарял е с него на мястото на произшествието – едно-две изречения. Оплакал се е, че го боли кръста и гърба. Странично са се ударили в дървото. Купето на автомобила е било смачкано, дори двигателят е изхвърчал. След инцидента К. е прекъснал обучението си в университета. Поддържат отношения по между си още.

Свидетелката М. С. е майка на ищеца. Вечерта на 22.11.2015 г. са получили телефонно обаждане в къщи от непознат номер, който ги е информирал за катастрофата. Когато са отишли са вадили още децата от колата. Били са разпръснати по поляните. Полицията и линейките са били там. Видяла го е едва в болницата, защото е заминал с първата линейка. Той е крещял и плачел, защото го е боляло. Споделил е, че всичко го е боляло – главата, краката, ръцете, отпред и не можел да диша. Качили са го в Хирургия и са му зашили главата. Останал е в болницата 5 дена. Имал е нужда от допълнително обслужване. От всичките пет деца К. е бил най-зле. Давала му е хапчетата за епилепсията и му е биела инсулина. Тези заболявания той е имал преди инцидента. След изписването се е грижила за него у дома, като не е ходела на работа. Почти месец е пиел обезболяващи. Имал е силни болки в главата и виене на свят, повръщане, болки в гърдите, във врата. Поставили са му шина/яка на врата за три дена. Имал е проблеми с паметта, повтарял е едно и също. За това е спрял и обучението в Техническия университет – Габрово. В момента учи, но съвсем друга специалност в София. Срамува от белега на главата си. Болката е намаляла, но все още я има. Преди инцидента е спортувал, но сега не.

От разпита на св. С. К. се установява, че за произшествието е бил уведомен от бабата на ищеца, която е негова майка.  Веднага е отишъл в Бърза помощ и после на мястото на произшествието. От дежурния лекар се е осведомил, че К. е с травми по главата, раменете, гръдния кош. Не са коментирали състоянието му, защото е бил в опасност. Успял е да го види за минута, но К. е бил неадекватен. След като се е прибрал в къщи не е бил в добро физически и психическо състояние. Налагало се е да спи при него, защото има епилепсия и не е можел да си движи ръцете през нощта. Това е била препоръката на лекарите. Докато е спял е издвал много често звуци и се е оплаквал, че не може да диша. Доста време е отнело да се възстанови физическите си травми. В момента не може нормално да се вози в автомобил. При скорост над 70/80 км/ч иска да бъде намалена скоростта. При домашното си лечението не е можел да излиза. Спрял е обучението си. В повечето случаи майка му и свидетеля К. са му помагали. Налагало се е да го хранят и да го обслужват. Според свидетеля, К. има психологически проблеми след ПТП –то, защото трудно пътува и макар да има книжка не шофира.

По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват твърдяното от ищцата, за настъпилите травматични увреждания.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на К.С.Г. е допустим.

Разгледани по същество, исковете предявени от ищеца за сумата от 35 000,00 лв. - неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума са частично основателни.

Правното основание на предявените главни искове е по чл. 226 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.

От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че на 22.11.2015 г., около 22,00 ч. в гр. Габрово, на път І-5, в районна на км. 144+800 при управление на МПС – лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № **** Ю.А.А. е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: На И. Б. Б. от гр. Р., област С. З. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната и трета, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около два и половина – три месеца и на К.С. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който същата се свързва с ключицата, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок от около два и половина – три месеца, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода, като изпълнението на присъдата е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Присъда № 239 от 07.05.2019г. по НОХД № 313/2019 г. е влязла в сила18.10.2019 г.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От данните по назначената медицинска експертиза и заключението на вещото лице –  д-р С.Р., несъмнено се установи, че средната телесна повреда е настъпила от причинените като пряка и непосредствена последица при възникналото ПТП - изразяваща се в травма на меките тъкани на главата, в разкъсно-контузна рана в лявата теменна област с дължина 10 см, която е била зашита; мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание; травма на шийния отдел на гръбначния стълб; травма на гръдния кош, без увреждания на костни структури; травма на десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по горните и долните крайници; счупване на израстъка на лявата лопатка посредством който лопатката се свързва с ключицата, разкъсване на връзката между израстъка на лопатката и ключицата.

Безспорно е и се установява, че по отношение на МПС, при управлението на което е причинено ПТП към същия момент е било валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което ангажира отговорността на ответника като застраховател. Обема на отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования деликвент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

Установените посредством събраните по делото доказателства неимуществени вреди претърпени от ищеца обуславят парична репарация в размер на не по-малко от 18 000,00 лв. Във връзка с твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди разпитаните свидетели установяват, че преди ПТП ищецът е бил студент в Техническия университет –Габрово, помагал е в работата на св. Кръстев с рекламите и обявите. По –късно, след ПТП-то е записал друга специалност в Софийския университет.

След ПТП-то ищецът е престоял в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово пет дена и за него са били полагани интензивни грижи, както от медицинския екип на болницата, така и от неговата майка св. С.. Двамата със св. К. са полагали грижи за него и при изписването му в домашни условия.  Св. С. е спряла да ходи на работа, за да се грижи за него. Около месец е приемал обезболяващи, защото е имал силни болки в главата, виене на свят, повръщане, болки в гърдите, във врата. Останал му е белег на главата, който го травмира. От заключението на вещото лице се установява, че се е нуждаел от чужда помощ през първите три месеца след инцидента, що се отнася до личния тоалет, обличане и обуване. Болките и страданията на ищеца са били с най- висок интензитет през първите два месеца след инцидента, след което са започнали да намаляват. Вещото лице е установило, че ищецът към момента е възстановен, но са налице обичайните оплаквания, които се получават след подобен род травми. Счупването на израстъка посредством който лявата ключица се свързва с лявата лопатка е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за срок от около 2,5-3 месеца. Все още има болка в областта на лявото рамо при по-интензивно физическо натоварване. С оглед сравнително младата възраст на ищеца към датата на ПТП /20 г./, почти пълното му възстановяване в кратък период /2,5-3 месеца/, съдът намира, че заместващата облага в размер на 18 000,00 лв. е достатъчна за да обезщети претърпените неимуществени вреди.

Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищеца вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането.

По делото не се доказа съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен предпазен колан. Съгласно приетите по делото експертизи се установи, че при втория удар облегалките на задните седалки са се разрушили и тялото на пострадалия е напуснало автомобила през багажника на задната му врата. Преносната инерционна сила се стреми да измести телата основно надясно и в този аспект влиянието на колан е много малко. Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. И. в тази му част и в частта, в която обяснява, че коланите служат за задържане и поемане на натоварвания напред и в малка степен напред-наляво и напред –надясно. Действието на силата , която е била в напречно направление не би се повлияла съществено от поставен колан.

От допълнителното заключение на вещото лице д-р Р. се установява, че наличието или липсата на поставен предпазен колан не може да ограничи и предотврати движението на тялото на возещият се на задната седалка по средата К.Г., следователно и получаването на основните травми.

Съдът като се позовава на приетите по делото заключения по съдебно медицинската и съдебно автотехническата експертиза, намира, че възражението за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан е неоснователно и следва да се остави без уважение.

            На основание изложеното, съдът приема, че в случая дължимото на ищцата  обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди  в размер на 18 000,00 лв. Това обезщетение е дължимо от ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. Върху обезщетението от 18 000,00 лв., следва да се присъди и законната лихва от деня на увреждането – от 22.11.2015 г., дължима на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати 1 400,00 лв. – държавна такса по сметка на Габровски окръжен съд и адвокатски хонорар на адв. Н., по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.5, т. 1 във р. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 812,57 лв., който е съобразен с уважената и отхвърлената част на иска.

Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноски в размер на 1 896, 00 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение, общо 800,00 лв. -за заплатени депозити за вещи лица, 30,00 лв. – депозит за разпит на свидетел и 100,00 лв. – пътни разходи. Съдът не уважава направеното искане за присъждане на пътни разходи, същите следва да бъдат съобразени с хонорара по делото или да се представят доказателства за направата им. Не са представени издадени заповеди за командировки, от които да е видно разхода на гориво и до къде е пътувал процесуалния представител, придружени с пътен лист или пътна книжка. За разходните норми на автомобилите има специални норми, които следва да се съобразяват при одобряване на разхода на даден автомобил, когато не е бил използван за лични цели - Наредба № 3 от 25.09.1998 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите. Не са представени съответно билети за ползване на обществен транспорт.

Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1 324,06 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното, Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати на К.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 18 000,00 лв. /осемнадесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 18 000,00 лв. /осемнадесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 35 000,00 лева /тридесет и пет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати на адв. Г.И.Н. от Габровска адвокатска колегия с адрес в гр. Т., област Г., ул. „П.Р. С.“ № ** сумата от 812,57 лв. /осемстотин и дванадесет лева и 57 ст./- адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 сумата от 1324,06 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и 06 ст./, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 1 400,00 лв. /хиляда и четиристотин лева/ - държавна такса за настоящото производство, както и 5,00 /пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдената сума в полза на К.С.Г. може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** ***– „УниКредит Булбанк” АД с титуляр К.С.Г..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: