Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5999/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.А.П.,
ЕГН **********, и Б.А.П., ЕГН **********,
с която са предявени срещу „И.“ АД,
ЕИК ******, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за сумата от
30 000 евро, представляваща
подлежаща на възстановяване стойност на неразрешена операция от ищците, в
качеството им на наследници на А.Б.П., и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
13 824,48 лв. за периода от
23.10.2014 г. до 07.05.2019 г. Претендира се и законната лихва от 08.05.2019 г.
до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че са наследници по закон на А.Б.П.– техен баща. След смъртта му
лицето И.Д.И. след представяне на саморъчно завещание пред ответника, легитимиращо го
като наследник на Петров, е изтеглило наличността по сметката му в размер на
30 000 евро. След предявен иск от ищците срещу И. и с влязло в сила
решение завещанието е признато за нищожно. Въпреки това ответникът отказва да
им възстанови сумата, изтеглена от сметката на наследодателя им.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че лицето И., освен саморъчно
завещание, представило и изходяща от ищците писмена декларация, удостоверяваща
съгласието им да се изпълни завещанието, заверена с апостил.
Поддържа, че завещанието е потвърдено пред банката от нотариуса, обявил
завещанието. Твърди още, че от представените документи и извършените от банката
справки, лицето И. се явява легитимирано като наследник по завещание на А.П. да
получи сумата по банковата сметка на наследодателя. Поради това твърди, че платежната
операция е извършена със съгласието на ищците.
Трето лице – помагач на
страната на ответника – И.Д.И., не взема становище по исковете.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 57, ал. 1
ЗПУПС (отм.):
Не е спорно между страните а
и се установява от Служебна бележка, издадена от ответника (л. 42 от делото), че
към 01.03.2016 г. на името на А.Б.П.в банка ИНВЕСБАНК АД има открити две сметки
с общо салдо от 29 185,39 евро.
Установява се от удостоверение
за наследници от 06.07.2016 г. (л.14), че А.Б.П., ЕГН **********, е починал на
23.10.2014 г. и е оставил за наследници по закон ищците И.А.П. и Б.А.П., негови
дъщери.
Установява се от
представените от ответника писмени доказателства, че на 01.03.2014 г. при него
е депозирана молба, с която лицето И.Д.И., ЕГН **********, е поискало
информация за наличието на сметки и размера на паричните средства по тях,
открити на името на починалия А.Б.П.. Молителят се легитимирал с универсално
саморъчно завещание, направено от А.Б.П.в негова полза. Към молбата приложил удостоверение
с изх. № 26/01.03.2016 г., издадено от Нотариус М.В., за снабдяване с
информация относно открити банкови сметки. Видно от разпечатка от електронна
кореспонденция, ответникът поискал от нотариус В.да потвърди автентичността на
удостоверението. На 02.03.2016 г., след получаване на потвърждение, ответникът
издал служебна бележка с исканата информация.
Сред представените от
третото лице И.Д.И. пред ответника документи, освен саморъчното завещание от А.П.,
са удостоверение за наследници и 2 бр. клетвени декларации, изхождащи от
ищците, заверени с апостил на 30.03.2016 г. в Гърция, с които същите
декларират, че са съгласни да бъде изпълнено завещанието на техния баща в полза
на И. Д.И.. Представено е и удостоверение за платен данък върху наследствата на
името на И.Д.И..
Съобразно представените
документи на 08.04.2016 г. с платежно нареждане за вътрешнобанков превод с реф.
№ 11223884, третото лице И.И. е наредил сумата от
28 996,86 евро в своя полза и по своя банкова сметка *** ***.
Нареждането е изпълнено от ответника.
По повод оспорване по реда
на чл.193 ГПК на саморъчното завещание на А.П. и клетвените декларации на
ищците, е открито по делото производство за проверка на истинността на
документите. Установява се от приетите две съдебно-графични експертизи, че
завещанието не е написано и подписът в него не е положен от А.Б.П., както и че
подписите на клетвените декларации не са положени от ищците. Вещото лице Г.И.М.
сочи, че се установяват съществени различия в подписа за „Завещател“, положен
от името на А.П. – установени са различия в направление на движението при
изписване на първия вертикален елемент, във вида на свързване при изписване на
вертикалните елементи и във графичната форма на буквата, безбуквените
и парафните елементи. Относно почерка, вещото лице е установило
както различия в общите признаци (степен на обработеност,
относителен размер , степен на свързаност), така и в по-характерни частни
признаци (последователност на движенията, направление на движението и форма на
движение при изписване на конкретни букви, вид на свързване и графична форма на
главни букви и цифри). По отношение на подписите на ищците в декларациите
отново са установени съществени различия, като в съдебно заседание вещото лице
сочи, че в декларациите не се наблюдават признаци за имитация на подписите – подписите
в декларациите са положени произволно, като са използвани букви от малките
имена на ищците, без сходство с истинските подписи на лицата.
По повод оспорване на
експертизата е допусната повторна, изготвена от вещото лице Б.К.Г., която
потвърждава изводите на първоначалната експертиза. Вещото лице установява
съществени различия в общите и частните признаци на почерка и подписа в завещанито, написано и подписано от името на А.П.. Относно
подписите на ищците в декларациите отново са установени съществени различия,
като вещото лице сочи, че подписите не са копия на действителните подписи на
лицата, а в съдебно заседание уточнява, изследваните подписи нямат нищо общо с
действителните подписи на лицата, т.е. няма опит за оприличаване или старания
за наподобяване.
От изложеното следва, че е
проведено пълно и главно доказване от страна на ищците по оспорването по чл.193 ГПК и по делото се установява с категоричност, че саморъчното завещание на А.Б.П.
и клетвените декларации на И.А.П. и Б.А.П. са неавтентични документи – не
изхождат от посочените в тях автори. От тук съдът прави извод, че
наследодателят А.Б.П. не е извършвал разпореждане с имуществото си за след
смъртта си и негови наследници са тези по закон - И.А.П. и Б.А.П.. Последните
две не са автори на документи, удостоверяващи съгласието им да се изпълни
съставено от баща им завещание. Ето защо следва да се приеме, че ищците се
легитимират чрез наследствено правоотношение като универсални правоприемници на
А.Б.П. и към тях са преминали всички имуществени права на починалия
наследодател.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗПУПС
(отм.) платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението ѝ. При липса на съгласие платежната операция е
неразрешена. При установените по делото факти съдът приема, че процесната
операция, с която третото лице И.И. е наредил сумата
от 28 996,86 евро да бъде преведена от сметката на починалия А.Б.П. в своя
полза и по своя банкова сметка *** ***, е неразрешена по смисъла на чл. 51, ал.
1 ЗПУПС (отм.) – не е наредена от ищците и е извършена без съгласието им.
Отговорността на доставчика
на платежни услуги за неразрешени платежни операции е регламентирана в чл. 57
ЗПУПС (отм.) – в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на
платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция. Отговорността е обективна, не е поставена в зависимост от
неизпълнение на договорни задължения от страна на банката или на неполагане от
нея на дължима грижа. Основанията за ограничаване на отговорността на
доставчиците на платежни услуги са уредени в чл. 58 ЗПУПС (отм.) и са свързани
с неполагане на дължима грижа от страна на платеца когато неразрешената
операция е извършена чрез платежен инструмент и платецът не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. В този случай при обикновена
небрежност отговорността до 300 лв. е за сметка на платеца, а над тази сума –
за доставчика на платежни услуги, а при измама, умисъл или груба небрежност всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции са за сметка на платеца. В
настоящия случай неразрешената платежна операция не е извършена чрез платежен
инструмент и ограниченията в отговорността на доставчика на платежни услуги по
чл. 58 ЗПУПС (отм.) не се прилагат.
Ответникът твърди, че не
следва да носи отговорност за процесните платежни операции на основание чл. 75,
ал. 2 ЗЗД – тъй като наредителят се е легитимирал с документ за самоличност,
който от външна страна представлява редовен документ, годен да удостовери самоличността
му, поради което е действал добросъвестно – от обстоятелствата недвусмислено
можело да се направи извод, че операциите са разрешени. Настоящият състав
приема, че доводите не са относими и не следва да се обсъждат. Със ЗПУПС (отм.)
са установени специални правила, уреждащи отговорността за неразрешената
платежна операция, които дерогират общите правила на гражданското право и
по-специално чл. 75, ал. 2 ЗЗД. ЗПУПС (отм.) въвежда правила за отговорност на
банката, когато тя е изпълнила формално редовно от външна страна нареждане,
стига неговата неоторизираност да не се дължи на проявена от платеца груба
небрежност или умисъл (при използване на платежен инструмент). Поради това
съдът няма да обсъжда представените доказателства и наведените доводи, свързани
с възможната добросъвестност на ответника – изпълнение на действия от служителите
на банката по проверка и потвърждаване на самоличността на наредителя.
Видно от обсъдената по-горе
служебна бележка, издадена от ответника (л. 42 от делото), към 01.03.2016 г. на
името на А.Б.П.е имало открити две сметки с общо салдо от 29 185,39 евро.
Поради това искът следва да се уважи за тази сума, а за разликата над 29 185,39
евро до претендираните 30 000 евро – да се отхвърли.
Относно иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
На 18.12.2018 г. ищците са депозирали
покана при ответника (л. 19 от делото), в която са посочили, че по силата на
влязло в сила решение е установено, че е завещанието е нищожно и поради това
банката трябва да им заплати пълния размер на преведената сума, ведно с лихвата
за забава от 23.10.2014 г. Ответникът не е изпълнил в срока по чл. 57 ЗПУПС
(отм.) – незабавно след проверка за автентичност, но не по-късно от 21 дни от
уведомлението. Следователно ЗПУПС (отм.) урежда по различен начин началния
момент на забавата, в сравнение с общия режим на непозволеното увреждане. Съобразно
посоченото по-горе, ответникът е изпаднал в забава на 09.01.2019 г. Лихвата за
забава върху сумата от 29 185,39 евро (57 081,47 лв.) за периода от
09.01.2019 г. до 07.05.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) е в
размер на общо 1887,01 лв. Поради това искът следва да се уважи за тази сума, а
за разликата над 1 887,01 лв. до претендираните 6912,24 лв. за всеки от
ищците или 13824,52 – да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни претендират
разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на спора право
на разноски имат и двете страни (съобразно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска).
На процесуалният
представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
безплатна адвокатска помощ, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата
от 2200,14 лв.
Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 4 400 лв., държавна такса за частна
жалба в размер на 15 лв. и депозит за вещо лице по повторна СГЕ в размер на 500
лв. Ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът счита, че с оглед правната и фактическа сложност на
делото, която е ниска, се полага адвокатско възнаграждение в размер на 2744,52
лв., което е предвиденият размер по Наредба №1/2004 г. Следва да се присъдят и
направените разноски за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Общо се полагат 605,54 лв., определени съобразно съотношение уважена/отхвърлена
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавната такса и
разноските, от които са освободени ищците – 2358,74 лв. за държавна такса и 400
лв. за разноски.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ******, да заплати разделно на И.А.П., ЕГН **********,
и Б.А.П., ЕГН **********, както
следва:
на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС
(отм.), сумата от 29 185,39 евро,
представляваща стойност на платежна операция от 08.04.2016 г., с която банката
е превела сумата от сметки на починалия А.Б.П., ЕГН **********, по сметка на И.Д.И.,
ЕГН **********, без разрешението на ищците, в качеството им на законни
наследници на А.Б.П., ведно със законната
лихва от 07.05.2019 г. до изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1887,01 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019
г.,
като ОТХЪРЛЯ иска по чл.
57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за разликата над 29 185,39 евро до пълния предявен
размер от 30 000 евро и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1887,01 лв. до пълния предявен размер от 13 824,48 лева.
ОСЪЖДА, „И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адв. И. К. П. от САК, с адрес: ***, ****,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2200,14
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, и Б.А.П.,
ЕГН **********, да заплатят на „И.“ АД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,сумата от 605,54 лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 2358,74 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 500
лв., представляваща разноски.
Решението
е постановено с участието на И.Д.И.,
ЕГН ********** – трето лице помагач на страната на ответника „И.“ АД, ЕИК ******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: