№ 9428
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110169676 по описа за 2024 година
Предявени са от К. Д. С. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД обективно и субективно кумулативно съединени искове, както
следва:
1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № **** от 05.07.2024 г.,
сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради противоречието му със
закона.
2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № **** от
05.07.2024 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с
Договор за паричен заем № **** от 05.07.2024 г., като противоречащ на добрите нрави
и сключен с цел заобикаляне на закона (ЗПК).
Ищецът твърди, че на 05.07.2024 г. е сключил с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № ****. Страните се уговорили
отпуснатият заем да е в размер на 5000 лева, при лихвен процент в размер на 50 %,
ГПР в размер на 63,37 %, със срок на погасяване – 18 седмици, а общата дължима
сума по заема била в размер на 7206,12 лева. При сключването на договора за заем,
ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство №**** с „Файненшъл
България“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати допълнително
възнаграждение в размер на 3323,88 лева, което било разсрочено на 18 равни вноски в
размер на 184,66 лева, платими заедно с вноските по кредита. Посочва, че в резултат
на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума, която ищецът следвало
да върне в полза на заемодателя била в размер на 10530 лева, която сума била
значително по-висока от първоначално уговорената такава в размер на 7206,12 лева.
Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Аргументира, че договорът
за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР, а договорът за
1
предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Сочим че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен и поради заобикаляне на закона, тъй като със
сключването му не се целяло предоставянето на обезпечение по договора за кредит, а
се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален
размер на ГПР по договора. Излага, че възнаграждението по процесния договор за
поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел да се заобиколи
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се аргументи за нищожност на договора за
потребителски кредит поради неразбираемото му съдържание (противоречие с
разпоредбата на ...). Също така не бил посочен срок на договора за кредит, което било
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК; посочването на схема на
погасяване (дати) в погасителния план не отговаряло на изискванията на закона за
погасителен план. Не било ясно и каква част от всяка месечна погасителна вноска
погасявала лихва и каква главницата. Ищецът намира, че процесният договор за
кредит не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 9А ЗПК, доколкото в него не
бил посочен референтен лихвен процент. В допълнение сочи, че поради липсата на
погасителен план не било ясно дали при отделните погасителни вноски не е налице и
начисляване на лихва върху лихва или лихва върху таксата за поръчителство. Сочи, че
договорът е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, доколкото не
съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ от договора, срока,
в който това може да бъде упражнено, вкл. Относно задължението на потребителя да
погаси усвоената от него главница и лихва, както и за размера на лихвения процент на
ден. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме аргументите за
недействителност на целия договор за потребителски кредит, ишецът сочи, че следва
да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50% годишна лихва поради
противоречие с добрите нрави. Посочва, че възнаграждението по договора за
поръчителство било дължимо без насрещна престация, поради което същият бил
нищожен като накърняващ добрите нрави.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за
кредит е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е
действителен, включително и клаузата, предвиждаща лихвен процент по кредита в
размер на 50%. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в
съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на
ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда,
че доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно
отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното
правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с
кредита, като ищецът по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по
договора за заем чрез поръчителство. Посочва, че ищецът е бил запознат
предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва
да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен и
отговаря на изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е
вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в
рамките на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни
сделки (поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е
сключен при спазване на всички законови изисквания и не страда от твърдените
пороци, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5039915:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на
клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща размер на
възнаградителната лихва в размер на 50%.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № **** г. се установява, че на 05.07.2024 г. между ищеца К. Д. С. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца
е предоставен заем в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 18 месеца, брой
вноски - 18, едноседмични, последната с падеж на 30.12.2025 г., с размер на месечната
погасителна вноска – 400,34 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 63,37 % и
общо задължение 7206,12 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за
целия срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
3
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция №**** се установява, че на 05.07.2024 г. между ищеца, в качеството му на
потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на
който "Файненшън България" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за
плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителя, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 5000 лв.; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава
в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
3323,88 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска – 184,66 лв., с падеж на последната на 30.12.2025 г., като
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени
в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "Изи Асет
мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към "Изи Асет Менидмънт" АД и на задължението на
потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
4
кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под
формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички
необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй
като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10, 11, 20, 23 и 24 ЗПК.
Твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 11, т. 20, т.
23 и т. 24 ЗПК са неоснователни. От съдържанието на процесния договор ясно се
установява, че в същия е посочен срок на договора (изискване по т. 6), като в
приложения към договора погасителен план ясно са посочени размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми (изискване по т. 11).
В чл. 7, ал. 3 от договора е предвидено право на потребителя да се откаже от договора
в 14-дневен срок от сключването му, без да дължи неустойка, като е предвидено, че се
дължи лихва в размерите по 2, т.6.2., като в чл. 13 са посочени различни хипотези на
прекратяване на договора за кредит.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Предвид изричното признание в отговора на исковата молба, съдът намира, че
безспорно при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не е
5
включена дължимата по договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на
3323,88 лева.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 63,37 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Файненшъл България“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Изи
Асет Мениджмънт" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото
време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "Изи Асет
Мениджмънт" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от обстоятелството, че договорът за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от
договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации
имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е
ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да получава
плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 63,37%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
6
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
паричен заем №****/05.07.2024 г. г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по заявения в условията на евентуалност иск.
7
По иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
****:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) че на 05.07.2024 г. между
страните е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №****; 2) че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявеното с исковата молба основание - че същия
договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договор за заем от 05.07.2024 г. е нищожен поради нарушаване на добрите нрави и
заобикаляне на закона.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на
чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, предвиждащ задължение за
заплащане на възнаграждение в размер на 3323,88 лева.
Следва да се посочи, че въпреки заявената от ищеца поредност на пороците, от
които страда процесният договор за потребителски кредит, а именно – противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на закона, съдът разглежда основанията в зависимост от
тежестта на заявените пороци, като в случая анализът на договора за предоставяне на
гаранция следва да започне от наличието на порока – заобикаляне на закона.
Договорът, сключен между потребителя и "Изи Асет Мениджмънт" АД, и
договорът, сключен между потребителя и "Файненшъл България" ЕООД, се намират
във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията (решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр.
д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. №
2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
В случая договорът за поръчителство се сключва задължително с предварително
избрано от кредитора дружество още на датата на сключване на договора за кредит и
действието му би могло да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид
обезпечение в тридневен срок. Същевременно прекомерно краткият тридневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността потребителят
да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не позволява на
потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да намери двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им
по трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова
гаранция, представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от
банката след самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до
такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса
на такива, т. е. за потребителя не съществува практически приложима възможност да
се освободи от действието на предварително сключения договор за поръчителство.
8
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна
сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът
за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с
различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на
гаранция е основателен и следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по заявения в условията на евентуалност иск.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е освободен от
заплащането на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски районен съд
дължимите държавни такси за исковете, предявени срещу тях. Ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 288,24 лева, а
„Файненшъл България“ ЕООД – сумата в размер на 132,96 лева.
Адв. Л. претендира заплащане в негова полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.
9
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
представляващо едно от масовите дела, разглеждани от съда, както и от осъществената
от адвокат Л. защита на ищеца по делото, изразяваща в подаването на искова молба и
последващо подаване на молба, справедливият размер на дължимото се на адв. Л.
адвокатско възнаграждение е сумата в общ размер от 400 лева, която сума следва да
бъде понесена по равно от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от К. Д. С., ЕГН: ********** срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за паричен заем №
****/05.07.2024 г., сключен между ищеца и ответника.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от К. Д. С., ЕГН: ********** срещу
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пред. 2 ЗЗД договор за предоставяне на гаранция № ****/05.07.2024 г., сключен между
ищеца и ответника.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 288,24 лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 132,96 лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. М.
Л. на основание чл. 38 ЗАдв сумата в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение
за осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на адв. М.
Л. на основание чл. 38 ЗАдв сумата в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение
за осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10