Решение по дело №72/2022 на Военен съд - Сливен

Номер на акта: 13
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Полк. Воля Петров Кънев
Дело: 20226500200072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Сливен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. Воля П. Кънев
при участието на секретаря ВЕНЦИСЛАВА Г. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от полк. Воля П. Кънев Административно
наказателно дело № 20226500200072 по описа за 2022 година
и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 и 3 НПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият ***Д. И. С. от военно формирование *** -
В., роден на*** г. в гр. В., живущ в гр. В., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *,
българин, български гражданин, с***образование, женен, неосъждан, ЕГН:
**********

ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На **** г., около **** часа в гр. С.., обл. Б.с, на републикански път **,
км ***, при управление на л.а. марка „***“, модел „***“, peг. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 и 2; чл.
21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост в
независимо съпричинителство с *** С. А. А. от гр. С, причинили средна
телесна повреда на *** Й.Р. С. от гр. С. - престъпление по престъпление по
чл. 343 ал. 1 бук. „б“, алт. 2, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, алт. 3 от НК, поради
което и на основание чл. 78а от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
На основание чл. 78а ал. 4, вр. чл. 343г НК, ЛИШАВА обвиняемият от
право да управляват МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на
1
лишаване от това право по административен ред за това Д.ие.
на аснование чл. 24 ал. 1 т. 9 НПК, вр. чл. 343 ал. 2 т. 2, вр. ал. 1 бук.
„б“ алт. 2 пр. 2 НК, ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото
срещу *** С. А. А., роден на *** г. в гр. К., живущ в гр. С., ул. „***“ № **,
българин, български гражданин, с***образование, ***, неженен, неосъждан,
ЕГН: ********** и ОТМЕНЯ мярката му за неотклонение.
След влизане на решението в сила, препис от решението с мотивите ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас, за вземане
отношение по нарушенията, допуснати от А. като водач на МПС.
ОСЪЖДА обвиняемият**** С., да заплати по сметка на Районно
управление - С сумата от 331.50 лв. (триста тридесет и един лева и петдесет
стотинки), а по сметката на PC „Военна полиция“-С сумата от 1 246,05 лв.
(хиляда двеста четиридесет и шест лева и пет стотинки), представляващи
половината от деловодните разноски направени на досъдебното
производство, а останалата част от разноските съгласно чл. 190 ал. 1 НПК,
остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-
апелативен съд на РБ, в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Военен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното
Обвиняемият *** Д. И. С. е завършил средно образование в СОУ „***“ -
В. през *** г. Постъпил на военна служба, считано от ***г., като със заповед
№ *** г. на командира на ВМС бил назначен на настоящата си длъжност.
През ***г. е завършил *** към *** „****“ – В. Видно от представената
служебно-личностната характеристика, С. изпълнявал поставените му задачи
в пълен обем, бил дисциплиниран и оказвал помощ на колегите си. По време
на службата си е бил наказван два пъти със „Строго мъмрене“ през *** г. и
със „Забележка“ през ***г., във връзка с предмета на настоящото
производство. Бил е награждаван веднъж с „Грамота“ през **** г.
*** С. притежава свидетелство за управление на МПС категория „*“
от**г. и категория „**“ от *** г. Като водач има пет установени нарушения
на ЗДвП, за които са му били съставени фишове, два от които за превишаване
на разрешената скорост за движение.
На ***г., около *** часа в гр. С., обл. Б., на републикански път ***, в
посока от с. Ч. към гр. С. се движил л.а. „***“ с peг. № ** , управляван от ***
С. А.. На пасажерската седалка до него вдясно седял пострадалия ***Й. С..
По същото време, в същата посока зад автомобила, управляван от А. се
движел л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от обв. ***. Д. С.. Времето било
ясно с добра видимост, а пътната настилка била асфалтова, суха и в добро
състояние. Имало е ясна и добре видима вертикална и хоризонтална
маркировка. Непосредствено след навлизане в гр. С., двата автомобила се
насочили към „X“-образно кръстовище, образувано между път ***, който бил
с предимство и път ***. Кръстовището било регулирано с пътни знаци и
хоризонтална маркировка за предимството. По същото време, в зоната на
кръстовището, в средата на път ***, се намирала спряла неустановена
композиция, съставена от лек автомобил и прикачена каравана.
Композицията била разположена надлъжно по оста на път ***, с челната си
част към центъра на гр. С. и задна част към с. Ч., като десните колела на
автомобила и караваната били в лентата за движение на приближаващите
автомобили, а левите колела – в лентата за насрещно движение.
Приближавайки към задната част на композицията, водачът на л.а. „***“ -
обв. С. А., предприел действия за заобикалянето й отляво. При тази маневра
той пресякъл единичната непрекъсната линия, представляваща забранителна
пътна маркировка M1 по чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП, както и обозначена с
коси успоредни линии площ, забранена за движение на пътни превозни
средства - М15 по чл. 65 т. 6 от ППЗДвП и навлязъл в лентата за насрещно
движение. Определената по експертен път скорост на автомобила към този
момент била около 50 км/ч. Приближавайки кръстовището, водачът на лек
автомобил „***“ също възприел спрялата композиция, но продължил
движението си в своята лента за движение и преминал в дясно от
1
композицията, между дясната й част и северния край на платното за
движение. Към този момент л.а. „***“ се движел със скорост от около 73,5
км/ч, при нормативно разрешена скорост до 50 км/ч. в населеното място.
Опасната зона за спиране на л.а. „***“ била около 51 метра, а времето
необходимо за изминаването й около 3,8 секунди. При заобикалянето от
двете страни на неизвестната композиция, водачите на двата инцидентни
автомобила загубили визуален контакт помежду си, тъй като били в условията
на ограничена от композицията видимост. След като заобиколил
композицията отляво, водачът на л.а. „***“ ***А. се отклонил в дясно и се
върнал в крайната дясна лента за движение в посока към центъра на гр. С., в
която лента попътно продължавал да се движи автомобилът, управляван от
обв. *** Д. С., без да се съобрази с неговата скорост и отстояние. В същото
време ** А. предприел интензивно намаляване на скоростта си на движение с
тенденция към спиране. Възприемайки автомобила „****“ в своята лента за
движение като опасност, С. реагирал за аварийно спиране. Към този момент,
предната челна част на автомобила „***“ отстояла на около 43,9 метра преди
мястото на удара, а предната част на автомобила „**“ на около 29,9 метра
(спрямо траекториите им на движение). Въпреки предприетото спиране от
страна на обв. С., поради движението му с превишена скорост, последвал
удар между двата автомобила, като л.а. „****“ ударил с предната си челна
част, задната част на л.а. „****“. Съгласно експертното заключение, преди
ПТП, л.а. „***“ се движел закъснително, с тенденция за установяване в
състояние на покой, като към момента на удара скоростта му била около 3
км/ч. Скоростта на движение на л.а. „****“ към момента на удара била около
40 км/ч. След удара, возещият се на предната дясна седалка в л.а. „****“ -
Й.Р.С. от гр. С., се оплакал от болки в дясното рамо. Пристигналите на място
полицейските служители повикали екип на спешна помощ, като линейката
откарала пострадалия в ****- Б. На ***г., С. бил приет за лечение, а на ***г.
му била извършена оперативна интервенция на засегнатата става. Според
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, пострадалият С. е получил луксация (изкълчване) на
акромиоклавикуларната става. Нараняването е довело до трайно затруднение
движението на десен горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 пр. 4 от НК.
Видно от назначената повторна тройна комплексна автотехническа и
оценителна експертиза от практическа и техническа гледна точка и двамата
водачи на инкриминираните МПС са имали възможност да предотвратят
произшествието.
Водачът на л.а. „***“ - С. се е движил със скорост от около 73,5 км/ч в
населено място, която не му е позволила да спре безопасно в момента на
възприемане на опасността за движението си, когато е реагирал за аварийно
спиране. Ако към момента на реакцията му за аварийно спиране С.се е
движел със скорост до 66 км/ч., опасната му зона за спиране би била в
2
порядъка на 43,4 метра и окончателно автомобила му би се установил в покой
около 0,5 метра преди мястото на удара. При движение на автомобила с
нормативно разрешената скорост от 50 км/ч., опасната му зона за спиране би
била в порядъка на около 32 метра. При условие, че към момента на
реакцията му за аварийно спиране, л.а. „***“ се е намирал на около 43,9 метра
преди мястото на удара, следва, че ако С. е управлявал с разрешената скорост
от 50 км. в час, същият би преустановил движението си на около 11,9 метра
преди мястото на удара и произшествието би било предотвратимо.
Водачът на л.а. „***“ - А. е предприел маневра заобикаляне на
неизвестната композиция отляво, въпреки че е имал техническа възможност
да продължи движението си по лентата, по която се е движил, без да я
напуска, като премине безаварийно от дясно на композицията между нея и
десния край на платното за движение. Той напуснал лентата си за движение,
въпреки наличието на маркировка, забраняваща застъпване и пресичането й, с
което се поставил се в условие на ограничена видимост. След заобикалянето
на композицията отново се върнал в северната пътна лента, при наличие на
движещо се МПС по нея, без да се съобрази с неговата скорост и отстояние.
Освен това А. рязко намалил скоростта си на движение, без това да е
необходимо за предотвратяване на ПТП и без да се е убедил преди да намали
значително скоростта си на движение, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението.
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от обясненията на двамата водачи, дадени в съдебно
заседание, от показанията на свидетелите: ***М.М.И., ****С.А.К. и ***
Й.Р.С.; от протокола за оглед на местопроизшествие; от съдебномедицинска
експертиза; от съдебна автотехническа експертиза; от повторна тройна
комплексна автотехническа и оценителна експертиза; от приложените копия
на медицинска документация; от справки на Агенция „Пътна
инфраструктура“; справки за собственост МПС; справки за нарушител/водач;
извадка от дневник на техническо средство „Дрегер“; справки за съдимост;
кадрова справка; служебна характеристика и картон за поощрения и
наказания на***Д. С..
От всичко изложено следва, че с Д.ието си ***Д. И. С., от в.ф. *** - В.,
е осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ алт. 2 пр. 2, вр. с
чл. 342 ал. 1 алт. 3 от НК, тъй като на **** г., около ****часа в гр. С., обл. Б.,
на републикански път ***, км ***, при управление на л.а. марка „**“, модел
„**“, peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управлявания
от него автомобил, не се съобразил с характера и интензитета на движение
при избраната от него скорост, за да може да спре при възникнала опасност.
Нарушил е разпоредбата и на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движил с
превишена скорост от 73,5 км/ч., при разрешена скорост за движение в
населено място от 50 км/ч. Нарушил е предписанието и на чл. 23 ал. 1 от
ЗДвП - да се намира на такова разстояние от автомобила пред него, че да
3
може да избегне удряне в него, когато той намали скоростта или рязко спре.
Като водач на л.а. марка „***и“, модел „***“, peг. № ** С. А. А. от гр.
С., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6 т. 1 от
ЗДвП и чл. 63 ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, тъй като не е съобразил своето
поведение с пътната маркировка от тип M1 „Единична непрекъсната линия“,
забраняваща ППС да я застъпват и пресичат. Нарушил е и изискванията на чл.
8 ал. 1 от ЗДвП да използва дясната половина на пътя по посока на
движението си, без това да е указано с пътен знак или със светлинен сигнал. В
нарушение на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП не контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, не се съобразил с характера и интензитета
на движение при избраната от него скорост и не се съобразил с конкретните
условия на видимост. Нарушил е и чл. 22 ал. 1 от ЗДвП, като без основателна
причина се движел с твърде ниска скорост, с което пречил на движението, а в
нарушение на чл. 24 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, рязко намалил скоростта си на
движение, без това да е необходимо за предотвратяване на пътно-транспортно
произшествие и не се убедил, преди да намали значително скоростта си на
движение, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Основното нарушение, довело до последващите нарушение на
правилата за движение и създадената конфликтна ситуация е на чл. 25 ал. 1 от
ЗДвП, като е предприел маневра да заобиколи ППС, като преминал в друга
пътна лента при наличие на забранителна маркировка, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, предвид тяхното положение, посока и скорост на движение. Срещу А. е
повдигнато обвинение по чл. 343 ал. 1 б. „б“ алт. 2 пр. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 алт.
3 от НК, като е депозирана молба от името на пострадалия, с искане
наказателното производство по отношение на А. да се прекрати.
В резултат на допуснатите от двамата водачи нарушения е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което л.а. марка „***“, модел „***“,
peг. № *****, управляван от **** Д. И. С. е ударил в задната част движещият
се пред него лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ****,
управляван от *** С. А. А.. При условията на независимо съпричинителство
двамата водачи по непредпазливост причинил на возещия се на предната
дясна седалка в л.а. „***“ - *** Й.Р.С. от гр. С. луксация (изкълчване) на
дясна акромиоклавикуларна става, довело до трайно затруднение движението
на дясната ръка и представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал. 2 алт. 4 от НК.
За извършеното от обв. ****Д. И. С. престъпление, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години или пробация.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел
четири от НК. В резултат на Д.ието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, които да бъдат възстановени. От всичко това следва, че
са налице изискванията по чл. 78а НК за освобождаване на **** С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
4
Имайки предвид добрите му характеристични данни, направените
самопризнания, значителния принос на***А. за настъпване на
произшествието, съдът освободи С. от наказателна отговорност и му
определи административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева.
Преценяйки, че са допуснати груби нарушения, касаещи
регламентираната скорост в населено място и от това е настъпило
произшествие с пострадало лице, на основание чл. 78а ал. 4, вр. чл. 343г НК,
съдът лиши обвиняемият от право да управлява МПС за срок от една година,
считано от датата на лишаване от това право по административен ред за това
Д.ие.
По отношение на*** С. А. А. са налице предпоставките по чл. 24 ал. 1 т.
9 НПК, вр. чл. 343 ал. 2 т. 2, вр. ал. 1 бук. „б“ алт. 2 пр. 2 НК, и съдът
прекрати наказателното производство по делото срещу него. Тъй като същият
е допуснал поредица от нарушения на правилата за движение,
непосредствено водещи до настъпилото произшествие с пострадало лице, ***
С. А. А. следва да бъде санкциониран по административен ред. В правилата,
уреждащи особените производства по гл. 28 НПК, не е предвидено това да
направи съдът, за разлика от правилата при разглеждане на дела по общия
ред. Изложеното налага след влизане на решението в сила, препис от него
заедно с мотивите да се изпратят на началник сектор „Пътна полиция“ – Б., за
вземане отношение по нарушенията допуснати от А. като водач на МПС.
Съдът не споделя доводите на защитата за приложение на чл. 15 НК,
поради наличието на т.н. „случайно Д.ие“. При преминаване през кръстовище
с наличие в него на автомобил с каравана, ограничаващи видимостта, както и
знанието, че в кръстовището се намира още един автомобил – на *** А., към
който обв. С. е нямал видимост за определено време, го е задължавало да
намали допълнително скоростта си, за да реагира при възникване на
опасност. Обв. С. не само не е направил това, но се е движил със скорост,
надвишаваща разрешената. При така създадената пътна обстановка, той не
само е бил длъжен, но е и могъл да предвиди, че водачът на автомобила с
караваната може да се придвижи към някоя от трите посоки за излизане от
кръстовището, тъй като мястото му почти в средата на кръстовището е било
неестествено. Той е забелязал заобикалянето, което е предприел А. от ляво на
състава и че е продължил движението си направо, преминавайки през прашен
пътен участък. Той е могъл да предвиди, че автомобила на А. продължавайки
движението си направо, ще се появи пред неговия автомобил, но не е
редуцирал предварително скоростта си до рамките на предвиденото за
населено място. Всичко това изключва хипотезата на чл. 15 НК, тъй като
ситуацията не се е развила неочаквано за С.. Той е имал възможност да я
възприеме, да я прецени адекватно и задължение да намали скоростта си до
безопасна, която според експертизата е била в рамките на задължителната за
движение в населено място максимална скорост.
5
Предвид осъдителното решение спрямо обвиняемият *** С. и
прекратяване на наказателното производство спрямо***С. А. А., разноските
по делото бяха разпределени поравно между двамата. Частта от разноските,
касаеща С., същият следва да заплати, като по сметка на Районно управление
– С. следва да преведе сумата от 331.50 лв. (триста тридесет и един лева и
петдесет стотинки), а по сметката на PC „***“ - С. - сумата от 1 246,05 лв.
(хиляда двеста четиридесет и шест лева и пет стотинки). Останалата част от
направените разноски, касаеща А., съгласно чл. 190 ал. 1 НПК, остават за
сметка на държавата.

Воден от тези мотиви съдът постанови своя акт.

Мотивите се изготвиха на 10.10.2022 година.


Военен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни