№ 409
гр. Пловдив, 01.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245000600286 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият В. Д. Т. се явява лично с адв. Ч. с
пълномощно по делото.
От частните обвинители:
Жалбоподателят – частният обвинител Т. Ж. С. се явява лично.
Жалбоподателят – частният обвинител И. Х. С. се явява лично.
Жалбоподателят – частният обвинител П. И. С. се явява лично.
Г. С. И. не се явява, редовно призован.
П. Н. С. не се явява, редовно призована.
Я. Н. С. не се явява, редовно призована.
С. Г. С. не се явява, редовно призован.
За тях се явява адв. М. И. З..
АДВ. З.: Представям пълномощни от И. С., П. С. и Т. С..
Частните обвинители И. М. Ж., Д. М. Д. и Д. М. Г. не се явяват, редовно
призовани.
1
Не се явява и повереникът им – адв. Г. Б., редовно призован.
Не се явява частният обвинител Б. В. В., редовно призован.
Не се явява и адв. И. С. – повереник на частния обвинител Б. В., редовно
призован.
Частният обвинител Н. И. А. със съгласието на майка си Е. Н. Т.,
редовно призован, не се явява.
Не се явява и повереникът му – адв. А. Х., редовно призована.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Моля да дадете ход на делото.
Жалбоподателят-частният обвинител Т. С.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят-частният обвинител И. С.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят- частният обвинител П. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият В. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата по чл.274 и чл.275 НПК.
Прокурорът: Нямам доказателствени искания. Нямам отводи към
съдебния състав и секретаря.
Адв. З.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Жалбоподателят-частният обвинител Т. С.: Нямам отводи и
доказателствени искания-
Жалбоподателят-частният обвинител И. С.: Нямам отводи и
доказателствени искания.
Жалбоподателят - частният обвинител П. С.: Нямам отводи и
доказателствени искания.
2
Адв. Ч.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Подсъдимият В. Т.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува присъда
на Окръжен съд - Стара Загора, с която подсъдимият В. Т. е признат за
виновен за деяние по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл. Първо, вр. ал.1, б.“б“
и б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето НК.
В първоинстанционния съд делото е гледано при условията на глава
Двадесет и седма, а именно и чл. 371, т. 2 НПК. За да постанови своя съдебен
акт, съдът подробно е обсъдил установените фактически обстоятелства, които
са описани подробно от съда, като от фактическа страна е установено, че на
инкриминираната дата подсъдимият е карал лек автомобил „А. *“ с превишена
скорост, което е установено от експертизата и е изпреварил група деца, които
са се движили н неговата посока, като в насрещното движение се е движил
друг автомобил - „Ф.“ със скорост 95 км/час - също над разрешената, която е
била 70 км/час за този момент и от това се е стигнало до вредоносния
резултат.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е
установила обстоятелствата, които са довели до смъртта на тримата
пострадали и до телесните повреди на двамата други такива.
Автотехническата експертиза е установила, че водачът е имал
възможност да избегне вредоносния резултат, но с несвоевременното
възприемане на пътната обстановка, несъобразената скорост, недостатъчно
странично разстояние до младежите и навлизане в насрещното движение, се е
стигнал до съприкосновение - удар с насрещния автомобил, изхвърлянето му
от лентата, завъртане на автомобила, който е управлявал подсъдимият Т.,
завъртането му и нанасяне на телесните повреди на непълнолетните
пострадали, от които двама с телесни повреди и трима със смърт.
Тази фактическа обстановка, освен от съдебно-автотехническата
3
експертиза е установена частично и от показанията на подсъдимия Т., както и
от разпитаните свидетели. Аз считам, че тя е безпротиворечива и изцяло
съответства на събраните по делото доказателства.
Съдът е установил, че са нарушени доста текстове от Закона за движение
по пътищата, като го е признал за виновен в съответствие с нарушаването им,
подробно описани в обвинителния акт и присъдата, с изключение на чл. 20,
ал.2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата, за което считам, че съдът
правилно го е оправдал по посочения текст.
Съдът е обсъдил подробно възраженията на защитата, която счита, че е
следвало да бъде приложен чл.343а НК, а именно оказването на помощ, като
съдът е установил и аз се присъединявам към това становище, че това
оказване на помощ, както е практиката на съдилищата, е необходимо, когато
пострадалите са живи, а в случая това не е налице – те са били вече мъртви с
удара. Обаждането на телефон 112 е било безпредметно, тъй че правилно
съдът е установил, че не може да се приложи чл. 343а НК.
Считам наложените наказания за правилни в съответствие с деянието, за
което са установени чисто съдебно минало, младата възраст, обаждането на
телефон на 112 и отчетено съпричиняването на пострадалите с движението
първо превишената скорост на насрещно движещия се автомобил „Ф.“ и
второ, движението по посока на движението неправомерно от пострадалите
пешеходци.
За отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел значително
превишената скорост, наложените наказания по Закона за движение по
пътищата и множество нарушения в тази връзка и несъставомерни
увреждания на двамата пострадали със средните телесни повреди, нанесени и
други повреди.
Считам, че наказанието е справедливо с приложението на чл. 58а НК,
като също лишаването от правоуправление е съответстващо на тежестта на
деянието, с оглед обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
В тази връзка ви предлагам да потвърдите присъдата като обоснована и
законосъобразна, а жалбите да оставите без уважение, благодаря.
АДВ. З.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
считам, че с оглед реда, по който е протекло съдебното следствие пред
4
първоинстанционния съд, искането на защитата на подсъдимия да бъде
преквалифицирано деянието по чл.343а НК е неоснователно. Със
самопризнанието на подсъдимия на всички обстоятелства п обвинителния акт
е прието, че не е налице оказване на помощ на пострадалите, като освен в
обвинителния акт, тези обстоятелства се извличат и от събраните по делото
доказателства, а именно пострадалите, които са били с по-леки телесни
увреждания в разпитите си като свидетели не изнасят никакви такива данни.
На тях не е била оказана каквато и да била помощ от страна на подсъдимия, а
за двамата починали е било невъзможно да им бъде оказана помощ поради
настъпилия трагичен резултат, който е настъпил в рамките на секунди, поради
травми, които са несъвместими с живота.
Относно починалата по-късно в болница пострадала, е установено, че
същата е извадена от автомобила от други лица, при което подсъдимият не е
взел участие в тази помощ, която е била възможна на мястото на
местопроизшествието, поради което считам, че този довод - за наличие на
друга квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, е неоснователен
и моля да бъде оставен без уважение.
От името на моите подзащитни Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. моля
да оставите обжалваната присъда в сила, тъй като те са доволни от размера на
наложеното наказание и считат, че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
А от страна на моите доверители П. И. С., Т. Ж. С. и И. Х. С. моля да се
произнесете съобразно изложеното в подадената от тях въззивна жалба, а
именно, че наложеното наказание на подсъдимия В. Т. е ниско, както с оглед
на лошите му характеристични данни, така и с вредоносния резултат, тъй като
в случая се касае за причиняване на смърт на три лица и средни телесни
повреди на две лица, поради което считам, че наложеното му наказание
лишаване от свобода е прекалено ниско и не съответства на принципа на
справедливоостта, поради което ще моля наказанието му да бъде увеличено в
рамките на десет години „лишаване от свобода“, каквото е желанието на
моите доверители, както и да му бъде наложено наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за максимално предвидения срок, като считам, че на
смекчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд е придал по-
голяма тежест на някои от тях, като единствено чистото съдебно минало на
5
подсъдимия не е водещото в случая, тъй като престъплението, за което е
предаден на съд, е при управление на МПС, а той е имал лоши
характеристични данни като водач. Поради това ще ви моля да се произнесете
съобразно жалбата, като моля на моите доверители П. И. С., И. Х. С. и Т. Ж.
С. да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, за
което представих договори за правна защита и съдействие.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т. Ж. С.: Съгласна
съм с казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Х. С.: Съгласен
съм с казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. И. С.: Съгласна
съм с казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам подадената жалба и
изложените в нея съображения, като същевременно считам жалбата на
частните обвинители за неоснователна.
Съответно, съображенията ми накратко, движейки се по мотивите на
първоинстанционния съд, за основателността на подадената от нас жалба са
следните: ние не спорим по фактическата обстановка, спорим относно
правната квалификация и вида, тоест не вида, а размера на наказанието. Това,
че едно лице признава фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния
акт, не означава, че правната квалификация е правилна и тя се преценя от
съда, именно на база установените в хода на съдебното следствие факти и
обстоятелства, част от които в конкретния случай са и твърденията на лица за
така оказана помощ от страна на подзащитния ми, изразяваща се в обаждане
на телефон 112 и данни, че е помагал за обръщането на другия автомобил и
изваждането на пострадалите лица от него.
В мотивите си, а и тук представителите на обвинението смятат, че
такава помощ не е оказвана, защото видите ли, лицата, спрямо която е била
насочена, са били починали. Първоинстанционният съд е наблегнал, че за да
приеме наличието на тази квалификация е необходимо да бъде установено по
делото, че деецът, за да се ползва от тази привилегия, е необходимо
действията му обективно и субективно да са насочени към спасяване живота
на увредения в следствие на пътнотранспортно произшествие. Сега,
6
принципно това е така, но когато оказваме една помощ, когато желаем да
окажем помощ на някой, пострадал от пътнотранспортно произшествие,
законодателят, а и не е логично да се предвижда лицето, което ще оказва
помощта, да тича да проверява пострадалият жив ли е, не е ли жив, в какво
състояние е, за да приемем, че той оказва помощ на лицето.
Тоест, субективното отношение на настоящия подсъдим е следвало да
бъде преценено от първоинстанционния съд, че същият, когато се е обаждал
на телефон 112, няма как да знае какъв е крайният резултат от настъпилото
произшествие. На следващо място, това, че не се е обадил втори път на
телефон 112, след като е възприел другите пострадали, е един нелогичен
извод. При условие, че имаме едно обаждане, не би следвало втори път, за да
се приеме, че има помощ, отново да звъним и да казваме, „ама видите ли, тук
има още пострадали“.
В тази връзка следва и вярвам, че ще приемете, че реално помощта е
оказана. Защото аз съм следвал в жалбата си едно решение на Пловдивския
апелативен съд, като част от него ще цитирам и сега: „Правната квалификация
на деянието, съобразно цитираната разпоредба, е свързана с активно
поведение на виновния водач, насочено към облекчаване състоянието на
пострадалия и спасяване на живота му. Законодателят не е поставил изискване
за естеството на спасителните действия, за техния обем или за ефективността
им. Не е необходимо и помощта да е оказана на всички пострадали.
Единственото условие е тя да е необходима, тоест да е оказана на жив човек,
като смъртта на някои от участниците в произшествието не е пречка за
приложение на чл. 343а НК, стига да има други пострадали, чието състояние
налага предприемането на спасителни действия“. И в конкретния случай ние
сме точно в тази ситуация. Така че вярвам, че ще приемете доводите ми за
основателни и че първоинстанционното решение е неправилно в тази му част,
относно преценката за правната квалификация. Съответно, произнасяйки се
по същество, ако не констатирате процесуални нарушения, ще ви моля да
измените присъдата, като преквалифицирате деянието и постановите съдебен
акт, по силата на който подзащитният ми да бъде признат за виновен именно
по тази квалификация на деяние по чл.343а НК и да му бъде наложено
съответното наказание.
А какво трябва да бъде наказанието? Тук отново смятам, че
7
първоинстанционният съд е подходил малко избирателно към смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, обслужвайки повече тезата, че
следва наказанието да бъде определено при баланс, като приема за
отегчаващи отговорността обстоятелства и елементи от състава на
престъплението, визирам наличието на телесни увреждания, леки телесни
повреди, значителни щети, посочване на определени нарушения на Закона за
движение по пътищата.
Тук само ще вметна, че вие, като т.нар. „втора първа инстанция“,
преценявайки материалите по делото, вярвам, че ще коментирате доколко
всички нарушения, за които е признат за виновен подзащитният ми, са в пряка
и причинна връзка с настъпилия резултат. Тук визирам протИ.речието, което
съм цитирал в първоинстанционната си пледоария, касаещо нормата на чл. 25
ал.2 и чл. 44 ал. 1 ЗДвП, както и че поне за нас, чл. 116 от ЗДвП – норма,
задължаваща водачът да бъде внимателен към пешеходците, не е в пряка и
причинна връзка.
Безспорно, че нарушенията, за които е признат за виновен, са много.
Безспорно е, че резултатът е тежък. Но е следвало много по-внимателно да се
обсъди доколко с оглед наличните, изброени в някаква по-голяма част
смекчаващи отговорността обстоятелства и наличните отегчаващи за целите
на наказанието би следвало присъдата да бъде в този размер и доколко би
следвало тя да бъде ефективна.
Съдът е констатирал и е коментирал, че към момента на деянието
подзащитният ми е бил на 20 години - една изключително ниска възраст.
Коментирал е съдебното му минало. Не е посочил, че е лице без
криминалистични регистрации, тоест той не е лице с висока степен на
обществена опасност и предвид наличните данни за осъществявана трудова
дейност. Приел е частично наличие на съпричиняване за настъпилия резултат
на едно от пострадалите лица. Тук смятам, че съдът не е обсъдил доводите,
изложени в пледоариите, които вярвам, че вие ще коментирате, за наличие на
съпричиняване от страна на другия водач, имайки предвид неговото
задължение, както бе посочено от обвинението, да се движи с разрешената
скорост – той е бил също с превишена скорост, както и задължението му като
водач на моторно превозно средство да предприеме действия същото да се
избегне.
8
За съжаление, човекът е починал – това е факт. Но той също е имал
задължения, които е трябвало да спазва, защото както бе посочено в
пледоарията, а и сега го твърдя, ако той беше управлявал с нормалната,
съобразена, позволена скорост, ако беше предприел действия, защото също е
можел да възприеме подсъдимия, то не се знае дали щеше да има
произшествие. Тоест отново е налице някаква форма на съпричиняване от
починалия водач.
Коментирайки смекчаващите отговорността обстоятелства, това не
означава, че следва да оневиним изцяло подсъдимия водач. Същият е допуснал
визираните нарушения. За съжаление, пострадалите са се движили в
нарушение на нормата на закона - не срещу движението, а по посока на
движението и с оглед наличните данни съдът неправилно е приел, че е с лоши
характеристични данни като водач, визирайки наличие на две наказания. Тези
две наказания аз посочих и пред първоинстанционния съд, те са за нарушения,
които буквално всеки шофьор е извършвал – едното е движение без
обезопасителен колан, другото е за превишаване на скоростта с 10 км/ч и аз не
считам, че тези нарушения квалифицират което и да е лице като безотговорен
водач, който тенденциозно не спазва правилата за движение по пътищата -
така, както се представят нещата в мотивите. С оглед всичко гореизложено, ви
моля, когато преценявате основателността на жалбите, да приемете, че
подадената жалба от подсъдимия е основателна както досежно правната
квалификация, така и относно вида и размера на наказанията. Съответно, в
този случай ще ви моля да се произнесете така, както е направено искането в
жалбата ни, като моля да оставите жалбата на частните обвинители, насочена
към увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия към
максималния размер, като неоснователна, тъй като за да се наложивотакова
наказание, би следвало да са налице много други факти и обстоятелства, които
не са констатирани от първоинстанционния съд, а и няма как да се
констатират, защото не съществуват. Моля в този смисъл да бъде вашият
съдебен акт. Последно съм посочил, ако прецените, че има допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на
която и да е от страните, то в такъв случай е ясно, че присъдата следва да се
отмени и делото да се върне на съответната инстанция, благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Д. Т. (за лична защита): Съгласен съм с адв. Ч..
9
Съжалявам за това, което се случи. При настъпването на самото произшествие
аз бях много изплашен. Със самото ми слизане от колата аз се обадих на „112“
и съобщих за пътното произшествие. Не съм гледал дали хората са живи или
не. Отидох и помогнах с още хора, които спряха на пътя, да обърнем колата и
затова счетох, че няма смисъл да се обаждам втори път на „112“, защото
дойдоха патрулки, линейки. Това е, което имах да кажа като лична защита.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ В. Д. Т.: Аз всеки ден живея с това, това ми е
достатъчна присъда. Вие ще решите каква да бъде присъдата.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви на страните, че
ще постанови съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10