Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Варна, Втори тричленен състав
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В открито
съдебно заседание на 01.07.2021 г при секретаря Наталия Зирковска и
с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията г.Стоянова
касационно административно дело № 867 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Образувано
е по касационна жалба на ГДИН София, депозирана чрез процесуален представител
срещу решение №264/01.03.2021 г. постановено
от ХХІ състав на Адм. съд Варна по адм. д. № 2669/2020 г. по описа на
същия съд.
Касаторът счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
Изводите на първоинстанционният съд са счетени за погрешни,
тъй като този съд не е съобразил
действителната фактическа обстановка с
установените по делото обстоятелства, не е преценил доказателствата в тяхната
взаимовръзка не е установил
действителните факти от значение за случая, което според касатора обективира нарушение на изискванията,
визирани в чл. 7 от АПК.
Отделно
от горното касаторът твърди, че ищецът не е доказал нито един от
елементите на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, включително реално настъпили вреди :
промяна в психологическото и здравословното му състояние в резултат на
посочените действия/ бездействия на ответника.
Твърдят се и други процесуални нарушения
на първоинстанционния съд -
некредитиране на изтъкваните от
ответника факти, сочещи на изпълнение от
негова страна на законово
регламентираното задължение за опазване
здравето и човешкото достойнство на ищеца. Застъпва се тезата, че съдът
не изпълнил изискването на мчл. 284, ал.2 от ЗИНЗС – да вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтъпрявало
наказанието лишаване от свобода., както и други обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора.
Определеният от първоинстанционни съд
размер на обезщетението от 6300 лв.
касаторът счита за напълно необоснован, несправедливо завишен,
неподкрепен от доказателства.
Въз основа на изложеното формира петитум с
искане за отмяна на Решение
№264/01.03.2021 г., постановено от ХХІ състав при Адм. съд Варна по адм. дело №
2669/2020 г.
Ответникът в открито съдебно заседание
на 01.07.2021 г. изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира са отхвърлянето и.
Представителят на ВОП счита
касационната жалба за основателна, споделя доводите на касатора за
недоказаност на твърдението на ищеца за
настъпили неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и пребиваването му в затвора Враца за процесния период.
Моли съда да вземе предвид възражението за изтекла давност и да уважи касационната жалба.
Касационният съд в настоящия си състав като
съобрази доводите на страните с данните
по делото и след извършена служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Производството пред Адм. съд Варна е образувано по искова молба,
от А.П.С., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Варна, 8-ма група, № 310, чрез НПО Сдружение „Паднали ангели“,
представлявано от К.С. с правно основание чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.3 от ЕКПЧ, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Претендирано е за присъждане обезщетение в размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за
нарушение на правата на лишения от свобода по чл.20 ППЗИНЗС, чл.2, т.3 и чл.3
от ЗИНЗС, чл.31, ал.5 и чл.29, ал.1 от КРБ и чл.3 от ЕКПЧ, и за претърпени вреди за периода от 28.06.2013 г. до 29.11.2017 г.
от незаконосъобразно действие и бездействие
на служители на ответника във връзка с изпълнение на Заповед №
158/28.06.2013г. на Началника на Затвора с която е наложен режим на водата в
Затвора гр. Враца.
Ищецът обосновава претенцията си на
твърдение за нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИВЗС от страна на
администрацията на Затвора Враца за периода от 28.06.2013 г. до 29.11.2017 г.,
изразяващи се в спиране на водата в главния корпус на Затвор Твърдяно е , че в
изпълнение на Заповед № 158/28.06.2013 г. на Началника на Затвора Враца бил
въведем режим, съгласно който водата се
спира от 09:00 ч. до 12:00ч; от 15:00 до
18:00 ч. и от 01:00 до 05:50 часа . Това действие ищецът счита за проява на унизително
отношение на лишените от свобода и съответно
- за нарушаване на забраната в чл. 3 от ЗИНЗС.
С Решение № 264/01.03.2021 г. постановено от ХХІ състав при Адм. съд Варна по адм. д. № 2669/2020 г. искът е частично уважен, като
ГДИН София е осъдена да заплати в
полза на ищеца обезщетение в размер от 6300 лв., в останалата си част до
50 000 лв. искът е отхвърлен.
Следва да се отбележи, че пред този
състав производството е сложено за
разглеждане по силата на Решение № 1802/312020
г., постановено по КАД № 1084/2020 г.,
като новото разглеждане на иска е обвързано от дадените от касационната
инстанция конкретни указания.
Производството е приключено в едно
единствено открито съдебно заседание, други доказателства, освен приобщените по
адм. д. № 1430/2019 г. не са събирани. Мотивите на решението сочат
категорично на дадена различна преценка
на събраните при първото разглеждане на
иска доказателства – писмени и гласни.
Приобщен е същият протокол за разпит
на свидетеля Н.по делегация – възприет при първоначално образуваното адм. д. №
1430/20219 г. коментирани са вече събраните при първоначалното разглеждане на
иска документи, приобщени като доказателства по адм. д. № 1430/2019 г.
Горното води до извод, че при
новото разглеждане на исковата молба от процесуална страна нищо допълнително не е
направено.
Решението се гради на мотиви, изразяващи се в преоценка на
същите доказателства, вече събрани и кредитирани по адм. д. № 1430/2019 г.
Така въз основа на същия
доказателствен материал е приет коренно противоположен извод - за доказаност на претърпените от ищеца
вреди през „почти“ целия период, с
причинна връзка с въведен в Затвора
Враца воден режим. Не е осъществено
процесуално действие за разпределение на доказателствената тежест, каквото указанието е дадено с решение № 1802/30.11.2020 г. по КАХД № 1084/2020
г.
Приетите от първоинстанционни съд изводи не се споделят от касационния съд
в настоящия му състав.
Въпреки пропуска на съда да разпредели доказателствената тежест между
страните, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на твърденията си за незаконосъобразно действие
или бездействие от служители на администрацията на Затвора Враца, които да
съставляват унизително отношение спрямо него и пряко и негативно да засягат личното му достойнство.
Ищецът не се е справил с това си
процесуално задължение, не е
доказал и че е накърнено
правото му на хуманно отношение и на уважение към човешката личност, на
достойнство и още по-малко, че спрямо него са извършвани умишлени действия,
имащи за последица неблагоприятно засягане по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, т.
2 и т. 3 от ЗИНЗС.
Самият факт на
въвеждане на воден режим – независимо от причините и обстоятелствата,
наложили това, в никакъв случай не е достатъчен да обоснове извод за наличие на действие, чийто ефект е с по- висока степен на суровост,
създаващо степен на дискомфорт и неудобство, надхвърляща обичайните такива при
възникване на идентични от житейска и
фактическа страна случаи,
рефлектиращи върху всички засегнати свободни граждани.
Не са налице обективни данни лишеният от
свобода да е бил оставян без питейна вода. Впрочем в исковата молба липсва такова самостоятелно
твърдение. Основният довод, на който се гради
тезата за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е
въвеждането на воден режим с цитираната заповед на началника на Затвора Враца.
Доказателства, който да установяват по
несъмнен начин фактическото изпълнение на въведения с цитираната заповед №
158/28.06.2013 г. график на спиране на водоподаването в главния корпус на
затвора Враца не се ангажираха от ищеца, а именно негова беше доказателствената
тежест да установи това си твърдение.
Съдържанието на събраното в хода на
производството по адм. д. № 1430/2019 г. гласно доказателство – разпит на св. С.Н.по
делегация– също не дава конкретен отговор на съществения въпрос дали и доколко спирането на водоподаването в корпуса на
Затвора Враца е в изпълнение на цитираната Заповед за въвеждане на режим, или
се дължи на други обективни външни фактори. Свидетелят посочва изрично начина,
по който се запасявали с вода, „когато има извън режима“.
От друга страна публично известен факт е
наличието на „Интегриран проект за водния цикъл на град Враца“ по договор за
безвъзмездна финансова помощ №
58111-С065-256/2010 по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. , със заложена година на приключване 2016 г. и той пряко кореспондира с информацията,
съдържаща се в т. 3 от справката на
Началника на Затвора Враца.
Относно същата справка, съставляваща частен свидетелстващ документ
съдът намира за необходимо да отбележи следното: Доказателственото и значение,
когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл. 180 ГПК. Частен документ,
подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото
се изявление е направено именно от това лице. Всеки неоспорен /или при неуспешно
оспорване/ частен писмен документ относно неговия подпис, е автентичен, а
доколкото не е оспорено неговото съдържание - то този документ е истински и следва да се
зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се в него
изявление.
След като представената пред
първоинстанционния съд справка не е била
оспорена по надлежния процесуален ред съгласно чл.
193 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с
която тя се ползва - макар да не е материалната доказателствена
сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, тя има формална доказателствена сила, каквато
частните диспозитивни документи притежават.
Вместо това напълно безкритично, без да
събере относимите допълнителни
доказателства приел за доказани незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Враца,
извършвани „ежедневно“(за последното не
е налице дори индиция за действителност),
изразяващи се в спиране на
водоподаването в корпуса на Затвора, в почти целия период, посочен в исковата молба, на основание Заповед № 158/28.06.2013 г.
Този извод е погрешен, не се основава на конкретни и относими
доказателства по делото, такива не са събирани от този съд.
Не
се споделя и изводът на
първоинстанционния съд за противоречивост
в тезата на ответника относно предпоставките за
прекъсване на водоподаването -
доколкото предпоставки за липсата
на вода биха били е авария, или работа по проект „воден цикъл“ или
прекъсване с цел икономии, нито една от тях не изключва
едновременното и независимо наличие на останалите две.
По правото:
Съгласно чл. 227, ал.1 от АПК в разглеждания случай
касационната инстанция следва да го реши по същество. Предвид казаното касационната инстанция, като такава по същество по основателността и докзаността на исковата
претенция прие следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия,
рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.
Основателността
на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на три основни предпоставки
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
/чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
В
случая не е установено по безспорен начин наличието на първата от тях. Не може
да се счете, че само фактът на издаването на Заповед № 158/28.06.2013 г. от началника на
|Затвора Враца обосновава извод за наличие на незаконосъобразен акт (защото
заповедта е административен акт, макар и със служебен характер), от който да
има пряк, вредоносен за ищеца резултат,
още по-малко - наличието на
незаконосъобразно действие/ бездействие от служители на администрацията на
затвора. Преценка доколко такъв е налице, би била възможна в случай, че ищецът беше
доказал по категоричен начин привеждането в действие на процесната заповед, за конкретен период от време, в който
период спирането на водоподаването да не
се дължи на външни фактори от обективен характер – като СМР по Проекта, или
други. Това свое задължение ищецът не изпълни.
От друга страна съгласно практиката на
Европейския съд по правата на
човека, увреждащият фактор – в случая липсата на течаща вода - следва да е за продължителен период от
време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, и да се квалифицира
като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството" по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност. Според установената практика на ЕСПЧ
за продължителни периоди се смятат тези, които са с времетраене повече от
година и половина. В разглеждания случай
обаче, макар и формално очертаният от ищеца период да надхвърля това
времетраене, не следва извод, че е изпълнен смисълът на понятието
„продължителен период от време“. Спирането
на водоподаването не е било непрекъснато, т.е. ищецът не е поставян в продължителен
период от време според практиката на ЕСПЧ
да изтърпява наложеното му наказание при непрекъсната липса на течаща
вода.
При
това разглеждане на спора ищецът не доказа наличието и на втората съществена
предпоставка - наличието причинната връзка между твърдяното от него за
осъществено спиране на водоподаването в
корпуса на Затвора Враца, по график, въведен със Заповед №
158/28.06.2013 г. и претърпените
неимуществени вреди, претендираните за
обезщетяване .
Съдът
намира, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява недоказан.
Не
са налице твърдяните от ищеца действия и бездействия, които да нарушават
забраната на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него. Липсва
елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС. Не се доказват и настъпили вреди в
правната сфера на – психически страдания, нито причинна връзка между
оплакванията на ищеца и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на
служители на ГД "Изпълнение на наказанията" София.
Като
е приел обратното първоинстанционният съд постановил порочен съдебен акт. Решението
е неправилно, при превратно интерпретиране на доказателствата по делото, като такова следва да се отмени, а предявеният от А.П.С. иск да се отхвърли
като недоказан.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение за пред настоящата
инстанция, съдът намира същото за
основателно и следва да го уважи в
размер от 80 лв., определен съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, втори
тричленен състав състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№264/01.03.2021 г. постановено от ХХІ
състав на Адм. съд Варна по адм. д. № 2669/2020 г. по описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.П.С., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Варна, 8-ма група, №
310, депозирана чрез НПО Сдружение
„Паднали ангели“, представлявано от К.С. с правно основание чл.284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.3 от
ЕКПЧ, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с претендиран за присъждане размер на
обезщетение 50 000 лв.
ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Варна, да заплати на ГДИН София
юрисконсулстко възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
…………
ЧЛЕНОВЕ:
1……………..
2……………
.