Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 2275 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 15.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 74982 по описа за 2019 г. на СРС, 53 състав, ответникът
Главна дирекция „П.б.и з.на н.на МВР“ е осъден да заплати на ищеца М.Р.Г., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ГПК сумата от 1690,41 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2019 г., заедно със законната лихва от 23.12.2019 г. до погасяване на
задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 242,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 22.12.2019
г., както и сумата от 400 лв. – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 75,76 лв. - държавна такса върху исковете и 250
лв. - възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от ответника Главна дирекция „П.б.и з.на н.на МВР“. Излага
съображения за неправилност на решението. Поддържа, че отчитането и заплащането
на нощния труд за служителите на МВР е регламентирано в чл. 179, ал. 1 и ал. 2
и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговият размер е определен със заповед на
министъра на вътрешните работи и е с часова норма от 8 часа, а не 7 часа, както
е предвидено в чл. 140 КТ. Предвид това, не следва да се прилага текстът на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца М.Г.Р., чрез процесуалния представител – адв. З.Б., с
който я оспорва. Излага съображения, че през исковия период са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгкласно
които при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
е предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава с коефициент 0,143.
Наредбата е отмененa с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., която е отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Поддържа, че в
периода от отмяната на 02.06.2015 г. до издаването и обнародването на наредбата
от 02.08.2016 г., приложение намира първата наредба, предвиждаща
презичисляването на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. В последващите
наредби липса подобна норма, поради което счита, че в периода 02.08.2016 г. –
26.07.2019 г. не е налице нормативна регламентация положения извънреден труд да
бъде възмезден. В периода 26.07.2016 г.
до 02.08.2016 г. е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Излага аргументи, че по силата на чл. 142 ЗМВР ишецът е
със статут на държавен служител, за който намира приложение чл. 67, ал. 3 ЗДСл,
съгласно която допълнителните възнаграждения не могат да бъдат в по-нисък
размер от определените в трудовото законодателство. Определеният със заповедта
на министъра размер от 0,25 лв. на час е в по-нисък размер, поради което субсидиарно
приложение следва да намери КТ и НСОРЗ. Излага доводи, че съгласно преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в
околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата и че
дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за работниците и да застрашат
безопасността на работното място, поради което е необходимо да се ограничи продължителността
на нощния труд. Поддържа, че такова ограничение представлява предвиденото в чл.
140, ал. 1 КТ относно продължителността на нощния труд, както и преобразуването
на отработените нощни часове в дневни. Неприлагането на превръщането на нощния
труд на служителите в МВР в дневен противоречи на европейското законодателство.
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма - съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По изложените в жалбата доводи за неправилност на
решението, въззивният съд излага следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1446 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 241
часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. и сумата от 150 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.01.2017 г. до подаване на
исковата молба.
С молба от 30.07.2020 г. ищецът е сезирал съда с искане
за изменение на исковете, чрез увеличение на размера, на основание чл. 214, ал.
1 ГПК, като същите да се считат предявени съответното за сумата от 1680,41 лв.
– главница и за сумата от 242,03 лв. – мораторна лихва.
С определение на СРС, постановено в първото открито
съдебно заседание от 28.10.2020 г., е допуснато изменение на исковете по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК.
По делото е безспорно и видно от представената справка от
20.02.2020 г. и справка за дадените дежурства за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019
г., че страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „водач на специален автомобил I степен“ в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“
на Седма районна служба „П.б.и з.на населението“ към Столична дирекция „П.б.и з.на
населението“ при Главна дирекция „П.б.и з.на населението“ - МВР, в рамките на което е полагал
труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 06,00 часа /8 часа/ през
процесния период.
Съгласно заключението на допуснатата в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентна и обоснована,
в процесния период ищецът е отработил 228 нощни смени и е положил 1688 часа
нощен труд. След преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143,
размерът му възлиза на 1929 часа. Отработените часове в повече след
преобразуването на нощния труд в дневен, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с
коефициент 1,143, е в размер на 241 часа. Дължимото възнаграждение за
извънреден труд при преобразуване на нощните часове в дневни според
заключението е 1680,41 лв. Размерът на мораторната лихва, считано от първо
число на месеца, следващ месеца тримесечието до 22.12.2019 г. вещото лице изчислява
на 242,03 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (изм.
и доп., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е
плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия
и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
В исковия период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение № 16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от
24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Съгласно чл. 31, ал. 2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.)
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В следващите подзаконови нормативни актове Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Така в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В процесния период са
издадени Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-149/23.11.2017 г.
на министъра на вътрешните работи, в които е предвидено за всеки отработен час през
нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа за държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. /т. 1/.
Допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след
предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл.
32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /т. 5/.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 06,00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило в закона и в
наредбите за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е
налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на общия закон - ЗДСл, а при празнота в него - КТ. Общият
закон намира субсидиарно приложение при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР (така ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и
чл. 22 от Наредбата за заплатите на служителите в администрацията предвижда
допълнителни възнаграждения за всеки отработен час нощен труд (след 22,00 до
6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието
на чл. 8 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.),
съгласно която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното
време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на
работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези
правила се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се обуславя от липсата на друго правило в горецитираните нормативни
актове и предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл, която не допуска размерите
на допълнителните възнаграждения да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би довело до
поставянето на служители в МВР в неравностойно положение спрямо държавните
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
С въззивната жалба се поддържа, че дневното и нощното време
в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР са с еднаква продължителност от 8 часа. В тази връзка
следва да се посочи, че от посочената от жалбоподателя норма е видно, че
8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени не се
отнася за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна
форма на отчитане на труда от сумираното. В ЗМВР липсва правна
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време през процесния период, поради което
приложение следва да намери правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Както се посочи, нормалната продължителност на дневното работно време,
установена при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, поради което отношението между
така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общата разпоредба
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове
при сумирано изчисляване на работно време. Освен това в чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. Специалната
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност в нощния труд да
е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово
правоотношение. Изключването на възможността положения от служителите на МВР
през нощта труд да не се приравнява в дневен с коефициент 1,143, както по
отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е
в несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ.
Ето защо възраженията на жалбоподателя за неприложимост
на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд са неоснователни.
Установи се, че за исковия период ищецът е положил 1688
часа нощен труд, който превърнат в дневен, преизчислен с коефициент 1,143, се
равнява на 1929 часа, а извънредния труд е 241 часа. Положеният
нощен труд следва да бъде заплатен в увеличен размер. За
неплатеното възнаграждение на ищеца се дължи и обезщетение за забава, считано
от първо число на месеца, следващ месеца тримесечието до 22.12.2019 г. в размер
на 242,03 лв.
Предвид изложеното исковете са основателни в предявените
размери.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България)
с акт от 15 юни 2020 г., е прието, че член 8 и член 12, буква а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да
се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената
за тях нормална продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
з.под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76 от решението
съображенията от правен и икономически порядък за липса на преобразуване на
нощните часове труд в дневни, не отразяват допустима от закона цел, годна
да обоснове разлика в третирането.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има право
на направените разноски пред въззивния съд.
Претендира се възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. съгласно представен договор за правна з.и
съдействие /л. 40/. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, с оглед минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1/2004 г. и фактическата и правна сложност на делото .
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276853 от 15.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 74982/2019 г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б.и з.на н.на МВР“,
с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на М.Р.Г., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното
производство в размер на 400 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: