и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7/01.02.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 638/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, Златко Василев Атанасов от гр. Павликени, обл. Велико Търново, е признат за виновен в това, че в периода 20.04.2006 година- 18.05.2006 година в гр. Кърджали, при условията на продължавано престъпление, при предварителен сговор и в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Димитър Павлов Атанасов и Руска Митева Миткова, и двамата от гр. Кърджали, и с това им причинил имотна вреда в размер на 7 000 лева, поради което и на основание чл.210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.209, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален „общ” режим на изтърпяването му на основание чл. 46, б. „б” от НК. С присъдата Златко Василев Атанасов е осъден да заплати на Руска Митева Миткова от гр. Кърджали сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 400 лева. Със същата присъда Златко Василев Атанасов е осъден да заплати на Димитър Павлов Атанасов от гр. Кърджали сумата в размер на 3 300 лева, от които 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди и 300 лева- неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 220 лева, като иска за разликата до пълния му предявен размер за причинени неимуществени вреди от 1000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са държавни такси и съдебни разноски. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Златко Василев Атанасов от гр. Павликени, обл. Велико Търново, който обжалва присъдата като неправилна и необоснована. Жалбодателят твърди, че не бил извършил измама по отношение на свидетеля Димитър Павлов Атанасов от гр.Кърджали. В тази насока обвинението и съдът кредитирали показанията на свидетеля, които били неверни и насочени единствено да го уличат в извършване на престъплението. Не съответствало на истината също така, че измамата по отношение на Руска Митева бил извършил след предварително сговаряне с две или повече лица, тъй като сам й се обадил по телефона и сам я уговорил да му даде 4000 лева. Що се отнасяло до случая с Димитър Атанасов, нямал никакво участие и той излъгал дознателя и съда, че са се виждали и че го разпознал. Неправилно била определена стойността на предмета на престъплението- за 3000 и 4000 лева, без да бъде приспадната стойността на предадените вещи: на Д.Атанасов-12 лв.и на Р.Миткова-200 лева. Наложеното му наказание от пет години лишаване от свобода било явно несправедливо. Определеното му наказание било над средния размер, като обществената опасност на деянието и неговата лична такава не били високи и за престъпния резултат значително допринесли и пострадалите със своето лекомислие и желание за облагодетелствуване по незаконен начин. Действително бил осъждан на наказание глоба за много леко престъпление и районният инспектор му написал много лоша характеристика. Жалбодателят твърди, че бил млад човек, понастоящем работел с трудов договор, бил женен и съпругата му била бременна. Нямало законна пречка за приложението на чл.66 от НК. Поради изложеното моли съда да постанови нова присъда, с която да го оправдае по обвинението по отношение на Димитър Павлов Атанасов от гр.Кърджали; да му определи наказание по чл.209 ал. 1 от НК, изтърпяването на което да отложи на основание чл.66 от НК; или значително да намали размера на определеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет години, като отложи неговото изпълнение, а ако е при ефективно изтърпяване да приложи чл.55, ал. 1, т. 1 от НК. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното: Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е направил изводи относно авторството на деянието, съставомерността му от обективна и субективна страна, настъпилият престъпен резултат и квалифициращите престъплението признаци. При извършеният повторен разпит на подсъдимия във въззивното съдебно следствие, същият дава подробни и последователни обяснения относно осъществяване на деянието по отношение на Руска Митева Миткова. Отрича да е имал съучастник, като обяснява, че всички подробности във връзка с извършване на измамата научил от свой приятел от гр. Павликени, на име Красимир Жеков. Така, от събраните и проверени доказателствени материали от първоинстанционния съд, както и от обясненията на подсъдимия, дадени във въззивното съдебно следствие, от фактическа и правна страна се установява следното: На 20.04.2006г. около обяд, свидетелят Димитър Павлов Атанасов се намирал в дома си в гр. Кърджали, когато на домашния му телефон с абонатен номер 0361/8-89-57 се обадил мъж /неустановен по делото/, който попитал: „Бай Димитре, какво правиш?”. Гласът в телефонната слушалка се сторил познат на св. Димитър Атанасов, поради което предполагайки, че това е негов стар колега и приятел, отвърнал с думите “Христо, ти ли си ?...”. Неустановеното по делото лице потвърдило, че е “Христо”. Започнал да обясняÔа на свидетеля Д. Атанасов, че се намира в гр. Бургас, и е сключил сделка за закупуване на 20 броя бензинови регулатори, за които платил капаро в размер на 1000 лева. Казал, че трябвало да плати още 3 000 лева и помолил свидетеля Д. Атанасов да плати вместо него тази сума, като му обещал печалба в размер на 1500 лева. Обяснил, че регулаторите щели да бъдат доставени от директора, който пътувал към гр. Кърджали, като го помолил същите да бъдат оставени при него в дома му. Обяснил му, че той самият не може да заплати в момента останалите три хиляди лева, тъй като се намирал в гр. Бургас, където преговарял за препродажбата на тези регулатори с директор на фирма, назован с имената “Орлин Лазаров”, който щял да ги закупи. Мъжът, представил се като “Христо”, казал още, че вечерта, след като се прибере в гр. Кърджали ще дойде в дома на св. Димитър Атанасов, за да вземе бензиновите регулатори и тогава щял да му върне на св. Димитър Атанасов както заетата сума в размер на 3 000 лева, така и щял да му предаде допълнителната сума /печалбата/ от 1 500 лева. Освен това мъжът, представил се като „Христо” продиктувал на свидетеля и два телефонни /мобилни/ номера за връзка – 0885 091 510 и 0887 020 641, за които му казал, че са на директора “Орлин Лазаров”. Св. Димитър Атанасов по време на целия разговор мислел, че разговаря със своя приятел Христо, като възприел всичко, което му било обяснено по телефона за истина. Бил впечатлен от размера на обещаната печалба и се съгласил да предаде исканата сума от 3000 лева на лицето, което щяло да донесе и да му остави бензиновите регулатори от името на Христо. След приключване на разговора с лицето, което му се представило за Христо, св. Д. Атанасов набрал тел. № 0887 020 641, с цел да уточни времето и мястото на срещата, където трябвало да получи машинните части. Разговарял с мъж, който се представил за Орлин Лазаров, като последният му обяснил, че неговото момче още не е тръгнало за гр. Кърджали, като след тръгването му, щял да се обади. След известно време св. Атанасов отново набрал посочения номер, на който отново се обадил същия глас, представил се за Орлин Лазаров, който му казал, че момчето е тръгнало за гр. Кърджали. В течение на тези два разговора било уговорено, че срещата ще се осъществи около 18.00 часа, пред сградата на Дома на културата в гр. Кърджали. Към 18.00ч., на 20.04.2006г., св. Димитър Атанасов отишъл пред сградата на Дома на културата в гр. Кърджали. След малко при него дошъл подс. Златко Атанасов, който му обяснил, че колата му се е повредила до болницата, където я оставил и за да не закъснее за срещата, дошъл с такси. Подсъдимият носел със себе си полиетиленова торба, в която имало два броя пакети, увити в черни найлонови пликове, облепени с кафяво тиксо. След като подс. Златко Атанасов се представил за лицето, което следвало да предаде пакетите и да получи парите за тях, двамата със св. Д. Атанасов отишли в апартамента на последния – на бул. “България” № 57, гр. Кърджали. Там подсъдимият оставил пакетите и получил от св. Димитър Атанасов сумата от три хиляди лева. В момента, в който Златко Атанасов извършвал преброяване на парите, звъннал мобилният му телефон и след кратък разговор подс. Атанасов дал телефона на св. Димитър Атанасов, като му казал, че директора иска да говори с него. От другата страна на линията се обадило лицето, което се представяло с името “Орлин Лазаров”. Последният убедил св. Димитър Атанасов да даде допълнително и сумата от петдесет лева, като му заявил, че с тези пари трябвало да се заплати горивото на автомобила, с който бил пристигнал Зл. Атанасов, която сума щял да му възстанови с другите пари. След като получил и сумата от петдесет лева подс. Зл. Атанасов напуснал жилището на св. Димитър Атанасов, който останал в дома си да чака Христо. Изминали около два часа от предаването на парите и тъй като никой не дошъл да вземе оставените пакети, св. Д. Атанасов набрал номера на домашния телефон на своя познат Христо /св. Христо Бейчев/, за да провери дали същият се е завърнал от гр. Бургас. Обадила се съпругата му, която обяснила на св. Димитър Атанасов, че съпругът й- св. Бейчев не се е намирал през деня в гр. Бургас, а си е бил в гр. Кърджали и в момента се намира на работа в болницата на гр. Кърджали, където работел като охрана. Тогава св. Димитър Атанасов отишъл до болницата, където намерил св. Бейчев. Св. Д.Атанасов му разказал за случилото се през деня, като св.Бейчев потвърдил думите на съпругата си, че през деня си е бил в града, че не е сключвал и не е искал получаването на пари от свидетеля Д. Атанасов, както и че не му се е обаждал по телефона. На следващия ден - 21.04.2006г., св. Д. Атанасов подал жалба в РПУ-Кърджали, като с протокол за доброволно предаване от същата дата предал намиращите се в него два броя пакети, в които, след отварянето им, се установило, че съдържат 17 бр. метални парчета от строителна стомана, с диаметър “Ф-20” и дължина от 200 мм, като всяко от парчетата тежало 0,635 кг. Назначената по делото съдебно-оценителна експертиза установила, че стойността на тези 17бр. метални парчета била в размер на 12.10/дванадасет лева и 10ст./лв. В хода на разследването било извършено процесуално-следствено действие разпознаване на лице,при което св. Димитър Атанасов категорично разпознал подсъдимият Златко Атанасов като лицето, което му доставило чантата с машинните части на 20.04.2006г., респ. като лицето, на което е предал сумата от три хиляди лева, за което следствено действие бил съставен протокол от 31.05.2006 година.
На 18.05.2006г. св. Руска Миткова, която живеела с дъщеря си и зет си в гр.Кърджали, кв. “Възрожденци”, бл. 13 , се намирала в дома си. В 15.01 часа, неустановено по делото лице се обадило на домашния телефон с номер 8 95 17 и казало, че търси госпожа Миткова. Св. Миглена Конарчева /дъщеря на св. Миткова/, която се обадила при позвъняването, предала телефонната слушалка на майка си. По това време в дома им се намирал и св. Емил Конарчев-съпруг на Миглена Конарчева. Гласът на мъжа, представил се като Николай, се сторил познат на свидетелката Миткова, поради което предполагайки, че това е стар семеен приятел, го попитала “Николай от Петково ли си ?...”. Лицето потвърдило, че е Николай. Свидетелката Миткова не се усъмнила в думите му и продължила разговора, убедена, че това е стар познат и приятел на починалия й преди пет години съпруг. Мъжът, представил се за Николай обяснил на св. Руска Миткова, че е направил сделка с производител на дюзи, с име „Орлин Лазаров” от гр. Хасково, като машинните елементи стрували 6 000 лева. След това й обяснил, че е дал капаро от 2 000 лева за тези детайли, но трябвало да плати още 4 000 лева. Поискал услуга от св. Миткова: да приеме стоката, която щяла да й бъде донесена около 19.00 часа, да плати вместо него четирите хиляди лева, които в момента той самият не можел да заплати, тъй като се намирал в гр. Бургас. След това я уверил, че още същата вечер, след като се върне в гр. Кърджали от гр. Бургас, ще дойде в дома й, за да си вземе стоката и да й върне парите. Руска Миткова не се усъмнила в искреността на лицето, с което разговаряла, още повече, че го приела за стар семеен приятел и тъй като разполагала с наличната сума от четири хиляди лева обещала да помогне, като дала номера на мобилния си телефон 0885 774 724. От своя страна, мъжът, представил се с името Николай, дал на свидетелката Миткова номера на мобилния телефон на човека, с който е сключил сделката-“Орлин Лазаров” – 0889 069 544. След известно време на мобилния телефон на св. Руска Миткова, позвънило друго лице, което се представило с името “Орлин Лазаров”, и което потвърдило думите на лицето “Николай”, а именно, че имало сключена сделка между двамата за доставяне на машинни елементи-дюзи, че цената им трябвало да бъде заплатена веднага след доставката, както и, че в гр. Кърджали щял да дойде работника му, който да донесе дюзите и да получи парите, понеже самият той в момента бил зает. Около 19 часа на телефона на св. Миткова се обадил подс. Златко Атанасов, който се представил за работника на “Орлин Лазаров”. Казал, че е пристигнал в гр.Кърджали и предложил да се срещнат със св. Миткова пред Дома на културата в гр. Кърджали. Св. Миткова не се съгласила, защото щяла да закъснее за работа и му казала да дойде в дома й, като обяснила, че ще слезне пред блока и, че ще бъде облечена с черна жилетка. След малко подс. Атанасов й се обадил по телефона и казал, че вече е пред дома й. Миткова излязла пред блока и към нея се насочил обвиняемия Златко Атанасов, който носел със себе си бяла полиетиленова торба. Приближавайки се непосредствено до св. Миткова, обвиняемият й казал, че той е човекът, изпратен от Орлин Лазаров. Миткова взела пакета и поканила Атанасов в дома си, за да му даде парите. Двамата влезли в хола на жилището, където в присъствието на свидетелите Миглена Конарчева и Емил Конарчев, подсъдимият им казал да не отварят пакета, понеже бил вакумиран и трябвало да се отвори от специалист. След като получил от свидетелката Миткова сумата от 4 000 лева, Атанасов решил да си тръгне. В този момент, позвънил мобилния телефон. Позвъняването било кратко и еднократно. Подсъдимият извадил телефона си, при което свидетелите Емил Конарчев и Миглена Конарчева видяли, че той бил плосък и черен на цвят. Освен това, на свидетелите им направило впечатление, че Атанасов носи на ръката си масивен пръстен от жълт метал, с черен камък върху него. След като подсъдимият си тръгнал, Миткова повикала такси и отишла на работа. До 22.00 часа на 18.05.2006г., а и след това до сутринта на 19.05.2006г., никой не дошъл в дома на св. Миткова, за да вземе оставения от Атанасов пакет. На 19.05.2006г. св. Миткова подала жалба в РПУ-Кърджали, като с протокол предала намиращия се у нея полиетиленов плик с намиращия се в същия найлонов пакет. При разопаковането му се установило, че пликът съдържа в себе си още две найлонови черни торби, облепени с тиксо, в които били увити, пак чрез полиетилен, общо двадесет броя машинни елементи. Десет броя от тях имали цилиндрична форма, а останалите десет били с конична форма. Всяка една цилиндрична и конусовидна част можели да се сглобяват една в друга и представлявали един общ машинен елемент – вретено за предачно-пресукваща машина, с обща дължина от 430мм и най-голям диаметър 40мм. Назначената по делото съдебно- дактилоскопна експертиза установила, че следата, намерена върху облепващото тиксо, с което били пакетирани машинните елементи /вретена/, предадени от св. Миткова, била оставена от десен безименен пръст на подсъдимия Златко Василев Атанасов. Назначената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза установила, че стойността на металните елементи – вретена, била в размер на 200 /двеста/ лева. С протокол за доброволно предаване от 30.05.2006г., подс. Златко Атанасов предал на разследващия орган 1бр. мобилен телефонен апарат, марка “Панасоник”, с IMEI № 35408200468902/2/, 2 бр. “СИМ”-карти за телефон на “Космо България Мобайл”-ЕАД и 1бр. пръстен от жълт метал с черен камък. За посочените вещи подсъдимият дал обяснение, че били негова собственост. Горната фактическа обстановка, възприета от районния съд, се установява и от въззивната инстанция, без от събраните по делото доказателства, включително от извършения повторен разпит на подс. Златко Атанасов във въззивното съдебно следствие, по делото да се установяват нови фактически положения. В тази връзка, фактическата обстановка се изгражда въз основа на показанията на свидетелите Димитър Атанасов, Миткова, Конарчева и Конарчев, Бейчев и Иванов, които се възприемат изцяло като последователни, логични и непротиворечиви; от заключенията на съдебно- оценителната и съдебно-дактилоскопната експертиза, приети от първоинстанционния съд като доказателства и от разпитите на вещите лица от този съд; от писмените доказателства по делото- протоколи за разпознаване на лица и предмети; протоколи за доброволно предаване на вещи; бюлетин за съдимост на подсъдимия и характеристична справка, справки за проведени телефонни разговори и пр., всички преценени във връзка с обясненията на подсъдимия, които освен, че са средство за защита, представляват и основно доказателствено средство. Събраните по делото доказателства са обсъдени задълбочено, подробно и прецизно от първоинстанционния съд, като по отношение на противоречивите такива са изложени съображения кои от тях се приемат и кои отхвърлят, в резултат на което фактическите изводи на този съд са правилни, подробни и почиват на тези доказателства. Във връзка с установяване авторството на двете измами, съдът не дава вяра на обясненията на подс. Зл. Атанасов в частите им, в които отрича, че е измамил св. Д.Атанасов, както и че деянието по отношение нÓ Миткова извършил сам, без съучастник и целият механизъм на измамата научил от свой познат на име Красимир Жеков. Така, цялата последователност в действията на подсъдимия и неговия съучастник по отношение на Миткова: първоначалното позвъняване на случаен телефонен номер; използването на заблуждението на абоната, че се обажда познато лице; версията за сключена сделка, част от цената на която била платена, с предложението останалата част от цената да се поеме от пострадалия; използване на името Орлин Лазаров като името на лицето, с което била сключена сделката; обявената среща пред Дома на културата в гр. Кърджали; осъществяването на срещата с пострадалата и предаването на парите- всички тези действия, пренесени към извършената измама по отношение на Атанасов, съвпадат до най-малки подробности и детайли, като различията се състоят единствено в предадената от пострадалите сума пари и различните пострадали. Т.е. касае се за идентичен престъпен почерк, за една продължавана престъпна дейност, при която следващото деяние представлява продължение на предшестващото. Сходството във фактите не би било достатъчно за постановяване на осъдителна присъда, но в случая същото е в единство и се подкрепя и от друго доказателствено средство- разпознаване на лице, извършено при спазване разпоредбите на чл. 169 и сл. от НПК, при което св. Д. Атанасов по несъмнен и категоричен начин е разпознал подсъдимия Атанасов като лицето, с което се е срещнало пред Дома на културата в гр. Кърджали, на което е предал сумата от 3000 лева и от което е получил пакета. Свидетелят впрочем, в показанията си пред първоинстанционния съд в детайли разказва последователността на фактите от 20.04.2006 година- проведените телефонни разговори, заблуждението му, че е разговарял със своя познат Христо, срещата с подсъдимия, предаването на парите и получаването на пакета и пр., като включително още на досъдебното производство е свидетелят е описал подсъдимия по външни белези- ръст, цвят на косата, очите, възраст и пр. като лицето, което го е измамило. Относно осъществената измама на св. Миткова са налице множество преки и косвени доказателства, които в своята последователност и единство водят до единствения възможен извод, че измамата е извършена от подс. Зл. Атанасов. В тази връзка, налице са подробните, последователни и непротиворечиви показания на св. Миткова, св. Миглена Конарчева и Емил Конарчев, които достатъчно време са били в пряк физически контакт с подсъдимия, за да го запомнят и разпознаят безпогрешно; извършено е разпознаване на вещи- телефон и пръстен на подсъдимия; иззета и изследвана е била дактилоскопна следа от пакета, предаден на св. Миткова, която принадлежи на подсъдимия; и на последно място- подсъдимият прави частични самопризнания за извършеното деянието по отношение на пострадалата Миткова. Съжденията на първоинстанционния съд, че механизма на деянието изключва възможността автор на престъплението да е само едно лице, се подкрепят изцяло от въззивната инстанция. Касае се за добре замислена и планирана схема за измама, осъществявана най-малко от две лица, едното от което -подсъдимият. Налице са редица данни по делото, които навеждат на извода, че подсъдимият е имал съучастник, с който са действали при предварителен сговор за извършване на измамите по отношение на двамата пострадали. Така, на 20.04.2006 година св. Димитър Атанасов от своя домашен телефон 88957 е провел два телефонни разговора с мобилен телефон ********** в 15.23 часа и в 15.30 часа с продължителност 251 и 151 секунди, като е установено, че цитираният мобилен телефон кореспондира с клетката в гр.Павликени. Около 18.00 часа, подсъдимият и св.Атанасов са се срещнали в гр. Кърджали, което означава, че предвид разстоянието и отдалечеността между двете населени места, подсъдимият се е намирал в гр. Кърджали или най-малко е пътувал за града, докато лицето, с което св.Атанасов е разговарял в 15.23 ч. и 15.30 часа се е намирало в гр. Павликени. Налице е още един неопровержим факт по делото- докато подсъдимият и св. Д.Атанасов са били заедно и са се намирали в дома на свидетеля, последният провел телефонен разговор с лицето, представено му от подсъдимия като „Орлин Лазаров”, който Лазаров казал на свидетеля да даде на неговия работник- подсъдимия още 50 лева за бензина. При тези данни по делото, няма пречка да бъдат възприети показанията на св. Д.Атанасов включително в частта им, в която сочи, че лицето, с което провел първият телефонен разговор, и което помислил за приятеля си Христо, бил с глас и е звучал различно от гласа на подсъдимия. Аналогични са и данните по отношение на св. Миткова. На 18.05.2006 година в 15.01 часа, св. Миткова провела разговор с лицето, представило се за познатия й Николай, продължил 232 сек. с № **********, кореспондиращ с клетката в гр. Павликени. При този разговор й бил продиктуван телефонен номер ********** за връзка. От 17:03:32 часа до 21:03:44 с този телефонен номер, кореспондиращ с клетката в гр. Павликени, свидетелката провела пет телефонни разговори, като периодът включва и времето, през което Миткова се е срещнала с подсъдимия, той се е намирал в дома й, където станало предаването на парите и пакета. Включително, докато бил в дома й, телефонът на подсъдимия позвънял, след което той казал, че шефът му се обажда и си тръгнал. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото и направения анализ на доказателствата, се налага изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд, а именно: в периода 20.04.2006 година- 18.05.2006 година в гр. Кърджали, при условията на продължавано престъпление, при предварителен сговор и в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго /неустановеното по делото лице/ имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Димитър Павлов Атанасов и Руска Митева Миткова, и двамата от гр. Кърджали, и с това им причинил имотна вреда в размер на 7 000 лева. Изводите на този съд относно обективните и субективните признаци на престъплението и квалифициращото го обстоятелство почиват на доказателствата по делото и закона. Налице от обективна страна е възбуждането и поддържането на невярна представа у пострадалите свидетели Д. Атанасов и св. Миткова, създадена чрез описания във фактическата обстановка механизъм на извършване на отделните измами. Именно създаденото у тях заблуждение, с представянето на съучастника на подсъдимия за познато на всеки от пострадалите лица, са ги мотивирали да се срещнат с подсъдимия, да му предадат инкриминираните суми и да получат срещу тази сума вещи, които практически са се оказали без някаква значителна стойност. В резултат на създадената невярна представа относно действителните намерения на подсъдимия, пострадалите са извършили разпореждане със свои парични средства в негов интерес, с което им е била причинена имотна вреда. Действията на подсъдимия също така са били подчинени единствено на целта за набавяне на имотна облага в своя собствена полза и такава на съучастника му. Деянието е извършено при условията на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като двете самостоятелни измами са осъществили поотделно съставът на едно и също престъпление- това по чл. 210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК; деянията са извършени през непродължителен период от време- в рамките на един месец, при една и съща обстановка- описана по-горе, и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, за който се съди по целенасочените му и последователни действия за постигане на желания престъпен резултат. Измамата по отношение на всеки един от пострадалите е извършена при предварителен сговор с неустановено по делото лице. От обсъдените доказателства по делото се налага изводът, че между съучастниците е налице предварително постигнато съгласие и взето решение за извършване на измамите, разпределена е ролята и участието в осъществяването им, при които единият е провеждал телефонните разговори, а подсъдимият е осъществявал срещите с пострадалите, и изпълнявал ролята на посредник и получавал. За извършеното престъпление по чл.210, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 54 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Атанасов наказание лишаване от свобода в размер на пет години при първоначален „общ” режим на изтърпяването му. За да определи този размер на предвиденото наказание лишаване от свобода, съдът е преценил всички обстоятелства от значение за степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, въз основа на които е направил извода, че именно наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия ще осъществи спрямо него целите по чл. 36 от НК. Правилно, обществената опасност на деянието е преценена от съда като завишена- същото представлява продължавано престъпление, осъществено по отношение на две различни лица; от значение е и личността на всяко от пострадалите лица- пострадалият Д.Атанасов е възрастен човек, пенсионер, като единственият му доход е пенсията, а пострадалата Миткова е вдовица, работи като медицинска сестра с трудово възнаграждение, незначително надвишаващо минималната за страната работна заплата. Т.е. причинената за всеки един от пострадалите имотна вреда е с изключително тежки последици с оглед на материалното им състояние. Наред с това, подсъдимият е гастрольор в гр. Кърджали, като е избрал за извършване на деянието отдалечено от постоянното му местоживеене населено място с оглед затрудняване установяването на авторството на деянието. Обществената опасност на дееца първоинстанционният съд правилно е преценил като висока с оглед предходното осъждане на подсъдимия за извършено престъпление от общ характер срещу собствеността и лошите характеристични данни за личността му. Към отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отнесени мотивът и подбудите за извършване на деянието: стремежът и постигането на облагодетелстване по престъпен начин със значителна парична сума- като общ престъпен резултат 7000 лева и в рамките на непродължителен период от време - един месец, чрез използване заблуждението, услужливостта и добронамереността на пострадалите свидетели. Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са младостта му и частичните самопризнания, които прави. Не следва като такова обстоятелство да се отчита изразеното съжаление за измамата по отношение на св. Миткова, тъй като същото е голословно и изказано под тежестта на постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Противен извод- че съжалението е искрено би могъл да бъде направен, ако подсъдимият бе възстановил изцяло или отчасти присвоените от пострадалите парични суми, за което е имал достатъчен период от време. В подкрепа на твърденията си, че бил започнал постоянна работа, че се бил оженил и съпругата му била бременна, подсъдимият не представя доказателства, поради които не следва да бъдат взети като смекчаващи отговорността му обстоятелства. При тези данни, при които е налице висока обществена опасност на деянието и дееца, и при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, правилно наложеното му наказание лишаване от свобода е определено над средния предвиден за извършеното престъпление размер от четири години и шест месеца, а именно за срок от пет години. Тук е необходимо да се добави и това, че ако не съществуваха разпоредбите за продължаваното престъпление, с такова наказание би могло да бъде санкционирано всяко едно от включените в измамата деяния. Ето защо, така наложено, наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо: същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и целите по чл. 36 от НК по отношение на дееца могат да бъдат постигнати само с такова по вид и размер наказание, като не само ще му бъде отнета възможността да извърши ново престъпление, но и ще го поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите Д. Атанасов и Руска Миткова, конституирани като граждански ищци в наказателния процес, обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди: в размер на 3000 лева- на гражданския ищец Димитър Павлов Атанасов, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното им изплащане и в размер на 4000 лева – на гражданската ищца Руска Митева Миткова, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2006 година до окончателното им изплащане. С деянието си подсъдимият е причинил имуществена вреда на всеки от пострадалите в посочения размер, като е налице причинна връзка между създаденото и поддържано у тях заблуждение, последвалото в резултат на същото разпореждане с инкриминираните суми в полза на подсъдимия и причинената им вследствие на това разпореждане имотна вреда, чието поправяне същият дължи. Неправилно и в нарушение на закона, от първоинстанционния съд е присъдено в полза на гражданския ищец Димитър Атанасов обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното й изплащане. Систематичното място на престъплението по чл. 210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК е в главата „Престъпления против собствеността” от НК и като такова засяга имуществената сфера на пострадалия. Ерго, подсъдимият дължи обезщетение за имуществената вреда, пряка и непосредствена последица от виновното поведение на дееца. Неимуществени вреди са налице тогава, когато са накърнени животът и здравето на дадено лице и представляват претърпени физически болки и страдания от пострадалия в резултат на нараняването му, душевните страдания в резултат на последиците от нараняването или накърняването на доброто име, чест и достойнство, невъзвратима загуба в резултат на смърт на член от семейството, морално страдание от загуба на близък роднина и т.н., и в този смисъл такива вреди не са налице в случаите на престъпление по чл. 209 от НК. Ето защо с извършеното общественоопасно деяние подсъдимият не е причинил на пострадалия неимуществени вреди, подлежащи на репариране по реда на чл. 45 и чл. 52 от ЗДД, поради което и предявеният иск за неимуществени вреди в уважения им размер, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д.Атанасов обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното му изплащане, вместо което уваженият в този размер граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Присъдата също така следва да бъде отменена в частта й, с която в полза на Районен съд Кърджали е присъдена държавна такса върху уважените граждански искове за разликата от 280 лв. до 292 лева. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и постановена в съответствие със закона следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 334, т.2 и т.6 във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 7/01.02.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 638/2006 година по описа на Кърджалийския окръжен съд в частта й, с която ЗЛАТКО ВАСИЛЕВ АТАНАСОВ от с.Стамболово, общ. Павликени, ЕГН ********** е осъден да заплати на ДИМИТЪР ПАВЛОВ АТАНАСОВ от гр. Кърджали, бул. „България” № 57, вх. В, ет.3, ап.9, ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното му изплащане; както и в частта й, с която е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважените граждански искове за разликата от 280 лв. до 292 лева, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ДИМИТЪР ПАВЛОВ АТАНАСОВ от гр. Кърджали, бул. „България” № 57, вх. В, ет.3, ап.9, ЕГН ********** против ЗЛАТКО ВАСИЛЕВ АТАНАСОВ от с.Стамболово, общ. Павликени, ЕГН ********** граждански иск в размер на 300 лева за претърпените от престъплението нÕимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2006 година до окончателното му изплащане. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|