Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,
………2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и
петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при
секретаря В.Х. и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Х. т. дело №8504 по описа за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно
основание чл.124 във вр. с чл.422 ГПК за установяване по отношение на тримата ответници в качеството им на
солидарни длъжници съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
Ищецът
„Ю.Б.” АД /предишно наименование „ЮИЕДБ” АД/ твърди сключването на Договор за банков кредит под
формата на кредитна линия - продукт „Бизнес револвираща
линия-плюс” №BL14015/13.03.2008г. с първия
ответник „З.З.Т.” ООД, представлявано
от Е.Б.К. и К.Г.П.. Твърди,
че кредитът е в размер на 120 000.00 лева с краен срок за ползване и
погасяване на кредита 120 месеца, считано от 24.03.2008г.- датата на откриване
на заемната сметка, като е предназначен за посрещане на краткосрочни нужди от
оборотни средства. Твърди подписване на договора от Е.К.
в качеството й на ЕТ „ К.-В. Е.И.” като солидарен
длъжник /чл.101 от ЗЗД/, както и че с Анекс №1,
подписан на 27.06.2012г., страните по договора се съгласяват за намаляването на
размера на отпуснатия кредит до размера на сумата, усвоена към датата на
подписването на анекса. Твърди сключването на 27.06.2012г. на договор за
поръчителство с ответниците Е.Б.К. и К.Г.П. по силата,
на който те поемат солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя
по процесния договор за банков кредит. Твърди
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита,
като в резултат на неизпълнението кредитът е станал незабавно изцяло предсрочно
изискуем по силата на едностранно изявление на банката от 10.01.2013г.. Поради
неизпълнението на задължението на длъжника, подава заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги на „Ю.Б.” АД за дължимите по договора за банков
кредит, анекса към него и договора за поръчителство от 27.06.2012г., главница в
размер на 125 783.40 лева, лихви- 8 599.71 лева и такси в размер на
371.53 лева. Съдът уважава искането и издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 03.04.2013г.. Въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп. д. №201385804001092 при ЧСИ У.Д.
С оглед
изложеното ищецът претендира установяване дължимостта
на сумите: 125 783.40 лева- главница; договорна лихва за периода от
21.07.2011г. до 24.07.2012г. в размер на
8 599.71 лева, такси в размер на 371.53 лева за периода 30.06.2012г. до
27.03.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от 25.07.2012г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №14190/2013г., 26 с-в по описа на
СРС. Претендира разноските по делото.
Ответникът
„З.З.Т.” ООД оспорва наличието на валиден договор за
банков кредит, като твърди, че от страна на банката същият не е подписан от
упълномощени представители, а на следващо място твърди, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на по-ранна дата – 24.08.2012г. Оспорва размера на претенциите, като
твърди, че неправилно са изчислени лихвите, таксите по същия, а по отношение на
поръчителите счита, че е изтекъл 6 месечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД.
Ответникът
К.Г.П. оспорва предявените искове, като твърди, че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 24.08.2012г. и ищецът не притежава
право на вземане спрямо него в качеството му на поръчител по договора за банков
кредит, тъй като същото е погасено с изтичането на 6 месечния преклузивен срок
по чл.147 от ЗЗД. Претендира разноски по делото.
Ответникът
Е.Б.К. също оспорва предявените искове. Твърди, че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 24.08.2012г. и вземането на ищеца по
отношения на нея като поръчител е погасено с изтичането на 6 месечния
преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД. Претендира разноски по делото.
С
допълнителна искова молба ищецът излага доводи, че договорът за банков кредит е
абсолютна търговска сделка, позовава се на чл.301 от ТЗ, като счита, че само
банката, от чието име за извършени действията без представителна власт, има
право да възрази. Твърди, че е налице валиден договор, който не е оспорен от
страна на банката. Оспорва твърденията на ответниците за настъпила предсрочна
изискуемост на 24.08.2012г., като оспорва като неавтентични поканите, приложени към отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид изложеното
от страните, както и след анализ
на доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч.
гр. д. №14190/2013г. по описа на СРС, I ГО 26
състав, на 03.04.2013г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е
разпоредено длъжникът „З.З.Т.” ООД, съдлъжникът Е.Б.К., действаща и като ЕТ „К.-В. Е.И.”
и съдлъжникът К.Г.П. да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б.”
АД сумата от 125 783.40 лева- главница по договор
за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия
– плюс” №BL14015 от 13.03.2008г. и анекс от
27.06.2012г. към договора с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.203г.,
ведно със законната лихва за периода от 01.04.2013г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 8 599.71 лева за периода от 21.10.2012г. до
27.03.2013г., такси в размер на сумата 371.53 лева за периода 30.06.2012г. –
27.03.2013г., както и сумата 4 852.15 лева- разноски, от които
2 695.09 лева- държавна такса и 2 157.06 лева- адвокатско
възнаграждение. По делото е приложено като основание за издаване на заповедта
за неизпълнение извлечението от счетоводните книги на „Ю.Б.”
АД по договор за банков кредит по кредитна сделка 869173.
На
02.10.2013г. са подадени възражения по реда на чл.414 ГПК от длъжника и съдлъжниците.
Заповедта
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр. д. №14190/2013г, СРС, 26 с-в е постановена въз основа на извлечението
от счетоводните книги на „Ю.Б.” АД. Видно от приетото
като доказателство по делото извлечение от счетоводните книги на банката по Договор
за банков кредит №BL14015 продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”, подписан на 13.03.2008г., общият
дълг на кредитополучателя
„З.З.Т.” ООД и Е.Б.К., действаща и като ЕТ „К.-В. Е.И.” и К.Г.П. като солидарен длъжник към
27.03.2013г. е общо в размер на
134 754.64 лева. В извлечението е отразено, че договореният краен срок за
погасяване е 24.03.2018г., а договорът е
обявен за предсрочно изискуем на 10.01.2013г. Отбелязано е, че дългът се състои
от главница за период от 21.12.2012г. до 27.03.2013г. в размер на
125 783.40 лева, договорни лихви за периода от 21.10.2012г. до
27.03.2013г. в размер на 8 599.71 лева и такси от 30.06.2012г. до
27.03.2013г. в размер на 371.53 лева.
По делото са представени уведомления от 10.01.2013г. до длъжника и съдлъжниците за обявяване на Договор за банков кредит - продукт
„Бизнес револвираща линия-плюс” №BL14015/13.03.2008г. за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Представени
са също така товарителници за доставяне на уведомленията, от които се
установява, че само
К.Г. е получил уведомлението с товарителница №60145168.
От
договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс” №BL14015, подписан на 13.03.2008г.
между „ЮИЕДБ” АД ( предишно наименование „БПБ” АД) в
качеството на кредитор и „З.З.Т.” ООД в качеството на
кредитополучател и ЕТ „К. – В. – Е.И.”, представлявано от Е.Б.К. в качеството и
на съдлъжник, се установява, че кредитодателят
предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер
на 120 000.00 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви
при условията на договора /чл.1, ал.1/. Съгласно чл.1, ал.2, крайният срок за
ползване на кредита е 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по
кредита, а при откриването на заемната сметка страните подписват приложение към
договора, в което посочват датата на откриване на заемната сметка. В чл.7а,
ал.1 е предвидено, че ЕТ „К. – В. – Е.И.”, встъпва при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя „З.З.Т.” ООД.
Кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към
банката, като солидарни длъжници /чл.7б/. Съгласно чл.16, банката предоставя
средствата по кредита в сроковете и при условията, посочени в договора, като
открива заемна сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят отговаря с
цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по договора /чл.23/, а
съгласно чл.25 при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е от
поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем.
От
представеното „Приложение” към договор за банков кредит - продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL14015,
подписано на 24.03.2008г. от страните по договора за банков кредит, се
установява, че заемната сметка по договора е открита на 24.03.2008г. /чл.1/.
На
27.06.2012г. е подписан на основание чл.138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство м/у „ЮИЕДБ” АД в качеството на кредитор от една
страна и Е.Б.К. с ЕГН **********
в качеството й на поръчител и К.Г. Папазова с ЕГН **********
в качеството на поръчител от друга страна. Съгласно чл.1,
ал.1 поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря за задължението на
кредитополучателя „З.З.Т.” ООД по договор за банков
кредит - продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL14015 за сумата от 120 000.00, с размер на дълга към
момента на сключване на договора за поръчителство- 125 783.40
лева и срок на договора до 24.03.2018г.
С подписването на договора поръчителят декларира, че е получил копие от договора за кредит, посочен
в ал.1 и е съгласен с всички условия по него /чл1, ал.2/. Съгласно чл.4
поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката
за цялото задължение по сключения договор за банков кредит, включително
главницата, лихвите, таксите, комисионните и всички други разноски по
събирането на вземането и всички претърпени вреди от неизпълнение на договора
за кредит. Поръчителят отговаря пред
банката до окончателното и пълно погасяване на всички задължения по договора за
кредит, включително и в случая, когато банката обяви кредита за предсрочно и
изцяло изискуем /чл.5/. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение по договора за кредит, без да е необходимо банката да предявява иск
с/у кредитополучателя в шестмесечен срок от настъпването на падежа, за да
запази правата си спрямо поръчителя /чл.6/, а в чл.8 е предвидено, че договорът
за поръчителство представлява неразделна част от сключения м/у кредитора и
кредитополучателя договора за банков
кредит.
С Анекс
№1 към договор за банков кредит –
продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL14015, подписан на 27.06.2012г. м/у страните по договора,
се установява, че банката и кредитополучателят се съгласяват да бъде намален размерът
на предоставения на кредитополучателя кредит до размера на усвоените към същата
дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателят няма право да ползва
евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от
първоначално представения кредитен лимит. Съгласно чл.3, ал.1 общият размер на
дълга по договора за кредит към датата на подписване на анекса е
125 783.40 лева. Страните се съгласяват, че кредитополучателят дължи и
редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на преоформяне до първото 21-во число, следващо датата на преоформяне,
но към датата на преоформяне все още не е изискуема,
а за периода до датата на преоформяне банката
начислява лихва в размерите, договорени в договора за кредит, върху редовната непогасена главница по кредита, а в периода от датата на преоформяне до първото следващо 21-во
число – върху общия размер на дълга след преоформянето
му /чл.3, ал.6/. Съгласно чл.4 дългът се разделя на две части в съотношение 75%
/част А от дълга/ и 25% /част Б от дълга/, всяка от които ще бъде погасявана
съгласно общ погасителен план, неразделна част от анекса. Срокът за погасяване
на част А на дълга е до 24.03.2018г. /чл.5, ал.1, б. „в”/ Съгласно чл.8 при
просрочие, на която и да е дължима погасителна вноска по дълга, както и при
предсрочна изискуемост на дълга, дължимата от кредитополучателя лихва съгласно
договора за кредит се увеличава автоматично с наказателна надбавка/неустойка/
за просрочие на дълга в размер на 10 пункта. Съгласно чл.9 в случай, че в
рамките на срока за погасяване, определен в чл.5, ал.1, б. в,
кредитополучателят не заплати в срок, която и да е от дължимите вноски, същият губи правото да
ползва облекчения ред за погасяване на дълга. Също така банката има право по
своя преценка да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем и да
предприеме всички необходими действия по принудителното му събиране, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да
било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя за това. Съгласно чл.16, анексът не води до погасяване
на съществуващите задължения на кредитополучателя към банката по договора за
кредит и таксите към него, а само преурежда
първоначално договорените условия за погасяване на съществуващия кредит.
По делото са представени от ответниците три
броя покани с изх. номера №0200-100 от 24.08.2012г., №0200-99 от
24.08.2012г. и №0200-98 от 24.08.2012г. изходящи от ищцовото дружество и
адресирани съответно до „З.З.Т.” ООД, ЕТ „К. – В. – Е.И.”
в качеството на съдлъжник и Е.Б.К.
в качеството и на авалист.
Обективирани са волеизявления от „ЮИЕДБ” АД, чрез търговските
пълномощници Г.А. и Е.Р., че поради прекратени плащания, произтичащи от сключен
договор за банков кредит BL14015/24.03.2008г.
и непогасяване
на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора, „ЮИЕДБ” АД обявява същия за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок на погасяване.
По отношение на трите покани, представени от ответниците в оригинал в
о.с.з. на 21.11.2014г., е открито производство по оспорване на автентичността
по чл.193 ГПК. С оглед непредставянето на доказателства от страна на ищеца,
чиято е тежестта на доказване, съдът приема, че не се доказва оспорването на
истинността на документите.
От заключението на приетата като
обективно и компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че размерът на усвоения и непогасен кредит по сключен
договор за банков кредит №BL14015/13.03.2008г., е 134 754.64 лева, от които: 125 783.40 лева-
неиздължена сума за главница; 8 599.71-
договорни лихви и 371.53 лева- такси и имуществени застраховки.
Кредитополучателят и солидарните длъжници са в забава за дължимата към
21.10.2012г. вноска за лихва в размер на 1 029.85 лева, а дължимата вноска
е с пореден номер 55, съгласно погасителния план към Анекс №1 от 27.06.2012г.
към Договора за банков кредит. Неиздължената сума за
главница по договора към 27.03.2013г. е в размер на 125 783.40 лева, а към
27.03.2013г. се дължи договорна лихва в размер на 8 599.71 лева. На
следващо място дължимите от ответниците суми към 27.03.2013г. за такси и
имуществени застраховки по договора е 371.53 лева. Датата на предсрочната изискуемост
е обявена на 10.01.2013г., тъй като тогава е връчена самата покана, а
задълженията по кредита към 10.01.2013г. са в размер на 135 277.40 лева,
от които 125 783.40 лева- главница, 9 056.49 лева- договорна лихва и
437.49 лева- такси и имуществени застраховки.
От заключението на приетата като
обективно и компетентно изготвена допълнителната съдебно-счетоводно експертиза
се установява, че към 24.08.2012г. неиздължената сума
за главница по процесния договор е в размер на 125 783.40 лева, дължимата сума за договорна лихва по договора
е 2 197.01 лева, а дължимите суми за такси и имуществени застраховки по
процесния договор са в общ размер на 145.93 лева. Към 01.04.2013г. неиздължената сума за главница по процесния договор е в
размер на 125 783.40 лева, дължимата
сума за договорна лихва по договора е 15 774.21 лева, а дължимите суми за
такси и имуществени застраховки по процесния договор са в общ размер на 371.53
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
По допустимостта:
Искът
по чл.422 от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване,
предмет и страни са определени от закона.
Заявителят в заповедното производство има правен интерес от предявяване
на иск за установяване по основание и размер на вземанията му, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 или 417 от ГПК, при условие, че длъжниците са подали в срока по чл.414 от ГПК възражение.
Настоящото
производство е образувано по искове, предявени
от кредитора в заповедното производство, за установяване съществуването
на вземанията му срещу длъжниците-
кредитополучател и солидарни длъжници, за които са издадени заповеди за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Исковете са предявени в изпълнение указанията на съда по реда на
чл.415 от ГПК, след депозиране на възражения в срока по чл.414 ГПК, поради
което настоящият съдебен състав намира, че са допустими.
По основателността:
Ищецът
претендира установяване на вземания на основание договор за банков кредит №BL14015 от 13.03.2008г. и анекси към него, сключен с
първите двата ответници- „З.З.Т.” ООД като
кредитополучател и Е.К. в
качеството й на ЕТ „ К.-В. Е.И.” като солидарен длъжник /чл.101
от ЗЗД/, както и на основание договор за поръчителство с ответника К.П. и Е.К..
В
тежест на ищеца е установяването на договорните основания, от които произтичат
вземанията му, както и техния размер. От доказателствата по делото се
установява, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за банков
кредит във формата на кредитна линия,
като между кредитополучателя и
встъпилия длъжник- Е.К. в качеството й на ЕТ „ К.-В. Е.И.” възниква солидарна
отговорност на основание чл.101 ЗЗД и чл.7а-7д от договора. Необосновано е
възражението на ответниците, че договорът от името на банката кредитор е
сключен от лице без представителна власт. Видно от приетите като доказателства
пълномощни лицата, подписали договора от името на банката, са упълномощени с
нотариално заверено пълномощно, а дори да се приеме, че не са надлежно
овластени да сключват договори за кредит е налице хипотезата на чл.301 ТЗ.
Ищцовото дружество изпълнява договора, т.е. не само не го оспорва, но е налице
и потвърждаване с конклудентни действия /превеждане на договорената сума по
заемната сметка на първия ответник- кредитополучател/, както и изрично в
настоящото производство.
Няма спор и относно сключването на валиден
договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД с ответника К.П., който се задължава спрямо ищеца да отговаря за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя. Няма спор, че е сключен и договор
за поръчителство между банката и Е.К., но настоящият съдебен
състав намира, че този договор е нищожен поради липса на предмет /чл.26, ал.2 ЗЗД/. Поръчителството е лично обезпечение- поемане на задължение от страна на поръчителя да отговаря
с цялото си имущество за изпълнение на задълженията на длъжника. В настоящата
хипотеза Е.К. сключва договор за поръчителство, т.е.
поема задължение да отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнение на
задълженията му по договора за кредит, по които вече е съдлъжник.
В качеството си на едноличен търговец Е.К. е страна по
договора за кредит като съдлъжник, като регистрацията
й като едноличен търговец не води до възникване на нов и различен правен
субект. Като едноличен търговец тя носи отговорност за поетите задължения с
цялото си имущество, т.е. към 27.06.2012г. /сключване на договора за поръчителство/ К.
вече е солидарно отговорна с цялото си имущество за изпълнението на
задълженията по процесния договор за кредит, поради което поемането на същото
задължение чрез института на
поръчителството се явява лишено от предмет.
С оглед доказателствата по делото, съдът
приема за установено по категоричен начин, че от страна на кредитополучателя е
усвоена сумата 173 525.16 лева чрез извършени преводи по откритата заемна
сметка на негово име, т.е. банката- кредитодател е
изпълнила своето задължение за предоставянето на договорения кредит.
Кредитополучателят
не е изпълнил основното си задължение да погаси кредита, ведно с договорените
лихви, разноски и такси. По категоричен начин е установено както от писмените
доказателства по делото, така и от
заключението на СИЕ, че кредитополучателят е преустановил погасяването на
задълженията си, като на 04.08.2011г. е
последното плащане на сума за
погасяване на главница. На 27.06.2012г. са направени няколко вноски за
погасяване на договорна лихва, такси и разноски, като следващото погасяване е
на 31.01.2013г., а последното на 22.03.2013г.
Няма
спор, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договора, вземанията на ищеца са
обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, като условията за настъпване на
предсрочната изискуемост са договорени в чл.9 от Анекс №1 към договора за
кредит. Спорно е на коя дата е настъпила
предсрочната изискуемост предвид представянето от страните на различни покани,
съдържащи изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост. С
оглед приетите като доказателства покани с изх. номера №0200-100 от 24.08.2012г., №0200-99 от
24.08.2012г. и №0200-98 от 24.08.2012г., обективиращи
волеизявления на ищеца като кредитор по
договора за кредит за обявяване на
предсрочна изискуемост на целия дълг, адресирани и безспорно получени от
ответниците – кредитополучател и съдлъжник, съдът приема, че процесните вземания са
станали предсрочно изискуеми на 25.08.2012г. /в този смисъл т.18 от ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.дело №4/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Предсрочната изискуемост настъпва с достигането до длъжника на изявлението на
банката за предсрочна изискуемост, т.е. с получаването на поканите от
24.08.2012г., което е безспорно. Фактът, че оригиналните покани са в държане на ответниците- длъжници
потвърждава това обстоятелство. Всички последващи изявления на банката, вкл.
това от 10.01.2013г., което не е достигнало до кредитополучателя, за да породи
изобщо действие, са ирелеватни по отношение на вече
настъпилата предсрочна изискуемост.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че в поканите не се съдържало недвусмислено изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост. Изрично е посочено, че „поради непогасяване на формираните просрочия, възлизащи в размер
общо на 2 205.63 лева и неизпълнение на условията по договора, „ЮИЕДБ” АД, гр.С. обявява същия за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване”. Последователно и
логично свързани с това изявление в
следващия параграф са посочени задълженията към 24.08.2012г.- редовна главница
125 783.40 лева; текущи лихви, просрочени лихви и такси. Не може да се
приеме за обосновано твърдението на ищеца, че условното извинение, формулирано
в последния абзац на поканата, всъщност означавало, че изявлението по-горе не е
категорично, още повече, че с подобно изявление завършва всяка покана за
плащане от банката, вкл. тази от 10.01.2013г., на която се позовава самият
ищец. Единственото логично тълкуване на това изявление води до извод, че само
ако длъжниците са погасили своите задължения преди поканата да стигне до
знанието им, то изявлението за предсрочна изискуемост не поражда своето
действие. Безспорно в случая няма погасяване на задълженията на кредитополучателя,
поради което и изялението за обявяване на кредитора
за изцяло предсрочно изискуем поражда своето правно действие.
С оглед
изложеното, съдът приема за установено, че от 25.07.2012г. на основание чл.25
от договора за кредит и чл.9 от анекс №1
ответниците дължат цялата главница в
размер на 125 783.40 лева, както и договорна лихва в размер на
2 197.01 лева и 145.93 лева такси. Към 27.03.2013г. /датата, до която са
претендирани сумите в заповедното производство/ просрочената главница е в същия размер, като се дължат договорни
лихви 15 774.21 лева и такси и застраховки 371.53 лева.
По
отношение на възражението на ответниците за недължимост на договорна лихва след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съдът намира същото за неоснователно. Ответниците - кредитополучател
и солидарни длъжници не изпълняват основното си задължение да погасяват в срок
вноските по договора за кредит, което обуславя и договорната им отговорност за
плащане на по-висок размер лихва или наказателни лихви. Клаузата
за годишна лихва – чл.4 от договора, изрично договорена като дължима и при предсрочна
изискуемост на кредита, е уговорена в резултат на договорната свобода на страните и съгласно чл.
20а от ЗЗД има силата на закон
за тях. Тази договорна клауза не противоречи на императивни правни норми и е действителна. Упражняването
от страна на кредитора като
изправна страна на договорното му право да
обяви кредита за предсрочно изискуем
не прекъсва договорната връзка с длъжника. В изпълнение на договора
е както упражняването на правото на
обявяване на предсрочната изискуемост, така и нейните последици и възникването на задължение за
кредитополучателя да плати не само
дължимата главница, но и всички договорени
лихви, такси и разноски.
По отношение на възраженията на
ответниците-физически лица, че имат качеството поръчители и като такива излагат
доводи, че в шест месечния преклузивен срок ищецът не е предявил искови претенции срещу главния
длъжник /чл.147 от ЗЗД /, следва да се отбележи, че по отношение на поръчителя К.П.
възражението е основателно, а по отношение на Е.К. е неоснователно предвид изложеното по-горе за нейното
качество на съдлъжник, но не и на поръчител.
Безспорно ищецът предявява своите
претенции срещу всички длъжници, вкл. и срещу кредитополучателя на
27.03.2013г., когато по пощата депозира заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК. Към този момент е изтекъл 6-месечният преклузивен
срок по чл.147 ЗЗД, поради което
поръчителят П. не носи солидарна отговорност
наред с останалите длъжници по договора и по отношение на него исковете са
неоснователни.
Няма доказателства за плащане от
страна на първите двама ответници на
процесните суми, поради което
същите са дължими и по отношение
на кредитополучателя и съдлъжника исковете на
основание чл.422 ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците „З.З.Т.” ООД и Е.К.,
действаща и като
ЕТ „ К.-В. Е.И.” дължат на ищеца разноските направени в заповедното
производство и в настоящото исково производство /т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.
по т.д. №4/2014г., ОСГТК на ВКС/. В исковото производство ищецът е направил
разноските по делото в размер на
3 012.66 лева /2 712.66 лева държавна такса и 300 лева депозит за ССЕ/. В заповедното производство разноските са в общ размер от 4 852.15
лева /2 695.09 лева държавна такса и 4 852.15 лева адв.възнаграждение/.
С оглед изхода на делото ответникът К.П.
има право на направените по делото разноски.
Ответникът П. е направил разноски в размер на 7 500 лева
адв.възнаграждение. Сумата за депозит на допълнителната СИЕ не е внесена от
него, а от първия ответник. С оглед направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и минималният размер
на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г. / 4 572.64
лева, съдът намира възражението за
основателно до сумата 6 000.00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.124 от ГПК, че „З.З.Т.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***-** и Е.Б.К. с ЕГН **********, действаща
и като ЕТ „ К.-В.
Е.И.”***, м.”******” дължат солидарно на „Ю.Б.” АД, *** сума в размер на 134 754.64 лева, от която: изискуема главница в размер на 125 783.40 лева, изискуема договорна лихва в размер на 8 599.71 лева, начислена за периода от 21.10.2012г.-27.03.2013г. включително, такси в
размер на 371.53 лева за периода до 27.03.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.04.2013г. до окончателното й плащане, за които е
издадена на 03.04.2013г. Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр. д. №14190/2013г. по
описа на СРС, 26 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК по отношение на К.Г.П., ЕГН **********,***, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК „З.З.Т.”
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***-**
и Е.Б.К. с ЕГН **********, действаща и като ЕТ „ К.-В. Е.И.”***, м.”*****” да платят
на „Ю.Б.” АД, *** сумата 3 012.66
лева /2 712.66 лева държавна такса и 300 лева депозит за ССЕ/ - разноски в исковото производство и сумата 4 852.15 лева /2 695.09 лева държавна
такса и 4 852.15 лева адв.възнаграждение/-
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 „Ю.Б.” АД, *** да плати на К.Г.П., ЕГН **********,*** сумата
6 000.00 лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок
от съобщаването му на страните
пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: