Решение по дело №661/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 363
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20241800500661
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 114 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. №
115/2024 г. по описа на РС-Ботевград е уважена молбата за защита по
Закона за защита срещу домашното насилие подадена от Ц. С. С., с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. “.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .. срещу
В. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. “.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап.
.. за извършено от нея на 04.12.2023 г. и на 05.12.2023 г. домашно
насилие, изразяващо се в психическо насилие и принудително
ограничаване на личните права, като е наложена следната мярка за
защита: ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В. Б. Р.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. “.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .., да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя Ц. С.
С., с ЕГН **********, от гр. П., ж.к. “.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ... В. Б. Р.
е осъдена, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на Ц. С. С.
сумата от 300.00 лв. /триста лева/ за направените разноски по делото.
1
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН е възложена държавната такса в
размер на 25 лева на извършителя В. Б. Р..
Решението се обжалва с въззивна жалба от В. Б. Р., чрез
пълномощника й адв. А. Ч. с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. На първо място излага, че първоинстанционният
съд разгледал други спорове между страните, поради което било
налице предубеденост на състава и били налице основания за отвод.
На следващо място излага, че не били взети предвид наведените от
ответника аргументи, че са декларирани неверни обстоятелства с
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и в молбата, където били
посочени две различни дати – 04.12.2023 г. и 05.12.2023 г., в
неизвестен час и неизвестен начин на извършване. Излага се, че в
молбата и декларацията не се съдържат данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
молителката, а в производството такива факти и обстоятелства не
били доказани. Излага се, че първоинстанционният съд не коментирал
факта, че ответницата от 1988 година е владетел и ползвател на
жилището, което е единствено и няма къде другаде да живее. Не било
взето предвид, че между страните било налице скрито споразумение,
апартамента да бъде върнат обратно документално на В. Б. Р., което не
било изпълнено. Не било изяснено дали е сменяла патрон на
ключалката на ап. 35, при положение че няма техническа възможност
и знания да го извърши. Не били преценени конфликтните семейни
отношения между страните по повод имотен спор между тях. По
същество моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и
молбата за защита оставена без уважение. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е
депозиран писмен отговор от молителката Ц. С. С., чрез адв. К. К., с
който изразява становище за неоснователност и необоснованост на
въззивната жалба. Счита за ирелевантни за спора наведените от
ответницата факти и обстоятелства за имотни спорове. Моли
решението да бъде потвърдено.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателката В. Б. Р. се явява лично и с адв. Ч. като поддържа
въззивната жалба. Въззиваемата страна Ц. С. С., представлявана от
2
адв. К. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивна жалба и частна жалба, съдържащите се в тях
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Ц.
С. С. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против В. Б. Р..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от възходящ. Не е спорно, че молителката Ц. С. С. е
дъщеря на ответницата В. Б. Р..
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
молителката са били извършени конкретни действия от страна на
3
ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита Ц. С. С. е депозирала декларация по 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея е бил извършен акт на
домашно насилие от В. Б. Р.. Изложено е, че на 04.12.2023 г. в гр. П.
около 22,30 часа установила, че майка й сменила патрона на
ключалката на жилището и не я допуснала да влезе, като била събрала
нейни лични вещи в две торби, които се намирали пред вратата на
жилището. На 05.12.2023 г. в присъствието на ключаря и двама
полицаи се заканила, че ако се прибере вкъщи, ще я убие, а ако не
успее, ще накара сина си да стори това.
От заверено копие на Нот. акт № 71/2004 г. на нотариус с рег. №
408 по РНК, с район на действие РС- Ботевград се установява, че на
26.03.2004 г. В. Б. Р. е продала на Ц. С. С. собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. П., на първи
жилищен етаж, в бл. 110, вх. В.
От ЕР на ТЕЛК от 20.05.2021 г. е видно, че В. Б. Р. е
освидетелствана с 80% ТНР, с пожизнен срок на инвалидизацията, с
водеща диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на
долната стена“.
Видно от приложените справки за съдимост на страните, същите
не са осъждани.
От изисканата справка от “ЦПЗ - С.” ЕООД се установява, че
страните по делото не са лекувани в ЦПЗ-С. ЕООД от 2013 г. до
настоящия момент, като не разполагат с информация за периода преди
2013 г.
Приета по делото е Докладна записка относно проверка по
преписка с рег. № ....-...../... г. по описа на РУ- П., изготвена от
инспектор М. П., и Докладна записка рег. №....-..... от ............ г. на РУ-
П., изготвена от мл. инспектор Ц. В., относно посетен сигнал за
съдействие на гражданин на 05.12.2023 г. на адрес гр. П., ж.к. С., бл.
№ ..., вх. ., ет. ., ап. ...
От показанията на св. П. Н. Я. се установява, че молителката се
свързала с него и го помолила да отключи апартамента, тъй като не
може да си влезе вкъщи, понеже майка й е сменила патрона. Показала
4
му нотариален акт за собственост на апартамента и той се съгласил,
но настоял да присъства и полиция. Към 2:00 часа свидетелят отишъл
на адреса в гр. П., където се намирали и полицаите. Когато се качили
пред апартамента, полицаите говорили с ответницата отвътре да
отвори вратата, но тя отказала. След което от страна на ответницата
имало закани и заплахи. Заканите били с убийство и срещу полицаите,
и срещу него, и срещу дъщеря й, включително с думите “Аз съм те
родила, аз ще те убия”. Свидетелят отворил апартамента, сложил нов
патрон, като ключовете от новия патрон дал на Ц.. Когато отключил,
ответницата отвътре затискала вратата.
От показанията на свид. В. К. /син на ответницата и брат на
молителката/, се установява, че до преди две години молителката
живеела в нейните апартаменти, а след това й били взети от
институциите. Той живял в апартамента до момента, в който
молителката го изгонила. Твърди, че майка му не може да смени брава
на врата.
От показанията на свид. Ц. К. В. и Г. Ц. Н. полицейски
служители в РУ- П., се установява, че двамата били извикани по
сигнал на 05.12.2023 г. от дежурния в управлението за осигуряване на
спазване на реда при отключване на вратата на жилището на
молителката във връзка с нейно искане за съдействие. Било им
разпоредено да окажат съдействие на молителката и ключаря, да няма
конфликт между страните и нарушаване на реда. В апартамента била
майката на молителката, която отвътре категорично отказала да
отвори вратата. След отваряне на вратата отвътре излязла ответница,
последвали вербални нападки.
По отношение първото възражение, че са били налице основания
за отвод на съдебния състав, настоящият състав намира следното:
С протоколно определение № 57/13.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 115/20204 г., съдията-докладчик е оставил без уважение
искането на ответника за отвод на съдебния състав, на основание чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК. Обективно невъзможно е да се даде принципен
отговор на поставения въпрос – да се приеме, че участието на съдия в
предходно дело, по което е взето становище по доказателства,
представени и по двете дела, или е налице произнасяне по въпрос,
5
релевантен за изхода на висящото дело, при всички случаи и
независимо от обстоятелствата и особеностите на казуса, е или не е
основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК – в този смисъл мотивите
към ТР №1/2013 г. на ОСГТК, с които е отклонено предложението на
състав на Върховния касационен съд по чл. 292 ГПК за постановяване
на тълкувателно решение по въпросите за отвода. Според настоящият
въззивен състав произнасянето по други дела, с участието на същите
страни, не представлява основание за отвод по см. на чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК във всеки един случай, а е условно по своя характер и подлежи
на установяване, въз основа на данните по делото, закона и
вътрешното убеждение на съдебния състав.
По съществото на спора, съдът кредитира свидетелските
показания на св. Ц.К. В., св. Г. Ц. Н. и св. П. Я., които са били
очевидци на случилото се. Показанията им са последователни и
логични, отразяващи лични техни впечатления и кореспондират с
останалия доказателствен материал. Св. Я. заявява, че от страна на
ответницата имало закани и заплахи с убийство и срещу полицаите, и
срещу него, и срещу дъщеря й, включително с думите “Аз съм те
родила, аз ще те убия”.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката Ц. С. С. и нейната
майка ответницата В. Б. Р., породени от имотен спор за процесния
апартамент, които факти и обстоятелства са ирелевантни за
конкретния спор по реда на ЗЗДН.
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира
посоченото от молителката в молбата, което се подкрепя от
показанията на св. Я., св. Н. и св. В. и от приложените докладни
записки, изготвени от служители на РУ П..
Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал,
извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в
нужната степен извършването от жалбоподателя Ц. С. на сочения от
6
молителката акт на домашно насилие. Ответникът не е оборил
обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията
по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че липсват данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или
здравето на молителката. Законът не изисква настъпване на
вредоносен резултат – негативно изменение върху психиката на
пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е
поведението на извършителя да въздейства негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни
изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар
и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието като
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде
заповед за защита. Наложената мярка от първоинстанционния съд като
вид е подходяща и адекватна за постигане на възпиращ и превантивен
ефект спрямо ответника, като съдът е съобразил тежестта на
осъществената от въззивника проявна форма на насилие.
Въззивният съд споделя изцяло и препраща към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Разноски от въззиваемата
страна не са претендирани, а дължимата държавна такса е била
внесена предварително от жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114 от 13.05.2024 г., постановено
по гр.д. № 115/2024 г. по описа на РС-Ботевград.

7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8